2О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 50015

София, 11.01.2023 г.

Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и втората година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ

ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА

като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр. д. № 1657 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационната жалба на „Енерго-Про продажби” АД, със седалище и адрес на управление в [населено място], представлявано от П. С., Я. Д. и Д. Д., чрез адв. Н. Б., против въззивно решение № 50 от 14 януари 2022 г., постановено по в. гр. д. № 1824/2021 г. по описа на Окръжен съд Варна, с което е потвърдено решение № 1219 от 6 март 2020 г., постановено по гр. д. № 11067/2019 г. по описа на Районен съд Варна, с което е прието за установено по отношение на „Енерго-Про продажби” АД, че Г. В. Д., с адрес в [населено място], не дължи на дружеството сумата от 8364,55 лева, представляваща начислена по фактура № [........]/08.07.2019 г. електрическа енергия за периода 30.03.2017 г.–29.03.2019 г. по партида с клиентски № [.....] и абонатен № [......], за обект на потребление в [населено място], [улица].

В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е неправилно по всички основания на чл. 281, т. 3 ГПК. Цитира се констатацията на съда, че по делото не е установено през кой период са отчетени съответните количества електрическа енергия в регистър 1.8.3, както и че показанията по регистър 1.8.3 са били нулеви към датата на монтажа на средството за търговско измерване на обекта на Д., поради което не може категорично да се стигне до извода, че констатираното при метрологична проверка...