5
№ 50072
гр. София, 19.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б. гражданска колегия, четвърто гражданско отделение, в публично съдебно заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и втората година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВАпри участието на секретаря К. П. като разгледа гр. д. № 1657 по описа за 2022 г., докладвано от съдия Фурнаджиева, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на „Енерго-Про продажби” АД, със седалище и адрес на управление в [населено място], представлявано от П. С. С., Я. М. Д. и Д. Д., чрез адв. Н. Б., против въззивно решение № 50 от 14 януари 2022 г., постановено по в. гр. д. № 1824/2021 г. по описа на Окръжен съд Варна, с което е потвърдено решение № 1219 от 6 март 2020 г., постановено по гр. д. № 11067/2019 г. по описа на Районен съд Варна, с което е прието за установено по отношение на „Енерго-Про продажби” АД, че Г. В. Д., с адрес в [населено място], не дължи на дружеството сумата от 8364,55 лева, представляваща начислена по фактура № [ЕГН]/08.07.2019 г. електрическа енергия за периода 30.03.2017 г.–29.03.2019 г. по партида с клиентски № [ЕГН] и абонатен № [ЕГН], за обект на потребление в [населено място], [улица].
Касационното обжалване е допуснато с определение № 50015 от 11 януари 2023 г., постановено по настоящото дело, по въпроса длъжен ли е съдът да формира вътрешното си убеждение, като прецени всички доказателства по делото при спазване на научните, опитните и логическите правила.
При отговора на въпроса следва да се има предвид разрешението, дадено от ВКС в решение № 75 по гр. д. № 2206/2020 г. на ВКС, ІV г. о., (споделяно и от настоящия съдебен състав), според което съгласно чл. 12 ГПК вътрешното убеждение на съда е обоснована увереност, че определени правно релевантни факти са се осъществили, а други – не са се осъществили в обективната действителност. Вътрешното убеждение не се формира произволно, то е подчинено на съдопроизводствени правила, чието нарушаване е винаги съществено. Когато законодателят урежда отделно последиците от нарушаването на задължението на съда при формиране вътрешното си убеждение да спазва логическите, опитните и научните правила, нарушаването на това задължение опорочава постановеното решение поради необоснованост. Когато това задължение не е уредено в закона отделно, необосноваността е съществено нарушение на съдопроизводствените правила (т. 12, ТР № 1/17.07.2001 по гр. д. № 1/2001, ОСГК, ВКС). Съдът формира вътрешното си убеждение по правно релевантните факти въз основа на събраните допустими доказателства, затова той е длъжен да ги обсъди всички поотделно и в тяхната съвкупност. Не е необходимо всеки факт да бъде установен пряко, възможно е осъщественият факт да не е оставил следа (доказателство) или да не може да бъде намерен носител на тази следа (доказателствено средство), годен да бъде представен пред съд. Когато за отделен факт липсват преки свидетелства, съдът не може да направи извод, че този факт не се е осъществил. Обратното, съдът е длъжен да прецени установените факти и да приеме за установен и такъв факт, който обикновено, според опитните правила, т. нар. презумпции ad hominem, съпътства друг – установен по делото факт.
Касационната жалба е основателна.
С въззивното решение е прието за установено, че ищцата Д. е потребител на електроенергия по силата на договорни отношения с дружеството. Според констативен протокол № 1202637/29.03.2019 г. при извършена от служители на Е. „Север“ АД проверка на средството за търговско измерване, монтирано на обекта на Д., е установено натрупано в регистър 1.8.3 количество електрическа енергия на стойност 42959 кВтч. Електромерът е изпратен на проверка в Българския институт по метрология, където при софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната му схема, като се констатира наличие на преминала енергия за тарифа 1.8.3 от 42959,351 кВтч, която не е визуализирана на дисплея. С фактура от 08.07.2019 г. е начислена сумата от 8364,55 лева, съответстваща на това количество електрическа енергия, преминало за периода 30.03.2018 г.-29.03.2019 г. От приложения по делото протокол за монтаж от 02.02.2016 г. се установява, че на посочената дата процесното средство за търговско измерване е било монтирано на обекта на потребление с показания по тарифи, както следва: 1.8.1 – 1 кВтч, и 1.8.2. – 2 кВтч. Според заключението на вещото лице по допуснатата техническа експертиза, математическите изчисления по фактурата от 08.07.2019 г. са коректни, извършени са след прочитане на скрития регистър 1.8.3. на електромера, където има неправомерно вмешателство, и са налице техническите предпоставки за допълнително начисляване на електрическа енергия на основание чл. 50 ПИКЕЕ. Вещите лица по комплексната експертиза, изслушана при повторното разглеждане на спора от въззивния съд, са изяснили, че само целенасочена човешка намеса може да е причина за параметризацията на средството за търговско измерване; че начисленото количество енергия е възможно да премине през средството за търговско измерване за едногодишния период; че стойността на енергията е определена, без да се отчита през кое време на денонощието е потребена. Вещото лице С. е посочило, че натрупаните по регистри 1 и 2 показания, които са от порядъка на 1 кВтч и 2 кВтч, представляват такива от изпитанията на средството за търговско измерване, проведени в завода-производител. Последният е параметризирал средството за търговско измерване да отчита само по две тарифи, така че непараметризираната тарифа 1.8.3 няма как да има други показатели освен нулеви. В съдебно заседание вещото лице сочи, че в практиката си не е виждало, щом като средството за търговско измерване е ново и параметризирано по две тарифи, по тарифа 1.8.3 да има натрупани показания.
От правна страна въззивният съд приема, че за начина, по който следва да бъде установено наличието на предпоставките, обуславящи възможността за извършване на корекция, както и процедурата, се прилагат нормите на чл. 183 ЗЗД, уреждащи правилата за продажба на стока. Според съда, по делото безспорно се установява, че посочената в процесната фактура енергия е преминала през средството за търговско измерване, но периодът, през който е натрупана тази енергия, и който е единствено релевантен за установяване кому е доставена тази енергия, не е доказан. При обсъждане на заключението на вещите лица съдът приема, че параметризацията на средството за търговско измерване може да е извършена със сервизен софтуер още след закупуването, като индиция за това е и натрупаното количество енергия по визуализираните тарифи, независимо че това количество е минимално. Изводът на вещото лице С., че няма как показанията по тарифа 1.8.3 да са били различни от нула, щом като по другите две тарифи показанията са били със заводските настройки, е приет за необоснован, тъй като експертът е направил този извод само въз основа на своята практика, че винаги новите електромери били с натрупани показания по тарифите в резултат на извършените изпитания, докато в практиката на съдебния състав по идентичен вид дела многократно е констатирано, че показанията на новите електромери са нулеви. В действителност не се установява дали параметризация не е извършвана след закупуването на средството за търговско измерване и преди монтажа, в който период именно е могло да бъде натрупано посоченото количество енергия, особено предвид обстоятелството, че липсват и показанията по сумарния регистър. Съдът сочи, че на дружеството е разпределена доказателствената тежест да установи, че доставената енергия, отчетена в невизуализирания регистър 1.8.3, е натрупана през процесния период, но това доказване не е проведено своевременно. Затова съставът на съда приема за недоказано, че енергията е доставена именно на Д. като купувач, в периода след монтажа на процесното средство за търговско измерване, както и че към момента на монтажа показанията по всички тарифи, включително и 1.8.3, са били нулеви.
С оглед дадения отговор на поставения правен въпрос, касационният съд приема за неправилен извода на въззивната инстанция, че параметризацията на средството за търговско измерване може да е извършена със сервизен софтуер още след закупуването, като индиция за това е натрупаното количество енергия по видимите тарифи. Действително по делото няма преки доказателства при монтажа на електромера нарочно да са проверени и изрично отразени в документ показанията на отчетен регистър 1.8.3, но от това не следва, че тези показания не са били нулеви. В заключението на вещите лица от повторно назначената експертиза е установено, че преминалата електрическа енергия от 1 кВтч нощна и 2 кВтч дневна е от изпитанията на електромера в завода производител, както и че тези нови средства за търговско измерване пристигат от завода производител с 0 отчет на тарифа 3 и 4, тъй като не се параметризират изобщо. Според натрупания човешки опит, производителят на измерителни уреди в серийно производство ги пуска на пазара неизползвани, т. е. на практика с нулеви показатели. Тази презумпция би била неприложима, ако напр. има данни уредът да е бил използван преди монтажа му (каквито данни не се съдържат по делото) и преди последващия монтаж регистърът да не е бил проверен и изчистен. Ищецът обаче не е опровергал посоченото опитно правило, поради което следва да се приеме, че показателите в скритите регистри са нулеви.
От друга страна, вещите лица установяват несъмнено, че отчетената по тарифа 1.8.3. енергия е реално доставена в обекта, т. е. преминала е през средството за търговско измерване, като е възможно това да е станало за период от 365 дни, поради което е без значение обстоятелството, че не може да се установи несъмнено кога е извършено софтуерното вмешателство. Ето защо, за абоната е възникнало задължение да плати цената на доставената му енергия, за което не е установено да е погасено чрез някой от предвидените в закона погасителни способи. Поради изложеното искът за установяване несъществуването на правото за получаване цената на тази енергия е неоснователен и следва да се отхвърли.
При този изход на спора на касатора се дължат 3750 лева за адвокатско възнаграждение за всички инстанции (определени съобразно фактическата и правна сложност на делото и направените възражения за прекомерност на адвокатското възнаграждение), както и 1001,87 лева за съдебни разноски за всички инстанции.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на IV г. о.,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 50 от 14 януари 2022 г., постановено по в. гр. д. № 1824/2021 г. по описа на Окръжен съд Варна, и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от Г. В. Д., ЕГН [ЕГН], срещу „Енерго-Про продажби“ АД, ЕИК 103533691, за приемане за установено спрямо дружеството, че Д. не му дължи сумата от 8364,55 лева, представляваща начислена по фактура № [ЕГН]/08.07.2019 г. електрическа енергия за периода 30.03.2017 г.-29.03.2019 г. по партида с клиентски № [ЕГН] и абонатен № [ЕГН], за обект на потребление в [населено място], [улица].
ОСЪЖДА Г. В. Д., ЕГН [ЕГН], да заплати на „Енерго-Про продажби“ АД, ЕИК[ЕИК], сумата 3750 (три хиляди седемстотин и петдесет) лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за всички инстанции, както и сумата 1001,87 (хиляда и едно цяло и осемдесет и седем стотни) лева, представляваща сторени съдебни разноски за всички инстанции.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: