Р Е Ш Е Н И Е

№ 50266/22 г.

гр.София, 10.01.2023 г.

в името на народа

Върховният касационен съд на Р. Б. гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти ноември две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

МАРИЯ ХРИСТОВА

при секретаря С. Т. като изслуша докладвано от съдията А. Б. гр. дело № 4826/2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК и е образувано по касационна жалба, подадена от Н. Д. Г. - Т., чрез адвокат А. Л., срещу въззивно решение № 265243/05.08.2021 г., постановено от Софийски градски съд по в. гр. д. № 13096/2020 г.

Касационното обжалване е допуснато в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса за възможността ищецът (купувачът) по уважен иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД да изпълни насрещното си задължение да плати цената по договора на продавача /обещател чрез прихващане.

Съставът на Върховния касационен съд дава следното разрешение:

Прихващането е потестативно право, чрез което правниянт субект с едностранно волеизявление предизвика правна промяна в чужда правна сфера, предизвиквайки такава и в собствения си патримониум.

Условията за прихващане са: наличие на насрещни вземания, те да са с предмет пари или еднородни заместими вещи и да са ликвидни (безспорно установени с влязло в сила решение или заповед за изпълнение, както и неоспорените от длъжника); правото на прихващащият трябва да е изискуемо, а задължението му да е поне изпълняемо.

С материалноправното изявление за прихващане се твърди, че са настъпили последиците на прихващането като насрещните вземания са се погасили до размера на по-малкото от деня, в който са били налице условията на чл. 103 ЗЗД.

Както е изяснено в ТР № 2/2020 г. на ОСГТК на ВКС, щом не са спорни насрещните вземания, а се прави само заявление за настъпил вече ефект на погасяване чрез компенсиране, този ефект трябва да може да бъде зачетен винаги.

Гореизясненото се отнася и до правото на купувача по уважен иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД да изпълни насрещното си задължение да плати цената по договора на продавача/обещател чрез прихващане със свое вземане. Задължението му е безспорно установено с влязло в сила решение по основание и размер, ликвидно е и изискуемо. Нужно е и неговото вземане да е за пари, да е ликвидно – неоспорено или безспорно установено със съдебно решение или заповед за изпълнение, както и да е изпълняемо.

Разпоредбата на чл. 362, ал. 1, изр. 2, предл. 2 ГПК не сочи на друга уредба, нито създава специално правило, изключващо общото по чл. 103, ал. 1 ЗЗД. В цитираното правило законодателят прави безспорно по основание и размер, изискуемо и ликвидно, вземането на купувача от продавача по договора за платени, вместо последния, задължения към държавата, но не ограничава до тази хипотеза правото по чл. 103, ал. 1 ЗЗД.

С решение № 226/08.09.2010 г. на ВКС по т. д. № 141/2009 г., II т. о. е дадено и изрично тълкуване, изцяло възприето и от настоящия съдебен състав, че дългът на купувача може да бъде погасен и чрез прихващане на негово вземане, щом са налице условията по чл. 103, ал. 1 ЗЗД, а още изявлението да е направено валидно в срока по чл. 362, ал. 1 ГПК и да погасява дълга изцяло.

По касационните оплаквания:

Касаторът твърди неправилност на атакувания съдебен акт поради противоречие с материалния закон и необоснованост.

Ответниците по касация “Ориел“ ЕООД и “Прима СД“ ЕООД не отговарят в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, нито изразяват становище по-късно в хода на съдебното дирене.

Съставът на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

В. С. градски съд като потвърдил решението на първостепенния Софийски районен съд, обезсилил, на осн. чл. 362, ал. 2 ГПК решение № 45/25.06.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1466/18 г., III г. о., с което е обявен за окончателен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот (гараж), сключен между (като Ориел“ ЕООД и “Прима СД“ ЕООД - продавачи и Н. Т. - купувач.

За да постанови този резултат, въззивният съд установил, че с решение № 45/25.06.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1466/18 г., III г. о. е обявен за окончателен предварителен договор, с който Н. Т. – Глуховска закупила подробно описан недвижим имот от “Ориел“ ЕООД и “Прима СД“ ЕООД. Съдът е указал на купувача да заплати на всеки от продавачите в двуседмичен срок от влизане в сила на решението по 1940 евро – остатък от продажната цена. С молба до първоинстанционния съд от 08. 07. 2019 г. купувачът Т. е поискала удължаване на срока за плащане. Съдът е удължил срока по реда на чл. 63, ал. 1 ГПК с две седмици, считано от уведомяването на купувача. На 15. 07. 2019 г. двете дружества с молба до съда са заявили, че не са получили плащане и са поискали обезсилване на решението за обявяване на предварителния договор за окончателен. Съобщението за удължаване на срока за плащане е получено от купувача на 08. 08. 2019 г. На 14. 08. 2019 г. с нова молба до първостепенния съд Т. е заявила, че е изпълнила задължението си за плащане на продажната цена към дружествата чрез прихващане на суми, дължими по конкретни изпълнителни дела – както лично на нея, така и на взискатели, за които са представени доказателства, че са цедирали вземанията си срещу дружествата на купувача. Цесиите са от 29.06.2019 г., уведомленията по чл. 99, ал. 3 ЗЗД са връчени на управителя на дружествата на 15.07.2019 г. Съдът е приел, че дължимата продажна цена не е заплатена от купувача. Решението за обявяване на предварителния договор за окончателен е влязло в сила на датата на постановяването му – 25. 06. 2019 г., срокът за плащане изтича на 09. 07. 2019 г., и макар и да е удължен, изпълнение на задължението на купувача не е налице. По заявения от страна на Т. довод, че е погасила задължението за продажната цена чрез прихващане, съдът приел, че поначало е допустимо погасяване чрез прихващане, но само с платени от купувача за сметка на продавача задължения на продавача към държавата (данъци, мита и задължителни осигурителни вноски); законът не позволява на купувача да прихваща с всякакви свои вземания срещу продавача; добавил, че ако съществуват такива други вземания, купувачът трябва да плати цената, а другите вземания да събира по съответния за това ред; по делото няма и данни липсата на плащане да се основава на обективна невъзможност за изпълнение от страна на купувача.

При служебно извършената проверка, касационната инстанция не откри пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение.

По въпроса, допуснат до касационно обжалване, въззивният съд се е произнесъл в противоречие с дадените разяснения по чл. 290 ГПК и в противоречие с материалния закон – чл. 103 ЗЗД, което е довело до неточно приложение на чл. 362, ал. 2 ГПК и неправилност на въззивното решение.

Н. Г. – Т. е направила волеизявление по чл. 103, ал. 1 ЗЗД в срока, удължен за изпълнение от съда, с което напълно е прихванала свои и цедирани й вземания, всички безспорно установени, ликвидни и изискуеми, със задължението си по чл. 362, ал. 1 ГПК. Компенсаторният ефект е настъпил и не са налице основанията по чл. 362, ал. 2 ГПК.

В заключение въззивното решение следва да бъде касирано и спора разрешен по същество, като искът бъде отхвърлен.

Ищците – ответници по касационната жалба следва да заплатят на Н. Г. – Т. съдебноделоводните разноски, сторени във всички инстанции по делото, общо в размер на 253,83 лв.

МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивно решение № 265243/05.08.2021 г., постановено от Софийски градски съд по въззивно гр. д. № 13096/2020 г.

и вместо това ПОСТАНОВИ

ОТХВЪРЛЯ исковете на Ориел“ ЕООД и “Прима СД“ ЕООД против Н. Д. Г. – Т. за обезсилване, на осн. чл. 362, ал. ГПК, на решение № 45/25.06.2019 г., постановено от ВКС по гр. д. № 1466/18 г., III г. о., с което е обявен за окончателен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот (гараж), сключен между „Ориел“ ЕООД и “Прима СД“ ЕООД, като продавачи и Н. Д. Г. – Т., като купувач.

ОСЪЖДА „Ориел“ ЕООД и “Прима СД“ ЕООД да заплатят общо на Н. Д. Г. – Т. сумата в размер на 253,83 лв., представляващи разноски по чл. 78, ал. 3 ГПК , направени в производството по делото във всички инстанции.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: