О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50010София, 10.01.2023 г.

В И М Е Т О НА Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в закрито заседание на девети ноември, две хиляди двадесет и втора година в състав:

Председател: М. П.

Членове: М. Г. НИКОЛАЙ ИВАНОВ

изслуша докладваното от съдията М. П. гр. дело № 2702/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на С. К. П., чрез пълномощника му адвокат Е. Б., със съдебен адрес в [населено място], срещу въззивно решение №260728 от 28.02.2022 г. по в. гр. дело № 13003/2019 г. на Софийския градски съд, с което е потвърдено решение №25936 от 29.01.2019г. по гр. дело №71437/2016 г. на Софийския районен съд и решение №147524 от 21.06.2019 г., постановено по реда на чл. 250 ГПК по същото дело. С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от касатора срещу „П. Н. ЕООД искове за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от неизпълнен договор в размер на 8000 лева /след допуснато увеличаване на размера в открито съдебно заседание от 24.11.2017г./ и мораторна лихва от 65,28 лв. за периода от 21.10.2016г. до датата на исковата молба.

Ответникът по касационната жалба „П. Н. ЕООД, [населено място], чрез адвокат А. С., оспорва касационната жалба.

Въззивният съд е приел за установено по делото следното: Спор между страните за сключването на договора няма, както и че са публикувани четири статии. Това е отделено като безспорно между страните. Няма спор и че ищецът е предал на ответника статии, описани в приложенията към исковата молба на л. 13-14 и л. 19-22 от делото. Предявените исковете за обезщетяване на вреди от неизпълнен договор за публикуване в периодично издание-собственост на ответното дружество са неоснователни. Според въззивния съд е фактически невярно оплакването в жалбата за представяне по делото с молба от 20.10.2017 г. на процесните статии, тъй като такава молба по делото няма. При това положение съдът е приел за недоказано съдържанието на статиите и дали те отговарят на изискванията на договора, а доказателствената тежест е за ищеца. Без значение е и фактът, че друга медия е публикувала процесните статии. Всяка медия сама решава дали даден материал отговаря или не на изискванията на чл. 40, ал. 2 от Конституцията. Не са доказани претърпени неимуществени вреди от неизпълнение на задължението на ответника да публикува процесните статии. Самият ищец посочва в жалбата си и допълнението към нея, че по-голямата част от статиите (конкретно се изброяват 22 броя, а след това се посочва, че и много други са публикувани), са разпространени в други издания преди и по време на договора му с ответника. Това е и публично известно предвид свободния достъп до статиите (изброени от ищеца в приложената на л. 19-22 от делото на СРС покана под номера 1-23; 25-27; 29-31; 32-58;60-75;77,79,81-83;85-87,90,93-97;99-110 и в приложената ел. кореспонденция на л. 13-14 на интернет страницата на вестник „Дума“). След като статиите са публикувани преди и по време на договора, макар и в друго издание, то твърдението, че за настъпили неимуществени вреди е недоказано.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба са поставени следните въпроси в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК:

1. Длъжен ли е въззивният съд да обоснове решението си, като обсъди всички обстоятелства по делото. Твърди се противоречие със задължителната практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК, а именно: решение № 344 от 21.09.2012 г. по гр. дело № 862/2011 г. на ІV г. о., решение № 127 от 05.04.2011 г. по гр. дело № 1321/2009 г. на ІV г. о., решение № 554 от 08.02.2012 г. по гр. дело № 1163/2010 г. на ІV г. о., решение № 194 от 18.06.2013 г. по гр. дело № 1100/2012 г. на ІV г. о. и решение № 324 от 22.04.2010 г. по гр. дело № 1413/2009 г. на ІV г. о.

2. Има ли право съдът да тълкува договора и да търси действителната воля на страните по отношение на обема прехвърлени права и задължения, макар тази воля да е изразена еднозначно и недвусмислено в договора.

В изложението се поддържа наличие и на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Изложени са съображения, че поставените въпроси са от значение за точното и еднакво прилагане на закона, за усъвършенстване на правораздаването и прилагането на националното право и договорното право на Европейския съюз, тъй като разглеждането им ще допринесе за уеднаквяване на съдебната практика, съответно на настъпилите изменения и допълнения в приложимото право и за развитие и усъвършенстване на правото чрез създаване на съдебна практика по прилагането на непълни, неясни и противоречиви законови разпоредби.

Касаторът отправя и искане за преюдициално запитване по въпроса дали основните принципи на правото на Европейския съюз и по специално чл.1, чл.17, ал.1 и чл.47 от Хартата за основните права на Европейския съюз допускат нарушаване на основните му човешки права и правото на защита и на справедлив процес.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на решение №260728 от 28.02.2022 г. по в. гр. дело № 13003/2019 г. на Софийски градски съд.

Допускането на касационно обжалване на въззивното решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. С. Т. решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС – т. 1, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Жалбоподателят е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на делото. След измененията на ГПК с бр. 86 от 2017 г. на ДВ, касационно обжалване може да бъде допуснато и на основание чл. 280, ал. 2 ГПК, независимо от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради вероятната нищожност или недопустимост на решението или очевидната му неправилност.

Първият повдигнат в изложението въпрос е обусловил изхода на спора, но е разрешен в съответствие със задължителната съдебна практика, включително и тази, посочена от касатора. Според нея, за да формира вътрешното си убеждение, съдът трябва да обсъди в мотивите на решението доказателствата за всички правнорелевантни факти и да посочи кои факти намира за установени и кои намира за недоказани. Съобразно изискванията на чл.12 ГПК и чл.235 ГПК съдът е длъжен да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните. Той е длъжен да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право. Съдът трябва да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. Освен това трябва да бъдат обсъдени и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото /решение № 554 от 08.02.2012 г. по гр. д. № 1163/2010 г. на ІV г. о., решение № 127 от 05.04.2011 г. по гр. д. № 1321/2009 г. на ІV г. о., решение № 175 от 11.07.2012г. по гр. д. № 1855/2010 г. на ІV г. о., решение № 217 от 09.06.2011 г. по гр. д.№ 761/2010 г. на ІV г. о. и др./. В случая всичко това е изпълнено от въззивния съд.

Вторият повдигнат въпрос е неотносим, защото въззивният съд не е приел, че в случая има спор относно точния смисъл и действителното съдържание на постигнатото общо съгласие и целените с договора правни последици, за да тълкува договора, а че не е доказано причиняването на неимуществени вреди.

Хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, не е обоснована по никакъв начин. С. Т. решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, като същото следва да бъде надлежно обосновано, касаещо непълнота или неяснота на конкретна правна норма, налагащи преодоляването им по тълкувателен път, или необходимост от даване на нови правни разрешения, обусловена от промяна на обществените условия. В изложението са посочени съображения, че поставените въпроси са от значение за точното и еднакво прилагане на закона, за усъвършенстване на правораздаването и прилагането на националното право и договорното право на Европейския съюз, тъй като разглеждането им ще допринесе за уеднаквяване на съдебната практика, съответно на настъпилите изменения и допълнения в приложимото право и за развитие и усъвършенстване на правото чрез създаване на съдебна практика по прилагането на непълни, неясни и противоречиви законови разпоредби, но не е уточнено и конкретизирано кои точно разпоредби и кои настъпили изменения и допълнения в приложимото право се визират.

В заключение, следва да бъде посочено, че изложените от касатора доводи не обосновават наличие на хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.

Неоснователно е искането за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз. Съгласно чл. 267 от ДФЕС (Договора за фунцкиониране на Европейския съюз) , Съдът на Европейския съюз е компетентен да се произнесе преюдициално по тълкуване на Договора, валидността и тълкуването на актовете на институциите, органите, службите или агенциите на Съюза. Договорът в § 3 на чл. 267 ДФЕС разпорежда, че когато въпрос, необходим за вземане на решение от съответната юрисдикция, е повдигнат по висящо дело пред националната юрисдикция на дадена държава, чиито решения не подлежат на обжалване съгласно националното право, тази юрисдикция е длъжна да сезира Съда на Европейския съюз, освен когато отговорът на въпроса произтича ясно и недвусмислено от практиката на Съда на Европейския съюз или значението и смисълът на разпоредбата или акта са толкова ясни, че не будят никакво съмнение. Преюдициалното заключение на Съда по въпрос на общностното право е необходимо, за да може националният съд да постанови решението си. В разглеждания случай обаче разпоредбите на чл.1, чл.17 и чл.47 ХОПЕС могат да имат значение при предявен иск за обезщетяване на вреди от извършено от държавата нарушение на правото на Европейския съюз, но те нямат отношение в производство по предявен иск за обезщетение за вреди от неизпълнение на възникнало от договор между частноправни субекти задължение. Ето защо няма основание за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз за изясняване на съдържанието на разпоредбите на чл.1, чл.17 и чл.47 ХОПЕС. Съдържанието на тези разпоредби е добре изяснено в практиката на Съда на Европейския съюз, а и те нямат отношение към предмета на дело, образувано по иск за обезщетение за вреди от неизпълнение на задължение, възникнало от договор.

Съобразно изхода на спора на ответника по касационната жалба трябва да се присъдят 750 лв. деловодни разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІII г. о.

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №260728 от 28.02.2022 г. по в. гр. дело № 13003/2019 г. на Софийския градски съд.

ОСЪЖДА С. К. П., със съдебен адрес - [населено място], да заплати на „П. Н. ЕООД, [населено място], 750 лв. деловодни разноски.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.