О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№50005

гр. София, 06.01.2023г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, Първо отделение в закрито заседание на 23 ноември, две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. Б.

ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА

като изслуша докладваното от съдия Б. Б. търговско дело №2744/21 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на “ДЗИ-Общо застраховане“ЕАД с ЕИК[ЕИК] срещу решение № 260215 от 19.08.2021 г. по в. т.д. № 52/2021 г. на АС-Пловдив , ТО с което след отмяна на първоинстанционното решение № 63/23.06.2020 г. по т. д. № 95/19 и Решение № 260054 от 23.12.2020 г., постановено по реда на чл.247 ГПК, е постановено ново, с което е отхвърлен изцяло като неоснователен предявеният от страна на касатора срещу М. З. З. с ЕГН: [ЕГН] искът за присъждане на на регресно основание на сума в размер на 105 054.52 лева като изплатено от “ДЗИ -Общо застраховане.“ ЕАД застрахователно обезщетение за причинените на лек автомобил марка „Мерцедес МЛ 4 М.““ с рег. [рег. номер на МПС] имуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 21.09.2013 г. на третокласен път № 506, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.06.2019 г. до окончателното й заплащане. Въззивното решение се обжалва и в частта за произнасяне по разноските.

Излагат се оплаквания за материална незаконосъобразност на обжалваното въззивно решение и се иска отмяната му и произнасяне по същество на спора в насока уважаване на иска със законните последици. Навеждат се доводи, че във въззивното решение съдът погрешно е приложил разпоредбата на чл.274 от КЗ /отм./ вместо действително приложимата - към спорното правоотношение - тази на чл.213 ал.1 КЗ/отм./.

В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че са налице основания за допускане до касация, съгласно чл.280, ал.1, т.1 и ал.2 ГПК.

Ответникът чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба, като излага доводи както за липсата на основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол, така и за правилността му. Претендира разноски.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 20 000 лева, намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок.

За да постанови обжалваното въззивно решение, решаващият спора съдебен състав е изложил следните съображения в мотивите на същото:

Процесното ПТП е настъпило на 21.09.2013г. и следователно за регресното вземане на застрахователя по имуществената застраховка към делинквента, следва да се приложат разпоредбите на чл.213,ал.1 от КЗ / отм/ във връзка с чл.274 от КЗ/ отм/.

Съгласно чл.274,ал.1 от КЗ /отм./, която разпоредба урежда правото на регрес освен в случаите по чл.227 от КЗ, застрахователят има право да получи от застрахования платеното застрахователно обезщетение, когато застрахованият при настъпването на пътнотранспортното произшествие е управлявал МПС след употребата на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма или под въздействието на наркотично вещество или негов аналог, или е отказал да се подложи, или виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотично вещество или негов аналог, или не е спрял и не е взел мерки за отстраняване на възникнала по време на движение повреда или неизправност в моторното превозно средство, която застрашава безопасността на движението и пътнотранспортното произшествие е възникнало в резултат на това/ т. е. в резултат на повредата или техническата неизправност на МПС.

Съгласно чл.274,ал.2 от КЗ / отм./ застрахователят има право да получи платеното обезщетение от лицето, управлявало моторното превозно средство без свидетелство за управление.

Според въззивния съдебен състав в обстоятелствената част на исковата молба не е посочено на какво основание се ангажира отговорността на водача на товарния автомобил, при управлението на който е причинено процесното ПТП: не е посочено ответникът да е управлявал товарния автомобил след употреба на алкохол или под въздействие на наркотично вещество, нито да не е взел мерки за отстраняване на възникнала по време на движението повреда или неизправност в управлявания товарен автомобил. Не е наведена и фактическата хипотеза, че ответникът е управлявал МПС без свидетелство за управление или, че не е взел мерки на отстраняване на възникнала повреда във връзка с прикаченото товарно ремарке. Според изложеното от съда, в хипотезата на внезапно възникнала повреда или техническа неизправност съдебната практика приема, че застрахователят няма да може да упражни правото си на регрес когато повредата или техническата неизправност на МПС са настъпили внезапно, при обстоятелства, при които водачът е поставен в положение на обективна невъзможност да предвиди и да предотврати общественоопасните последици. Позовал се на Решение № 130 от 03.05.2012 г. на ВКС, по т. д.№ 244/2010 г на първо т. о. на Търговска колегия.

Съдът е приел, че предявеният иск е по чл.213,ал.1 от КЗ / отм./ във вр. с чл.274,ал.1 от КЗ /отм/ и след като застрахователят претендира изплатеното застрахователно обезщетение да бъде поето от деликвента-той трябва да посочи точно изрично посочените в закона основания: употреба на алкохол, умисъл или управление на МПС без свидетелство за управление. След като нито едно от тези основания за ангажиране на регресната отговорност на прекия причинител на увреждането, т. е. на водача на товарния автомобил в случая не се установяват по делото, то искът следва да се отхвърли като неоснователен, тъй като ищецът не установява конкретното правно основание, по силата на което е възникнало регресното притезание.

Освен гореизложеното относно неоснователността на иска, съдът по отношение на възражението за погасителна давност е изложил, че регресните вземания се погасяват с изтичането на общата петгодишна погасителна давност по чл.110 от ЗЗД. Началният момент, според съдебния състав, от който вземането става изискуемо не е датата на която застрахователят е изплатил сумата на избрания от него сервиз, а от датата на която увреденият лек автомобил е бил възстановен след ремонта и застрахованият си е получил вече ремонтирания лек автомобил. Тази дата е документално установена по делото и това е датата 30.04.2014 г., на която владението на автомобила е предадено на застрахования. От тази дата, според съда, застрахователят е могъл вече да упражни правото си на регрес, ако са били налице материалните предпоставки на регресната отговорност, предвидени по чл.274,ал.1 от КЗ/ отм./.

На база така изложените съображения, съдът е заключил, че първоинстанционното решение за уважаване на регресния иск следва да се отмени изцяло, като постановено в нарушение на материалния закон – чл.274,ал.1 от КЗ/отм./ и да се постанови въззивно решение по същество, по силата на което да се отхвърлят предявеният главен иск - регресният иск против деликвента, както и акцесорния иск по чл.86 от ЗЗД.

В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се поддържа, че е налице очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение.

По отношение на очевидната неправилност, на която се позовава касатора:

Съобразно установените в практиката на ВКС критерии, за да е налице очевидна неправилност по смисъла на чл.280, ал.2,пр.3 ГПК е необходимо съдебното решение да страда от особено тежък порок, установим от самия акт. Очевидна неправилност би била налице, когато съдът е приложил несъществуващ закон, или законът е приложен в неговия противоположен смисъл, или е налице явна необоснованост в резултат на грубо нарушение на правилата на формалната логика. Във всички случаи, за да е очевиден подобен порок, то това следва да се установява в самия акт, без да е необходим допълнителен анализ и нова преценка на събраните по делото доказателства за приетите като установени факти.

В случая, доколкото спорът на застрахователя по имуществената застраховка „Автокаско“ с ответника-делинквент, причинил имуществени вреди на трето лице-застрахован по същата имуществена застраховка, се основава на плащането от страна на първия на последния на застрахователно обезщетение за причинените от страна на делинквента-ответник по настоящия регресен иск вреди, а не на хипотезата, предвидена в чл.274 КЗ/отм./ и уреждаща регресните права на застрахователя на ГО на водач на МПС към самия делинквент, която законодателят е уредил по изключение и само в изрично стриктно уредените в закона случаи, и тъй като въззивният съд се е позовал и е приложил именно правната норма в разпоредбата на чл.274 КЗ/отм./, то следва да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал.2,пр.3 ГПК.

С оглед изложеното, настоящият състав на ВКС, Първо т. о. намира, че са налице предпоставките по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение.

Водим от изложеното, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 260215 от 19.08.2021 г. по в. т.д. № 52/2021 г. на АС-Пловдив.

УКАЗВА на “ДЗИ-Общо застраховане“ЕАД с ЕИК[ЕИК] да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 2 101,09 лева в едноседмичен срок от съобщаването и да представи документ за това в същия срок в деловодството на съда.

След изпълнение на горните указания делото да се докладва по надлежния ред за насрочване в открито заседание.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.