чл. 214 НК; чл. 264 НК; чл. 282 НК; чл. 288 НК; чл. 301 НК; чл. 302 НК;

Председателят на ВС на НРБ е направил предложение да се издаде тълкувателно решение по следните въпроси:

1. За "изнудването" като квалифициращ признак на престъплението по чл. 302, т. 2 НК необходимо ли е да са налице признаците на състава на чл. 264 НК, т. е. употреба на сила или заплашване, или е достатъчно изнудване само чрез злоупотреба със служебно положение.

2. Как следва да се квалифицират деянията, извършени от отговорни длъжностни лица или други длъжностни лица, поради получения подкуп, когато те са по-леко или по-тежко наказуеми от подкупа.

3. Може ли в производството за подкупи, извършени от отговорни длъжностни лица - следователи, прокурори, съдии и съдебни заседатели, да се доказва престъпление по чл. 288 НК и пр., изразени в неправилно квалифициране деянията на подсъдими, по които присъдите са влезли в сила, или трябва първо да бъдат отменени тези съдебни актове по реда на надзора и възобновяването.

За да се произнесе по поставените въпроси, ОСНК съобрази: По първия въпрос:

Понятието "изнудване" е употребено в чл. 214, 264 и 302, т. 2 НК. По своя състав първите два текста се различават от последния. Така изнудването по чл. 214 и 264 НК се дефинира като деяние, при което деецът с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага чрез сила или заплашване принуждава някого да извърши, да пропусне или да претърпи нещо, противно на волята му, и с това причини - в първия случай имотна вреда на държавата, на кооперация, на обществена организация или на друго юридическо лице, а във втория - вреда на другиго. Чрез изнудването по чл. 214 се уврежда личната собственост на гражданите. В това се изразява различието между по - сочените два престъпни състава.

Както вече се каза, терминът "изнудване" е употребен и в чл. 302, т. 2 НК. Щом като законът си служи със същото понятие, изниква въпросът, дали във всички случаи и за това престъпление трябва да се установи силата или заплашването като средства за постигане на целта, или е достатъчно да се установи злоупотреба със служебното положение.

От съставите на чл. 214, 264 и 302, т. 2 НК се вижда, че при тези престъпления изнудването е средство за причиняване на имотна вреда. При престъпленията по чл. 214 и чл. 264 изнудването се осъществява със сила и заплашване, а при подкупа по чл. 302, т. 2 е казано, че се осъществява посредством злоупотреба със служебно положение. Злоупотребата със служебно положение може да се извърши по най-различни начини и в различни форми. Тя обаче не изключва прилагането на сила или заплашване, затова, ако подкупът е получен чрез изнудване посредством злоупотреба със служебно положение, което се е изразило в употреба на сила или заплашване, необходимо е тези обстоятелства съответно да бъдат установени. Противното да се приеме, че при употреба на сила или заплашване няма изнудване по смисъла на чл. 302, т. 2, би се дошло до извода, че злоупотреба със служебно положение е невъзможно, когато тя се е изразила в прилагане на сила или заплашване, което е неправилно, особено като се има пред вид, че честите случаи на злоупотреба със служебно положение с користна цел се извършват с употреба на заплаха.

По втория въпрос:

Член 301, ал. 3 НК има за субект всички длъжностни лица, в това число и тези, които заемат отговорно служебно положение. Това следва от обстоятелството, че същата разпоредба е включена в състава на чл. 302, б. "б" НК, предвиждащ такава отговорност за лицата с отговорно служебно положение. Ето защо чл. 301, ал. 3 НК важи еднакво за всички длъжностни лица независимо от характера на служебното им положение.

При квалифицирания състав по чл. 301, ал. 3 НК деецът осъществява две престъпления, като едното задължително е подкуп, а второто - друго престъпление, което е във връзка със службата на длъжностното лице. Затова, когато субектът, който получава дара, има длъжностно качество, но подкупът не му се предава в това качество, а да извърши престъпление, което не е свързано със службата му, няма да има престъпление по чл. 301, ал. 3 НК.

Престъплението по чл. 301, ал. 3 НК е квалифицирано, защото деецът получава подкупа не само за да наруши служебните си задължения, но и за да извърши или загдето е извършил престъпления във връзка със службата си. Тогава, когато дарът е получен от длъжностното лице, за да се извърши в бъдеще друго престъпление, но деянието е разкрито и затова другото престъпление във връзка със службата въобще не е започнало, ще е налице само престъпление по чл. 301, ал. 3 НК. Когато обаче дарът е получен от длъжностното лице и то вече е осъществило друго престъпление във връзка със службата, ще има квалифициран подкуп по чл. 301, ал. 3 НК и друго престъпление, което ще се санкционира отделно по правилата на съвкупността. За поглъщане може да става дума само при привидната идеална съвкупност, когато двете деяния на престъплението по чл. 301, ал. 3 НК засягат един и същ непосредствен обект. Ето защо чл. 301, ал. 3 НК ще погълне само престъплението по чл. 282 НК, тъй като самото получаване на подкупа е нарушение на служебните задължения и осъществява елементите едновременно на двете престъпления. Когато обаче другото престъпление, извършено във връзка с получаването на подкупа, е свързано със служебните задължения на длъжностното лице, но засяга друг непосредствен обект на защита, ще е налице съвкупност от квалифициран подкуп и друго престъпление независимо дали другото престъпление се наказва по-леко или по-тежко от подкупа. Когато е извършено друго престъпление във връзка със службата на длъжностното лице, подкупът не може да се квалифицира по чл. 301, ал. 1 и 2 НК, защото наред със служебните задължения е осъществено и друго престъпление, което квалифицира подкупа по чл. 301, ал. 3 НК независимо от отделната наказателна отговорност.

По третия въпрос:

Този въпрос, предмет на предложението, е в смисъл дали може в производството за подкупи, извършени от отговорни длъжностни лица - следователи, прокурори, съдии и съдебни заседатели, да се доказва престъпление по чл. 288 НК, изразени в неправилно квалифициране деянията на подсъдимия, по които присъдите са влезли сила или трябва първо да бъдат отменени тези съдебни актове по реда на надзора и възобновяването.

Правилният отговор на така поставения въпрос може да се получи при съвместното тълкуване на чл. 254, б. "б", и 255 НПК.

В разпоредбата на чл. 254, б. "б" НПК се вижда, че възобновяването се допуска, щом като някое от посочените длъжностни лица е извършило престъпления във връзка с участието му по делото. Дори само от тълкуването на този текст е явно, че най-напред трябва да се установи престъплението на тези лица и че това представлява условие за възобновяването. Този извод се налага с още по-голяма сила при тълкуването на чл. 255 НПК. В него, за да се възобнови делото, изрично се посочва, че е необходимо: а) или престъплението на съдията, прокурора, следователя или съдебните заседатели да е установено с присъда, влязла в сила, или б) да е установено с разследване от прокурора, ако наказателното преследване в тези случаи не може да започне или да се довърши по други причини, а не поради липса на достатъчно улики.

И при двете хипотези с явно, че възобновяването става, след като престъплението на посочените длъжностни лица вече е установено. Това е така, защото присъдата срещу тях е влязла в сила или разследването е направено и деянието е установено от същото.

Щом като това е така, очевидно става, че престъпленията на същите лица във връзка с участието им по делото, на което се иска възобновяването, независимо от това, дали се отнася до умишлено неправилно квалифициране или до друго нарушение във връзка със службата им представляващо друго престъпление по смисъла на чл. 301, ал. 3 НК, могат и трябва да се установят преди възобновяването на делото.

Ето защо ОСНК и Върховния съд счита, че в наказателното производство за подкупи, извършени от следователи, прокурори, съдии и съдебни заседатели, може да се доказва и търси наказателна отговорност за престъплението по чл. 288 НК, извършено от тези длъжностни лица изразило се в неправилно квалифициране деянията на подсъдими, от които са получени подкупи по присъди, влезли в сила. Чрез новото съдебно следствие и събирането на други доказателства в този наказателен процес в рамките на обвинението могат да се правят изводи и установяват по-тежки квалификации или други престъпления, различни от тези по влезлите в сила присъди. Този съдебен акт, с който се установява извършеното квалифицирано престъпление по чл. 301, ал. 3 НК, ще бъде основание за възобновяване на делото по смисъла на чл. 254 НПК.