7О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2349

[населено място], 28.08.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, първо търговско отделение в закрито заседание на пети юни две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА ПЕТРОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА

МАРИЯ БОЙЧЕВА

като изслуша докладваното от съдия Добрева т. д. № 678 по описа за 2024 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на К. Г. и Г. Р. срещу въззивно решение № 194/25.10.2023 г. по в. гр. д. № 237/2023 г. на Апелативен съд Велико Търново, с което e потвърдено решение № 260006/15.12.2022 г. по гр. д. № 406/2020 г. на Окръжен съд Габрово, поправено с решение № 26000/23.03.2023 г. за отхвърляне на предявените от касаторите срещу Гаранционен фонд искове с правно основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ за горниците над 28 000 лв. до частично предявените размери от 150 000 лв., част от общо дължимите в размер на по 220 000 лв.

В касационната жалба се заявяват оплаквания за неправилно приложение на закона от страна на въззивната инстанция – чл. 52 ЗЗД и чл. 51, ал. 2 ЗЗД, както и за допуснати процесуални нарушения, изразяващи се в необсъждане на всички релевантни доказателства – показанията на разпитаните по делото свидетели и приетите експертни заключения. Отделно съставът на апелативния съд не е допуснал изслушване на комплексна експертиза, въпреки заявеното мотивирано искане във въззивната жалба. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се формулират въпроси, които касаят критериите, от които решаващият съд следва да се води при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, за да се изпълни изискването, въведено в чл. 52 ЗЗД, то да е справедливо /съобразно икономическите и социални условия в страната, както и съобразно лимитите на застрахователна отговорност по §...