О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50972

София, 22.12.2022г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:И. П. ЧЛЕНОВЕ: М. Р. ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА

като изслуша докладваното от съдия Папазова гр. д.№ 2751 по описа за 2022г. на ІІІ г. о. и за да се произнесе взе пред вид следното :

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.

Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Г. В. Й., чрез процесуалният представител адвокат И. против въззивно решение № 533 от 13.04.2022г., поправено с решение № 580 от 21.04.2022г. по в. гр. д. № 2587 по описа за 2021г. на Софийски апелативен съд, с което е изцяло отменено решение № 264581 от 9.07.2021г. по гр. д. № 13053/2012г. на СГС, с което е отхвърлен предявения иск и вместо това е постановено друго, с което е осъдена да заплати на „Сити-М Лизинг“ЕООД / в несъстоятелност/, на основание чл.59 ЗЗД и чл.86 ЗЗД сумата от 175 000лв., представляваща част от обща претенция от 503 855.22лв., с която ответникът неоснователно се е обогатил чрез превод, извършен по изп. д.№ 20077920400001/2007 от ЧСИ Г. К. по сметка на ответника, която сума е била предназначена да удовлетвори ищеца като взискател по изпълнителното дело, ведно със законната лихва, считано от 1.10.2012г. и са присъдени разноски.

Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от „Сити-М Лизинг“ЕООД /в несъстоятелност/, чрез процесуалния представител адвокат М., с които се оспорват нейната допустимост и основателност.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след преценка на подадената касационна жалба, съгласно посочените от касатора основания за допустимост, намира следното:

Въззивният съд е преценил предявения иск за основателен поради наличие на предпоставките по чл.59 ЗЗД, след като е приел за установено, че сметката на ответницата е била заверена от ЧСИ, след извършено от него разпределение, с парична сума от 502 855.22лв.Тази сума е принадлежала на ищцовото дружество, но тя не му я е превела. Налице е обедняване на дружеството за сметка на ответницата, която му дължи връщане на сумата от 175 000лв., до който размер е предявен настоящия частичен иск. Въззивният съд е изключил от доказателствения материал представен по делото приходен касов ордер, удостоверяващ превеждането на сумата от ответницата на ищецас аргумент че не е представен оригинал по делото. Възражение за неистиност не е правено и по делото не е откривано производство по оспорване. Съдът е отказал да цени и показанията на свидетеля И., като е мотивирал отказа си с липса на доказателства: тя „да е била в трудови правоотношения с ищеца на длъжност „счетоводител“ или на основание граждански договор“. Въззивният съд въобще не е обсъждал заключението на приетата по делото съдебно - счетоводна експертиза.

Към касационната жалба е приложено изложение, в което на основание чл.280, ал.2 и ал.1, т.1 ГПК касаторът първо счита постановеният въззивен акт за недопустим, а отделно от това поставя и няколко въпроса, които счита че са разрешени в противоречие с установената съдебна практика. Основанията, които навежда за недопустимост са следните: 1. Съдът се е произнесъл по непредявен иск, 2. Съдът се е произнесъл по нередовна искова молба, защото по начина по който са формулирани обстоятелствената част и петутима е налице противоречие и 3.ищеца разполага с друг път на защита, което изключва приложимостта на иска по чл.59 ЗЗД. Счита, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие на установената съдебна практика по следните дванадесет въпроса: 1. Представлява ли нередовност на исковата молба наличието на неяснота и на противоречие между обстоятелствената част и петутима?, 2. Какви са задълженията на въззивния съд при подобно противоречие и следва ли той да се произнесе по съществото на спора?, 3. Възможно ли е едни и същи обстоятелства да обосновават едновременно претенция за непозволено увреждане по чл.45 ЗЗД и за неоснователно обогатяване по чл.59,ал.1 ЗЗД?, 4. В кои случаи е допустим субсидиарният иск по чл.59, ал.1 ЗЗД и допустим ли е той при наличие на друг иск /по чл.45 ЗЗД/, с който ищецът да защити претенцията си и по какъв начин съдът извършва преценката си за релевантната правна квалификация?, 5. В какви рамки съдът дължи защита на спорното материално право и допустимо ли е да се произнесе и да основе решението си на факти и обстоятелства, които не са били заявени от ищеца?, 6. Изложеното от ищеца твърдение за наличие на неоснователно обогатяване, обвързва ли съда за правната квалификация на спора и замества ли необходимостта от излагане на конкретни фактически твърдения?, 7. Длъжен ли е въззивният съд да извърши проверка за редовност на постановения акт и какви са правомощията му при констатиране на фактическа грешка?, 8. Кога съдът следва да приложи санкцията на чл.183, ал.1 ГПК като изключи документ от доказателствата по делото, с какъв акт следва да направи това и в кои случаи може да откаже да обсъди документ с доказателствено значение при решаване на делото?, 9. При постановяване на решението си, следва ли съдът да обсъди всички събрани по делото доказателства, от значение за спорното право – поотделно и в тяхната съвкупност?, 10. При преценка достоверността и обективността на свидетелските показания, следва ли съдът да съобрази начина и обстоятелствата, при които свидетелят е възприел правнорелевантните факти, за които дава показания?, 11. Когато съществува необходимост от отговор на въпрос, изискващ специални знания от експерт, длъжен ли е въззивният съд служебно да назначи експертиза, включително и в случаите когато такава е изслушана от първата инстанция, но делото е останало неизяснено от фактическа страна? и 12. Следва ли правната квалификация на иска да бъде определена от съда въз основа на наведените от ищеца твърдения и какви са правомощията на въззивния съд при определяне на точната правна квалификация? Позовава се на многобройна съдебна практика, която цитира.

Съобразявайки така изложеното, настоящият съдебен състав намира, че следва да се допусне касационно обжалване по следните две групи поставени въпроси: Първата е свързана с евентуалната недопустимост на постановения въззивен акт поради произнасяне по нередовна искова молба, съответно по непредявен иск, а втората е свързана с предпоставките по чл.183, ал.1 ГПК и чл.172, съответно за изключване документ от доказателствата по делото и за преценка на свидетелските показания, доколкота са свързани с решаващите мотиви на съда и са от значение за изхода на спора, а и е възможно да са разрешени от въззивният съд в противоречие с установената практика. По първата група въпроси, съдът констатира следното: Исковата молба е предявена през 2012г. В нея са посочени следните фактически твърдения: Ответницата, представяйки се за пълномощник на дружеството, е получила по своя сметка от ЧСИ пари, които са на дружеството. Тези пари тя не е предала, с което е причинила вреда на „Сити-М Лизинг“ЕООД и дължи връщане на „неправомерно присвоената от нея сума“. С отговора си, ответницата е направила възражение за нередовност на исковата молба, прид вид липсата на яснота дали претенцията е за вреди от непозволено увреждане или за връщане на сума, получена без основание. Оспорила е твърдението, че преведената сума е останала по нейна сметка, като е заявила, че е предала исковата сума на ищеца. За установяване на твърдението си е представила в копия от приходен касов ордер и от разходен касов ордер и е поискала назначаване на експертиза за проверка в счетоводството и установяване внасянето на сумата в сметките на дружеството. Доклад по делото не е бил изготвен, като на 1.02.2013г. производството по делото е спряно до приключване на воденото срещу ответницата наказателно производство. След постановяване на оправдателната й присъда, производството е възобновено на 16.09.2019г. Ищецът е направил искане ответницата да бъде задължена да представи оригинал на приходния касов ордер, но постановен съдебен акт в този смисъл няма.Първата инстанция е постановила акта си, като е приела, че е сезирана с иск за неоснователно обогатяване. Въззивният съд не е изготвял доклад по делото, не е давал указания за ангажиране на доказателства и не е приемал нови такива. Изложените обстоятелства дават основание на настоящият състав да допусне касационно обжалване за преценка допустимостта на постановения въззивен акт пред вид съобразяване дадените разяснения с т.4 от ТР № 1 от 17.07.2001г. на ВКС /актуални и при действащия ГПК съгласно т.5 от ТР №1/9.12.2013г. по т. д.№ 1/2013г. на ОСГТК на ВКС/. Съгласно тях – въззивният съд като инстанция по същество следва да извърши съответните процесуални действия за отстраняване нередовността на искова молба, като възможните последици са различни, в зависимост от изпълнението на указанията. В случая не е видно въззивният съд да е изпълнил задължението си по чл.129, ал.1 ГПК за проверка редовността на исковата молба и не е отчел, че непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. По отношение на втората група въпроси също следва да се допусне касационно обжалване за преценка дали въззивният акт не е в проитворечие с установената практика с решения по гр. д.№ 4676/2021г. на № ІV г. о. ВКС и гр. д.№ 1991/2019г. на І г. о., съгласно коеито когато въззивнят съд счете, че следва да се изключи определено доказателство от доказателствения материал по делото, което е било прието от първоинстанционния съд и е обсъдено от него с решението, той - с оглед равенството на страните и осъществяването на защитата им по делото, следва с определение преди провеждането на съдебното заседание по делото или в открито съдебно заседание, да обяви на страните, че изключва това доказателство от доказателствения материал по делото и да им даде възможност да осъществят своята защита.

Мотивиран от изложеното, състав на Трето гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 533 от 13.04.2022г., поправено с решение № 580 от 21.04.2022г. по в. гр. д. № 2587 по описа за 2021г. на Софийски апелативен съд.

УКАЗВА на касатора Г. В. Й., с посочен съдебен адрес: [населено място], 1463, [улица], ет.2, ап.12, че следва в 7-дневен срок от получаване на препис от определението, да представи в деловодството на касационния съд доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 3 500лв. /три хиляди и петстотин лева/, като в противен случай касационната жалба ще бъде върната, а производството пред касационния съд ще бъде прекратено.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :