Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на девети февруари две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: А. Д. Членове: И. С. Т. К. при секретар С. Т. и с участието на прокурора Н. Н. изслуша докладваното от председателя А. Д. по административно дело № 6803 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие /ДФЗ/, чрез процесуален представител, срещу решение № 390 от 13.06.2022 г., постановено по административно дело № 961/2021 г. от Административен съд - Хасково, с което е отменено негово Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2019 с изх. № 02-260-2600/11609 от 04.08.2021 г., в частта, с която е намалено финансовото подпомагане по подмярка 13.2 в размер на 11,73 лева, по СЕПП в размер на 74,42 лева, по СПП в размер на 58,98 лева, по ЗДП в размер на 82,25 лева, по СЗ-ДККП в размер на 1360,66 лева и е върната преписката за ново произнасяне от административния орган. Касационният жалбоподател излага доводи за неправилност на решението на първоинстанционния съд - необоснованост, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Иска то да бъде отменено и жалбата срещу уведомително писмо - отхвърлена. Претендира направените съдебно деловодни разноски за двете съдебни инстанции. Прави възражение за прекомерност на исканото адвокатско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба ГРУП ДАБЪЛЮ ЕНТЪРПРАЙС ЕООД с адрес [населено място], общ. Любимец, обл. Хасково чрез процесуален представител в писмен отговор иска оставяне на решението в сила. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна.

За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, но не са посочени фактически и правни основания за издаването му. Липсата на мотиви е самостоятелно основание за отмяната му по чл. 146, т. 2 АПК.

Така постановеното решение е валидно, допустимо и в предвидената от закона форма. Същото е постановено от компетентен съд след сезиране с жалба против административен акт от дружество, чийто интереси са засегнати с него. Разгледано по същество е правилно.

АС обосновано е приел, че оспореният административен акт е издаден при липса на мотиви и фактическо основание. В оспореното пред първоинстанционния съд уведомително писмо, Административният орган бланкетно е посочил, че общата оторизирана сума е изчислена чрез Интегрираната система за администриране и контрол /ИСАК/ след извършване на задължителни административни проверки и /или проверки на място/ в съответствие с чл. 37 ЗПЗП/, като не е дефинирал конкретните причини за oпределяне на процесната площ като недопустима за подпомагане.

Безспорно от текста на уведомителното писмо не се разбират конкретните фактически и правни основания за постановения частичен отказ за финансово подпомагане, поради което и предвид неспазването на чл.59, ал.2, т.4 АПК е налице самостоятелно основание за отмяна на оспорената част на уведомителното писмо.

Правилно АС е приел, че от съдържанието на административния акт не става ясно кои са фактическите и правните основания за намаляване на субсидията по схемите СЕПП, СПП, по ЗДП и по СЗ-ДККП, както и по подмярка 13.2. От пояснението, дадено за съдържанието на колона 3 - намаления, от таблица 1 в уведомителното писмо е невъзможно да се установи еднозначно каква е действителната воля на административния орган. Посочени са няколко хипотези за намаляване на субсидията, но не е изяснено коя от тях е относима за конкретния случай. По отношение процесиите схеми от уведомителното писмо са ясни единствено размерите на исканите суми по схемите, размерите на намаленията и на оторизираните суми, но не са изложени каквито и да било конкретни фактически и правни констатации, касаещи извършеното намаление. Пояснението, дадено за колона 3 от таблица 1 на уведомителното писмо е общо и бланкетно, като така не дава ясна представа защо е отказано подпомагане по отделните схеми и мерки, в посочените в писмото размери.

Правилно решаващият съд е приел, че нито в обстоятелствената част на оспореното уведомително писмо, нито в неговата таблична се съдържат конкретни фактически констатации на кои изисквания не съответства заявителят, съответно кое е основанието за отказ от плащане на процесната част. Обоснован е изводът на АС, че за мотиви на акта в случая не може да се приемат и поясненията под таблиците на уведомителното писмо, вкл. резултатите от автоматичните проверки при подаване на заявлението, защото видно от посоченото в самата бланка автоматичните проверки се извършват въз основа на наличните към момента на извършването им данни по ЗДП и не представляват административни проверки по смисъла на чл.37 от ЗПЗП. Посочените данни, установени в Резултати от автоматични проверки, не са достатъчни, за да обосноват намаляване на исканите субсидии, не могат да бъдат разглеждани като релевантно фактическо основание за намаляване на процесиите субсидии, тъй като липсва конкретика по отношение парцела, относно който са налице неспазени изисквания, водещи до съответните намаления на финансирането - 44077-127-2-1, участващ в четири от заявените за подпомагане схеми - СЕПП, ПНДП, ЗДП и НР2.

Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател, че уведомителното писмото е мотивирано, тъй като в него като фактически основания за издаването му са посочени начина на изчисление чрез ИСАК, като таблиците са приложени към акта, извършени са административни проверки на заявлението, което било допустимо съгласно ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС на РБ, както и че е спазено изискването тези документи и установените правно релевантни факти да са приобщени към акта с цитирането им.От изложеното в процесното уведомително писмо действително не може да се установят причините за постановения отказ да се изплати в пълен размер поисканата от земеделския стопанин сума и защо са наложени намаленията.Не е налице хипотеза, в която липсващите в уведомителното писмо мотиви - конкретни фактически и правни основания за постановения отказ се съдържат в друг акт, издаден от същия орган най - късно до изпращане на админстративната преписка със жалбата на съда или в документ, издаден от друг орган и цитиран изрично с номер, дата и издател в оспорения акт. Твърдението, че са извършени административни проверки чрез ИСАК не внася яснота за причините за постановения отказ. Изложените в касационната жалба фактически основания за намаленията не могат да заместят липсата им в уведомителното писмо. Излагането им и в хода на съдебното производство, също не замества липсата на мотиви, като съображенията на решаващия съд в тази насока са правилни.

При така направената правилна преценка на АС Хасково за липса на фактически и конкретни правни основания за издаване на акта, което е самостоятелно основание за отмяна на издадения административен акт в разглежданата му част, съдът е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото и на основание чл. 143, ал.1 АПК администрацията при касатора следва да бъде осъдена да заплати на ответника направените деловодни разноски. Видно от представения договор за правна защита и съдействие, претендираната от ответника сума е в размер на 800 лв., представляваща изплатен хонорар за един адвокат. Предвид фактическата и правна сложност на делото, както и фактът, че претендираната сума е в размер близък до минималния посочен в разпоредбата на чл. 8, ал. 2, т. 7 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, настоящият съдебен състав намира направеното възражение за прекомерност за неоснователно.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 390 от 13.06.2022 г., постановено по административно дело № 961/2021 г. от Административен съд Хасково.

ОСЪЖДА Държавен фонд Земеделие да заплати на ГРУП ДАБЪЛЮ ЕНТЪРПРАЙС ЕООД, [населено място] [пк], общ. Любимец, област Хасково, деловодни разноски в размер на 800 (осемстотин) лева.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ АННА ДИМИТРОВА

секретар:

Членове:

/п/ ИЛИАНА СЛАВОВСКА

/п/ ТИНКА КОСЕВА