Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на седми март две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Г. Г. Членове: ЮЛИЯ ТОДОР. С. при секретар А. К. и с участието на прокурора К. К. изслуша докладваното от съдията Д. С. по административно дело № 6823 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт (ТП на НОИ) – Бургас против Решение № 753 от 09.06.2022 г., постановено по адм. дело №552/2022 г. по описа на Административен съд – Бургас.

Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че то е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Посочва, че съдът не е възприел правилно фактите по делото и така не е формирал мотиви съобразно релевантните твърдения на страните. Молбата е за отмяна на решението и потвърждаване на издаденото от директора на ТП на НОИ – Бургас решение. В допълнително становище претендира разноски.

Ответницата Р. Г., чрез адв. И. И., в писмен отговор, оспорва жалбата като неоснователна. Претендира разноски.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна поради следните съображения:

С обжалваното решение е отменено Решение № 1012-02-140#1 от 17.03.2022 г. на директора на ТП на НОИ – Бургас, с което е оставено в сила Разпореждане № 2112-02-25#1 от 02.02.2022 г. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Бургас, а преписката е изпратена на длъжностното лице по пенсионно осигуряване към ТП на НОИ – Бургас за ново произнасяне по подаденото от Р. Г. заявление с вх. № 2112-02-25 от 12.01.2022 г., съобразно дадените в мотивите на решението задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

С решението, в тежест на настоящия касатор са възложени и разноските по делото.

От фактическа страна по делото е установено, че на 12.01.2022 г. Р. Г. е подала заявление за отпускане на лична пенсия за инвалидност, поради общо заболяване, заведено с вх. № 2112-02-25 от 12.01.2022 г. Към заявлението е приложено експертно решение на ТЕЛК - Бургас с № 0965/049/13.03.2020 г., с което е определена оценка на работоспособността (вида и степента на увреждане 50 % със срок на определения % трайна намалена работоспособност), вид и степен на увреждане до 01.03.2023 г., с дата на инвалидизиране – 28.02.2020 г.

С Разпореждане № 2112-02-25#1 от 02.02.2022 г. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Бургас, на основание чл. 74, ал. 1, т. 2 от КСО е отказано на Р. Г. отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Пенсионният орган е приел, че към датата на инвалидизиране – 28.02.2020 г., Генова е на възраст 20 г., 03 м. и 28 дни и положеният действителен осигурителен стаж до датата на инвалидизирането е в размер на 00 г. 03 м. и 29 дни. Изложил е мотиви, че на лицето не се следва лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, тъй като няма една година осигурителен стаж до датата на инвалидизиране.

Разпореждането е обжалвано от Р. Г. пред директора на ТП на НОИ – Бургас, който се е произнесъл с Решение № 1012-02- 140#1 от 17.03.2022 г., с което е оставил в сила разпореждане № 2112-02- 25#1 от 02.02.2022 г. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Бургас, като приел, че обжалваното разпореждане е съответно на приложимия в случая материален закон, а именно разпоредбата на чл. 74, ал. 1, т. 2 от КСО, тъй като жалбоподателката към датата на инвалидизиране – 28.02.2020 г. няма положен осигурителен стаж от една година така, както изисква правната норма.

Първоинстанционният административен съд е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при наличие на фактически и правни основания за издаването му, но при неспазване на административнопроизводствени правила и в нарушение на материалния закон.

При постановяването на своя акт съдът е развил доводи, че приложима в случая е нормата на чл. 74, ал. 3 от КСО, при действието на която осигурителният стаж на заявителката следва да се зачита към момента на подаване на заявлението, а не към момента на инвалидизирането, както е приел административния орган. Мотивирал се с приложимостта на чл. 22 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж.

Постановено решение е валидно и допустимо, но неправилно.

Р. Г. е подала заявление за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване. В чл. 74, ал. 1 от КСО е посочено, че осигурените лица придобиват право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване, ако са загубили работоспособността си и имат осигурителен стаж, придобит до датата на инвалидизирането, какъвто е настоящия случай. Към момента на инвалидизирането си заявителката не е имала изискуемия стаж по чл. 74, ал. 1, т. 2 от КСО, поради което правилно е бил постановен отказ за отпускането на пенсия. Няма данни, които да водят до извод за приложение нормата на чл.74, ал.3 от КСО.

Административният орган не е длъжен да изследва всяка една законова хипотеза, а да изясни относимите за казуса факти и обстоятелства и ги отнесе към съответната правна норма, което е и сторил. По преписката липсват данни лицето да е от категорията на лица с вродено заболяване. В хода на административното производство не са представени доказателства лицето да е придобила трайни увреждания до постъпването си на работа на 25.07.2017 г. с влязлото в сила Експертно решение №0965 т 13.03.2020 г. на І състав на ТЕЛК към УМБАЛ - гр.Бургас, Р. Г. е освидетелствана от органите на медицинската експертиза, като е определена дата на инвалидизирането 28.02.2020 г. Тя самата не е доказала по надлежния ред, че има инвалидност по рождение или придобита такава до постъпването си на работа, видно от справката, представена в административната преписка за наличие на трудово правоотношение преди датата на инвалидизацията.

Предвид изложеното, настоящият състав на шесто отделение на ВАС намира, че оспореното пред първата инстанция решение на директора на ТП на НОИ - Бургас и потвърденото с него разпореждане, са издадени в съответствие с материалноправните разпоредби и при липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, поради което са законосъобразни.

Приемайки обратното, първоинстанционният съд е постановил незаконосъобразно решение, което следва да бъде отменено, а жалбата – отхвърлена.

С оглед изхода на спора, на касатора се дължат претендираните разноски. На основание §1, т. 6 от ДР на АПК, Р. Г. следва да заплати на НОИ сумата от 300 лева, от които 200 лева за държавна такса за образуване на касационно производство и 100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, съобразно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 753 от 09.06.2022 г., постановено по адм. дело №552/2022 г. по описа на Административен съд – Бургас, като вместо него ПОСТАНОВЯВА

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р. Г. против Решение № 1012-02-140#1 от 17.03.2022 г. на директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт – Бургас.

ОСЪЖДА Р. Г. да заплати на Националния осигурителен институт разноски за касационната инстанция в размер на 300 (триста) лева.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ

секретар:

Членове:

/п/ Ю. Т. п/ ДЕСИСЛАВА СТОЕВА