№ 50498 София, 20.12.2022 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шести декември през две хиляди и двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: В. М. ЕМИЛИЯ ДОНКОВА
като разгледа докладваното от съдия К. М. гр. д. № 2062 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Агенция „Пътна инфраструктура“ /АПИ/, чрез пълномощника му С. П., началник на отдел „Административно обслужване при Областно пътно управление - Благоевград и касационна жалба на Х. Й. Д., чрез пълномощника й адвокат Я. Д. против решение № 72 от 17.01.2022 г., постановено по гр. д. № 1387 по описа за 2021 г. на Софийски апелативен съд, с което след частична отмяна и частично потвърждаване на решение № 2968 от 24.11.2020 г. по гр. д. № 1007/2020 г. на Окръжен съд - Б. А. „Пътна инфраструктура“ /АПИ/ е осъдена да заплати на Х. Й. Д. сумата 14 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на сина й Х. Л. при пътен инцидент на 13.12.2016 г., ведно с лихва за забава от деня на деликта до окончателното изплащане, като искът е отхвърлен за разликата до сумата 100 000 лв.
Агенция „Пътна инфраструктура“ /АПИ/ атакува възивното решение в частта, с която искът е уважен, а Х. Й. Д. – в частта, с която е отхвърлен. И двете страни претендират разноски.
Агенция „Пътна инфраструктура“ /АПИ/ е подала отговор на касационната жалба на Х. Й. Д. по реда и в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното:
Апелативният съд е констатирал, че се претендира обезщетяване на неимуществени вреди – болки и страдания от загубата на детето на ищцата при пътен инцидент на мост, като се твърди, че е налице фактическия състав на деликтната отговорност с оглед неизпълнението на задълженията на АПИ да поддържа парапетите на процесния мост в такова техническо състояние, за да не се допуска настъпването на такива инциденти.
От фактическа страна е приел за установено, че на 13.12.2016 г. около 09.15 часа, ищцата Д. е претърпяла пътен инцидент като водач на собственият си л. а. „Ф. модел „Г. с per. [рег. номер на МПС] , в резултат на който е починало 6-месечното й дете Х. Л., което пътно-транспортно произшествие е настъпило на републикански път III- 109, в района на стеснен участък, а именно на моста „Макензен, находящ се в участъка между с. Хотово и гр. Мелник. Мостовото съоръжение е с дължина от 36 метра и в посоката на движение на ищеца към гр. Мелник трасето му започва с дясна крива, като навлизането в стеснения участък е регулирано с пътен знак Б6 „Премини ако мостът е свободен. В срещуположната посока навлизането по моста е регулирано с пътен знак Б5 „Пропусни насрещно движещите се ППС. Не е спорно, че инцидентът е настъпил след като водачът на л. а. А. Р. с peг. [рег. номер на МПС] Д. Г. се е движил в посока към с. Хотово и е навлязъл в стеснения участък при действието знак Б5 „Пропусни насрещно движещите се ППС“ като към този момент мостът е бил свободен от автомобили. Ищцата пътуваща в противоположна посока (към гр. Мелник) също навлиза по моста при действието на знак Б6 „Премини ако мостът е свободен, като поради факта, че пътното платно на моста е с ширина около 4,87 метра не е било възможно разминаване между автомобилите, в резултат на което е настъпил челен, кос удар между двете МПС, съсредоточен в предните им леви части. МПС „Ф. модел „Г., управляван от Х. Д. се е приплъзнал покрай другото МПС, след което е излетял от моста в преминаващата под него река. При падането си в реката автомобилът се обръща по таван, като в резултат на така настъпилото ПТП тежки увреждания, несъвместими с живота е получил синът на ищцата - 6-месечния Х. Л..
С Присъда № 486/29.01.2018 г. по НОХД № 654/2017 г. по описа на Окръжен съд - Благоевград, че Х. Д. е призната за виновна за това, че при нарушение на правилата за движение - чл. 6, ал. 1, пр. 3 ЗДвП, вр. с чл. 45, ал. 2, пр. 6 ППЗДвП, чл. 20, ал. 2, изр. 1 и чл. 44, ал. 2 ЗДвП - по непредпазливост е причинила смъртта на малолетното си дете, като актът е влязъл в сила на 14.02.2018 г. В мотивите съдът е приел, че за Д. е възникнало задължение да пропусне вече преминаващото по стеснения участък от пътя (мост „Макензен”) МПС - л. а. А. Р. с peг. [рег. номер на МПС] при положение, че в момента, в който последното МПС вече е било навлязло по моста, тя все още не е била в зоната на действие на знак Б 6 „Премини ако мостът е свободен“, разположен на около 24 метра от началото на моста. В хода на воденото наказателно производство е установено още, че след настъпване на удара между двете МПС вече със значително по-ниска скорост от около 20 км/ч управляваното от ищеца МПС се е насочило вляво от трасето на моста като безпрепятствено е пропаднало в преминаващата под него река. Това се е случило тъй като към момента на настъпване на инцидента предпазната ограда на моста, вляво по посоката на движение на ищеца е липсвала по цялото му протежение.
Процесният пътен участък (мост Макензен) от път Ш-109 е част от републиканската пътна мрежа, която се поддържа и стопанисва от държавата, в лицето на ответната пътна агенция. Въззивният съд е посочил, че този извод следва и от чл. 19, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата, а по делото е приложено и писмо изх. № 24-00-132/18.04.2017 г., в което пътната агенция признава фактът, че от 12.09.2016 г. мостът „Макензен е с разрушена предпазна ограда, като до настъпване на процесния инцидент на 13.12.2016 г. не са предприемани никакви действия, свързани с обезопасяването му освен поставянето на сигнализация с лента.
Апелативният съд е счел, че приетите по делото заключения по комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза, както и съдебно-техническа експертиза установяват следното: Причина за настъпване на ПТП е субективното поведение на ищцата, която ако е намалила скоростта и е спряла, то ПТП е било предотвратимо. Установява се от вещото лице, че ако правилно са били поставени коланите, главата на детето не би достигнала тавана при падане по таван на автомобила, тъй като деформациите на тавана не са големи. Сочи се още, че е настъпил челен кос удар между крайните леви части на двата автомобила с приплъзване между левите страни на автомобилите, като автомобила на ищеца „Ф. Г.“ е продължил напред, с блокирано предно ляво колело, като достигайки до края на моста по дъгообразна траектория, поради липса на парапет го напуска вляво и пада на покрив в коритото на реката. При падане по таван на автомобила, главата на Х. Л. се удря в него и получава тежка травма в теменната част, която черепно-мозъчна травма е довела до смъртта му.
По отношение съдебно-техническа експертиза, приета в първоинстанционното производство, въззивният съд е счел, че от нея се установява, че по смисъла на техническите правила на АПИ, процесният мост подлежи на обезопасяване с ограничителна система „Парапет за пешеходци“. Вещото лице сочи, че след инцидента е монтирана на процесния мост ограничителна система „Парапет за пешеходци“, като при добро експлоатационно състояние, е възможно тази система да задържи при малка скорост и страничен удар процесното МПС в рамките на пътя и да не се стигне до този инцидент.
Въззивният съд е посочил, че във връзка с доводите във въззивната жалба на АПИ е допуснал, изслушал и приел съдебно-техническа експертиза, изготвена от в. л. инж. В. С., която да отговори на въпроса дали наличието на пешеходен парапет на процесния мост, би спрял колата, управлявана от ищцата, от пропадане в коритото на реката при установената от САТЕ скорост на движение от 21 км/ч, при която автомобилът е напуснал платното за движение, както и съобразен ли е с техническите изисквания за съоръжението – парапет за пешеходци? Вещото лице е отговорило, че в състоянието, което се е намирал моста и парапетите, то той не би спрял падането на леката кола в коритото на реката, тъй като не отговаря на техническите изисквания относно обезопасяването на преминаващите автомобили. Сочи се също така, че ако е бил изграден пешеходен парапет като ограничителна система, която да служи за задържане на превозните средства, съобразно изискванията на приложимите „Технически правила за приложение на ограничителни системи за пътища по „Републиканската пътна мрежа“ на АПИ от 2010 г.“, то със сигурност е щяло да бъде предотвратено падането на автомобила от моста в реката. Това важи в още по-голяма степен при скорост на автомобила при напускане на мостовата конструкция. Въззивният съд е приел, че заключението на в. л. инж. С. е компетентно и обективно, като допълва експертизите, приети в първоинстанционното производство.
При така възприетата фактическа обстановка въззивният съд е формирал извод, че е налице противоправно деяние под формата на бездействие, изразяващо се в неизпълнение от страна на пътната агенция на законово вменените й задължения да поддържа пътищата и пътните съоръжения, в т. ч. мостове, парапети и други, в нужното техническо и безопасно състояние, така че да не се стига поради това до пътни инциденти. Съдебно-техническите експертизи и в двете инстанции сочат, че при изпълнение на задълженията на АПИ съобразно „Технически правила за приложение на ограничителни системи за пътища по „Републиканската пътна мрежа“ на АПИ от 2010 г.“ за изграждане на пешеходен парапет за задържане на превозното средство, то със сигурност е щяло да бъде предотвратено падането на автомобила от моста в реката, а от там е нямало да настъпи и леталния край при детето на ищцата. Това важи и при скоростта, при която колата е напуснала платното за движение и е паднала в коритото на реката. Съоръженията на моста са били в недобро техническо състояние, което е допринесло за смъртта на детето. Счел е, че са налице и другите елементи от фактическия състав – наличие на неимуществени вреди /доказани с гласни доказателства/, презумпцията за вина не се явява оборена от АПИ, а вредите са причинени при или при повод на изпълнение на възложената работа.
Посочил е, че не е налице неспазване на разпоредбата на чл. 300 ГПК, както се твърди във въззивната жалба на АПИ, тъй като никой не оспорва обстоятелството, че неспазването на съответните правила за движение по ЗДвП от страна на Х. Д. е в пряка причинно-следствена връзка с настъпването на ПТП. В рамките на гражданското дело обаче и посредством експертните знания на вещите лица, се установява и неизпълнение на законовите задължения на АПИ да поддържа конкретния участък и парапетите на него в нужното техническо състояние, така че да задържат леки автомобили, движещи се с определена скорост, от пропадане в речното корито в случай на инцидент и напускане на платното за движение. Не е налице просто неизпълнение на законово вменено задължение, но и причинно-следствена връзка между това бездействие и настъпилите неимуществени вреди от смъртта на детето на ищцата, което се установява отново чрез заключенията на вещите лица-инженери, в т. ч. и във втората инстанция, а именно, че ако са били спазени техническите правила и са били изградени в нужното техническо състояние парапетите, то колата е нямало да пропадне в речното корито, вкл. и при скоростта, при която колата е напуснала платното за движение и е паднала в коритото на реката.
При формиран извод, че е налице фактическият състав на отговорността по чл. 49 ЗЗД и АПИ следва да отговаря за причинените на Х. Д. неимуществени вреди от смъртта на детето й, съдът е разгледал доводите във въззивната жалба на АПИ за прекомерност на присъденото обезщетение. Приел е, че неправилно преди прилагане на редукцията поради принос от ищцата, обезщетението за неимуществени вреди е преценено на 200 000 лв., тъй като то не е адекватно на обществено-икономическите условия през 2016 г., както и на събраните доказателства по делото. Свидетелят Д. Д. (сестра на пострадалата) сочи, че на 13.12.2016 г. сестра й, поради факта, че сама си гледа децата, карала по-големия син на детска градина, като тогава взела с нея малкото дете, за да не бъде само, като е станало ПТП. Тя живеела сама в [населено място], а в [населено място] карала големия син на училище. Свид. Д. я е видяла 2-3 дни след случилото се. Опитала се да говори с нея по телефона, не можела да говори, плачела, била в депресия, не желаела да говори за случилото се. Тя през това време била в болницата в „Пирогов“, като била много зле тогава. Изпаднала в депресия, не можела да говори, само очите й били пълни със сълзи, не искала да говори за случая. Тя сама си отглеждала децата, била всеотдайна майка. Нямало кой да й помага, но в почивните дни си общували по телефона, поддържали много контакти. Малкото дете било на 6 месеца, желано дете било. След тази трагедия била много зле, даже с течение на времето не желаела да живее там, поради което се изместила. Като минавали през мястото, всеки път се сещала за трагедията, това я карало да се чувства зле, не й било по силите да живее там, като сега живее в [населено място]. Тя не желае да говори по случая, чувствала се много зле като повдигнат въпроса за случая, и тя отказва да говори. Все още не може да преодолее случилото се. Съдът е посочил, че изложените показания са логични и последователни и следва да се вземат предвид, като е приел, че тези неимуществени вреди възлизат на сумата от 140 000 лв. Това отразява и обстоятелството, че ищцата има и друго дете, освен починалото, а след тази огромна трагедия, е станала майка отново и сега има две деца /видно от гласните доказателства по делото/.
Относно оплакванията във въззивната жалба на АПИ за неправилно приложение на нормата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД въззивният съд е счел, че установеният от първоинстанционния съд принос от 50 % не отговаря на фактите и обстоятелствата по делото. Х. Д. е осъдена с влязъл в сила съдебен акт на ОС-Благоевград за процесното ПТП, в който е признато, че тя е виновна за настъпилия пътен инцидент, довело до смъртта на детето Х. Л.. Ако тя, шофирайки собствения си автомобил, бе спазила правилата за движение по пътищата, зачитайки кой има предимство да навлезе пръв на моста и ако бе управлявала колата със съобразена скорост, до инцидента нямаше да се стигне изобщо. На следващо място, експертизата в първата инстанция (на л. 123) сочи, че детското столче, в което е било поставено детето, не е било закрепено неподвижно към дясната седалка. Това също е способствало за смъртта на малкия Х., тъй като деформациите на тавана на колата не са били големи. Сравнено с тези факти, приносът, към фаталния край в това ПТП, на пътната агенция поради недоброто състояние на страничния парапет, не е голямо. По тези съображения Апелативният съд е приел, че разпределението на приноса между Х. Д. и АПИ следва да е 90:10 и следователно, при прилагане на редукцията от 90 %, ищцата има право да получи обезщетение за неимуществени вреди от 14 000 лева, а не 100 000 лева, колкото е преценил първоинстанционният съд.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК Агенция „Пътна инфраструктура“ /АПИ/ се позовава на основанията за допускане на касационно обжалване по всички хипотези на чл. 280, ал. 2 и ал. 1 ГПК.
Касационният съдебен състав не констатира данни, които да обусловят допускане на касационно обжалване с цел преценка дали въззивното решение не е нищожно или недопустимо, а и касаторът-ответник не е въвел оплаквания, които да обуславят такива пороци на съдебния акт.
Не се констатира и основание за допускане на касационно обжалване с цел преценка дали някой от изводите на съда не е очевидно неправилен. Доводите на АПИ във връзка с основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК касаят мотивите на съда, че вредоносният резултат е можело да бъде предотвратен, ако е бил изграден пешеходен парапет за задържане на превозното средство, докато според определението в Техническите правила за приложение на ограничителни системи за пътища по Републиканската пътна мрежа, парапета за пешеходци не служи за задържане на превозни средства, както и неправилно възприемане на двете съдебно-технически експертизи. Техническите правила, на които се позовава касаторът-ответник не са нормативен акт, а вътрешноведомствен акт, утвърден от председателя на УС на агенцията. Твърдяното превратно прилагане на тези правила, както и неправилно възприемане на заключенията на техническите експертизи не е видно от мотивите на въззивното решение, поради което и доводите не могат да бъдат съотнесени към основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК.
Същото се отнася и до довода, че очевидно неправилно апелативният съд е приел, че във въззивната жалба на агенцията се правят оплаквания за необоснованост и несъответствие с опитните правила на заключенията по допуснатите и приети в първата инстанция експертизи, на които се е позовал първоинстанционния съд.
Агенция „Пътна инфраструктура“ /АПИ/ счита, че от значение на изхода на спора са следните въпроси, обусловили правните изводи на съда:
1) следва ли съдът да приеме като доказан факт само въз основа на оспорена експертиза на вещо лице, че парапет за пешеходци на мост в нужното техническо състояние може да задържи лек автомобил, движещ се с определена скорост, след като заключението е в противоречие с Техническите правила за приложение на ограничителни системи за пътища по Републиканската пътна мрежа на АПИ, които единствено регулират какъв тип ограничителни системи се поставят на пътищата и в които е посочено, че парапет за пешеходци не служи за задържане на превозни средства;
2) следва ли съдът да приеме за доказан факт, че парапет за пешеходци на мост би задържал автомобил при наличие на съществено разминаване на двете съдебно-технически експертизи по делото по въпроса дали парапет за пешеходци би задържал процесния автомобил и като се има предвид, че е отхвърлено искането за допускане на тройна експертиза, поради съществени различия в заключенията на вещите лица.
Касаторът не е посочил практика на ВКС, нито решенията на органите, посочени в чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, от което следва, че по въпросите се позовава на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
И двата въпроса касаят начина, по който въззивният съд е възприел заключенията на съдебно-техническите експертизи на вещото лице инж. Н. И. (възпроизвело определението в представените по делото Технически правила на АПИ на „парапет за пешеходци“ и хипотезата на вещото лице с уточнението, че не може категорично да отговори, че при съществуващ метален парапет за пешеходци в добро експлоатационна състояние е възможно при малка скорост и страничен удар процесното МПС да се задържи в рамките на пътя или най-малко допълнително да забави скоростта му) и на вещото лице инж. В. С., че ако е бил изграден пешеходен парапет съобразно изискванията на Техническите правила на АПИ, той със сигурност е щял да предотврати падането на автомобила от моста в реката, тъй като следва да задържа превозни средства, които се движат със скорост по-малка или равна на 50 км/ч) и отказа на съда да разшири експертизата с оглед оспорването й от АПИ (тъй като вещото лице само е интерпретирало Техническите правила и не е дало отговор на поставения въпрос) и искането за назначаване на тройна техническа експертиза.
Въпросите следва да бъдат обобщени и уточнени до въпроса: може ли съдът да приеме за доказан факт, за установяването на който е приел, че са необходими специални знания, въз основа на експертиза, която не може категорично да отговори, а вещото лице е изразило своя хипотеза и друга оспорена експертиза, която дава еднозначен отговор, но въз основа на тълкуване на технически правила, съдържащи легално определение на съоръжение и предпоставките за поставянето му, без да изследва техническите характеристики на самото съоръжение и след като е отхвърлил искането за назначаване на разширена експертиза.
В практиката на ВКС (например решение № 25 от 2.07.2020 г. по гр. д. № 2976/2019 г., II г. о.) трайно се приема, че съобразно разпоредбата на чл. 202 ГПК заключението на експертизата като доказателствено средство следва да бъде обсъдено в съвкупност с другите доказателства по делото и когато съдът е приел, че за изясняване на някои въпроси от неговия предмет са необходими специални знания, за които се налага назначаване на вещо лице, е длъжен и сам да следи дали представеното заключение е пълно, ясно и обосновано и дали отговаря на поставената задача.
В случая е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване с цел преценка дали по поставения въпрос въззивното решение съответства на практиката на ВКС, касаеща задълженията на въззивния съд когато за установяване на даден факт са необходими специални знания и начина, по който следва да се преценява експертно заключение.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК Х. Й. Д. се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси:
1) относно определяне на съотношението на приноса на пострадалия и делинквента за настъпване на вредата и подлежащите на преценка обстоятелства за това – чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
2) относно обстоятелствата, които следва да бъдат ценени от съда при решаване на въпроса за определяне на справедливо по размер (чл. 52 ЗЗД) обезщетение за неимуществени вреди от причинена при деликт смърт.
По първия въпрос касаторката-ищец поддържа, че въззивното решение противоречи на практиката на ВКС по решение № 150 от 18.12.2017 г. по т. д. № 1834/2016 г., ІІ т. о., решение № 44 от 23.06.2020 г. по т. д. № 1879/2019 г., ІІ т. о., решение № 370 от 16.01.2019 г. по т. д. № 896/2018 г., ІІ т. о. и решение № 118 от 27.06.2014 г. по т. д. № 3871/2013 г., І т. о. Посочените решения са израз на константната практика на ВКС, че при определяне наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице е от значение дали са установени конкретни действия или бездействия, с които то обективно е допринесло за настъпване на резултата, а при определяне степента на съпричиняването подлежи на съпоставка тежестта на нарушението на делинквента и това на увредения, за да бъде установен действителният обем, в който всеки един от тях е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат.
По този въпрос е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване с цел преценка дали поведението на ищцата (незачитане предимството на първия навлязъл по моста и управление на автомобила с несъобразена за условията скорост, както и липсата на закрепване на детското столче неподвижно към дясната седалка) обуславят съобразен с практиката на ВКС извод, че сравнено с тези факти приносът на АПИ, поради не доброто състояние на страничния парапет, не е голям, което обуславя съотношение на приноса на Х. Д. и на АПИ 90:10.
По втория въпрос се поддържа противоречие на въззивното решение с ППВС № 4/1968 г. и практиката на ВКС по решение № 96 от 25.11.2020 г. по т. д. № 1881/2019 г., ІІ т. о.
В т. ІІ на ППВС № 4/1968 г. са дадени указания, че понятието „справедливост” не е абстрактно, а е свързано с преценка на редица обективно проявили се обстоятелства, които имат значение за размера на обезщетението, а практиката на ВКС, израз на която е и посоченото решение, е разяснила, че задълбоченото изследване на общите и на специфичните за конкретния спор факти, които формират съдържанието на понятието „справедливост”, е гаранция за постигане на целта на чл.52 ЗЗД - справедливо възмездяване на произлезлите от деликта неимуществени вреди и че удовлетворяването на изискването за справедливост по чл.52 ЗЗД налага при определяне на размера на обезщетенията за неимуществени вреди да се отчита и обществено - икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, чиито промени намират отражение в нарастващите нива на застрахователно покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, съгл. чл.266 във вр. с § 27 ПЗР на КЗ (отм.).
Налице е основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване с цел преценка дали извода на въззивния съд, че обезщетение от 200 000 лв. не е адекватно на обществено-икономическите условия през 2016 г. и не е съобразено с обстоятелството, че ищцата има и друго дете, освен починалото, като след тази огромна трагедия е станала майка отново и сега има две деца, поради което е определил обезщетение за неимуществени вреди от 140 000 лв., съответства на практиката на ВКС, разясняваща приложението на понятието „справедливост“ по чл. 52 ЗЗД.
С оглед горните мотиви, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 72 от 17.01.2022 г., постановено по гр. д. № 1387 по описа за 2021 г. на Софийски апелативен съд.
Дава възможност на Агенция „Пътна инфраструктура“ /АПИ/ в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната й жалба в размер на 1720 лв.
При неизпълнение в срок касационното производство по жалбата на Агенция „Пътна инфраструктура“ /АПИ/ ще бъде прекратено.
Ищцата Х. Й. Д. е освободена от внасяне на държавна такса.
Делото да се докладва за насрочване.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: