Определение по ч. гр. д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр.5

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50386

София, 19.12. 2022 година

Върховният касационен съд на Р. Б. четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 11.10.2022 година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: З. А.

ЧЛЕНОВЕ: Владимир Йорданов

Димитър Димитров

разгледа докладваното от съдия Йорданов

ч. гр. дело № 3241 /2022 г.

Производството е по чл.274, ал.3, т.1ГПК.

Образувано е по частна жалба на Министерството на вътрешните работи (нататък и МВР) срещу определение № 1434 /31.05.2022 г. по в. ч.гр. д. № 1147 /2022 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 03.12.2021 г, постановено по гр. д.№ 4565 /2016 г. по описа на Софийски градски съд, в частта, имаща характер на определение, с което е прекратено производството в частта му по иска по чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ, предявен от П. В. С. срещу Главна дирекция ,,Борба с организираната престъпност“ (нататък и ГДБОП), за сумата от 50 000 лева за обезщетение за неимуществени вреди от незаконно повдигане и поддържане на обвинение по н. о.х. д. № 303 /2001 т. на Шуменския ОС.

Насрещната страна ГДБОП на МВР подава писмен отговор, в който са изложени твърдения, че обжалваното определение не подлежи на касационен контрол съгласно чл.274, ал.4 ГПК, тъй като първоинстанционният съд е присъдил обезщетение в размер на 500 лева и 400 лв, съдебни разноски, което е под установения в чл.280, ал.3 ГПК минимум. Евентуално посочва, че липсват основанията за допускане до касационно обжалване.

Особеният представител на ищеца П. В. С. в писмен отговор поддържа основателността на подадената частна касационна жалба.

Частната касационна жалба е подадена в срок срещу подлежащ на обжалване акт съгласно чл.274, ал.3, т.1 ГПК и е процесуално допустима. Наведеният от ГДБОП довод, че обжалваното определение не подлежи на касационен контрол съгласно разпоредбите на чл.274, ал.4 ГПК, във вр. с чл.280, ал.3, т.1 ГПК, според които не подлежат на касационно обжалване актове по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лева е неоснователен, защото цената на предявения иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за парично вземане, определена съгласно разпоредбата на чл.69, ал.1, т.1 ГПК е в размер на търсената сума 50 000 лева Следователно обжалваното определение не попада в хипотезата на чл.274, ал.4 ГПК, във вр. с чл.280, ал.3,т. 1 от ГПК и може да бъде обжалвано с частна касационна жалба.

За мотивите на Софийския апелативен съд:

Спорен е въпросът за пасивната процесуална легитимация на ответника ГДБОП в производството по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ. Ищецът е посочил, че са му причинени вреди от служители на ответниците при извършване на служебната дейност по разследването. Съгласно ТР № 3 /22,04.2005 г. по т. д. № 3 /2004 г. на ОСГК на ВКС пасивно легитимиран по искове за обезщетение за вреди, причинени от граждани, е държавният орган – юридическо лице, с който съответното длъжностно лице, пряк причинител на вредата, се намира в трудови или служебни правоотношения. ГДБОП е главна дирекция, създадена със ЗИД на ЗМВР (обн. ДВ, бр.53 /27.06.2014 г.) и като такава е със статут на юридическо лице. Разследването на делото е приключило преди създаването на тази структура, за да може да се ангажира отговорността за действия на нейни служители. Същото е извършено от служители на МВР. Възраженията в частната жалба, че служителите на ГДБОП са извършили деликтни действия и бездействия, като са участвали в разследването, повдигали са обвинения, участвали са в неговото задържане по време на болничния му престой, пропуснали са да извършат действия на последващ контрол върху разследващата дейност не са конкретизирани, а участието им като свидетели не може да се включи като дейност по разследване. Поради това ГДБОП няма активна процесуална легитимация да отговаря по иска, поради което производството по него следва да бъде прекратено.

За да се произнесе по същия въпрос СГС е приел, че видно от твърденията на ищеца, първоинстанционната присъда, с която е осъден по повдигнатите му обвинения, е постановена на 20.12.2012 г. (на друго място СГС е написал 19.12.2012 г.) и следователно разследването в досъдебното производство е било завършено преди това.

По наличието на основания за допускане на касационно обжалване:

В представеното изложение на основания за допускане на касационно обжалване жалбоподателят извежда следните въпроси, за които твърди, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото - основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК:

Има ли пасивна материална и процесуална легитимация Главна дирекция ,,Борба с организираната престъпност в производство по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ в период от 15.04.2011 г. до 15.04.2016 г.?

Възможно ли е с определение съдът да се произнесе по въпрос предмет на частна жалба, след като този въпрос е предмет и на въззивна жалба, която не е била разгледана от съда и по която съдът не се е произнесъл със съдебен акт?

Първият въпрос не е обуславящ.

Исковата молба е подадена на 13.04.2016 г.

Видно от изложеното за мотивите на въззивния съд, обуславящ е въпросът: Д. Г. дирекция ,,Борба с организираната престъпност на МВР, създадена с действащия ЗМВР, е пасивно процесуалноправно легитимирана по искове по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ на граждани за обезщетение за вреди, които са им причинени от служители на ГДБОП по ЗМВР от 2006 (отм.)?

Този въпрос се свежда до въпроса дали ГДБОП на МВР, създадена с действащия ЗМВР, е правоприемник на ГДБОП на МВР, съществувала по силата на ЗМВР от 2006 (отм.).

С изменението на чл.10, ал.1, т.1 на ЗМВР от 2006 г. (отм.), извършено с ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г., ГДБОП е създадена като главна дирекция към МВР и съгласно чл.10, ал.3 ЗМВР от 2006 г. (отм.) тя е юридическо лице.

Разпоредбата на чл.10, ал.1, т.1 на ЗМВР от 2006 г. (отм.), е отменена с ДВ, бр. 52 от 2013 г., в сила от 14.06.2013 г.

Съгласно § 14. от ПЗР към Закона за държавна агенция “Национална сигурност“ (обн. ДВ, бр.52 от 2013 г., в сила от 14.06.2013 г.) Държавна агенция Национална сигурност е правоприемник на активите, пасивите, архива и другите права и задължения на Главна дирекция Борба с организираната престъпност в Министерството на вътрешните работи.

ЗМВР от 2006 г. е отменен с § 4 от ПЗР на ЗМВР, приет с ДВ. бр.53 от 27 юни 2014 г..

С изменението на чл.38, т.2 от ЗМВР от 2014 г., извършено с ДВ. бр.14 от 20 февруари 2015 г., ГДБОП е главна дирекция към МВР.

С чл.37, ал.1 и ал.2 ЗМВР е предвидено, че главните дирекции са основни структури на МВР и са юридически лица.

От изложеното е видно, че създадената по ЗМВР от 2006 г. (отм.) през 2009 г. ГДБОП е прекратена с изменението на този закон с ДВ, бр. 52 от 2013 г., в сила от 14.06.2013 г. и правоприемник на ГДБОП е Държавна агенция Национална сигурност.

Създадената с изменението на ЗМВР с ДВ. бр.14 от 20 февруари 2015 г. ГДБОП не е правоприемник на съществувалата по силата на отменения ЗМВР (от 2006 г.) ГДБОП.

В този смисъл е практиката на ВКС – определение № 60753 /04.11.2021 г. по гр. д. № 1845 /2021 г. на IIIг. о. на ВКС, постановено в производство по чл.288 ГПК по иск по чл.2, ал.1, т.7 ЗОДОВ, с което е прието, че съществувалата по ЗМВР от 2006 г. (отм.) ГДБОП е закрита като юридическо лице през 2013 г. и нейният правоприемник е определен по силата на § 14 ЗДАНС (ПРЗ към ЗИД - ДВ бр. 52/13 г. ) и че доводът на касатора, че надлежен ответник е сега действащата ГДБОП, е неоснователен, защото ЗМВР не урежда правоприемство между закритата ГДБОП (през 2013 г.) и сега действащата ГДБОП (създадена през 2015 г.).

От изложеното настоящият съдебен състав приема, че приетото от въззивния съд по обуславящия въпрос е в съответствие с приетото в посоченото определение на ВКС и че обсъдените разпоредби на отменения и на действащия ЗМВР и на ЗДАНС не са непълни, неясни и противоречиви и че частният жалбоподател не е обосновал предвидените в т.3 на чл.280, ал.1 ГПК предпоставки на допълнителното основание за допускането на касационно обжалване, така както са разяснени в т.4 от ТР № 1 /2010 г. на ОСГТК на ВКС по обуславящия въпрос (настоящият състав приема, че не са налице допълнителни основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускането на касационно обжалване по обуславящия въпрос).

Вторият изведен въпрос също не е обуславящ.

От значение за законосъобразността на обжалваното определение е приетото в него, и дали въззивният съд се е произнесъл по предмета на частната жалба, което той е направил, а не дали по този въпрос няма произнасяне в друго въззивно определение или решение.

Обстоятелството, че такъв довод се съдържа и във въззивната жалба, по която въззивният съд не се е произнесъл до момента, в който се е произнесъл по частната жалба, не е пречка за произнасяне по частната жалба и не се отразява на законосъобразността на определението на въззивния съд по частната жалба.

Частният жалбоподател се позовава и на очевидна неправилност на обжалваното определение - основанието по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК за допускане на касационното му обжалване.

Сочи като аргумент за това, че с действащия ЗМВР отново е предвидено съществуването на ГДБОП със статут на самостоятелно юридическо лице.

Очевидната неправилност на въззивното решение е отделно основание за допускане на касационно обжалване, такава форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален или явна необоснованост. Настоящият състав намира, че за да е очевидна, неправилността на обжалваното решение трябва да е толкова съществена, че да може да бъде констатирана при прочит на решението (на мотивите към него).

По-горе беше обсъдено, че въззивният съд не е приел, че действащият ЗМВР не предвижда съществуването на ГДБОП със статут на самостоятелно юридическо лице, както и че обуславящ за крайния извод на въззивния съд е въпросът, дали ГДБОП по действащия ЗМВР е процесуален правоприемник на ГДБОП по отменения ЗМВР (от 2006 г.), тъй като предварителното производство, от което ищецът твърди, че е претърпял вреди от действията на служители на ГДБОП е приключило преди 20.12.2012 г., на който (въпрос) въззивният съд е дал отрицателен отговор.

В конкретния случай при запознаване със съдебното решение настоящият състав не установи то да е постановено в явно нарушение на материалния или процесуалния закон, нито извън тези закони, нито да е явно необосновано (фактическите изводи на съда да не съответстват на обсъдените от него доказателства).

Поради изложеното настоящият състав приема, че не са осъществени основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 и ал.2, предл. 3 ГПК.

Страните не претендират разноски, а и оглед изхода от това производство частният жалбоподател и ищецът П. В. С. (които искат да бъде допуснато касационно обжалване) нямат право на разноски, поради което такива не следва да се присъждат.

Воден от изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Не допуска касационно обжалване на определение № 1434 /31.05.2022 г. по в. ч.гр. д. № 1147 /2022 г. на Софийския апелативен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.