О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 3446

Гр. София, 05.12.2025 год.

Върховният касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение, в закрито съдебно заседание на 28 ноември през две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ЙОНКОВА

ЧЛЕНОВЕ: П. Х.

ИВАНКА АНГЕЛОВА

Като изслуша докладваното от съдия П. Х. т. д. № 1096/2025 г.,

за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 248 ГПК.

Образувано е по молба на ЗД БУЛ ИНС АД, чрез процесуален пълномощник, за допълване на постановеното по делото определение № 2992/24.10.2025 г. в частта за разноските, като с оглед изхода на спора в полза на молителя се присъди сумата от 12 840 лв., съгласно представения договор за правна защита и съдействие.

Ответникът по молбата – касаторът Н. Г. Д., чрез процесуален пълномощник, в писмен отговор в законоустановения едноседмичен срок изразява становище за неоснователност на искането. Евентуално прави възражение за прекомерност на уговореното адвокатско възнаграждение, за което излага подробни съображения.

Настоящият съдебен състав намира следното:

Молбата на ЗД БУЛ ИНС АД е допустима, тъй като е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК.

С постановеното по делото определение по чл. 288 ГПК съдът е пропуснал да се произнесе по своевременно направеното от ответника по касация искане за присъждане на сторените по делото разноски, доказани от приложените: договор за правна защита и съдействие от 29.04.2025 г. и извлечение от онлайн банкиране с дата 08.05.2025 г. От посочените доказателства е видно, че договореното и платимо по банков път възнаграждение в полза на пълномощника на дружеството - адв. М. Г., с оглед подадената от насрещната страна касационна жалба, е в размер на 12 840 лв. с ДДС, а реално заплатеното такова е в размер на 12 198 лв.

Предвид горното е налице основание за допълване на определение № 2992 от 24.10.2025 г. в частта за разноските, като във връзка с размера им следва да се разгледа своевременно заявеното от ответника по молбата възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Съдът намира същото за основателно, по следните съображения:

Критерият за намаляване на адвокатското възнаграждение поради прекомерност съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК е несъответствието между възнаграждението и фактическата и правна сложност на делото, при съобразяване на решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС и приетата с него нищожност на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (сега Наредба за възнаграждения за адвокатската работа) и при отчитане на закрепения в чл. 36 ЗАдв принцип за справедливост и обоснованост на адвокатското възнаграждение като насрещна престация за положения от адвоката труд.

В случая делото е лишено от фактическа и правна сложност поради следното: Същото е приключило в селективната фаза на процеса, поради недоказаност на общите и допълнителните предпоставки на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване; по приложението на закона, относим към материалноправния спор, е налице многобройна и трайноустановена практика на касационната инстанция, като пълномощниците на страните притежават експертиза именно в тази област; фактическата сложност е обичайната за този вид дела, т. е. невисока, а и в отговора на касационната жалба не се съдържа никакъв коментар за конкретните обстоятелства, включени в предмета на спора.

С оглед гореизложеното заплатеното от молителя адвокатско възнаграждение, надлежно доказано за сумата от 12 198 лв., се преценява като значително несъразмерно спрямо защитата на ответника по касация с оглед фактическата и правна сложност на делото в настоящата инстанция, като е съобразено единствено с неприложимите разпоредби от Наредба № 1 от 09.07.2004 г., поради което подлежи на редуциране. При отчитане на всички посочени по-горе обстоятелства съдът намира, че справедливото и обосновано с оглед данните по делото адвокатско възнаграждение възлиза на сумата от 1 440 лв. с ДДС, която следва да бъде присъдена чрез допълване на определението по реда на чл. 248 ГПК.

Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение

ОПРЕДЕЛИ :

ДОПЪЛВА на основание чл. 248 ГПК определение № 2992 от 24.10.2025 г. в частта относно разноските, като ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Н. Г. Д. с ЕГН [ЕГН] от [населено място] да заплати на ЗД БУЛ ИНС АД с ЕИК[ЕИК] сумата от 1 440 лв. с включен ДДС, представляваща разноски за касационната инстанция.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: