Р Е Ш Е Н И Е
№ 50298
гр. София, 16.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на тринадесети декември две хиляди и двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
А. Ц.
при участието на секретаря К. П. като изслуша докладваното от съдия Цанова гр. д. № 912 по описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по подадена от Прокуратурата на Р.България касационна жалба срещу решение № 1355/14.12.2020 г. на Апелативен съд - София, постановено по в. гр. д. № 2223/2021г., с което е потвърдено решение № 903871/21.09.2020г. на Окръжен съд - Благоевград по гр. д. № 249/2019 г., с което Прокуратурата на Р. Б. е осъдена да заплати на А. И. Х. сумата от 20 000 лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди от незаконосъобразно повдигнати и поддържани обвинения за извършване на тежки умишлени престъпления, по които ищецът е оправдан с влязла в сила присъда по н. о.х. д. № 4130/2007 г. на Софийски градски съд, НК, 21 състав, ведно със законната лихва за периода от 05.11.2014 г. до 01.11.2019 г., както и от датата на подаване на исковата молба, до окончателното изплащане.
В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се да бъде частично отменено, като размерът на присъденото обезщетение за неимущедствени вреди да бъде намален до сума, която съответства на действително претърпените неимущедствени мвдеди и принципа на справедливост по чл.52 ЗЗД.
Ответникът по касационната жалба А. И. Х. изразява становище за неоснователност на касационната жалба.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че с повдигане на обвинението в наказателното производство, прокуратурата е преценила, че са налице безспорни доказателства за извършване на инкриминираните деяния от А. Х.. Тази преценка обаче е опровергана от постановената в наказателното производство оправдателна присъда, поради което Прокуратурата на Р. Б. следва да отговаря за вредите, при хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ. В случая ищецът е претърпял неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение и подлежат на обезщетяване от ответника. След привличането му като обвиняем и задържането му за 72 часа, ищецът е изпитал негативни емоции, безпокойство, потиснатост, тревожност и страх от осъждане. Настъпили са вреди, свързани със засегната чест и достойнство, неизбежни ограничения в личния и обществения живот на ищеца. Съдът е отчел и обстоятелството, че повдигнатото обвинение и ареста на ищеца са били широко отразени в медиите. Налице е пряка причинно-следствена връзка между процесното наказателно производство и описаните негативни усещания и преживявания. За да определи справедливия размер на обезщетението, въззивният съд е съобразил, продължителността на наказателното производство - 9 години и 3 месеца, както и тежестта на повдигнатите обвинения и предвидените за тях наказания - лишаване от свобода до 5 години за престъплението по чл. 255, ал. 1, т. 3 НК (в редакцията на текста към дата на повдигане на обвинението) и лишаване от свобода от 1 до 6 години за престъплението по чл. 321, ал. 2 във вр. с, ал. 1 НК. Съобразени са видът на наложената мярка за неотклонение-подписка, обстоятелството, че ищецът бил задържан за 72 часа от органите на МВР, протичането на наказателното производство в досъдебна и съдебна фаза на една инстанция, както и участието на ищеца в извършването на процесуално следствените действия и личното му явяване в откритите съдебни заседания в съдебната фаза на производството. В продължение на 1 година и 8 месеца А. Х. е търпял и мярка за процесуална принуда-забрана за напускане на територията на Р. Б. Негативните изживявания, свързани с повдигнатото обвинение са се отразили на ищеца изключително отрицателно, тъй като същият никога преди това не е бил регистриран за извършено престъпление и никога преди това не е бил обект на наказателно преследване. Въззивният съд е намерил за неоснователно оплакването във въззивната жалба на Прокуратурата, че същата не е съпричастна към действията на пресата, както и че не е причинила медийното отразяване на случая, доколкото по делото е установено, че информацията до медиите за извършените процесуално-следствени действия и имената на задържаните е дадена именно Прокуратурата на Р. Б. Предвид изложеното въззивният съд е приел, че сумата от 20 000 лева е справедливият размер, който ще репарира причинените неимуществени вреди от воденото незаконно наказателно преследване.
С определение № 50754/21.10.2022г., постановено по гр. д. № 912/2022г., Върховният касационен съд, ІV гр. отд., е допуснал касационно обжалване на въззивното решиение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК относно определянето по размер на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от пострадалото лице и прилагането на обществения критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД.
Отговорът на въпроса е даден по задължителен начин с ППВС № 4/1968 г. и ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС. В ППВС №4/1968г. е посочено, че понятието справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Такива обстоятелства са видът, характерът, интензитетът и продължителността на увреждането на ищеца. В трайно установената и безпротиворечива практика на ВКС се приема, че конкретно при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди при иска по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ правнорелевантни обстоятелства са: тежестта на повдигнатото обвинение, дали то е за едно или за няколко отделни престъпления и дали ищецът е оправдан по всички обвинения или по част от тях, продължителността на наказателното производство; видът на взетата мярка за неотклонение; съдебното му минало, разгласяването и публичността на обвинението, по какъв начин всичко това се е отразило на ищеца, конкретните негови преживявания, както и цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно преследване върху живота му - здравословно състояние, семейство, приятели, професия, обществен отзвук и пр. Обезщетение се присъжда при доказана причинна връзка между незаконното обвинение за извършено престъпление и претърпените вреди, като се определя глобално. В случай, че от повдигнатото обвинение са причинени болки и страдания над обичайните или специфични увреждания с оглед конкретни обстоятелства, те трябва изрично да бъдат посочени в исковата молба, за да могат да станат част от предмета на иска, като тежестта за оказване на вредите и причинната връзка е върху ищцовата страна - в този смисъл са решение от 11.03.2013г. на ВС, ІV гр. отд. по гр. д. № 1107/2012 г., решение от 15.01.2013г. на ВКС, ІV гр. отд. по гр. д. № 1 568/2011г. В практика на ВКС изрично се приема и че при определяне размера на обезщетението, съдът следва не само да обсъди всички установени по делото, релевантни в конкретния случай, обективно съществуващи обстоятелства, но и да отрази в мотивите си своята преценка относно тяхното конкретно значение за определянето на справедливия размер на обезщетението. При определяне паричния еквивалент на неимуществените вреди следва да се вземат предвид и икономическата обстановка и стандарта на живот в страната, присъдените в аналогични случаи в съдебната практика обезщетения, както и че размерът на обезщетението не следва да бъде източник на обогатяване за пострадалия.
С оглед отговора на така поставения въпрос, настоящият съдебен състав счита, че в случая въззивният съд е приложил неправилно материалния закон към установените по делото факти, което е довело до необоснован извод относно размера на претендираните неимуществени вреди.
Въззивният съд не е отчел значението на онези също обективно проявени и установени по делото обстоятелства, които предполагат по - нисък размер на дължимото се на ищеца обезщетение /което съгл. трайно установената практика следва да се определи глобално/, а именно: възрастта на ищеца към датата на повдигане на обвинението- 37 г., която предполага по - висока устойчивост към стреса и по - бързото му възстановяване; че в наказателното производство е взета най - леката мярка за неотклонение - „подписка“; че съдебното производство е протекло на една съдебна инстанция, че в голямата си част установените неимуществени вреди на ищеца са обичайните, които неосъжданият човек търпи от незаконно обвинение; че медийна разгласа чрез публикация във в/к „Струма“ и в три интернет сайта е извършено еднократно само непосредствено след привличането му като обвиняем; че няма данни за нанесени от обвинението трайни увреждания на физическото и психическото му здраве, и на личния му живот, както и на обичайния му ритъм и стил на поведение и работа още след освобождаването му от ареста.
Допуснатите от Софийски апелативен съд нарушения обаче не налагат повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия по събиране на доказателства, поради което и спорът относно размера на процесното обезщетение за неимуществени вреди следва да се разреши по същество от настоящата инстанция, която при отчитане на значението и на обстоятелствата, които обуславят по - нисък размер на обезщетението за неимуществени вреди от незаконното обвинение, счита че общият размер на справедливото по см. на чл.52 ЗЗД обезщетение за репариране на причинените на А. Х. неимуществени вреди и от развилото се срещу него наказателно производство, следва да бъде определен на сумата от 11 000 лв., която в достатъчна степен удовлетворява критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД, към който чл. 4 ЗОДОВ препраща.
Ето защо и в частта, с която на ищеца е присъдено обезщетение над сумата от 11 000 лв. до 20 000 лв., решението следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което за разликата над 11 000 лв. искът бъде отхвърлен.
Воден от изложеното ВКС на РБ, състав на ІV гр. отделение,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 1355/14.12.2020 г. на Апелативен съд - София, постановено по в. гр. д. № 2223/2021г., в частта, с която предявения от А. И. Х. срещу Прокуратурата на Р. България иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ е уважен за сумата над 11 000 лв. до 20 000 лв., и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. И. Х. срещу Прокуратурата на Р. България иск с правно основание чл.2, ал.1,т.3 ЗОДОВ за разликата над 11 000 лв. до 20 000 лв., като неоснователен.
ОСТАВЯ в сила решение № 1355/14.12.2020 г. на Апелативен съд - София, постановено по в. гр. д. № 2223/2021г., в частта, с която предявеният от А. И. Х. срещу Прокуратурата на Р.България иск с правно основание чл.2, ал.1,т.3 ЗОДОВ е уважен за сумата от 11 000 лв., ведно със законната лихва за периода 05.11.2014 г./01.11.2019г., както и от предявяване на иска до окончателното изплащане.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1/.
2/.