О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50316

гр. София, 14.12.2022 год.ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на тринадесети декември през две хиляди и двадесет и втора година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

ГАЛИНА ИВАНОВА

като изслуша докладваното К. Н. т. д. N 1824 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.248 ГПК.

Образувано е по молба по чл.248, ал.1 ГПК на „Химимпорт“ АД за допълване на решение № 42/ 21.04.2022г. по т. д. № 1824/2020г. по описа на ВКС, II т. о., в частта за разноските, като се иска присъждане на направените от молителя разноски за първоинстанционното производство в размер на 192 000 лева за адвокатско възнаграждение и за въззивното производството в размер на 384 023,77 лева за държавна такса и 192 000 лева – адвокатско възнаграждение. Сочи се, че ВКС е отменил решенията на долните инстанции, поради което следва да се присъдят и разноските за тях.

Ответникът по молбата, „Корпоративна търговска банка“ АД /н/ излага съображения, че искането за присъждане на разноските за двете долни инстанции е недопустимо, поради непредставяне на списък по чл.80 ГПК, съответно неоснователно, тъй като в представения списък по чл.80 ГПК се претендира единствено присъждане на държавна такса, но не и присъждане на адвокатско възнаграждение за първата и втората инстанции.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Молителят е представил в касационното производство списък по чл.80 ГПК, с който се претендира единствено присъждане на държавна такса от 388 793,61 лева за касационното производство, като в хода на устните състезания процесуалният представител на „Химимпорт“ АД, адв. Й., изрично е заявил, че претендира разноски, съобразно представения списък, които са присъдени в полза на касатора с постановеното от ВКС решение по настоящото дело. Страната не е съзирала ВКС с искане за присъждане на разноски за долните инстанции, нито с касационната жалба, нито в хода на касационното производство, като искането за разноските изрично е ограничено от самия касатор до заплатената от него държавна такса за касационното производство в представения от него списък на разноските по чл.80 ГПК. Когато производството е пред ВКС, искането за разноски, доколкото то е функционално обусловено от изхода на спора, може да обхване не само направените пред върховния съд разноски, но и пред по-долните инстанции, като дали съдът ще бъде сезиран с такова искане и какъв е неговия обхват, зависи от волята на страната. В случая, поради липсата на сезиране на ВКС с искане за присъждане на разноски за първоинстанционното и за въззивното производство, молбата за изменение на решението в частта за разноските следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното, Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л ИОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата по чл.248, ал.1 ГПК на „Химимпорт“ АД за допълване на решение № 42/ 21.04.2022г. по т. д. № 1824/2020г. по описа на ВКС, II т. о., в частта за разноските.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.