ПО НЯКОИ ВЪПРОСИ ОТНОСНО ПОДОБРЕНИЯТА ВЪРХУ НЕДВИЖИМ ЧУЖД ИМОТ.

Споровете за подобрения между чужд недвижим имот поради фактическата и правната сложност създават значителни затруднения за съдилищата при разрешаването им. Съдилищата, като държат сметка за действителните права на страните, в общи линии правилно прилагат закона при решаването на тези спорове.

Върховният съд с редица решения е насочвал съдебната практика по тези дела. С Решение № 85/68 г. Общото събрание на гражданската колегия на Върховния съд даде тълкуване на закона с оглед правата на извършилия подобренията (държател, владелец, съсобственик). С него се внесе уточняване по някои въпроси на съдебната практика и се обърна внимание върху разширителното прилагане в отделни случаи на чл. 72 - 74 ЗС. Решението обаче създаде и някои затруднения в съдебната практика. За точното и еднакво прилагане на закона се налага Пленумът на Върховния съд въз основа на извършената проверка да обобщи съдебната практика по някои въпроси относно споровете за подобрения в чужд недвижим имот и въз основа на чл. 18 ЗУС да даде необходимите указания на съдилищата.

I Съдилищата правилно приемат, че разпоредбите на чл. 72 и 74 ЗС регулират правоотношенията, породени от неоснователното обогатяване на собственика с подобренията, извършени само ат владелеца на вещта. Тези разпоредби не се отнасят до лица, които не упражняват владение. С Решение № 85/68 г. на Върховния съд на НРБ, ОСГК, правилно са дадени ръководни указания на съдилищата в тази насока, но недостатъчно пълно и ясно са отграничени случаите, когато чрез упражняването на фактическата власт се осъществява владение върху вещта, от случаите, когато се касае само за държане на същата вещ. Не винаги достатъчно се изяснява кога вещта се владее и кога е налице държане. В известни случаи това води до неправилно приложение на закона. При разрешаването на този въпрос съдилищата следва да изхождат от законната презумпция,...