Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на шестнадесети ноември две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: Д. Ч. Членове: ЕМАНОИЛ М. Д. при секретар М. Д. и с участието на прокурора Д. Б. изслуша докладваното от председателя Д. Ч. по административно дело № 6971 / 2022 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Н. Т. срещу решение № 1647/14.03.2022 г., постановено по адм. д. 10609/2021 г. по описа на Административен съд-София-град (АССГ).

Касационната жалбоподателка обжалва съдебното решение като твърди, че е неправилно, незаконосъобразно, немотивирано и постановено изцяло в противоречие с утвърдената съдебна практик - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде отменено обжалваното решение и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде обявена оспорената пред първата инстанция заповед за неправилна и незаконосъобразна. Съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в касационната жалба, писмени бележки и пледоария по същество на спора. Претендира разноски.

Ответникът министърът на образованието и науката оспорва касационната жалба с доводи за недопустимост и неоснователност. Изрично се аргументира становище за недопустимост на обжалваното съдебно решение. Не претендира разноски.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима по следните съображения:

Касационната жалбоподателка Н. Т. е уведомена за обжалваното съдебно решение на 10.05.2022 г. чрез упълномощения от нея адвокат П. Б.. Касационната жалба е постъпила в АССГ на 26.05.2022 г., но е изпратена по куриер на 25.05.2022 г., което се установява от информацията за пратки, съдържаща се в извлечението от електронната система на „Еконт“ (л. 12-13), която кореспондира с разписката за обработване на същата пратка (л. 7). Съдът като съобрази чл. 154, ал. 1 от Кодекса на труда, според който 24 май е официален празник, намира, че касационната жалба, изпратена при условията на чл. 62, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), приложим на основание чл. 144 от АПК, на 25.05.2022 г. е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и възражението за нейната недопустимост е неоснователно.

Основателно е другото възражение на министъра на образованието и науката относно спазването на срока по чл. 149, ал. 1 от АПК за оспорване на неговата Заповед № РД-10/1412/21.09.2021 г.

С обжалваното решение № 1647/14.03.2022 г., постановено по адм. д. 10609/2021 г. по описа на АССГ е отхвърлена жалбата на Н. Т. против Заповед № РД-10/1412/21.09.2021 г. на министъра на образованието и науката, с която на основание чл. 107, ал. 1, т. 7 от Закона за държавния служител (ЗДСл) е прекратено служебното й правоотношение за длъжността „старши експерт“. Административният съд е приел, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган и не са налице основания по чл. 146, т. 1- 5 от АПК за нейната отмяна.

Решаващият съд е приел, че жалбата, с която е сезиран е подадена в законоустановения 14-дневен срок, защото заповедта е връчена на оспорващата на 01.10.2021 г. срещу подпис, а жалбата е подадена на 11.10.2021 г. Този извод на АССГ е обоснован лаконично с л. 26 от делото, където се намира Протокол за отказ от получаване на документ, върху който е положена и ръкописна бележка, представляваща подписано изявление от Н. Т., че на 01.10.2021 г. е получила екземпляр от Заповед № РД-10/1412/21.09.2021 г., но необосновано АССГ е приел, че от тази дата за почва да тече срокът по чл. 149, ал. 1 от АПК.

Съгласно чл. 61 от АПК административният акт се съобщава по реда на чл. 18а от АПК в тридневен срок от издаването му на всички заинтересовани лица. От неоспореното писмено доказателство, на което се е позовал АССГ, е видно, че оспорената заповед е съобщена на Н. Т. на 23.09.2021 г. по реда на чл. 18, ал. 7 от АПК, според който съобщаването може да се извърши чрез устно уведомяване, което се удостоверява писмено с подпис на извършилото го длъжностно лице. Писменото удостоверяване се прилага към преписката и на адресата се съобщава, че може да получи документите или книжата в 7-дневен срок, след изтичането на който те се смятат за връчени. В случая устното уведомяване, извършено чрез прочитане на съдържанието на административния акт, е удостоверено от връчителя (главен юрисконсулт В. А.), който е удостоверил и отказа на Н. Т. да се подпише върху екземпляр от акта т. е. да удостовери с подписа си и вземе хартиено копие на заповедта заедно с електронното й копие, което е създала за себе си с мобилен телефон. Допълнителното удостоверяване на тези обстоятелства с подписа на един свидетел (главен специалист Р. П.) според наложената от чл. 47 от ГПК(отм.) административна практика за съставяне на подобни документи, не опорочава съобщаването, извършено по реда на чл. 61 от АПК във връзка с чл. 18, ал. 7 от АПК.

Съгласно чл. 149, ал. 1 от АПК, приложим на основание чл. 124, ал. 1 от ЗДСл административните актове могат да се оспорят в 14-дневен срок от съобщаването им. В случая съобщаването е извършено на 23.09.2021 г. Получаването на хартиен екземпляр от административния акт на 01.10.2021 г., респективно повторното съобщаване на същия акт в по-късен момент от първото му редовно съобщаване, според непротиворечивата съдебна практика, не поставя начало на нов срок за оспорване. Изрично трябва да бъде посочено, че съобщаването чрез връчване на акта на пощенски адрес е предвидено в чл. 18, ал. 8 от АПК при невъзможност за съобщаване по чл. 18, ал. 1-6 от АПК, но е в положение на алтернативност със съобщаването по чл. 18, ал. 7, изречение първо от АПК, при което възможността за получаването/връчване на документите или книжата го следва, а не е негов елемент (чл. 18, ал. 7, изречение второ от АПК).

Административният съд е приел за установено, че жалбата е подадена на 11.10.2021 г. според достоверната дата на вх.№ 94-4719/11.10.2021 г. при Министерство на образованието и науката (МОН), но по изложените вече съображения към този момент преклузивният срок за оспорване е бил изтекъл. По делото като част от административната преписка е приета разписка от 19.10.2021 г. за изпращане на документи от адвокат П. Б. до МОН, поради което не е възможно това доказателство да промени изводът на АССГ относно датата на подаване на жалбата – 11.10.2021 г. По делото се намира и разписка на „Еконт“ от 11.10.2021 г. (л. 68 от адм. д. 10609/2021 г. на АССГ), представена с молба от 04.03.2021 г. на ответника, която не е приета в проведеното на 08.03.2022 г. открито съдебно заседание, в което тази молба е докладвано. За тази разписка ответникът твърди, че е изпратена и като част от административната преписка и е включена в описа на документи, но без собствена индивидуализация, поради което не е възможно да се счете, че е приета в откритото съдебно заседание, проведено на 25.01.2022 г. (л. 53-54 от адм. д. 10609/2021 г. на АССГ). Аналогично е положението и с още една жалба вх. № 94-4903/19.10.2021 г., включена в описа на л. 4 от адм. д. 10609/2021 г. на АССГ, която въобще не се намира в неговите корици.

В касационната жалба липсва касационно оплакване за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което и на основание чл. 218, ал. 1 от АПК, този пропуск на АССГ не подлежи на анализ от настоящата инстанция, независимо от доводите на ответника в писмения му отговор за липсващи и други изпратени от него документи. Независимо от това, при наведените доводи за недопустимост на оспорването и в изпълнение на задължението за служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК относно допустимостта на обжалваното съдебно решение, настоящата инстанция намира, че намира, че не е изяснен въпроса относно датата и начина на изпращане на жалбата, постъпила в МОН на 11.10.2022 г. При наличие на твърдения от страната, за която това обстоятелство е неблагоприятно, че жалбата е получена от него чрез куриер, се налага извод, че е възможно оспорването да не е просрочено, а постъпилата на 11.10.2021 г. в МОН жалба да е изпратен на по-ранна дата, респективно да е спазен срокът по чл. 149, ал. 1 от АПК. Това обстоятелство е останало неизяснено поради направения необоснован извод от първата инстанция относно датата, на която е започнал да тече срокът за обжалване. Тази необоснованост и липсата на събрани доказателства относно начина на получаване в МОН на жалбата на Н. Т. представляват пречка за извършване на задължителната служебна проверка относно допустимостта на постановеното съдебно решение, респективно и обсъждането на наведените касационни оплаквания по чл. 209, т. 3 от АПК не подлежат на разглеждане от настоящата инстанция доколкото са относими само към допустими съдебни актове.

По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното съдебно решение като постановено при необоснованост на извода за допустимост на оспорването трябва да бъде отменено на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на АССГ за събиране на доказателства и извършване на повторна проверка относно допустимостта на жалбата на Н. Т. при съобразяване с мотивите на настоящото решение относно тълкуването и прилагането на закона.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 226, ал. 3 от АПК разноски не следва да бъдат определяни.

По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 1647/14.03.2022 г., постановено по адм. д. 10609/2021 г. по описа на Административен съд-София-град.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд-София-град.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ДОНКА ЧАКЪРОВА

секретар:

Членове:

/п/ Е. М. п/ ЕМИЛ ДИМИТРОВ