Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на дванадесети декември две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: Г. Х. Членове: П. П. А. Р. при секретар Г. Л. и с участието на прокурора А. Г. изслуша докладваното от съдията П. П. по административно дело № 7048 / 2022 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационната жалба на ПИ енд ЕМ ЕООД, [ЕИК], чрез пълномощника си адвокат Димитрова, срещу Решение № 3992 от 14.06.2022 г., постановено по адм. дело № 6464/2020 г. по описа на Административен съд София-град. По изложени в жалбата съображения се извежда неговата неправилност поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира се отмяната му, като вместо него се постанови друго, с което се уважи изцяло предявения от дружеството иск. Претендира направените по делото разноски.

О. Н. агенция за приходите, гр. София, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Бонева в съдебно заседание взема становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима.

Производството пред Административен съд София-град се е развило по исковата молба на ПИ енд ЕМ ЕООД, гр. София, против Национална агенция по приходите (НАП), гр. София, с която в производство по чл. 203 и сл. АПК дружеството е предявило обективно съединени искове за обезщетяване на причинени му имуществени вреди в размер на 101 527,77 лв., представляваща мораторна лихва, дължима по договор за заем от 10.12.2012 г. със заемодател П. П. и платена на 27.12.2019 г. и обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 55 680 лв., платено адвокатско възнаграждение по договори за правна защита и съдействие с Адвокатско дружество Балкански и партньори, за осъществено процесуално представителство и защита в хода на съдебното производство по оспорването на ревизионен акт № P-22221715007450-091-001/03.01.2017 г., отменен по съдебен ред.

Във връзка с обстоятелствата, изложени в исковата молба и становищата на страните в хода на делото, от съда е дадена възможност да се ангажират доказателства, като са събрани посочените от тях, относими към предмета на спора. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, обсъдил ги е, както и доводите и възраженията на страните и е направил своите правни изводи.

С обжалваното решение административният съд е отхвърлил като неоснователни предявените искове за причинени имуществени вреди. За да постанови този резултат съдът е приел, че е налице отменен като незаконосъобразен ревизионен акт за установени задължения на ищеца, но не е доказано по делото причиняване на претендираните вреди, като пряка и непосредствена последица от този отменен акт.

Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания.

Неоснователни са доводите в касационната жалба за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Осъществяването на процесуалните права на ищеца не е препятствано по делото, решението е надлежно мотивирано. В него е налице изложение относно установените по делото фактически положения, релевантни за спора. Посочено е въз основа на кои доказателства са приети за установени фактическите положения, кои доказателства съдът кредитира и защо. Изведен е правилният извод за недоказаност на изложените в исковата молба обстоятелства, на които се основават претенциите за обезщетение по приложимия закон. При надлежно установената фактическа обстановка административният съд е извел единствено правилния и логичен извод за неоснователност на предявените искове. Настоящата инстанция споделя съображенията на първоинстанционния съд и не следва да ги преповтаря в своя съдебен акт.

Неоснователни са и доводите в касационната жалба за неправилно приложение на закона от административния съд.

Съгласно разпоредбата на чл. 17, ал. 6 от Данъчноосигурителния процесуален кодекс (ДОПК), задължените лица имат право на обезщетение за вредите, причинени им от незаконни актове, действия или бездействия на органи по приходите и публичните изпълнители при или по повод изпълнение на дейността им, като отговорността се реализира по реда, предвиден в ЗОДОВ. За да възникне законовата отговорност следва да е налице освен отменен по надлежния ред акт, което в случая е безспорно установено и реално причинена вреда, произтичаща от него, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда.

В случая освен отмяната на ревизионен акт № P-22221715007450-091-001/03.01.2017 г. издаден от ТД на НАП София, по делото не са доказани останалите елементи на изведения от закона фактически състав.

Неоснователно е твърдяното в касационната жалба, че по делото са доказани претърпени от дружеството вреди, като пряка и непосредствена последица от частично отменен акт на данъчната администрация. От представените по делото доказателства не се установява причиняване на вреди под формата на реално претърпяна загуба в пряка причинна връзка от отменения акт.

Имуществените вреди за сума в размер на 101 527,77 лв., представляваща мораторна лихва, дължима и платена по договор за заем се основават на отменен данъчно-ревизионен акт, от който акт не произтичат сочените в касационната жалба преки неблагоприятни последици за дружеството ищец, изразяващи се в невъзможност да оперира с банковите си сметки. Този акт единствено определя приети за установени, от орган по приходите, данъчни задължения на дружеството ищец, но от него не произтича твърдяното в касационната жалба осуетяване на търговската му дейност, чрез блокиране на налични суми във финансова институция, на невъзможността на ползването на които суми искът за обезщетение не се и основава.

Запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки на Пи енд ЕМ ЕООД е наложен с отделен акт на публичен изпълнител постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки, основано на разпоредбата на чл. 121, ал.1 ДОПК. Този акт подлежи на контрол както по административен, така и по съдебен ред, както правилно е прието от първоинстанционния съд. По делото не се твърди и доказва по искане на ищеца такъв да е осъществен. Първоначално наложената предварителна обезпечителна мярка е продължена при приложението на чл. 121, ал. 6 ДОПК, като тази мярка също не е обжалвана по предвидения в закона ред. Идентично е положението и с постановеният отказ за отмяна на наложените обезпечителни мерки. Доводите в касационната жалба, че актовете на публичния съдебен изпълнител нямат самостоятелно значение и сочените в исковата молба последици произтичат пряко от отменения ревизионен акт, основани на предположението, че обжалването им не би довело до друг резултат, не се споделят от настоящата инстанция. Законосъобразността на постановленията на публичния съдебен изпълнител не може да бъде преценявана в производството по чл. 203 и сл. АПК, без изричното им въвеждане в предмета на спора от ищеца. Правилен е при изложеното изводът в обжалваното решение за липса на пряка причинна връзка между претендираните вреди, изразяващи се в плащане на лихва по заем, поради невъзможността му да се върне в срок.

Обоснован е и изводът на съда, че по делото не са установява дружеството да е получило заем за сумата от 250 000 лв., чрез предоставянето и в брой. От една страна от доказателствата по делото не може да се направи извод, че заемодателят е разполагал с тази сума към момента на сключване на договора, а от друга, видно от заключението на съдебно-икономическата експертиза липсва счетоводно отразяване на сключването на договора за заем и получаването на сумата от дружеството - не са представени счетоводни документи за това.

При правилно приложение на закона е приета в обжалваното решение неоснователност на предявения иск за имуществени вреди, представляващи разноски за адвокатско възнаграждение във връзка с оспорването на отменения ревизионен акт по съдебен ред. Безспорно е установено по делото, че дружеството е пропуснало възможността да представи своевременно в хода на оспорването на РА доказателства за платено адвокатско възнаграждение, поради което такива не са му били присъдени. Непредставянето на доказателства за платено адвокатско възнаграждение в съдебното производство за което са сторени и където подлежат на разглеждане, както и представянето на такива след приключването му в производството по чл. 203 АПК, когато вече е постановено решение по спора, не основава наличие на реално причинена вреда от отменения с това решение акт, съответно право на обезщетение. Направеното в касационната жалба предположение, че разноските не биха били присъдени в пълен размер при приложението на чл. 161 от ДОПК не налага друг извод.

Правилно е прието в обжалваното решение, че от представените по делото доказателства не се установява причинна връзка между отменения акт и настъпване на претендираните имуществени вреди. Предявените искове, като неоснователни, правилно са отхвърлени с обжалваното решение.

При така изложените съображения решението на съда като правилно следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски по делото е неоснователно. В полза на ответната страна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, трето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 3992 от 14.06.2022 г., постановено по адм. дело № 6464/2020 г. по описа на Административен съд София-град.

ОСЪЖДА ПИ енд ЕМ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. София, бул. Лазурно утро № 1, да заплати на Националната агенция за приходите сума в размер на 100 (сто) лева, юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ГАЛИНА ХРИСТОВА

секретар:

Членове:

/п/ ПЛАМЕН ПЕТРУНОВ

/п/ АЛБЕНА РАДОСЛАВОВА