Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на двадесети март две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Б. Ц. Членове: РУМЯНА Л. С. при секретар М. Н. и с участието на прокурора Д. П. изслуша докладваното от председателя Б. Ц. по административно дело № 7027 / 2022 г. Производството е по гл. ХІІ на АПК.

Образувано е по касационна жалба на „З. 1989“ ЕООД, представено от адв. З. В., срещу решение № 1008/06.06.2022г. на Административен съд Пловдив по административно дело № 826/2022 г., с което е отхвърлена жалбата му против заповед за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № ФК-48-0375618/11.03.2022г. на началника на отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ГД „Фискален контрол“ към ЦУ на НАП. Доводите на касатора са за неправилност на съдебния акт поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и противоречие с материалния закон. Оспорва констатациите на съда без да сочи опущения в преценката на конкретни информационни източници. Предлага собствена интерпретация на фактите, с която ревокира твърдение от първоинстанционното производство за „спад на напрежение“, което е засегнало издаването на касов бон № 001717 за извършената от органа по приходите покупка. Разяснява използвания от него механизъм за постигане на съответствие в касовата наличност в началото на следващия ден. Твърди пропуск на съда да възприеме отсъствието на издадено наказателно постановление за нарушението, както и несъразмерността на ограничението в правната му сфера, което е съдържание на ПАМ. Всички тези оплаквания се отнасят към противоречието на решението с материалния закон като касационно основание. Касационният жалбоподател иска отмяна на решението и на заповедта за налагане на ПАМ или връщане на делото за нов оразглеждане от друг състав на административния съд. Претендира деловодни разноски.

Ответникът по касация началникът на отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ГД „Фискален контрол“ към ЦУ на НАП изразява становище за неоснователност на жалбата. Иска присъждане на разноски за касационното съдебно производство разноски.

Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата.

При обсъждане на доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие за установено следното:

С оспорената пред Административен съд Пловдив заповед по отношение на „З. 1989“ ЕООД са наложени принудителни административни мерки запечатване на обект и забрана на достъпа до стопанисвания от него търговски обект – клетка № 19 и 20 в [населено място], общ. Родопи, Стокова борса „Родопи 95“ АД за срок 14 дни. Фактическо основание за налагане на мерките е неизпълнението от търговеца на задължението му да издаде фискален бон при извършена покупка на стока на стойност 7.90 лева на 27.02.2022 г. в 10:15 ч., за която е платено в брой. Органите по приходите са установили касова разлика 137.74 лева. Правно основание за издаване на заповедта са разпоредбите на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. “а” и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. Определянето на срока на ПАМ е мотивирано с тежестта на нарушението и проявлението му, засягащо възможността за проследяване на реализираните обороти, както и констатираната положителна касова разлика.

С първоинстанционното решение е отхвърлено оспорването срещу административния акт. Съдът е приел, че утежняващият акт е издаден от компетентен орган по приходите и без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила в широкия смисъл на понятието. По мотивите на съдебния акт са доказани фактите, представляващи материални предпоставки за налагане на ПАМ, включително неизпълнението от жалбоподателя на задължението му за издаване на касова бележка. Налагането на мярката съответствало на целта на закона, като изборът на срок на ограничението в правната сфера на адресата на акта бил мотивиран. Първоинстанционният съдебен акт е правилен.

При действието на чл. 170, ал. 1 АПК в тежест на издателя на акта е да докаже убедително фактическите основания за издаването му, които представляват материални предпоставки за разпоредената правна промяна. Юридически факт, пораждащ правомощието на органа по приходите да наложи принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ ЗДДС „запечатване на обект“ е неиздаването от задълженото лице на документ за продажба по чл. 118 от същия закон. В съответствие с чл. 118, ал. 1 ЗДДС всяко регистрирано или нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство. За реда за отчитане и съхраняване на издадените от ФУ документи въз основа на законовата делегация от чл. 118, ал. 4 ЗДДС е приета Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които осъществяват продажби чрез електронен магазин. С арг. от чл. 25, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредбата задълженото лице издава касова бележка от ФУ за всяко плащане, с изключение на случаите на плащането чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1.

Вярна е констатацията на първостепенният съд за неизпълнението на задължението на търговеца за издаване на фискална бележка за извършена от него продажба на стоки. Доказателствено средство за правно релевантния факт на получаване на плащането и момента му е протоколът за проверка от 27.02.2022 г., а тогава възниква задължението на лицето по чл. 3 от Наредба № Н-18 за издаване на фискалната бележка /чл. 25, ал. 3 от Наредбата/. Неизпълнението на задължението за издаване на фискален бон се установява от същия протокол. Към момента на извършване на контролираната покупка задълженото лице е следвало да издаде фискален бон с пореден номер 001721, като с този номер е изведен дневен финансов отчет. Затова и е неотносимо позоваването от касатора на факта на издаването на фискални бележки с предходни поредни номера.

Щом е установено извършването на плащане, за лицето по чл. 3 от Наредбата е възникнало задължението за документиране на продажбата, чието неизпълнение е основание на мерките за административна принуда по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ и чл. 187, ал. 1 ЗДДС.

Мерките по 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ и чл. 187, ал. 1 ЗДДС са насочени към предотвратяване на други нарушения, поради което съответстват на целите по чл. 22 ЗАНН.

Заповедта за налагане на ПАМ съдържа фактическите основания, представляващи материални предпоставки за налагане на мерките. Незпълненото от касатора задължение по регистриране и отчитане на извършената косова продажба на стоки чрез издаване то фискален бон от регистриран ЕКАФП е описано с признаците на време, место и обстановка.

Административния акт съдържа мотиви относно срока на мерките. Описан е начинът на организиране на отчетността на търговеца, който да води до отклонение от данъчно облагане - предвид установената разлика между фактическата и регистрираната касова наличност, която надвишава многократно стойността на конкретното еднократно неизпълнение на задължението за документиране на касова продажба на стоки/услуги с фискален бон. Останалите съображения за индивидуализиране на срока са бланкетни и неотносими. Изборът от задълженото лице за своеобразно подневно изравняване на касовата наличност е несъвместим с правилото на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18.

Тежестта на нарушението е дефинирана. Тя е определяема при съотнасяне на стойността на неотчетената покупка към средновневните обороти и към положителната касова разлика. По-кратък срок би бил несъвместим с наличието на положителна касова разлика и предвид относителната стойност на неотчетената продажба.

Доколкото едновременно със запечатването се забранява и достъпа да търговския обект /вж. чл. 187, ал. 1 във вр. с чл.186, ал. 1 ЗДДС/, то очевидно с налагането на мерките не се цели преустановяване на нарушението по документиране на конкретната продажба или възстановяване на правомерното развитие на административното правоотношение, тъй като то предполага активно поведение на адресата на мерките в търговския обект – издаване на фискална бележка от регистрираното в обекта ФУ. З. и от целите на ПАМ по чл. 22 ЗАНН за мерките по чл. 186, ал. 1 и чл. 187, ал. 1 ЗДДС е мислима само тази на превенцията – за предотвратяване на административни нарушения. Съответна на тази цел е разпоредената със ЗПАМ правна промяна.

Неоснователно е касационното оплакване за значението на отсъствието на издадено НП за нарушението, тъй като от правилото на чл. 187, ал. 1 ЗДДС следва самостоятелният характер на формите на административна принуда.

Дължимо е оставяне в сила на първоинстанционното решение.

При този изход на делото на Националната агенция за приходите /арг. от 1, т. 6 от ДР на АПК/ се дължат деловодни разноски в размер 100 лева на основание чл. 143, ал. 4 АПК и чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, както и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Воден от горното, Върховният административен съд, Първо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1008/06.06.2022г. на Административен съд Пловдив по административно дело № 826/2022 г.

ОСЪЖДА „З. 1989“ ЕООД с [ЕИК] да заплати на Националната агенция за приходите деловодни разноски в размер 100 лева.

Решението не може да се обжалва.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ БИСЕР ЦВЕТКОВ

секретар:

Членове:

/п/ Р. Л. п/ КАМЕЛИЯ СТОЯНОВА