Върховният административен съд на Р. Б. - Четвърто отделение, в съдебно заседание на седми юли две хиляди двадесет и пета година в състав: Председател: Т. Х. Членове: ТОДОР ПЕ. К. при секретар А. К. и с участието на прокурора Д. К. изслуша докладваното от председателя Т. Х. по административно дело № 6236/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по подадена касационна жалба от М. А. С., гражданин на Сирия, чрез адв. Л. Д. срещу решение № 14095 от 24.04.2025 г., постановено по адм. д. №12829/2024 г. по описа на Административен съд София град. С касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът твърди, че съдът не е анализирал представените по делото справки, относно хипотезата на чл.9, ал, 1, т.3 от ЗУБ и не е извършена преценка на принципа "забрана за връщане", залегнал в чл. 4, ал. 3 от ЗУБ. По изложените съображения в касационната жалба иска отмяна на обжалваното решение.

Ответникът - председателят на Държавна агенция за бежанците (ДАБ), в съдебно заседание, чрез юрисконсулт Кръстева изразява становище за неоснователност на жалбата и заявява искане първоинстанционното решение да се остави в сила като правилно и законосъобразно.

Участвалият по делото прокурор от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и счита, че решението като правилно следва да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането й е процесуално допустимо. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на М. А. С., гражданин на Сирия, срещу решение № 12406/29.11.2024 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при МС. С него на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ, поради липса на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, на М. А. С. е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да стигне до този правен резултат, административния съд е приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и съдържание по чл. 59 от АПК. Съдът не е установил допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Приел, че административният акт е постановен и в съответствие с материалния закон.

Съдът е счел за неоснователен довода за допуснато нарушение на правилото на чл. 75, ал. 2 от ЗУБ, тъй като не е установено, че органът е пропуснал да изследва твърдян факт от бежанската история, свързана с личното положение на чуждият гражданин. Прието е че административният орган е изпълнил задължението си при произнасяне по молбата за статут на бежанец и хуманитарен статут да извърши всестранна и задълбочена преценка на относимите факти, декларации или документи, свързани с личното положение на чужденеца с държавата по произход.

Освен това административният съд приел, че правилно административният орган въз основа на фактите от предоставената бежанска история, е възприел извода за липса на преследване, което да обосновава някоя от предвидените в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ причини. Съдът е приел за установено, че няма обоснован фактически довод за преследване на чужденеца от официалните власти в Сирия. Също така за правилно е прието заключението на органа, че причините, поддържани от чужденеца за напускане на страната, не отговарят на заложеното в чл. 8, ал. 4 от ЗУБ. Установено е, че молителят не е бил заплашван или преследван по етнически или религиозни причини, както и че не е установено осъществено преследване.

На следващо място изхождайки от бежанската история на М. А. С. и от актуалните данни за обществено-политическата обстановка в Сирия, дадени със справки с вх. вх. №ЦУ-1841/23.08.2024 г., вх. №ЦУ-1624/12.07.2024 г., както и в представената такава в хода на съдебното производство с вх. №МД-02-159/29.01.2025 г., всички на дирекция "Международна дейност" при ДАБ, първоинстанционният съд е приел, че не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, съгласно която норма хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като "тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт". Обжалваното решение е правилно.

Настоящата инстанция споделя мотивите изложени от първоинстанционния съд и на основание чл. 221, ал. 2, предл. последно АПК не следва да ги преповтаря, а препраща към тях. Съдебното решение е постановено при изяснена фактическа обстановка, въз основа на съвкупен анализ на приобщените по делото доказателства и при съобразяване на бежанската история на чужденеца, за когото правилно е прието, че не попада в приложното поле на ЗУБ. Направените изводи са подкрепени от събраните по делото доказателства и са в съответствие с материалния закон. Мотивите в решението са формирани на база възприетите факти като е спазено изискването на чл. 172а, ал. 2 от АПК. Административният орган е извършил преценка на сигурността в Сирия с оглед данните в изготвените справки. Цитираните справки са изготвени от компетентен орган и в кръга на правомощията му, поради което представляват официален писмен свидетелстващ документ, удостоверяващ, че лицето, което го е издало, при извършената от него проверка е установило именно фактите, удостоверени в документа. При постановяване на решението органът е изпълнил задължението си, регламентирано в чл. 75, ал. 2 от ЗУБ при произнасяне по молбата за статут да прецени всички относими факти, свързани с личното положение на молителя, с държавата му по произход.

Правилно съдът е приел, че спрямо лицето не са налице основания за предоставяне статут на бежанец по смисъла на чл. 8 от ЗУБ. Предвид събраните по делото доказателства, следва да се приеме, че по отношение на търсещия закрила гражданин на Сирия не съществуват реални заплахи - той не е имал проблеми с властите, които да обосновават у него основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или партия.

Видно от проведените с чужденеца в хода на административното производство две интервюта, обективирани в протокол с № УП 6806/20.11.2024 г. и с № УП 6806/08.08.2024 г., се установява, че в твърденията на М. А. С. пред интервюиращия орган не се доказаха опасения от преследване и заявените от същия конкретни обстоятелства не попадат в хипотезата на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Видно от бежанската история същия е заявил, че не е бил преследван, не е упражнявано физическо насилие. Поради това не се налице и предпоставките на чл. 8, ал. 4 ЗУБ. Съгласно чл. 8, ал. 4 от ЗУБ "преследване" е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. От цялостният анализ на обясненията на чужденеца сочи, че са налице единствено лични причини за напускане на Сирия.

Не на последно място следва да се посочи, че съмненията от преследване и наказание поради дезертиране от военна служба сами по себе си не представляват основателни опасения от преследване, като в този смисъл е и Наръчника по процедури и критерии за статут на бежанец на службата на Върховния комисар на ООН за бежанците.

Настоящият съдебен състав приема, че правилно административния съд е приел, че не са налице основания за прилагане на хуманитарен статут спрямо чужденеца по смисъла на чл. 9 ЗУБ. В случая лицето не е бил принудено да напусне Сирия поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отношение, смъртно наказание или екзекуция или други тежки посегателства по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ, нито би било застрашено от такива посегателства при завръщането му в страната по произход. Правилни са и изводите на административния съд, че не са налице предпоставки по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. В настоящия случай не са налице доказателства за това, че ситуацията в Сирия достига до границите на безогледно насилие, породено от вътрешен или международен въоръжен конфликт или от неспособност на официалните власти да противодействат ефективно на въоръжени групировки, които нападат населението или отделни негови групи. В настоящия случай правилно е отчетено от съда и постановеното решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело С-465/2007 по тълкуването и прилагането на чл. 15, буква 8 от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, буква д/ от същата директива. Съгласно това решение съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение характеристики; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи.

В случая тези критерии не са изпълнени. За хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ е извършен от административния съд анализ на предоставената от кандидата история и актуалната информация относно Сирия. Административен съд София град подробно е обсъдил данните, дадени със справки с вх. №ЦУ-1624/12.07.2024 г. и вх. №ЦУ-1841/25.08.2024 г. на дирекция "Международна дейност" при ДАБ, на който се е позовал административният орган. Направен е правилен извод, че не е налице заплаха за търсещия закрила поради ситуация на безогледно насилие в държавата му по произход. Въз основа на приложените доказателства се установява, че макар обстановката в страната по произход на молителя да остава сложна, то не са налице ситуации, в които конфликтът понастоящем да е достигнал нива, при които съществува реален риск чужденецът да понесе тежки посегателства. В случая се установява, че в страната обстановката е овладяна до степен, която да осигури приемливо ниво на сигурност за гражданите, налице е възможност за пътуване и вътрешно разселване. Отделно правилно е приел административния съд, че сигурността в Сирия търпи промяна, което се потвърждава и към настоящ момент видно от представените като доказателство в касационното производство справки с вх. № МД-02-262/19.05.2025 г., вх. № МД-02-194/03.04.2025 г. и №МД-02-367/01.07.2025 г. относно актуалното положение в страната. Представените от пълномощника на касатора статии от Интернет, не могат да променят тези изводи, доколкото представените статии не произхождат от официални източници, а представляват медийни публикации. В тази насока следва да се отчете и фактът, че самият жалбоподател не споделя конкретни обстоятелства, които да са представлявали непосредствената заплаха за живота и сигурността му в Сирия. Обосновано съдът е приел, че не може да се направи извод, че е налице основание за предоставяне на хуманитарен статут, засегнато в специалната хипотеза на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ.

По тези съображения решението на Административен съд - Хасково е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд – четвърто отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 14095 от 24.04.2025 г., постановено по адм. д. №12829/2024 г. по описа на Административен съд София град.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ТАТЯНА ХИНОВА

секретар:

Членове:

/п/ Т. П. п/ КРАСИМИР КЪНЧЕВ