О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 5640

Гр. София, 03.12.2025 г.

Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 5.11.25 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

БИСЕРА МАКСИМОВА

Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. №2527/25 г., намира следното:

Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.

ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Прокуратура на РБ срещу въззивното решение на Апелативен съд София/АС/ по гр. д. №2049/24 г. в осъдителната му част и по допускане на обжалването. С въззивното решение е уважен до размер на 30 000 лв. / при претендирани 90 000 лв. / предявеният от Д. Г. срещу касатора иск по чл.2, ал.1,т.3 ЗОДОВ, за обезщетяване на неимуществени вреди от обвинение в престъпление по чл.131, ал.1,т.7 и т.12, вр. с чл.129, ал.2, вр. с ал.1, вр. с чл.28, ал.1 НК, по което ищецът е оправдан с влязла в сила присъда.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.

За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 ГПК. Поставя като значими за спора и разрешени от въззивния съд в противоречие с цитираната практика на ВКС следните два правни въпроса:

1. За определяне на неимуществените вреди, което следва да се извърши от съда след задължителна преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства за точното прилагане на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД, като се изложат и мотиви за причинно следствената връзка между незаконното обвинение и причинените/обезщетените/ вреди;

2. Как се определя и какво е съдържанието на понятието „справедливост“, изведено като принцип при определяне на обезщетението за неимуществени вреди в разпоредбата на чл.52 ЗЗД?

По допускане на обжалването ВКС намира следното: Въззивният съд е възприел изводите на първоинстанционния съд за размера...