Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на втори май две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: С. П. Членове: Р. Д. Т. К. при секретар Ж. М. и с участието на прокурора Д. П. изслуша докладваното от председателя С. П. по административно дело № 7003 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на[Фирма 1], [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. София, [улица], [адрес], чрез адв. В. К., срещу решение № 2597/18.04.2022 г., постановено по адм. д. № 6260/2021 г. по описа на Административен съд София - град.

От касационната жалба се извличат доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът възразява срещу установените задължения с ревизионния акт (РА) и твърди, че изводите на органите по приходите не кореспондират с фактическата обстановка. Посочени са основанията за непризнаване на право на данъчен кредит по отношение на В. К. ЕООД, Ди Вижън БГ ЕООД, Бюти М 2017 ЕООД, С. Т. ЕООД, Ф. Т. БГ ЕООД, Инстрой-Комерс, Е. Е. ООД, В. ЕООД и Т. Т. ЕООД. Позовава се на конкретни решения по преюдициални дела на Съда на Европейския съюз (СЕС) във връзка с данъчните измами с ДДС и счита същите за приложими в настоящия случай. Отправя искане за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново по същество, с което РА бъде отменен. В проведеното съдебно заседание оспорването се поддържа от процесуалния представител, който претендира присъждане на деловодни разноски за касационното производство съгласно представен списък и доказателства.

Ответната страна - директор на Д. О. и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) София при ЦУ на НАП, не представя отговор по касационната жалба. В съдебно заседание се представлява от юрк. Б., която оспорва същата и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, съгласно представен списък на разноските.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, Осмо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи съгласно чл. 218, ал. 1 АПК, както и валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, който е неблагоприятен за нея. Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на контрол за законосъобразност пред Административен съд София - град е бил РА № Р-22221420000658-091-001/28.10.2020 г., издаден от Е. С. - орган, възложил ревизията и Т. И., на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, поправен с РАПРА № П-22221420186027-003-001/11.11.2020 г. и мълчаливо потвърден от директора на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, с който на[Фирма 1] са установени допълнителни задължения по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) за данъчни периоди м. 05.2016 г., м. 02, м. 08 и м. 12.2017 г., м. 01, м. 02 и от м. 04.2018 г. до м. 01.2020 г., вследствие на непризнато право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 145 738,83 лв. и са начислени лихви за просрочие в размер на 23 838,47 лв.

Преди да пристъпи към изясняване на фактите по делото, първоинстанционният съд е извършил проверка на валидността на процесния РА, приемайки че последният е издаден в резултат от надлежно възложено ревизионното производство по предвидения за това ред и със заповеди за възлагане на ревизия, издадени от компетентен орган по приходите. Не са констатирани съществени процедурни нарушения в хода на ревизията, водещи до отмяна на акта. Констатациите и предложенията на ревизиращия екип са обективирани в ревизионен доклад (РД) № Р-22221420000658-092-001/29.07.2020 г. и срещу него не е било подадено възражение по реда на чл. 117, ал. 5 ДОПК.

От фактическа страна съдът е проследил констатациите и изводите на органите по приходите по отношение на дружествата Верде корп ЕООД, Ди вижън ЕООД, Бюти - М 2017 ЕООД, Слай тест ЕООД, Е. Е. ООД, Фрий трейд БГ ЕООД и Инстрой-комерс ООД. Разгледано е подробно заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза (ССЕ). Според ССЕ, по делото са представени множество документи във връзка с осъществяването на стопанската дейност от дружеството-жалбоподател транспортни и куриерски услуги. Анализът на събраните доказателства разкрива съществени пропуски и несъответствия в търговската и счетоводна документация на[Фирма 1]. Вещото лице е дало отговор, че по делото не са налични фактури и съпътстващи документи за голяма част от стопанските операции и въз основа на счетоводството не може да бъде конкретизиран предметът на доставките. Водената счетоводна отчетност от[Фирма 1] е непълна, липсва аналитичност, не са налични разплащателни документи за всички отчетени разходи, а в голяма част от представените се установяват разминавания и противоречия. Също така е посочено, че някои от доставчиците не са декларирали продажбите към жалбоподателя в месечните си регистри по ЗДДС.

Предвид данните от заключението на ССЕ решаващият съд е направил уточнение във връзка с предмета на оспорване, според което жалбоподателят е изложил съображения само по отношение на доставките от Верде корп ЕООД, Ди вижън ЕООД, Бюти - М 2017 ЕООД, Слай тест ЕООД, Фрих трейд БГ ЕООД и Инстрой-комерс ООД. Съгласно мотивите, не са налице възражения по фактурите от В. ЕООД, Т. Т. ЕООД, К. П. Трабекс ЕООД, Зърнени храни Силистра АД, ОМВ България ООД, Примекс ЕООД, Волво груп, Каримар ЕООД, В. О. ЕООД, Тенд С Стандарт ЕООД, Стефтрак ЕООД, Ан Транс ООД, Индустриал комерс ЕАД и др., но същите са включени в обхвата на съдебния контрол, тъй като в жалбата са посочени съответните данъчни периоди.

Административният съд е приел жалбата на[Фирма 1] за процесуално допустима, но неоснователна по изложените в решението мотиви. Обосновано е заключението, че изводите на органите по приходите за липсата на реално осъществени доставки в случая са в съответствие с изискванията на материалния закон и не противоречат на фактическата обстановка по делото. Ревизиращите органи са изпълнили задължението си за обективно и пълно изследване на фактите и обстоятелствата по случая. Оспорващото дружество не е провело насрещно доказване на констатациите и заключенията в ревизионния доклад. Правните мотиви са свързани с анализа на представените доказателства и невъзможността да бъде изяснен механизмът на осъществяване на сделките, съществени разминавания в данните за разплащанията, липсата на кадрова и материална обезпеченост на доставчиците, на данни за приемането и предаването на предмета на сделките като от наличните приемо-предавателни протоколи по делото не стават ясни и същите не заменят липсата на информация за вида и количеството на конкретната доставка. С оглед на изложеното е мотивиран изводът за законосъобразност на оспорения РА и подадената жалба е отхвърлена, при който резултат в полза на ответната страна е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 4 399 лв.

Решението на Административен съд София - град е валидно, допустимо и правилно.

Установените от първоинстанционния съд факти са в съответствие със събраните доказателства. В хода на съдебното производство жалбоподателят не е успял да докаже защитната си позиция или да опровергае изводите на органите по приходите в процесния РА и РД към него. Съвкупната преценка и съпоставката на доказателствата по делото води до извод за правилност на крайното заключение на решаващия съд за законосъобразност на административния акт. При разглеждане на делото не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила.

Материалният закон е приложен правилно от съда, за което на основание чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция следи и служебно. В подадената касационна жалба се съдържат идентични с изложените в жалбата до АССГ оплаквания, описание на фактическата обстановка при ревизията и твърдения за допуснати нарушения от органите по приходите. Последните не представляват касационни отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 вр. чл. 212, ал. 1, т. 4 АПК, тъй като не са насочени срещу постановения съдебен акт.

Правилно е изведеното от съда тълкуване относно реалността на доставката като задължително условие за възникване на правото на данъчен кредит. Същото е съобразено с установената съдебна практика на националните съдилища и на СЕС. Разпоредбите на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС обуславят възникването на правото на приспадане на данъчен кредит от кумулативното осъществяване на елементите на регламентирания сложен фактически състав в ЗДДС, който наред с притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 ЗДДС, включва и установяването на реалното получаване на стоките или извършването на услугите по облагаемата доставка по арг. от чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗДДС.

След съвкупна преценка на доказателствата и предпоставките за възникване и упражняване правото на данъчен кредит, съгласно чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал. 1, т. 1 и чл. 131, ал. 1 ЗДДС, съдът е обосновал надлежно заключението си, че с оспорения РА това право е отказано законосъобразно от органите по приходите. Доказването му надхвърля формалното изпълнение на законовите изисквания, които също така не са установени от жалбоподателя за част от декларираните фактури в дневниците за покупка по ЗДДС за съответните данъчни периоди. Освен липсата на първични данъчни документи по чл. 112, ал. 1 ЗДДС и данни за начисляване на данъка, в мотивите на обжалваното решение е посочено и обстоятелството, че от представител на Е. Е. ООД е отречено извършването на част от отразените фактури, а тази с № 7000828724/31.12.17 г. е анулирана по съответния ред. Изводът за обективност на констатациите при ревизията се подкрепя и от факта, че с РА/РД е признато правото на приспадане на данъчен кредит от доставчиците, за които от жалбоподателя са предоставени данни за осъществените сделки - БОГДАНБ ЕООД (независимо от свързаността с РЛ).

В случая е логично касаторът да извлича аргументи в подкрепа на защитната си позиция от практиката на СЕС предвид установените от решаващия съд и органите по приходите съществени несъответствия и невъзможност да бъде доказано развитието и параметрите на реални стопански отношения между[Фирма 1] и процесните доставчици сочените в касационната жалба решение на СЕС от 21.06.2012 г. по съединени дела C-80/11 и C-142/11, Mahagben kft и Pter Dvid; решение от 06.09.2012 г. по дело C‑324/11, Gbor Tth; и решение от 13.02.2014 г. по дело C‑18/13, МАКС ПЕН ЕООД. Практиката на СЕС не допуска добросъвестният получател по реално осъществена облагаема доставка да бъде санкциониран с отказ на право на данъчен кредит по фактурата за тази доставка поради действия на своя доставчик. Съгласно изводите на СЕС, липсата на кадрова и техническа обезпеченост на доставчика или нарушения от негова страна не са основание за отказ на субективното право на данъчен кредит, но след доказване реалността на пряката сделка. В случая именно тя е била оспорена от органите по приходите, но и в хода на съдебния процес задълженото лице не е доказало твърденията си по несъмнен начин.

Направеният извод се подкрепя и от ССЕ, приетата без оспорване в с. з. на 04.04.2022 г. Отговорите на вещото лице по всички допуснати по искане на жалбоподателя въпроси не установяват допълнителни данни в тази насока. Констатациите са достатъчно показателни за невъзможността за установяване на сигурна следа относно доставките. Непредставянето на изискуемите документи и противоречията при анализа на представените, пропуските и нарушенията във водената счетоводна отчетност, вкл. по отношение на разплащанията и липсата на аналитичност, не са равнозначни на пълно и главно доказване по делото и изпълнение на доказателствената тежест на дружеството-жалбоподател. Събраните доказателства, включително приетото заключение на ССЕ по делото, са обсъдени правилно от съда.

Като е стигнал до извод за законосъобразност на оспорения РА, Административен съд София - град е постановил правилно съдебно решение, което не страда от пороците, посочени в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК следва да бъде оставено в сила. Останалата част от мотивите на първоинстанционния съд се възприемат за съответстващи на изяснената фактическа и правна обстановка по делото на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК.

С оглед изхода на делото и своевременната претенция от процесуалния представител на ответника, в полза на НАП (по арг. от 1, т. 6 от ДР на АПК) се следват разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер от 11 433,09 лв., изчислени по чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2597/18.04.2022 г., постановено по адм. д. № 6260/2021 г. по описа на Административен съд София - град.

ОСЪЖДА[Фирма 1], [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. София, [улица],[адрес], да заплати на Национална агенция за приходите юрисконсултско възнаграждение за касационното производство в размер на 11 433,09 лв. (единадесет хиляди четиристотин тридесет и три лева и деветдесет стотинки).

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ СВИЛЕНА ПРОДАНОВА

секретар:

Членове:

/п/ РОСИЦА ДРАГАНОВА

/п/ ТАНЯ КОМСАЛОВА