Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на петнадесети март две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: М. З. Членове: БЛАГОВЕСТА Л. Я. при секретар М. Н. и с участието на прокурора И. М. изслуша докладваното от съдията Б. Л. по административно дело № 7013 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/

Образувано е по касационна жалба от Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" /ОДОП/ - Пловдив срещу Решение № 124/ 28.03.2022г. по адм. дело № 123/2021г. по описа на Административен съд - С. З. в частта, с която е отменен Ревизионен акт /РА/ №Р-16002419008115-091-001/13.08.2020г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – Пловдив, относно непризнат данъчен кредит на "МК Трейд 1" ЕООД, гр. С. З. за д. п.м. 06.2019г. в размер на 3 603,45 лв. по фактури, издадени от "К. Г. ЕООД и начислени лихви за забава в размер на 393,97 лв.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че събраните доказателства не се подкрепят по между си и поради това не е следвало да бъдат кредитирани като верни. Сочи, че не е установено извършването на предходните доставки към издателя на фактурите, както и кадровата обезпеченост на прекия доставчик. Намира, че съдът не е съобразил техническите параметри на моторното превозно средство, посочено в издадените пътни листи, в резултат на което необосновано е приел за установено транспортирането на стоките. В тези насоки излага подробни аргументи в жалбата и претендира отмяна на атакуваното решение и на оспорения РА, ведно с присъждане на осъществените разноски.

Ответникът по касационната жалба – "МК Трейд 1" ЕООД, гр. С. З. не изразява становище по основателността й.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, тричленен състав на Първо отделение, след като съобрази наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - С. З. е законосъобразността на Ревизионен акт /РА/ № Р-16002419008115-091-001/13.08.2020г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 575/19.11.2020г. на Директора на Дирекция "ОДОП"- Пловдив, в частта, с която е отказано признаване на право на приспадане на данъчен кредит на "МК Трейд 1" ЕООД, гр. С. З. за д. п.м.06.2019г. в размер на 3 603,45 лв. по фактури, издадени от "К. Г. ЕООД и са начислени лихви за забава в размер на 393,97 лв.

За да достигне до извод за основателност на оспорването в тази му част, първоинстанционният съд е приел, че събраните по делото доказателства установяват реалното извършване на доставките по фактурите, издадени от "К. Г. ЕООД. Същите са придружени с кореспондиращи им товарителници и складови/стокови разписки, в които е конкретизирано мястото, където стоките са предадени, както и лицето, което ги е предоставило.

Според решаващия състав доказана е разполагаемостта на доставчика със стоки от същия вид, както и тяхното натоварване и транспортиране за сметка на доставчика. Като ирелевантни той е преценил доводите на приходните органи за нередности относно представения договор за наем на МПС, управлявалото го лице и заплащането на работниците. Подчертал е, че изводът им за вместимостта на превозното средство, съпоставена с количеството на процесните стоки, е напълно произволен. При липсата на обективни данни, че сделките са белязани с измама, съдът в обобщение е приел, че неправомерно с оспорения РА е отказано претендираното от получателя данъчно предимство.

Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно.

Разпоредбата на чл. 68, ал. 2 от ЗДДС обуславя възникването на субективното публично право на приспадане на данъчен кредит на данъчно задълженото лице от кумулативното осъществяване на елементите от регламентирания в ЗДДС сложен фактически състав. Същият, наред с притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, включва и установяването на реалното извършване на съответните доставки. При липсата на нормативна уредба, която да изисква наличието на конкретен вид документи за доказване на относимите в тази връзка факти и обстоятелства, определящ за преценката дали една доставка е действително осъществена е съвкупният анализ на всички събрани по делото доказателства. В преобладаващата си част и в съответствие със спецификата на търговската дейност те са частни документи, чиято доказателствена сила по аргумент от чл. 180 ГПК не обвързва съда да приеме съдържанието им за вярно. То следва да се цени с оглед останалите относими доказателства, като се съобразят корелацията или противоречията в тях.

Противно на разбирането на касатора, неустановеността на материалната, техническа и кадрова обезпеченост на доставчика не е самостоятелно основание да се откаже данъчно предимство на получателя по облагаема доставка. Съобразно т. 46 - 53 от Решението на СЕС по дело С-342/11, когато "доставката не е извършена между посочените във фактурите страни, проверката дали самият издател на фактурата е осъществил въпросната сделка е предпоставена от наличието на конкретни улики за наличието на измама, предоставени от данъчния орган". Това разбиране е застъпено и в решението по дело С-18/13, в което СЕС подчертава, че "само по себе си, за да се откаже признаване на правото на приспадане, не е достатъчно да липсва материална и персонална обезпеченост на доставчика или негов подизпълнител, нито разходите за услугата в счетоводната им документация да са неоправдавани или в някои документи да липсват подписи на посочените като доставчици лица."

В случая между страните не са спорни формалните предпоставки за правото на приспадане на данъчен кредит. Спорно е извършени ли са реално доставките по 3 фактури, издадени от "К. Г. ЕООД, а изводът е обусловен от анализа на събраните относими доказателства.

Несподелима е тезата на касатора, че съдът е длъжен да следи служебно за автентичността на събраните частни свидетелстващи и диспозитивни документи. При липсата на изрично оспорване на тяхното авторство, той следва само да прецени верноста им, доколкото съдържанието им не се ползва с обвърваща материална доказателства сила. В този аспект обосновано решаващият състав е приел, че представените съпътстващи доставките документи установяват както разполагаемостта на доставчика със стоките, така и тяхното натоварване, транспортиране за сметка на доставчика и предаване на правото на разпореждане с тях като собственик на получателя. На него обаче не могат да се противопоставят евентуални нередности нито при прекия доставчик, нито при предходния доставчик по веригата, поради което напълно ирелавантни са аргументите за неустановеност на лицето, което е товарило стоките по предходните доставки и как е уговорен начинът на плащане по тях.

Без значение за спора са и доводите за "грешки" в договора за наем на МПС, сключен от доставчика и за грешно попълнен ЕГН във връзка с изплатени от него суми. Необоснован е и изводът, че процесните стоки не могат да се превозят с посочените МПС поради липсата на вместимост. Както правилно е приел съдът, определяща е установеността на предаването на правото на разпореждане със стоките като собственик от доставчика на получателя и липсата на обективни данни, че сделките са белязани с измама. След като са доказани формалните и материалноправните предпоставки за възникване и упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит, то обосновано първоинстанционният съд е приел, че незаконосъобразно с РА е отказано на получателя претендираното данъчно предимство.

Като е отменил оспорения РА в тази му част, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, състав на Първо отделение на ВАС

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 124/ 28.03.2022г. по адм. дело № 123/2021г. по описа на Административен съд - С. З. в частта, с която е отменен Ревизионен акт /РА/ №Р-16002419008115-091-001/13.08.2020г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 575/19.11.2020г. на Директора на Дирекция "ОДОП".

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ МИЛЕНА ЗЛАТКОВА

секретар:

Членове:

/п/ Б. Л. п/ ПОЛИНА ЯКИМОВА