Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на тринадесети декември две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: Г. Г. Членове: ЮЛИЯ ТОДОР. С. при секретар А. К. и с участието на прокурора Ч. С. изслуша докладваното от съдията Ю. Т. по административно дело № 7080 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на „П. В. БГ“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Варна, к. к. Златни пясъци, Престиж хотел и Аквапарк, офис Престиж, представлявано от управителя Д. Дралюк, чрез адв. В. Т. – Петрова от Софийска адвокатска колегия, против Решение №573/26.04.2022 г. на Административен съд Варна, постановено по адм. дело №561/2022 г., в частта, с която съдът е отхвърлил жалбата му против Заповед №Т-РД-27-97/12.01.2022 г. на министъра на туризма, с която е отхвърлено негово заявление с вх. №BG-176789478-2021-05-2621 и му се отказва предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по схема BG-176789478-2021-05.

В касационната жалба се поддържа, че решението в оспорените части е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. При така посочените касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК се иска неговата отмяна, като съдът се произнесе по същество и отмени оспорения административен акт - Заповед №Т-РД-27-97/12.01.2022 г. на министъра на туризма, както и да постанови връщане на делото като преписка на административния орган, за ново произнасяне по подаденото заявление.Претендира се присъждане на съдебни разноски.

Ответникът – министърът на туризма не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд правилно е изяснил фактите по делото, поради което законосъобразно е приложил материалния закон и е обосновал обжалвания съдебен акт.

Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната жалба е основателна.

При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното:

Пред административния съд е била обжалвана Заповед №Т-РД-27-97/12.01.2022 г. на министъра на туризма, издадена в образуваното административно производство, започнало по заявление с вх. № BG-176789478-2021-05-2621 г. на „П. В. БГ“ ЕООД. Със заявлението дружеството е поискало предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (БФП) по схема BG-176789478-2021-05 – „Подкрепа на предприятия, упражняващи дейност в един от следните кодове по Класификацията на икономическите дейности (КИД 2008) на Националния статистически институт 55, 56, 79, 82.3, 86, 90, 93, 96.04“.

Видно от данните по административната преписка, приложена по делото, цел на проекта е на предприятията от туристическия сектор, упражняващи дейност в един от посочените кодове на ниво дейност група и клас, които са засегнати от спад в оборота без ДДС през 2020 г., с най – малко 30% в сравнение с реализирания оборот без ДДС през 2019 г., да се предоставят безвъзмездни средства в общ размер 30 000 000 лева, за осигуряване ликвидност за преодоляване последствията от негативното икономическо въздействие на COVID-19.

Средствата се изплащат след получаване на положително становище на Европейската комисия (ЕК) за съвместимостта на помощта с вътрешния пазар по чл. 107, 3, б.“б“ от Договора за функциониране на Европейски съюз (ДФЕС), а в конкретния случай това е Нотификация на ЕК по схема за държавна помощ SA.100427(2021/N) от 08.11.2021 година. По делото пред първоинстанционния съд не е било спорно, че дружеството осъществява своята дейност в туристическия сектор в сферата на хотелиерството по код 55.10 и в сферата на ресторантьорството по код 56.10 по Класификацията на икономическите дейности посочени по-горе.

Според обективираното във формуляра (оценителен лист) становище на компетентните длъжностни лица, съдържащо се и на електронен носител на Интернет адрес - [интернет адрес], на предприятието се отказва помощта, защото попада в категорията на недопустимите кандидати, съгласно изискванията на т. 2.5.(15) от Нотификация на ЕК за Държавна помощ SA.100427(2021/N) – България, чл. 6, ал.1, т. 4 от Постановление №393 от 22.11.2021 г., обн. ДВ бр.99 от 26.11.2021 г., с което са определени условията, критериите, реда и размера на средствата, които се предоставят на предприятия, упражняващи дейност в един от следните кодове по Класификацията на икономическите дейности (КИД 2008) на Националния статистически институт 55, 56, 79, 82.3, 86, 90, 93, 96.04 и Критериите за допустимост на кандидатите по т. 6, подточка 6.4. от Указания за кандидатстване и правила за предоставяне на безвъзмездна помощ по процесната схема, както и Критерий №4 от група III.3 на Критерии и методология за оценка на проектните предложения.

Органът е установил в заключителната част на формуляра, че „П. В. БГ“ ЕООД към 31.12.2019 г. е в затруднено положение по смисъла на Общия регламент за груповото освобождаване – чл. 2, т. 18 от Регламент №651/2014 г. на Комисията. На това основание и съгласно Критерии и методология за оценка на проектни предложения по процедурата (Приложение №1 към Условията за кандидатстване), проектното предложение се отхвърля.

Посоченият извод е изведен от органа след служебна проверка в Националния статистически институт, тъй като сумата на „Резерв от последващи оценки", „Резерви", „Натрупана печалба (загуба) от минали години" и „Текуща печалба (загуба)" от Счетоводния баланс на „П. В. БГ“ ЕООД за 2019 г. е отрицателна стойност: - 567 000 лева, която надвишава 50 % от сумата на „Записан капитал" и „Премии от емисии" от Счетоводния баланс за 2019 г.: 5 000 лева (50% е 2500 лева).

За определяне на условията, реда и критериите за кандидатстване са били изготвени Указания за кандидатстване и правила за предоставяне на безвъзмездни средства по проект BG-176789478-2021-05, утвърдени със Заповед №Т-РД-16-305/19.11.2021 г. на министъра на туризма. Със свои заповеди последният е утвърдил и състава на оценителната комисия, която е била оправомощена да разгледа и оцени подадените заявления по схемата, както и реда, по който се извършва оценката на административното съответствие и допустимостта на кандидата.

Резултатите от проверката са оформени в докладна записка изх. №Т-93-00-3786/30.12.2021 г., въз основа на която председателят на оценителната комисия е депозирал пред административния орган - министъра на туризма Оценителен доклад за работата на комисията за разглеждане и оценка на съответствието на подадените заявления по схемата, списък на заявленията одобрени за финансиране, както и окончателно пропорционално разпределение на финансовия ресурс по схемата (Приложение №1), списък на отхвърлените заявления (Приложение №2), списък на дублиращите се заявления (Приложение №3) и проект на заповед за одобрение предоставянето на безвъзмездна финансова помощ.

Със заповед №Т-РД-27-97/12.01.2022 г. министърът на туризма е отхвърлил заявление с вх. № BG-176789478-2021-05-2621 г., като е отказал на „П. В. БГ“ ЕООД предоставяне на БФП по схема BG-176789478-2021-05.

Твърденията на дружеството жалбоподател пред първоинстанционния административен съд са били, че е част от група предприятия, а именно едноличният собственик на капитала му и негов управител притежава над 50% дял в капитала в дружества и има решаваща роля в управлението или е управител на следните дружества: „Престиж пропърти" ЕООД, „Каштан" ЕООД, „Престиж инвестмънт“ ЕООД, „ДВТБ-Д. В. Т. ЕООД, „Стар пропърти" ЕООД, „Развитие" ЕООД, „Билдинг инженеринг груп" ЕООД, „Дан пропърти" ООД, „Стар пропърти мениджмънт" ООД.

Именно като кандидат на ниво група жалбоподателят поддържа в защитната си теза пред административния съд, че не е предприятие в затруднено положение по смисъла на Общия регламент за групово освобождаване - чл. 2, т. 18 от Регламент (ЕС) №651/2014 на Комисията.

Във връзка с така поддържаните възражения дружеството е отправило до компетентния орган запитване по реда на т. 9.3 от Указанията за кандидатстване. С него се иска да се установи дали е допустим кандидат поради свързаността си с „Престиж пропърти" ЕООД, в който случай ще е средно предприятие и на ниво група няма да е в затруднено положение.

Според приложения формуляр (лист 98 и сл. от първоинстанционното дело) на дружеството е отговорено, че отделният кандидат за помощ, който е част от група, която попада в дефиницията за предприятие, по принцип отговаря на условията за помощ по Регламент (ЕС) №651/2014 на Комисията, ако групата, към която принадлежи, не е в затруднено положение, т. е. за дефиницията за предприятие в затруднено положение по чл. 2 т. 18 от Регламент (ЕС) №651/2014 на Комисията, относимо е нивото на групата, а не на отделния кандидат за помощ.

За да отхвърли оспорването срещу заповедта за отказ за предоставяне на БФП, Административен съд Варна при така установените правнорелевантни факти намира, че правилно оспорената заповед е мотивирана със заключението на оценителя, който е констатирал, че жалбоподателят като предприятие – кандидат за БФП, е недопустим кандидат, съгласно предвиденото в т.2.5 (15) от Нотификация на ЕК на Държавна помощ SA.100427 (2021/N)- България, чл.6, ал.1, т.4 от ПМС № 393/21, т.6 „Допустими кандидати", подт. 6.4 от Указанията и Критерий № 4 от Група III.3 на Критерии и методология за оценка на проектните предложения.

Съществените мотиви на административния съд, които са обосновали правния му извод за законосъобразност на административния акт са, че доколкото жалбоподателят не е декларирал обстоятелствата, за това, че представляваното от него предприятие (както и на ниво група) към 31.12.2019 г. не е в затруднено положение по смисъла на чл. 2, т. 18 Регламент №651/2014 г., ведно с останалите обстоятелства, посочени в заявлението за кандидатстване, то същият не е изпълнил задължението си с подаденото заявление да докаже наличие на съответствие с поставените изисквания и критерии за предоставяне на БФП по посочената мярка. В този смисъл съдът е приел за ирелевантно обстоятелството, съдържащо се в отговора на органа, предоставен по нормативно установения ред.

Върховният административен съд намира, че първоинстанционното решение на административния съд в обжалваните части е валидно и допустимо, но е неправилно.

„П. В. БГ“ ЕООД е заявил своето участие в процедура за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ в рамките, които са очертани от Нотификацията на Европейската комисия за предоставяне на държавна помощ SA. 100427 (2021/N) от 08.11.2021 г. по схема BG-176789478-2021-05 – "Подкрепа на предприятия, упражняващи дейност в един от следните кодове от Класификацията на икономическите дейности (КИД 2008) на Националния статистически институт 55, 56, 79, 82.3, 86, 90, 93, 96.04“.

Настоящият правен спор, свързан със законосъобразността на оспорената заповед на министъра на туризма, досежно оценката на съответствието на заявеното от кандидата и отпускането на финансовите средства, касае отделни страни от обществените отношения, които се регулират от правото на ЕС и от националното право, по – конкретно административното право.

Жалбоподателят, в качеството си на „предприятие“ по смисъла на чл. 107 от ДФЕС (Договора за фунцкиониране на Европейския съюз) , е ангажиран със стопанска (икономическа) дейност, независимо от правния й статут и начина й на финансиране, която отговаря на предвиденото в Нотификацията на ЕК. Дружеството е изпълнило задължението си да подаде по електронен път формуляр за кандидатстване, като посочи обстоятелствата по чл. 7, ал. 4 от Постановление № 393 от 22 ноември 2021 г. за определяне на условията, критериите, реда и размера на средствата, които се предоставят на предприятия, упражняващи дейност в един от следните кодове по класификацията на икономическите дейности (КИД-2008) на националния статистически институт 55, 56, 79, 82.3, 86, 90, 93, 96.04 (само „Постановлението“).

В чл. 7, ал. 4, т. 13 от Постановлението е предвидено, че при подаване на данните във формуляра следва да се посочи информация за представляваното от кандидата предприятие, както и предприятията, с които то формира група предприятия, и, че не е получавало държавна/минимална помощ: а) която е обявена за незаконосъобразна и несъвместима с общия пазар и по която не е изпълнено разпореждане за възстановяването ѝ; б) която, заедно с помощта, за която се кандидатства, надхвърля 3 520 494,00 лв. съгласно максимално допустимия лимит по параграф 22, т. 1 от Временна рамка за мерки за държавна помощ в подкрепа на икономиката в условията на сегашния епидемичен взрив от COVID-19, приета на 19 март 2020 г. (C (2020) 1863), и нейните изменения C (2020) 2215 и C (2020) 3156, приети съответно на 3 април 2020 г. и 8 май 2020 г., 29 юни 2020 г., C (2020) 7127 от 13 октомври 2020 г. и C (2021) 564 от 28 януари 2021 година.

Самата процедура по кандидатстване е разписана в утвърдените от министъра на туризма, който е администратор на помощта, Указания за кандидатстване и правила за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по посочената схема (само „Указания“), издадени на основание 3 от Постановлението.

Разпоредбите на чл. 6, ал. 1 и ал. 2 от Постановлението уреждат кои кандидати са допустими от туристическия сектор и кои –не, съобразно тяхната основна или допълнителна икономическа дейност и финансово състояние за съответните години.

Според т.6.4. от Указанията предприятия, които към 31 декември 2019 г. са средни или големи предприятия и към 31 декември 2019 г. не са в затруднено положение (по смисъла на Общия регламент за групово освобождаване - чл. 2, т. 18 от Регламент (ЕС) №651/2014 на Комисията), са допустими кандидати. Жалбоподателят в попълнения от него формуляр е записал, че не е микро или малко предприятие, не е в затруднено положение, както, и че е предприятие, което формира група, за която е посочил данни на лист 5 от формуляра за кандидатстване.

Жалбоподателят е упражнил предоставеното му право по 9.3. от Указанията и е поискал да му бъдат дадени разяснения по мярката преди крайния срок за кандидатствате, във връзка с участието му в група от предприятия и отпускането на БФП само на работещи предприятия на ниво група.

В подкрепа на запитването дружеството е посочило показателите си за 2018, 2019 и 2020 г., както, и че само по себе си е малко предприятие, и е в затруднено положение към 31.12.2019 г. по смисъла на Общия регламент за групово освобождаване - чл. 2 т. 18 от Регламент (ЕС) № 651/2014 на Комисията, но поради свързаността си с "Престиж пропърти" ЕООД е средно предприятие и на ниво група не е в затруднено положение, поради което моли да му бъде отговорено допустим кандидат ли е.

С оглед отговора на зададения въпрос преди изтичане на крайния срок за подаване на заявленията, дружеството е посочило в попълнения от него формуляр, че кандидатства по схемата на помощта на ниво група и е допустим кандидат, тъй като не е в затруднено положение.

Видно от образеца на формуляр за кандидатстване, същият не съдържа конкретни графи относно изискването за представяне на информация, въведено в чл. 7, ал. 4, т. 13 от Постановлението, но доколкото Указанията съдържат в пълнота предвиденото в Постановлението, включително и процедурите по контрол на данните, попълнени за кандидатстване във формуляра, органът е бил длъжен да събере доказателства в подкрепа на обстоятелството, че като част от група дружеството не е недопустим кандидат да получи БФП, за която кандидатства, т. е. да изпълни задълженията си, които има на основание чл. 9, ал. 4 АПК във връзка с чл. 35 и чл. 36 АПК, което той не е сторил.

Правната уредба на понятието "предприятие в затруднено положение" е в чл. 2, т. 18 от Регламент (ЕС) № 651/2014 на Комисията от 17 юни 2014 година за обявяване на някои категории помощи за съвместими с вътрешния пазар в приложение на членове 107 и 108 от Договора (OJ L 187, 26.6.2014, p. 1–78). Според него то означава предприятие, по отношение на което е изпълнено поне едно от следните обстоятелства: а) в случай на дружество с ограничена отговорност (което не е МСП, което съществува по-малко от три години или, за целите на допустимостта за помощите за рисково финансиране, МСП, което е извършило своята първа търговска продажба преди най-много 7 години и което отговаря на условията за инвестиции за рисково финансиране въз основа на извършен от избрания финансов посредник финансов и правен анализ), когато неговият записан акционерен капитал е намалял с повече от половината поради натрупани загуби. Такъв е случаят, когато приспадането на натрупаните загуби от резервите (и всички други елементи, които по принцип се считат за част от собствения капитал на дружеството) води до отрицателен кумулативен резултат, който надхвърля половината от записания акционерен капитал. 3а целите на настоящата разпоредба под понятието "дружество с ограничена отговорност" се разбира по-специално видовете дружества, посочени в приложение I към Директива 2013/34/ЕС, а понятието "акционерен капитал" включва, когато е уместно, премии от акции; б) в случай на дружество, при което поне някои съдружници носят неограничена отговорност за задълженията на дружеството (което не е МСП, което съществува по-малко от три години или, за целите на допустимостта за помощите за рисково финансиране, МСП, което е извършило своята първа търговска продажба преди най-много 7 години и което отговаря на условията за инвестиции за рисково финансиране въз основа на извършен от избрания финансов посредник финансов и правен анализ), когато капиталът, вписан в баланса на дружеството, е намалял с повече от половината поради натрупани загуби. За целите на настоящата разпоредба под понятието "дружество, при което поне някои съдружници носят неограничена отговорност за задълженията на дружеството", се разбира по-специално типовете дружества, посочени в приложение II към Директива 2013/34/ЕС; в) когато предприятието е в процедура по колективна несъстоятелност или отговаря на критериите на своето вътрешно право, за да бъде обект на процедура по колективна несъстоятелност по искане на неговите кредитори; г) когато предприятието е получило помощ за оздравяване и все още не е възстановило заема или не е прекратило гаранцията, или е получило помощ за преструктуриране и все още е обект на план за преструктуриране; д) когато предприятието не е МСП и през последните две години:1) съотношението задължения/собствен капитал на предприятието е било по-голямо от 7,5; и 2) съотношението за лихвено покритие на предприятието, изчислено на основата на EBITDA, е било под 1,0.

В случая административният орган макар да се е позовал на чл. 2, т. 18 от посочения по – горе Регламент (ЕС) № 651/2014 на Комисията, не е конкретизирал коя е релевантната хипотеза за процесната фактическа обстановка по делото, поради което правното основание, на което е издадена заповедта, е непълно. Констатираният порок на административния акт е в нарушение на изискването за форма по чл. 146, т. 2 във връзка с чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК и сочи на незаконосъобразност на заповедта.

Когато се касае за свързаност на предприятията на ниво група, относимо за преценката е нивото на групата, а не на отделния кандидат за помощ. Това тълкуване е застъпено и в становище на Главна дирекция „Конкуренция“ от 10.08.2017 г., предоставено на Р. Б. във връзка с въпрос за тълкуването на дефиницията „затруднено положение“ по смисъла на чл. 2, т.18 от Регламент (ЕС) № 651/2014 на Комисията, публикувано на Интернет страницата на Министерство на финансите, а именно: https://stateaid.minfin.bg/lg/page/522.

За да се съблюдава принципът на ефективно прилагане на правото на ЕС, включително и от националния съд, в рамките на прилагането на член 107 и член 108 от ДФЕС следва да се проведе разграничение между, от една страна, преследваната от държава членка цел, която може да се състои по-специално в развитието на дадена дейност – в случая туристическата дейност, а от друга страна, изискването държавната помощ да не засяга по неблагоприятен начин условията на търговия до степен, която противоречи на общия интерес.

От анализа на приложимите правни норми, в съответствие с принципа на ефективност на правото на ЕС, следва, че административният орган е бил длъжен да се произнесе по заявлението на „П. В. БГ“ ЕООД, като съобрази съответствието му с условията за допустимост на ниво група, така, както е предвидено в чл. 7, ал. 4, т. 13 от Постановлението. При преценка на съдържанието на тази разпоредба изчисленията следва да се направят на ниво група свързани предприятия според приложението на Регламент (ЕС) № 651/2014 година. В тази връзка съдът намира извода на първоинстанционния съд, че заповедта е законосъобразна, за неправилен.

Видно от образец на формуляр и Инструкция за попълване на формуляр за кандидатстване, приложени по делото, не съществува графа, в която специално да се отрази, че кандидатът е част от група предприятия и в това си качество кандидатства за получаване на БФП. Няма предвидена и нарочна декларация, където това да се декларира, нито документи, които да се представят за удостоверяване на посоченото обстоятелство. Констатираният административен пропуск на администратора на държавната помощ, свързан с нейното разходване, не следва да бъде поставен в тежест на отделното предприятие, още повече, че по делото са налични данни както за дружеството жалбоподател, така и за неговата свързаност с други дружества, с които той осъществява икономическа дейност на ниво група, защото така е декларирал и този факт се установява от регистъра на НСИ, и от Търговския регистър.

При постановяване на решението си първоинстанционният съд е приложил неправилно материалния закон и правният му извод за законосъобразност на заповедта е необоснован, поради което и при наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК неправилното съдебно решение в обжалваните части следва да бъде отменено. Доколкото спорът е изяснен от фактическа и правна страна и не се налага извършване на нови процесуални действия, вместо порочното съдебно решение следва да бъде постановено друго по съществото на спора, с което първоначалната жалба срещу издадената заповед за отказ за предоставяне на БФП бъде отменена и делото да се върне като преписка на административния орган, който следва да се произнесе по подаденото заявление на дружеството, като извърши преценка за допустимост на заявлението за кандидатстване на „П. В. БГ“ ЕООД на ниво група предприятия и при необходимост даде съответните указания за отстраняване на евентуално констатирани нередовности(Така и решение № 11170 от 06.12.2022 г. по адм. дeло № 4958/2022 г., VІ отд. на ВАС).

Предвид изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 АПК, акцесорната претенция на касатора за присъждане на съдебни разноски е основателна. Видно от представените доказателства, същите възлизат на 1700 лева за внесена държавна такса за касационната инстанция.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение второ АПК, Върховният административен съд, шесто отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение №573/26.04.2022 г. на Административен съд Варна, постановено по адм. дело №561/2022 г., в частта, с която съдът е отхвърлил жалбата на „П. В. БГ“ ЕООД [ЕИК], против Заповед №Т-РД-27-97/12.01.2022 г. на министъра на туризма, с която е отхвърлено заявление с вх. №BG-176789478-2021-05-2621 и се отказва на дружеството предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по схема BG-176789478-2021-05, като вместо него

ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Заповед №Т-РД-27-97/12.01.2022 г. на министъра на туризма, с която е отхвърлено заявление с вх. №BG-176789478-2021-05-2621 и се отказва на „П. В. БГ“ ЕООД предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по схема BG-176789478-2021-05.

ВРЪЩА преписката на министъра на туризма за произнасяне по заявление с вх. №BG-176789478-2021-05-2621 на "П. В. БГ“ ЕООД съобразно задължителните указания дадени с настоящия съдебен акт.

ОСЪЖДА Министерство на туризма, гр. София, ул. „Съборна“ №1 да заплати на „П. В. БГ“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Варна, к. к. Златни пясъци, Престиж хотел и Аквапарк, офис Престиж, представлявано от управителя Д. Дралюк, съдебни разноски в размер на 1700 лева ( хиляда и седемстотин лева) за касационната инстанция.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ

секретар:

Членове:

/п/ Ю. Т. п/ ДЕСИСЛАВА СТОЕВА