Върховният административен съд на Р. Б. - Седмо отделение, в съдебно заседание на първи ноември две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: П. Н. Членове: ЮЛИЯ Р. Б. при секретар А. И. и с участието на прокурора Д. П. изслуша докладваното от съдията П. Б. по административно дело № 7089 / 2022 г.

Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 73, ал. 4 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ, загл. изм. ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.).

Образувано е по касационна жалба на „С. Б. ООД със седалище и адрес на управление в гр. София, [улица]срещу Решение № 2104 от 29.03.2022 г. на Административен съд – София-град по административно дело № 12089/2021 г.

С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на дружеството срещу Решение № РД-11-1394/08.11.2021 г. на Ръководителя на управляващия орган (РУО) на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ (ОПИК) 2014-2020год., с което е отказано предоставянето на безвъзмездна помощ по проектно предложение № BG16RFOP002-2.089-4002 по процедура за подбор на проекти „Подкрепа за малки предприятия с оборот над 500 000 лева за преодоляване на икономическите последствия от пандемията COVID-19“.

Касаторът счита обжалваното решение за неправилно, постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Касаторът счита, че съдът е допуснал съществено процесуално нарушение като е ингнорирал част от представените доказателства (извадка от гръцкия наказателен кодекс в превод), не е обсъдил доказателствата в тяхната съвкупност и не е изяснил предмета на спора.

Касаторът сочи, че действително управителят на дружеството е осъден от първоинстанционния съд в гр. Серес на лишаване от свобода за един месец с отлагане за 3 години за извършено престъпление по чл. 155, ал.1, 2 ж, параграф 157, 1 а № 2960/2001, квалифицирано като „контрабанда“, но липсват мотиви на съда как е достигнал до извод, че аналог на това престъпление е чл. 234, ал.1 и 2 от Наказателния кодекс на Р. Б. (НК). Счита, че престъпление е чл. 234, ал.1 и 2 НК е свързано с акцизни стоки без бандерол, докато фактите по осъждането на управителя на дружеството не съответстват на фактическия състав по чл. 234, ал.1 и 2 НК и съответно не е налице аналогия с престъплението, за което е по чл. 155, ал.1, 2 ж, параграф 157, 1 а № 2960/2001, квалифицирано като „контрабанда“ по гръцкия закон.

Обосновава, че деянието извършено от управителя на дружеството съответства на чл.233, ал.1 от Закона за митниците, т. е. според българското законодателство би представлявало административно нарушение и санкционирането му не би довело до недопустимост на дружеството като кандидат за подпомагане по процедура за подбор на проекти „Подкрепа за малки предприятия с оборот над 500 000 лева за преодоляване на икономическите последствия от пандемията COVID-19“.

Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени решението за отказ за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, както и по същество за отмяна на административния акт. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции по приложен списък. Касаторът се представлява от адвокат Д. Д.-Чолакова.

Ответникът по касационната жалба – ръководителят на УО на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020г., чрез процесуалния си представител Б. Менцел обосновава законосъобразност на административния акт и намира съдебното решение за правилно.

Моли съда да остави в сила обжалваното решение и да присъди юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

„С. Б. ООД подава проектно предложение с № BG16RFOP002-2.089-4002 по процедура за подбор на проекти „Подкрепа за малки предприятия с оборот над 500 000лв. за преодоляване на икономическите последствия от пандемията COVID-19“ по процедура за подбор на проекти BG16RFOP002-2.089 „Подкрепа за малки предприятия с оборот над 500 000лв. за преодоляване на икономическите последствия от пандемията COVID-19“.

На 29.09.2021 г. дружеството е уведомено, че е невъзможно извършването на служебна проверка на данните за съдимост на управителя на дружеството, поради което е предоставен 30-дневен срок за представяне на свидетелство за съдимост и доказателства, че отговаря на изискванията за бенефициер. Посочено е, че срокът не може да удължаван и всички необходими документи и информация следва да са предоставени в него.

На 22.10.2021 г. са представени документи относно съдебния статус на управителя на „С. Б. ООД, а именно само извлечение от съдебните регистри (свидетелство за съдимост), че лицето е осъждано.

На 27.10.2021 г. РУО изпраща уведомление до дружеството, че следва във връзка с установяване на съдебния статус на управителя да представи допълнителни разяснения и документи – разяснения на кой член от българския наказателен кодекс отговаря извършеното престъпление, за което лицето от осъдено от гръцкия съд; разяснения на съдържанието на гръцкия наказателен закон и превод на осъдителната присъда.

На 27.10.2021 г. „С. Б. ООД представя становище, че липсва аналогично престъпление по българския наказателен кодекс на престъплението, за което е осъден управителя на дружество. Към този отговор са приложени единстовено: становище от адвокат относно липсата на аналогично престъпление по българския наказателен кодекс и превод на извлечение от присъдата (диспозитива).

На 08.11.2021 г. РУО издава Решене № РД-11-1394, с което отказва предоставянето на безвъзмездна финансова помощ на „С. Б. ООД, на основание чл. чл. 9, ал. 5, чл. 38, т.3 ЗУСЕФСУ (загл. изм. ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.), тъй като не отговаря на изискванията за бенефициер. От фактическа страна РУО е приел, че бенефициерът не представил всички необходими доказателства, които да позволят да се прецени дали престъплението, за което е осъден от гръцки наказателен съд има аналог в българското законодателство.

Компетентността на издателя на решението е доказана с представената Заповед №РД-16-1347 от 27.09.2021г. на министъра на икономиката, с която определя лице, което да изпълнява функциите на ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност 2014 – 2020г.“.

Въз основа на така установените по делото факти, първоинстанционният съд приема от правна страна, че административният акт е издаден от компетентен орган предвид нормата на чл. 9, ал. 5 ЗУСЕФСУ (загл. изм. ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.) и представената Заповед № РД 16-1347/27.09.2021 г. отговаря на изискванията за форма и съдържание и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Съдът потвърждава чрез анализ на събраните доказателства, че управителят на дружеството е осъждан от Наказателен съд в гр. Серес, Гърция за незаконна търговия (според отбелязаното в представеното копие от съдебните регистри) и прави извод, че в българското законодателство има аналогичен състав за престъпление в чл. 234, ал.1 и 2 НК, които са свързани с незаконна търговия и предвиждат сходни наказания – лишаване от свобода и конфискация на вещите предмет на престъплението. Съдът сочи, че съставите на престъпление, посочени в чл. 234 НК са сред ограниченията по чл. 54, ал.1, т.1 ЗОП във вр. чл. 25, ал.2 ЗУСЕФСУ и представляват пречка за отпускане на поисканата безвъзмездна помощ.

Въз основа на горното, съдът извежда извод, че оспорваният административен акт е правилен и законосъобразен, поради което отхвърля жалбата срещу него.

Решението на Административен съд, София-град е валидно, допустимо и правилно като краен резултат.

Касационната инстанция намира за необходимо да посочи, че в Държавен вестник, бр. 51 от 01.07.2022 г. е обнародван Закон за изменение и допълнение на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗИД на ЗУСЕСИФ), с 1 на който наименованието на закона се изменя на Закон за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ). Съгласно 70 от ЗИД на ЗУСЕСИФ, до приключването на програмите за програмен период 2014 – 2020 г., съфинансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ), разпоредбите на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, отменени или изменени с този закон, запазват своето действие по отношение на управлението на средствата от ЕСИФ, както и по отношение на изпълнението и контрола на тези програми. Приетите от Министерски съвет и министъра на финансите нормативни актове до влизането в сила на този закон запазват своето действие по отношение на програмния период 2014 – 2020 г., съгласно 71, ал. 2 от ЗИД на ЗУСЕСИФ, а съгласно 73 законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“. Съгласно чл. 142, ал. 1 от АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. С оглед горното, приложима към разглеждането на настоящия спор е редакцията на закона към ДВ бр. 52 от 09.06.2020 г., при посочване на новото му наименование, в сила от 01.07.2022 г.

Правилно първоинстанционният съд е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, с посочване на правните и фактическите основания за издаването му и при спазване на административнопроизводствените правила.

Редът за предоставяне на финансова подкрепа чрез безвъзмездна финансова помощ се определя от ЗУСЕФСУ в чл. 1, ал.1, т. 2.

Административният орган е приложил една от определените в чл. 25, ал. 1 ЗУСЕФСУ процедури за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ - чрез подбор на проектни предложения. В изпълнение на изискването на чл. 26, ал.1 ЗУСЕФСУ, РУО е утвърдил Условията за кандидатстване и условията за изпълнение на одобрените проекти. Тези документите са съобразени с изискванията на чл. 59, ал. 2 ЗУСЕФСУ. Същите очертават приложимата нормативна рамка на съответната процедура и са задължителни в своята цялост.

Условията за кандидатстване, утвърдени като част от документите по чл. 26, ал. 1 ЗУСЕФСУ са влезли в сила и са задължителни, както за кандидатите, така и за органа, който ръководи административното производство. Относно съдържащите се в тях критерии за предоставяне на помощта и реда за доказване на съответствие с тях дружеството е било предварително и надлежно запознато, като това се удостоверява с подписването на съответната декларация, задължително изискуема като приложение към проектното предложение. Условията за кандидатстване по конкретната процедура за подбор на проекти отговарят на законовите изисквания и определят „Критерии за допустимост на кандидатите“ в т. 11.

В т. 11.2. "Критерии за допустимост на кандидатите" от Условията за кандидатстване съдържа забрана за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ на кандидатите, които се представляват от лица, осъждани с влязла в сила присъда за престъпление по чл. 108а, чл. 159а -159г, чл.172, чл. 192а, чл. 194 – 217, чл. 219 - 252, чл.253 – 260, чл. 301-307, чл. 321, чл. 321а и чл. 352 – 353 от Наказателния кодек или престъпление, аналогично на тези по горната хипотеза в друга държава членка и трета страна. Налице е и указание, че съдебният статус на лицата, които представляват бенефициерите, се проверява чрез служебна проверка, а при невъзможност такава да се извърши се изпраща уведомление на лицето и му се предоставя максимален 30-дневен срок за предоставяне на необходимите документи и информация, както и предупреждение, че срокът не може да бъде удължаван.

Няма спор между страните по делото, че настоящият касатор е подал проектно предложение, приложил е необходимите доказателства, преминал е успешно оценката и подбора и е поканен за сключване на административен договор след като представи всички документи, удостоверяващи, че отговоря на абсолютните изисквания за бенефициер по т. 11.2. "Критерии за допустимост на кандидатите" от Условията за кандидатстване. На кандидата е предоставен 30-дневен срок за представяне на доказателства, включително такива относно съдебния статус на управителя, а в неговите рамки повече от веднъж са дадени указания какво точно следва да се представи.

Следователно може да се заключи, че административният орган е изпълнил задължението да укаже (два пъти) на дружеството кои са необходимите документи, които следва да представи. Продължителността на срока (30 дни) за представяне на необходимите документи е нормативно определена и е еднаква за всички кандидати.

Следователно правилен е изводът на първоинстанционния съд, че РУО не е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила при постановяване на административния акт.

Видно от събраните доказателства РУО след изтичането на указания 30-дневен срок не е разполагал с всички необходими доказателства и информация, за да направи обоснован извод, дали престъплението, за което е осъден управителя на дружеството в Р. Г. има аналог по българското законодателство, тъй като не е представена присъдата в цялост и няма яснота, в какво се изразява реално деянието, което съдът в гр. Серер е приел за престъпление, не е представено извлечение и превод на приложения гръцки материален закон. Административният орган е дал конкретни указания какво му е необходимо, за да извърши преценка дали кандидатът отговаря на всички изисквания за бенефициер, като в случая те не са изпълнени в цялост от лицето, поради което правилно РУО е извършил преценката си само въз основа на представените доказателства и е заключил, че кандидатът, поради осъждането на управителя на дружеството в Гърция, не отговаря на изискваното по т. 11.2. "Критерии за допустимост на кандидатите" от Условията за кандидатстване. Съдът е намерил този извод на административния орган за правилен.

Правилен и съответен на събраните доказателства е извода, че указанията на РУО не са изпълнени в цялост. Представен е единствено превод на извлечение от присъдата (диспозитив), в който се съдържат данни за престъпление „контрабанда“, а според превода на копието от съдебно регистри наказуемото деяние от същата присъда е определено като „незаконна търговия“, не са представени доказателства, нито разяснения относно съдържанието на гръцкия наказателен закон. Превод на извлечение от гръцкия наказателен закон е представен едва в съдебното производство – т. 3 от приложенията към първоначалната жалбата. Следователно РУО е разполагал в превод на два официални документа, в които едно и също деяние (което няма описание, тъй като не е представен превод на присъдата в цялост) е посочено, че отговаря на квалификация „незаконна търговия“ и „контрабанда“. Без описание на самото деяние, т. е без да се знае какво точно е извършило лицето и без данни какво точно е съдържанието на материалния закон, който определя това деяние като престъпление в Р. Г. административният орган не е имал възможност правилно да определи дали има аналог на престъпление по българския закон или не.

От представените доказателства безспорно се установява, че лицето е осъдено с влязла в сила присъда за престъпление в друга държава членка. Противоречиви са обаче предоставените от кандидата данни в административното производство за какво престъпление е осъдено лицето. В свидетелството за съдимост е вписано престъпление „незаконна търговия“, а в извлечението от съдебния акт – „контрабанда“. Предвид съдържащите се противоречиви данни в представените преводи на двата официални документа относно вида на престъплението, липсата на данни относно съставомерните елементи на извършеното престъпление и относно съдържанието на гръцкия наказателен закон, административният орган правилно е приел, че от кандидата не са изпълнени в срок указанията за представяне на доказателства за неговата допустимост съгласно чл. 54, ал. 1, т. 1 ЗОП във връзка с чл. 25, ал. 2 ЗУСЕФСУ.

Съдът не следва за първи път да обсъжда съдържанието на гръцкия матариален закон, тъй като такава проверка е следвало да бъде изваршена в административното производство. В настоящия случай такава проверка не е извършена поради бездействието на кандидата да изпълни указанията на административния орган в срок.

Видно от изложеното първоинстанционният съд и органът правилно са приели, че не са изпълнени указанията за представяне на всички доказателства във връзска със съдебното минало на управителя на дружеството-кандидат и въз основа на тях са направили правилен извод, че настоящият касатор не доказал, че отговаря на условията за допустим кандидат и това обуславя отказ за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. Това прави съдебното решение правилно, като съответно на събраните доказателства и закона, поради което същото следва да бъда оставено в сила.

При този изход на спора искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно и следва да бъде уважено, като на основание чл. 143, ал. 3 АПК във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ следва да му бъде определено възнаграждение в размер на 200 лева. Последното следва да бъде платено в полза на Министерство на иновациите и растежа - юридическото лице, към чиято структура се числи административният орган, издател на акта - ответник по делото.

Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, седмо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2104/29.03.2022 г. на Административен съд, София-град по административно дело № 12089/2021 г.

ОСЪЖДА „С. Б. ООД с [ЕИК] със седалище и адрес на управление в гр. София, [улица]да заплати Министерство на иновациите и растежа, гр. София, [улица], разноски по делото в размер на 200 (двеста) лева.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ПАВЛИНА НАЙДЕНОВА

секретар:

Членове:

/п/ Ю. Р. п/ ПОЛИНА БОГДАНОВА