О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 5639

Гр. София, 03.12.2025 г.

Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 26.11.25 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

БИСЕРА МАКСИМОВА

Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. №3128/25 г., намира следното:

Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.

ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на П. И., чрез адв. Й. П., срещу въззивното решение на Градски съд София/ГС/ по гр. д. №5544/22 г. в частта, с която е отхвърлен за размера над 15 000 лв. до пълния претендиран размер от 35 000 лв. предявеният от касатора срещу „К. България“ Е., [населено място] иск по чл.200 КТ – за обезщетяване на неимуществени вреди от възникналия в периода 4.02.18 -3.02.21 г. ексцес от трудова злополука, претърпяна на 11.09.2002 г. Решението се обжалва и в частта, с която е отхвърлен над размера от 4562,86 лв. до пълния претендиран размер от 10 646,69 лв. искът за мораторна лихва по чл.86 ЗЗД върху посоченото обезщетение.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.

За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 ГПК. Намира, че въззивното решение противоречи на практика на ВКС – ППВС №4/68 г. и цитираните решения по чл.290 ГПК, по следните два правни въпроса от предмета на спора: 1. При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост следва ли да се взимат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, както и значението им за размера на вредите?; 2. Справедливото обезщетение по чл.52 ЗЗД включва ли присъждането на паричен еквивалент, отговарящ на степента на всички настъпили последици от деликта за пострадалия, които рефлектират необратимо във всички сфери на неговия живот?

По допускане на...