Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори март две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: М. З. Членове: Б. Л. П. Я. при секретар М. Н. и с участието на прокурора Д. Ш. изслуша докладваното от председателя М. З. по административно дело № 7057 / 2022 г.
Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по касационната жалба на Б. Б. ООД, [ЕИК] със седалище и адрес на управление: гр. София, [адрес], подадена чрез пълномощника му адв. П., против Решение №3952/13.06.2022 г. на Административен съд - София - град (АССГ) по адм. д. №2997/2020 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт (РА) №Р-22220218007581-091-001/13.08.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, в частта му, потвърдена с Решение №185/03.02.2020 г. на директора на Д. О. и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) - София, и в полза на ответника е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 4 591.36 лв.
С доводи за наличието на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК касаторът иска отмяна на първоинстанционното решение изцяло, вкл. в частта му за разноските, и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА и да м у се присъдят сторените разноски.
Ответникът по касационната жалба директорът на Дирекция ОДОП - София при ЦУ на НАП - оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк. А.. Заявява искания да бъде потвърдено първоинстанционното решение, да му се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция и да бъде намалено адвокатското възнаграждение на противната страна поради прекомерност при евентуално уважаване на жалбата й.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, а разгледана по същество, частично основателна.
Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АССГ е РА №Р-22220218007581-091-001/13.08.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, в частта му, потвърдена с Решение №185/03.02.2020 г. на директора на Дирекция ОДОП - София, с който са установени на ревизираното дружество Б. Б. ООД задължения за ДДС и лихви за забава в резултат на: 1. непризнато право на данъчен кредит на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 6 и чл. 9 ЗДДС по фактури за доставки на стоки и услуги, издадени от МИГ У. С. Г. ЕООД, К. С. С. ЕООД, Кофражни системи ЕООД, Л. П. ЕООД, Стройенерджи ЕООД, Сънхелд ЕООД, К. С. ЕООД, В. И. 55 ЕООД, Прима 89 ЕООД, Нова поща ЕООД и Стройконсулт П ЕООД, З. Б. ЕООД и Пул енд Б. Б. ЕООД, в общ размер 149 949.99 лв.; 2. начислен ДДС във връзка с непризнати вътреобщности доставки (ВОД) към VODATEH D.O.O. и Wastewater Solution Grup Gmbh в общ размер 5 656.79 лв.; 3. допълнително начислени лихви във връзка със сторнирани фактури от Йоле мар ЕООД, ВВВ К. К. ЕООД, Фууд комерс груп 2011 ЕООД и Рексоар 5 ЕООД в общ размер 2 975.57 лв.
Съдът е приел, че оспорването на РА е допустимо и неоснователно. Обосновал е изводи за валидност и материална законосъобразност на акта. Изложил е мотиви за това, че не е налице право на приспадане на ДДС по процесните фактури поради следното:
Всички доставчици не разполагат с реален материален и кадрови потенциал, вкл. и сочените от тях подизпълнители, а някои от тях са декларирали фиктивни трудови договори, тъй като задълженията по подадените декларации обр. 1 и обр. 6 не са платени. Във връзка със строителните услуги са изложени в решението допълнителни аргументи за това, че не са представени по делото документи за извозване на земните маси и данни за това към кое депо са извозени, съответно от кого; не са представени документи за извършен транспорт, доказателства във връзка с ползваната строителна техника и наличието на материали.
Според административния съд наличието на данъчна фактура, договор, приемо-предавателен протокол и платежни документи за заплащането на цената не са достатъчни да обосноват наличието на доставка, тъй като сочат само на облигационно отношение между страните, но не и на трансформация на собствеността. Представените по делото такива създават само привидност на фактурираните доставки, тъй като доставчиците и техните подизпълнители не разполагат с кадрова и материално-техническа обезпеченост. Всичко това според него сочи на данъчна измама и данъчно-задълженото лице е знаело, че сделките му са част от тази измама.
АССГ е приел, че законосъобразно с РА е начислен ДДС във връзка с непризнатите ВОД към VODATEH D.O.O., тъй като жалбоподателят не е представил необходимите документи по чл. 45 ППЗДДС, доказващи изпращането или транспортирането на стоките, вкл. писмени потвърждения от получателя. Приел е също така, че правилно приходните органи са начислили ДДС и във връзка с непризнатия ВОД към Wastewater Solution Grup Gmbh на основание чл. 82, ал. 2, т. 3 във вр. с чл. 21, ал. 4, т. 4 ЗДДС, както и правилно са начислени лихви за забава на основание чл. 175 ДОПК за периодите, от които ревизираното лице е упражнило право на приспадане, до тези, в които са сторнирани фактурите от Йоле мар ЕООД, ВВВ К. К. ЕООД, Фууд комерс груп 2011 ЕООД и Рексоар 5 ЕООД.
Обосновани от представените по делото от ответника доказателства са изводите на АССГ за валидност на РА като издаден от компетентни органи и подписан от неговите издатели с КЕП. В първоинстанционното производство жалбоподателят не е оспорил съдържащия се в администртивната преписка надлежно заверен препис от РА на хартиен носител и не е поискал събирането на други доказателства за валидността на КЕП. В жалбата до АССГ и в касационната жалба не се излагат доводи за нищожност на РА. Искането за прогласяването му за нищожен като неподписан с КЕП е заявено едва в писмените бележки на адв. П., представени в открито съдебно заседание на 22.03.2023 г.
I. Относно установените с РА задължения за ДДС в резултат на непризнато право на данъчен кредит:
Настоящият касационен състав намира за частично неправилни изводите на първостепенния съд относно това, че не е доказано по делото от жалбоподателя осъществяването на всички процесни доставки и поради това не са налице материалноправните предпоставки за надлежното упражняване от него на правото на приспадане на ДДС.
Според чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС, точно транспониращи чл. 168, б. а) от Директива 2006/112, две са материалноправните предпоставки за правото на приспадане на ДДС от получателя на стоки и услуги същите да са получени от него по облагаеми доставки и да се използват за целите на извършваните негови облагаеми доставки. По правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, приложимо в съдебното производство по оспорване на РА съгласно пар. 2 ДР ДОПК, доказателствената тежест е на ревизираното лице, което претендира признаване на правото на приспадане. В същия смисъл е и т. 37 от решението на СЕС от 18.07.2013 г. по дело С-78/12, Евита-К и др.
1.Извършените услуги от К. С. ЕООД и В. И. 55 ЕООД - демонтаж на повредена пречиствателна система на къща в гр. София, кв. Княжево на ул. Жеравна №21, подмяна на консуматив и монтаж на същата, за които те са издали по една фактура на жалбоподателя (съответно №114/29.01.2013 г. с ДДС 906 лв. и №200005/30.01.2013 г. с ДДС 694 лв.) се установяват от двустранно подписаните протоколи (л. 484 и л. 486 от том II). Обстоятелството, че доставчиците не се намират на декларираните от тях адреси за кореспонденция и поради това не са представили доказателства за използваната техника, за която са отчетени мошиносмени, и за наетите от тях работници, които са извършили услугите, не обосновават извод за липса на доставки.
2. СМР от Стройенерджи ЕООД по фактура №1000099/15.03.2017 г. с ДДС 2 000 лв. на обект Затворен комплекс от 5 броя къщи АМС в гр. София, кв. Бистрица (близо до спирката за манастира Св. Св. Йоаким и Ана) са приети също с приемо-предавателен протокол (л. 485 от том II) и включват изкопни работи с багер, извозване на земни маси, полагане на бетонов фундамет, засипка на ПСОВ и резервоар с обратен насип. При извършената насрещна проверка доставчикът е представил фактурата и протокола. Приходните органи са установили, че той разполага със строителна машина Фандрома Л-34. Установили са също така, че дружеството има назначени работници по трудови договори и е подавало декларации обр. 1 и обр. 6, но начислените осигурителни задължения не са платени. Последното не означава, че трудовите договори са фиктивни, противно на приетото от съда.
3. Л. П. ЕООД е издало на Б. Б. ООД 10 фактури с ДДС в общ размер 6 073.32 лв. във връзка с договор за СМР от 01.06.2017 г. и приемо-предавателни протоколи. Представени са фактурите и протоколите към тях, установяващи извършени СМР на следните обекти: комплекс АМС в гр. София, кв. Бистрица; гр. София, м. Гърдова глава на ул. Майска роза №11, на ул. Абанос №9 и ул. И. Б. №12; в гр. Хасково Yazaki, в гр. Перник и в гр. Сандански. СМР са свързани са с монтаж на ПСОВ (изкопни работи, полагане на фракция, подравняване, ремонт на канализационна шахта). Доставчикът е представил договора, фактурите, протоколите и платежна ведомост за заплатите на назначените по трудов договор работници и служители заедно с писмени обяснения (намират се в приложение №5), според което материалите са доставяни на обектите от възложителя. Приходните органи са констатирали, че доставчикът има заведени по сметка 207 Машини машина бобкат, бензинова резачка, крепежни елементи, циркуляр. Обстоятелството, че декларираните от него осигурителни задължения не са платени, не обосновава извод за декларирани фиктивни трудови договори.
4. Нова поща ЕООД е издало на Б. Б. ООД три фактури с ДДС в общ размер 2 427.20 лв. във връзка с изпълнението на СМР по договор от 17.08.2017 г. с приложени към тях приемо-предавателни протоколи за изкопни работи, ограда, шев монтаж, извършени на обекти в гр. София, м. Гърдова глава, ул. Дрян №9А, 4 редови къщи в гр. София на ул. Росен №2 и на обект в с. Хераково (по пътя за махала Бобен). Доставчикът представя доказателства за превъзлагане на услугите на подизпълнители Фис Ин ЕООД и Ай З. Т. ЕООД договори, фактури и протоколи. Обстоятелствата, констатирани от приходните органи по отношение на подизпълнителите във връзка с недекларирани от тях трудови и граждански договори и липсата на подадени ГДД по ЗКПО не обосновават извод за липса на доставки.
5. К. С. С. ЕООД е доставчик по 9 фактури с ДДС в общ размер 4 351.80 лв. и предмет СМР на обекти в гр. Пловдив, ул. Коматевско шосе №51 Филкаб; с. Белозем завод Вюрт електроник; сграда на Мултипак в гр. София на 6-ти км; в гр. Русе къща във в. з.; в с. Камено до гр. Бургас; в гр. Шумен, гр. Хасково - Язаки, гр. Г. Д. гр. С. З. гр. Габрово. СМР шев монтаж и материали с транспорт, проверка на ел. оборудване на ПСОВ - са приети с протоколи, както и материалите (компенсаторни муфи, присъединителни муфи и уплътнения). Доставчикът представя договори, фактури и протоколи за превъзлагане на услугите на Експрес С ЕООД и Нео дизайн ООД. Обстоятелствата, констатирани от приходните органи по отношение на подизпълнителите във връзка с недекларирани от тях трудови и граждански договори и липсата на подадени ГДД по ЗКПО не обосновават извод за липса на доставки.
6. От Кофражни системи ЕООД са издадени 15 фактури с ДДС в общ размер 6 133.98 лв. по договор за СМР от 30.04.2018 г., приети с двустранно подписани протоколи, на обекти в гр. София на бул. Черни връх №191, обект в с. Люлин, обект в с. Драгалевци, обект в гр. София на ул. Ген. И. К. №24, обект в гр. Пловдив на бул. Асеновградско шосе Агроцентър, обект О. В. в гр. Съединение, обекти в гр. Варна, гр. Бургас, в с. Мусачево и в гр. Сливен. Доставчикът е представил доказателства за превъзлагане на услугите на подизпълнители ВДФ Билд ЕООД, Аскун ЕООД и Фис Ин ЕООД (договори, фактури и протоколи), а за материалите фактура и протокол за приемането им от Данистрой ЕООД. Приходните органи са установили, че подизпълнителите не са декларирали трудови и граждански договори и не са подали ГДД за 2018 г., а Данистрой ЕООД и Фис Ин ЕООД имат задължения в големи размери.
По делото е приета без оспорване от страните съдебно-техническа експертиза (СТЕ), според която всички СМР, описани в приемо-предавателните протоколи към фактурите, са свързани с дейността на Б. Б. ООД доставка, монтаж, ремонт и поддръжка на малки водно-пречиствателни станции, предназначени за пречистване на отпадни води на сгради в места без канализационна система. Вещото лице подробно е описало процеса на изграждането на тези станции, включващ монтиране на модул (резервоар и реактор) подземно: направа на изкоп, направа на основа, монтаж на съоръжението, обратно засипване, подравняване, вертикална планировка и оформление на терена.
След оглед на обектите в гр. София (вкл. квартали Бистрица, Бояна, Драгалевци, Княжево, Симеоново), с. Люлин, с. Хераково, гр. Пловдив, гр. Съединение, гр. Бургас, гр. Русе вещото лице дава заключение за това, че в тях са изградени ПСОВ. Поради това, че не му е бил осигурен достъп в частните имоти, то не е извършило оглед на обектите, посочени в табличен вид на стр. 20 от заключението, находящи се в гр. Ахтопол, гр. Перник, гр. Сандански, на които СМР са извършени от Л. П. ЕООД по описаните три фактури; на обектите в гр. С. З. гр. Г. Д. и гр. Шумен, на които СМР са извършени от К. С. С. ЕООД по посочените три фактури; на обектите в гр. Сливен и в гр. Варна, на които СМР са извършени от Кофражни системи ЕООД по двете посочени в таблицата фактури. За тези обекти обаче, както и за посетените, жалбоподателят разполага със снимков материал за монтажа на ПСОВ, от който са видни изкопните работи и самите монтажни дейности.
Настоящият съдебен състав намира, че представените от доставчиците и от жалбоподателя приемо-предавателни протоколи към фактурите и СТЕ доказват извършването на фактурираните СМР. Всички фактури са включени от доставчиците в дневниците им за продажбите. Всички изброени доставчици (без К. С. ЕООД и В. И. 55 ЕООД) са получили исканията на приходните органи за представяне на писмени обяснения и документи и са представили такива, потвърждаващи извършването на процесните доставки. Стройенерджи ЕООД и Л. П. ЕООД са представили и доказателства за това, че са декларирали наетите от тях работници по трудови договори, както и че разполагат с необходимата техника. Останалите трима доставчици представят доказателства за превъзлагане на услугите на подизпълнители (договори, фактури, приемо-предавателни протоколи).
Обстоятелствата, че двама от доставчиците не са намерени на адресите за кореспонденция и не са представили доказателства, както и констатираните от приходните органи данни от информационната система на НАП (без извършвани насрещни проверки) по отношение на подизпълнителите, не обосновават извод за законосъобразен отказ на правото на приспадане при доказано извършване на услугите. Същите неправилно са преценени от съда като конкретни улики за наличието на измама, предоставени от ответника по делото, по смисъла на решенията на СЕС по дело C-324/11 и по съединените дела C-80/11 и C-142/11.
По отношение на описаните по-горе доставки на услуги не е доказана обаче втората материалноправна предпоставка за признаване на правото на приспадане, а именно използването им от жалбоподателя за извършваните от него облагаеми доставки. Обстоятелството, че основната дейност на Б. Б. ООД е свързана с доставки и монтаж на ПСОВ, така както е посочено и в Ревизионния доклад (РД), не е достатъчно, за да се приеме, че именно процесните строителни услуги са използвани от него за следващите му облагаеми доставки. Като не е дал конкретни указания на жалбоподателя на основание чл. 171, ал. 4 АПК за това, че е негова тежестта да докаже и тази предпоставка, АССГ е допуснал съществено процесуално нарушение, налагащо отмяна на решението му в тази част и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд.
Неправилно АССГ е потвърдил РА в частта му на непризнато право на приспадане на ДДС по фактурите, издадени от МИГ У. С. Г. ЕООД в периода 23.06.2015 г. 16.12.2016 г., с предмет доставки на стоки (пречиствателни станции различни модели, резервоар за вода материал HDPE, маслоуловител (сепаратор), калова яма, водомерна шахта, маншон DN, капак, аераторна помпа и ел. управление, удължител DN и др.). Всички стоки са предадени от доставчика на получателя с приемо-предавателни протоколи, а плащанията са по банков път. Същите са в достатъчна степен индивидуализирани, което се потвърждава от приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ), която установява получаването на стоките от доставчика и реализацията им от жалбоподателя.
След проверка на счетоводството на МИГ У. С. Г. ЕООД вещото лице дава заключение за това, че то е редовно водено и издадените от него фактури на жалбоподателя са намерили счетоводно отражение. Отчетени са приходи от продажбите им и е начислен ДДС. Извършено е годишно приключване с изготвяне на ГФО, публикуван в Търговския регистър, вкл. счетоводен баланс и ОПР. Дружеството е подало ГДД по ЗКПО за 2015 г. и 2016 г. Според експертизата МИГ У. С. Г. ЕООД е придобило стоки като тези, които е доставило на жалбоподатеиля, чрез вътреобщностни придобивания (ВОП) по фактури от доставчиците VODATEH D.O.O., AQUATEC VFL S.R.O. и Aplast providodnja in trgovina D.O.O., към които има приложени международни товарителници (CMR). В част от фактурите е включен и транспорт. МИГ У. С. Г. ЕООД е издало протоколи по чл. 117, ал. 1 ЗДДС за самоначисляване на ДДС при ВОП. Посочените ВОП се потвърждават и от представения от жалбоподателя РА №Р-22220216005235-091-001/28.03.2017 г. на МИГ У. С. Г. ЕООД за периода м. март 2015 г. м. юни 2016 г. Според същия съпоставката между декларираните ВОП и данните от получени файлове с обороти от държавите членки не установява несъответствия и не налага корекции.
След съпоставка на фактурираните от МИГ У. С. Г. ЕООД на Б. Б. ООД стоки и тези по издадените от Б. Б. ООД фактури на Деплан ООД, Марива ПМ ООД, П. С. АД, Юроком 2000 ООД, Мултиком ООД и Филбо ЕООД вещото лице установява реализацията на същите от жалбоподателя чрез осъществените от него облагаеми доставки. Стоките безспорно са свързани и с осъществяваната от жалбоподателя дейност по доставка и монтаж на ПСОВ.
Като е достигнал до различни правни изводи, АССГ е постановил неправилно решение, което следва да се отмени, и вместо него до се постанови друго по съществото на спора, с което да се отмени РА в частта му на установените задължения за ДДС и лихви в резултат на непризнато право на данъчен кредит по фактурите от МИГ У. С. Г. ЕООД.
С оспореното първоинстанционно решение правилно е потвърден РА в частта му на отказано право на данъчен кредит по трите фактури, издадени от Стройенерджи ЕООД, с предмет рекламни материали (брошури и флаери) с ДДС в общ размер 3 400 лв. Съгласно сключения между страните договор за изработка от 01.12.2016 г. рекламните материали се изработват по проект на възложителя за всяка отделна поръчка. Непредставянето на проект и поръчка е пречка да се установи конкретното рекламно послание и свързаността му с дейността на жалбоподателя, за да се направи обоснован извод за това, че разходите по тези фактури са разходи за дейността, поради което се включват в себестойността на предоставяните от него стоки и услуги по облагаеми доставки на трети лица. Проект и поръчка безспорно са необходими и с оглед на превъзлагането на услугата по изработка на рекламните материали от Стройенерджи ЕООД на Индустриал пак комерс ЕООД. По тези съображения не е налице право на приспадане и по фактурата, издадена от Прима 89 ЕООД, с ДДС в размер на 600 лв., както и по фактурата, издадена от Сънхелд с ДДС в размер на 1 316.67 лв., които също имат за предмет изработването на брошури, флаери и ценови листи.
Законосъобразен е отказът на данъчен кредит по фактура №2000.02835/29.03.2013 г. с ДДС 458 лв., издадена от Стройконсулт П ЕООД, на основание чл. 71, т. 1 ЗДДС, тъй като такава фактура не е представена по делото от жалбоподателя. Същият е представил друга фактура от същия доставчик, издадена през 2012 г. Законосъобразен е и отказът на данъчен кредит по фактурите от З. Б. ЕООД и Пул енд Б. Б. ЕООД с ДДС в общ размер 115.59 лв. на основание чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗДДС, тъй като стоките (жилетка, палто, пуловер, обувки) не са свързани с икономическата дейност на ревизираното дружество. Жалбоподателят не излага конкретни доводи за неправилност на решението на АССГ в тази част. Като е отхвърлил жалбата на дружеството срещу тези части от РА, АССГ е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.
II. Относно начисления с РА ДДС:
Б. Б. ООД е издало на Wastewater Solution Grup Gmbh, VIN [номер] фактура №485/28.09.2017 г. (намира се в Приложение №2, л. 517) с предмет консултация по проект Банско, България. С РА е начислен ДДС по тази фактура в размер на 3 911.66 лв. Безспорно по аргумент на чл. 86, ал. 3 ЗДДС начисляването на ДДС от доставчика на услугата зависи от мястото на изпълнение на доставката. За да се прецени дали конкретната доставка е с място на изпълнение на територията на страната, когато получателят е данъчно задължено лице, по правилата на чл. 21, ал. 2, изречение първо и ал. 4, т. 1 (т. 4 се отнася до случаите, когато получател е данъчно незадължено лице), е необходимо да се установи какъв е проектът, във връзка с който е предоставена консултантската услуга и свързан ли е той с конкретен недвижим имот в Банско. Съдът и решаващият орган неправилно са се позовали на чл. 21, ал. 4, т. 4 ЗДДС, за да приемат, че мястото на изпълнение е на територията на страната. В тази част решението на АССГ е постановено при допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в неизяснена фактическа обстановка, тъй като на жалбоподателят не е указано по реда на чл. 171, ал. 4 АПК, че следва да представи доказателства за това в какво конкретно се е изразявала предоставената от него консултантска услуга и какъв е проектът, за който се отнася.
По тези съображения решението в тази част следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд.
Б. Б. ООД декларира ВОД към VODATEH D.O.O., VIN SI38792435 по 4 фактури, издадени през м. април, м. май, м. декември 2016 г. и м. юни 2017 г. за доставки на резервоари за вода PURO 2 бр. и ПСОВ управление - 1 брой и гумени маншони (фактурите се намират се в Приложение №2, л. 453 - л.454). В тях е посочено условие за предаване на вещите франко склад на BIOROCK. Посоченото правило означава, че продавачът приготвя стоката за натоварване в неговото помещение на датата, договорена с клиента, а купувачът заплаща всички разходи за транспорт и носи рисковете за транспортиране на стоките до крайната им дестинация.
Чл. 45, т. 2, б. а) ППЗДДС в приложимата редакция (ДВ, бр. 8/2016 г) изисква за доказване на вътреобщностна доставка на стоки доставчикът да разполага с документи, доказващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка, а именно транспортен документ или писмено потвърждение от получателя или упълномощено от него лице, удостоверяващи, че стоките са получени на територията на друга държава членка - в случаите, когато транспортът е извършен от получателя или от трето лице за сметка на получателя; в писменото потвърждение се посочват дата и място на получаване, вид и количество на стоката, вид, марка и регистрационен номер на превозното средство, с което е извършен транспортът, име на лицето, предало стоките, и длъжностното му качество, име на лицето, получило стоките, и длъжностното му качество.
Писмени потвърждения за получаването на стоките по фактури №274/07.04.2016 г. и №434/12.06.2017 г. са представени с жалбата до АССГ и те съдържат всички, изискуеми реквизити, изброени по-горе. Писмените потвърждения към другите две фактури не съдържат данни за вид, марка и регистрационен номер на превозното средство, с което е извършен транспортът, и име на лицето, предало стоките. Поради това законосъобразно с РА е доначислен ДДС в размер на 111.20 лв. по фактура №292/03.05.2016 г. и в размер на 50.04 лв. по фактура №368/06.12.2016 г., но данък не следва да се начислява по №274/07.04.2016 г. в размер на 1 174.91 лв. и по фактура №434/12.06.2017 г. в размер на 396.98 лв. По изложените съображения решението на АССГ следва да се отмени в частта му, в която е потвърден РА относно начислен ДДС в размер на 1 571.89 лв., и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отмени РА, съответно, да се остави в сила в останалата част, вкл. в частта, потвърждаваща РА относно начислените лихви.
Разноски: На страните следва да се присъдят разноски на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК, съответни на уважената и отхвърлената част от жалбата в съответствие с решението по съществото на спора. Исканията за присъждането им са своевременно заявени. Пред АССГ ответникът по касация не е поискал намаляване на адвокатското възнаграждение поради неговата прекомерност. Възражението му за прекомерност на адвокатското възнаграждение, договорено и заплатено за процесуалното представителство пред настоящия съд е неоснователно с оглед материалния интерес и осъществената правна защита по делото. За останалата част от жалбата против РА по исканията на страните за разноски ще следва да се произнесе съдебният състав, който повторно ще разгледа делото, на основание чл. 226, ал. 3 АПК.
Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо във вр. с чл. 222, ал. 1 и ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд в състав на първо отделение
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №3952/13.06.2022 г. на Административен съд - София - град по адм. д. №2997/2020 г., с което е отхвърлена жалбата на Б. Б. ООД, [ЕИК] против Ревизионен акт №Р-22220218007581-091-001/13.08.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, в следните му части:
- установени задължения за ДДС и лихви в резултат на непризнато право на данъчен кредит по фактури, издадени от МИГ У. С. Г. ЕООД с предмет доставки на стоки, от К. С. С. ЕООД, Кофражни системи ЕООД, Л. П. ЕООД, Стройенерджи ЕООД (само фактура №1000099/15.03.2017 г.), К. С. ЕООД, В. И. 55 ЕООД и Нова поща ЕООД с предмет СМР;
- начислен ДДС в размер на 3 911.66 лв. по фактура №485/28.09.2017 г., издадена на Wastewater Solution Grup Gmbh;
- начислен ДДС по фактура №274/07.04.2016 г. в размер на 1 174.91 лв. и по фактура №434/12.06.2017 г. в размер на 396.98 лв., двете издадени на VODATEH D.O.O
- присъдените в полза на ответника разноски, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Ревизионен акт №Р-22220218007581-091-001/13.08.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, в следните му части: на установени задължения за ДДС и лихви в резултат на непризнато право на данъчен кредит по фактури, издадени от МИГ У. С. Г. ЕООД в размер на 123 043.83 лв., на начислен ДДС по фактура №274/07.04.2016 г. в размер на 1 174.91 лв. и по фактура №434/12.06.2017 г. в размер на 396.98 лв., двете издадени на VODATEH D.O.O.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд в останалата отменена част на решението.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите София да заплати на Б. Б. ООД, [ЕИК] със седалище и адрес на управление: гр. София, [адрес] разноски в размер на 16 958.65 лв.
ОСЪЖДА Б. Б. ООД, [ЕИК] със седалище и адрес на управление: гр. София, [адрес] да заплати на Национална агенция за приходите София разноски в размер на 2 588.70 лв.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част.
Решението не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ МИЛЕНА ЗЛАТКОВА
секретар:
Членове:
/п/ БЛАГОВЕСТА ЛИПЧЕВА
/п/ ПОЛИНА ЯКИМОВА