Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи март две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Й. К. Членове: ПЕТЯ Ж. П. при секретар Б. П. и с участието на прокурора Е. Г. изслуша докладваното от председателя Й. К. по административно дело № 7068 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

С решение № 410 от 04.04.2022 г., постановено по адм. д. № 1025/2020 г. Административен съд (АС) – Варна е отхвърлил жалбата на „Екомийл - Провадия“ ООД (в открито производство по несъстоятелност, вписано в Търговския регистър на 28.03.2013 г.), с [ЕИК], представлявано от управителя П. С., против Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 03/04/1/0/02873/3/01/04/01 с изх. № 01-2600/5294#4 от 27.03.2020 г., издаден от изпълнителен директор на Държавен фонд (ДФ) - „Земеделие“ – гр. София, като е осъдил дружеството да заплати на ДФ „Земеделие“ разноски по делото в размер на 100,00 лева.

Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от „Екомийл - Провадия“ ООД (в открито производство по несъстоятелност, вписано в Търговския регистър на 28.03.2013 г.), с [ЕИК], представлявано от управителя П. С., със седалище и адрес на управление: гр. П. О. Провадия, Област: Варна, ул. „Б. Ж. № 176А, чрез пълномощника му адв. В. Б.. В жалбата се прави оплакване, че решението на Административен съд - Варна е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. М. В. административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на АС – Варна, и вместо него - да постанови друго такова, с което да отмени оспорения АУПДВ. Претендира заплащане на разноски съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.

Ответният по касационната жалба - изпълнителен директор на Държавен фонд (ДФ) - „Земеделие“ – гр. София, чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт Т. Л., взема становище за неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в писмено становище. Претендира се присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. В условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на претендираното от касатора адвокатско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С решението си АС - Варна е отхвърлил жалбата на „Екомийл - Провадия“ ООД (в открито производство по несъстоятелност, вписано в Търговския регистър на 28.03.2013 г.), с [ЕИК], представлявано от управителя П. С., против АУПДВ № 03/04/1/0/02873/3/01/04/01 с изх. № 01-2600/5294#4 от 27.03.2020 г., издаден от изпълнителен директор на ДФ - „Земеделие“ – гр. София, с който на основание на чл. 20а, ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), чл. 57, ал. 1 във връзка с чл. 49, ал. 1, т. 3 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“ от мярка 4 „Инвестиции в материални активи” от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) за периода 2014 - 2020 г., както и чл. 18, т. 1 и т. 2 във връзка с чл. 30, ал. 3 от Договора № 03/04/1/0/02873 от 12.07.2016 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства” от мярка 4 „Инвестиции в материални активи“ от ПРСР за периода 2014 - 2020 г. на „Екомийл - Провадия“ ООД, е отказано изплащане на финансова помощ в размер на 73 635,40 лева, представляваща второ плащане по сключения Договор № 03/04/1/0/02873 от 12.07.2016 г., и му е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 26 400,00 лева, представляващо първо получено плащане. Първоинстанционният съд е описал подробно установената фактическа обстановка по издаване на оспорения АУПДВ – обстоятелството, че дружеството е регистрирано с Уникален регистрационен номер (УРН) 651243 в ДФ „Земеделие“ в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) и е одобрено е за участие по подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделските стопанства“ от мярка 4 „Инвестиции в материални активи“ от ПРСР 2014-2020 г., с предмет животновъдство - конвенционално отглеждане на зайци за месо; сключеният между него и ДФ „Земеделие“ договор; извършеното на 24.01.2019 г. първо плащане по договора в размер на 26 400,00 лева; заявката за второто (окончателно) плащане с № 03041002873901; извършената проверка и констатациите по изпълнението на договора, в това число и Контролния лист ОП1-ПМ от 30.08.2019 г. (л. 264 – л. 286); уведомително писмо с указания за отстраняване на нередовности (л. 302 – л. 303) и депозираното от управителя на дружеството в отговор придружително писмо с вх.№ 01-2600-5294/23.10.2019 г. (л. 304 – л. 305); уведомителното писмо с изх. № 01-2600/5294 от 12.11.2019 г. за откриване на административно производство по издаване на АУПДВ и доказателства за връчването му, издаденият АУПДВ и определените с него задължения и основанията за това. Съдът е възпроизвел в съдебния акт мотивите на административния орган във връзка с представени в отговор на писмо с изх. № 01-2600/5294 от 10.09.2019 г. обяснения на дружеството, обективирани в писмо № 01-2600/5294 от 23.10.2019 г., в това число и за твърдяно наличие на непреодолима сила, водеща до невъзможност да се изпълнят задължения по договора, както и изводите на същия, че не се поддържа регистрация на земеделски стопанин съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗПЗП, както и икономическия размер на стопанството, измерен в СПО, за които е получено първо плащане по договора. След това решаващият съд е пристъпил към изграждане на своите изводи по законосъобразността на оспорения акт. Изложени са подробни мотиви, защо съдът приема е, че актът е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, съдържащ фактически и правни основания за издаването му и при липса на допуснати нарушения на административно-производствените правила. Съдът е приел, че в конкретния случай стриктно са спазени както общата процедура по издаване на АУПДВ, предвидена с чл. 26 и сл. от АПК относно уведомяването на дружеството за образуваното производство и дадената възможност за участие в него, така и специалната процедура по чл. 45 и сл. от Наредба № 9/21.03.2015г относно реда и сроковете за извършване на проверки на място, за изготвяне на съобщения за отстраняване на нередовности и прочее, като възраженията на дружеството в обраната посока са приети за неоснователни. В тази връзка посочва, че повторното връчване на акта за откриване на производство за издаване на АУПДВ на пълномощника на дружеството не новира срока за представяне на възражения по него, като с оглед връчването му на управителя на дружеството на 11.03.2020 г. и издаване на АУПДВ на 27.03.2020 г., 14-дневният срок за възражения в полза на жалбоподателите е спазен, поради което не е налице допуснато съществено процесуално нарушение. За неоснователни са приети и възраженията на дружеството за допуснато смесване от административния орган на две различни процедури - по ДОПК за издаване на АУПДВ и по ЗУСЕСИФ за налагане на финансови корекции, в т. ч. и възражението, че задължението не е установено с отделен административен акт, който да е основание за издаване на процесния. В тази връзка, съдът, съобразявайки разпоредбата на чл. 27, ал. 7 от ЗПЗП, е приел, че дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, се установява с издаването на АУПДВ по реда на ДОПК. Съдът, съобразявайки 4, ал. 3 от ДР на ЗУСЕСИФ, е приел, че редът по ЗУСЕСИФ е неприложим към настоящия казус, тъй като в ЗПЗП и Наредба № 9/21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“ от мярка 4 „Инвестиции в материални активи“ от ПРСР за периода 2014 – 2020 г. е предвиден специален ред - Глава четвърта „Изплащане на финансовата помощ. Контрол върху изпълнението на проектите“, раздел III „Изплащане на финансовата помощ“, а в чл. 49, ал. 1 от Наредбата са предвидени и основания, при наличието на които РА може да поиска връщане на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта.

На следващо място първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден и в съответствие с материалния закон. Мотивите в тази насока са на стр. 7 и 8 от решението, л. 69 от делото, като систематизирани за целите на настоящето изложение могат да бъдат сведени до следното: 1. На първо място са възпроизведени разпоредбите на чл. 57 ал. 1 и чл. 49, ал. 1, т. 3 от Наредба № 9/21.03.2015 г., като с оглед събраните в съдебното производство писмени доказателства, първоинстанционният съд, е приел за доказано неизпълнението на задълженията, вменени на дружеството с чл. 18, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Договора, а именно - да поддържа: регистрация като земеделски стопанин съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗПЗП, както и минимален стандартен производствен обем на земеделското стопанство не по-малко от левовата равностойност на 8 000 евро за целия срок на договора - от сключването му на 12.07.2016 г. до изтичането на срока по чл. 6, ал. 5, т. 1, т. е. 3 години от датата на получаване на окончателното плащане. 2. Наред с това, предвид факта, че дружеството разполага с двама управители, административният съд е приел, че здравословните проблеми на единия от тях не препятства възможността дейността на дружеството да бъде управлявана от другия, какъвто е и конкретният казус, поради което е прието, че посоченото обстоятелство не следва да бъде квалифицирано като форсмажор по смисъла на чл. 30 от Договора. Още повече, че според съда безспорно е пропуснат и срокът по ал. 3 на същия текст за евентуалното съобщаване на форсмажорното обстоятелство, ведно последиците по ал. 4. 3. Изложеното довело съда до извода, че в случая е налице основанието по чл. 32, ал. 2, т. 1 от Договора за едностранното му прекратяване от ДФ „Земеделие“ при виновно неизпълнение на което и да е задължение на ползвателя по този договор, Наредба № 9/21.03.2015 г. или по относим към предоставянето на помощта акт на ЕС.

Направен е краен извод за законосъобразност на оспорения АУПДВ и неоснователност на жалбата.

Решението на Административен съд – Варна е правилно и законосъобразно.

В касационната жалба на „Екомийл - Провадия“ ООД (в открито производство по несъстоятелност, вписано в Търговския регистър на 28.03.2013 г.) се правят оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение, като по същество същите се изразяват в преповтаряне на изложените пред първоинстанционния съд аргументи за извършени процесуални нарушения. Част от доводите на касационния жалбоподател касаят връчването по реда на чл. 18а, ал. 10 АПК на писмо с изх. № 01-2600/5294 от 12.11.2019 г. за откриване на производство по издаване на АУПДВ, което според касатора е извършено в противоречие на процесуалния закон, тъй като не е бил изчерпан редът за връчване по предходните алинеи. Наред с това се посочва, че в обжалвания АУПДВ не е било обсъдено подаденото от дружеството възражение – обстоятелство, което според касатора, нарушава разпоредбата на чл. 73, ал. 3 от ЗУСЕСИФ и също съставлява съществено процесуално нарушение. Останалите доводи на касатора за допуснати съществени нарушения се припокриват с изложените в жалбата му пред първоинстанционния съд, като същите се отнасят до смесването на процедурите по ДОПК и ЗУСЕСИФ, непосочването на основание за налагане на финансова корекция и липсата на анализ на въздействието на допуснатото от бенефициента нарушение.

По направените оплаквания настоящата инстанция съобрази следното:

Обратно на твърденията на касационния жалбоподател, настоящият съдебен състав намира, че в конкретния случай не са налице съществени нарушения на административно производствените правила при постановяване на решението на първоинстанционния съд.

На първо място обосновано АС – Варна е преценил, че приложимият ред за събиране на държавни вземания от вида на процесното е този на ДОПК. Според ал. 7 на чл. 27 ЗПЗП, в сила от 28.06.2019 г., дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, извън основанията по ал. 6, се установява с издаването на акт за установяване на публично държавно вземане по реда на ДОПК. Доколкото административното производство е образувано във връзка с извършени нарушения на разпоредбите на Наредба № 14/28.05.2015 г. и неизпълнение на договорни задължения, които, предвид фактическите основания за издаване на АУПДВ, не представляват финансови показатели, правилно и законосъобразно на основание чл. 27, ал. 7 от ЗПЗП органът е издал АУПДВ. Предвид обстоятелството, че законодателят не е регламентирал в условията на алтернативност хипотезите, при които компетентният орган издава решение по чл. 73 ЗУСЕСИФ и АУПДВ по ДОПК, като не му е предоставил възможност да си избере кой акт да издаде, ако прецени, че фактите по спора могат да бъдат подведени, както под материалноправното основание на чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕСИФ, така и под материалноправното основание в съответната наредба, по реда на която се сключва договорът, регламентираща връщане на предоставената финансова помощ при неизпълнение на договора. От това следва, че хипотезите на издаване на два различни акта са регламентирани в условията на евентуалност и само когато липсват основанията за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1 - 9 от ЗУСЕСИФ, се издава АУПДВ. В случая, описаните фактически основания за издаването на процесния АУПДВ, съгласно разпоредбите на Наредба № 9 - не съвпадат с хипотезите на чл. 70, ал. 1, т. 1 - 9 от ЗУСЕСИФ, поради което правилно административния орган е приел, че дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, извън основанията по ал. 6, следва да се установи с издаване на АУПДВ, като липсва смесване на двете процедури и съответно – липсва задължение за посочване на основание за налагане на финансова корекция и извършване на анализ на въздействието на допуснатото от бенефициента нарушение.

Правилно, на следващо място, първоинстанционният съд е приел, че административният орган е изпълнил задълженията си, предвидени в чл. 26, 34, ал. 3 и чл. 35 от АПК, включително е уведомил надлежно адресата на акта за започването на административно производство по издаването на АУПДВ и му е предоставил възможност да вземе участие в това производство, чрез подаване на възражение и ангажиране на допълнителни доказателства, относими към изложените констатации. Колкото до връчването по реда на чл. 18а, ал. 10 АПК на писмо с изх. № 01-2600/5294 от 12.11.2019 г. за откриване на производство по издаване на АУПДВ, което според касатора е извършено в противоречие на процесуалния закон, тъй като не е бил изчерпан редът за връчване по предходните алинеи, следва да се приеме, че видно от отбелязване върху приложеното към административната преписка писмо за започване на производство по издаване на АУПДВ, същото е получено на ръка на 11.03.2020 г. при лично посещение в Разплащателна агенция към ДФ „Земеделие“ - гр. София, тъй като дружеството не е намерено нито на адреса, посочен в Търговския регистър, нито на адреса на другия му управител - П. С., като в срока за подаване на писмени възражения, на 25.03.2020 г., видно от пощенското му клеймо, е подадено възражение с вх. № 01-2600/5294#5 от 30.03.2020 г. Предвид изложеното, от значение се явява обстоятелството, че страната е била уведомена и е взела участие в производството по издаване на настоящия оспорен АУПДВ, а не начинът ѝ на уведомяване.

От друга страна, действително, подаденото от дружеството на 25.03.2020 г. възражение не е било обсъдено в мотивите на обжалвания акт, но посоченият пропуск от страна на органа не обосновава извършено нарушение от кръга на съществените по причина, че разглеждането му не би променило крайните изводи на изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“. Коментираното нарушение не е препятствало и правото и възможността на адресата да упражни защитата си в пълен обем, тъй като в кореспонденцията между страните в предшестващи писма, с които са изискани и давани обяснения, ясно са означени релевантните факти и обстоятелства, допуснатите нарушения на поетите договорни задължения и произтичащите от това последици, като дадените от дружеството разяснения са били обсъдени в издадения АУПДВ. Предвид изложеното и доколкото допускането на това нарушение не е рефлектирало върху решаващата воля на административния орган, не следва извод, че същото е съществено.

Отделно от изложеното следва да бъде посочено, че съгласно чл. 18, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Договор №03/04/1/0/02873 от 12.07.2016 г. за срок от сключването на договора до изтичането на срока по чл. 6, ал, 5 ползвателят се задължава да: 1. поддържа регистрация като земеделски стопанин съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗПЗП; 2. поддържа минималния стандартен производствен обем на земеделското стопанство не по-малко от левовата равностойност на 8 000 (осем хиляди) евро; а съгласно чл. 57, ал. 1 от Наредба № 9/21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“ от мярка 4 „Инвестиции в материални активи“ от ПРСР за периода 2014 - 2020 г. „Ако ползвателят на помощта не изпълнява задължение по тази наредба или по договора за предоставяне на финансова помощ след изплащане на каквато и да е част от финансовата помощ, РА може да поиска връщане от ползвателя на всички изплатени суми по договора.“

В случая се установява наличието на първото описаното в акта нарушение по чл. 18, ал. 1, т. 1 от Договор №03/04/1/0/02873 от 12.07.2016 г., а именно - ползвателят не е поддържал регистрация като земеделски стопанин съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗПЗП за целия срок от сключването на договора на 12.07.2016 г. до изтичането 3 години от датата на получаване на окончателното плащане съгласно чл. 6, ал. 5 т. 1 от същия. Горното е установено след направена справка от административния орган в регистъра на земеделските производители за стопанските 2015/2016 г. и 2017/2018 г., като нещо повече - в отговор на изискано обяснение за спазване правилата на чл. 18, ал. 1, т. 1, в писмо № 01-2600/5294 от 23.10.2019 г. бенефициентът е потвърдил направените пропуски за регистрация като земеделски стопанин, посочвайки като причина възникването на извънредни обстоятелства - влошеното здравословно състояние и излизане в болнични на едноличния по онова време собственик Е. Й., при позоваване на непреодолима сила. В тази връзка следва да се посочи, че съдът е установил в мотивите на решението всички относими обстоятелствата, като изводът му, че те не са от непреодолим и непредвидим характер по смисъла на чл. 2, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 и не го освобождават от отговорност за възстановяване на получената финансова помощ, е законосъобразен. По делото не е спорно, че здравословното състояние на Е. Й. е било влошено, но от събраните доказателства е установено също, че ползвателят не е уведомил Фонда за тази пречка в 10-дневния срок от възможността си да го направи, представяйки надлежни документи, поради което съгласно чл. 30, ал. 4 от сключения договор няма право да се позовава на непреодолима сила.

Всичко изложено налага извода, че за целия срок от сключването на договора на 12.07.2016 г. до изтичането 3 години от датата на получаване на окончателното плащане съгласно чл. 6, ал. 5 т. 1 от същия - бенефициерът не е поддържал 1 регистрация като земеделски стопанин съгласно чл. 7, ал. 1 от Закона за подпомагане на земеделските производители, с което е нарушил както договорното си задължение по чл. 18, ал. 1, т. 1 от Договора, така и на нормативно такова, заложеното в чл. 57, ал. 1 от Наредба № 9/21.03.2015 г.

На следващо място безспорно се установява наличието и на другото описаното в акта нарушение на договорно задължение по чл. 18, ал. 1, т. 2 от Договор №03/04/1/0/02873 от 12.07.2016 г., а именно - за целия срок от сключването на договора на 12.07.2016 г. до изтичането 3 години от датата на получаване на окончателното плащане съгласно чл. 6, ал. 5 т. 1 от същия - бенефициерът не е поддържал минималния стандартен производствен обем на земеделското стопанство не по-малко от левовата равностойност на 8 000 (осем хиляди) евро. Неизпълнението на визираното задължение е установено при извършена във връзка с подадена от бенефициера заявка за окончателно плащане № 03/04/1/0/02873/3/01 на 12.08.2019 г. проверка през месец август 2019 г., както и от приложени към заявката удостоверение за регистрация на животновъден обект № 101/25239 от 08.08.2019 г., съгласно което капацитетът на обекта е 300 бр. зайкини – майки, и декларация от 12.08.2019 г. за изчисление на минималния стандартен производствен обем на стопанството към датата на подаване на заявката за плащане и за доказване на ангажимента за поддържане и обработка на земеделска земя, видно от която земеделският производител отглежда 300 бр. зайкини – майки. Друг извод не следва и от обясненията на земеделския производител за „непредолима сила“ с идентичен характер, дадени с писмо № 01-2600/5294 от 23.10.2019 г.

Следва да бъде посочено, че съгласно чл. 16, ал. 1, т. 2 от Договор №03/04/1/0/02873 от 12.07.2016 г. ползвателят на помощта се „задължава да осигури и поддържа в съответствие с таблица 5.1 от бизнес плана за първата прогнозна година 500 брой животни (пчелни семейства и др.); да осигури и поддържа в съответствие с таблица 5.1 от бизнес плана за втората прогнозна година 1000 брой животни (пчелни семейства и др.); да осигури и поддържа в съответствие с таблица 5.1 от бизнес плана за третата прогнозна година 1500 брой животни (пчелни семейства и др.); да осигури и поддържа в съответствие с таблица 5.1 от бизнес плана за четвъртата прогнозна година 2000 брой животни (пчелни семейства и др.) и да осигури и поддържа в съответствие с таблица 5.1 от бизнес плана за петата прогнозна година 2000 брой животни (пчелни семейства и др.), и в съответствие с Таблица 5,1 „Вид и брой животни, в т. ч. естествения им прираст” от одобрения проект брой животни, когато предметът на този договор включва инвестиции, насочени в сектор „Животновъдство”.“

Предвид изложеното, настоящият касационен състав приема, че бенефициерът не е поддържал минималния стандартен производствен обем на земеделското стопанство не по-малко от левовата равностойност на 8 000 (осем хиляди) евро за целия срок от сключването на договора на 12.07.2016 г. до изтичането 3 години от датата на получаване на окончателното плащане съгласно чл. 6, ал. 5 т. 1 от същия, поради което нарушил разпоредбата на чл. 18, ал. 1, т. 2 от Договор №03/04/1/0/02873 от 12.07.2016 г.

Съгласно чл. 49, ал. 1, т. 3 от същата Наредба когато се установи несъответствие с целите, дейностите и изискванията, определени с Наредбата Разплащателната агенция може да откаже изплащането, както и да изиска възстановяване на част или цялата финансова помощ.

След като е стигнал до краен извод за законосъобразност на оспорения Акт за установяване на публично държавно вземане и е отхвърлил жалбата на „Екомийл - Провадия“ ООД, Административен съд – Варна е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдени в касационната жалба, и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила.

При този изход на процеса ответникът по касация следва да бъде осъден да заплати на ответния по касация ДФ“Земеделие“ разноски по делото за настоящата инстанция (юрисконсулско възнаграждение) в размер на 100,00 лева.

Водим от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК във връзка с чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 410 от 04.04.2022 г., постановено по адм. д. № 1025/2020 г. по описа на Административен съд – Варна.

ОСЪЖДА „Екомийл - Провадия“ ООД (в открито производство по несъстоятелност, вписано в Търговския регистър на 28.03.2013 г.), с [ЕИК], представлявано от управителя П. С., със седалище и адрес на управление: гр. П. О. Провадия, Област: Варна, ул. „Б. Ж. № 176А, да заплати на Държавен фонд "Земеделие" София разноски по делото за настоящата съдебна инстанция в размер на 100,00 (сто) лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ЙОРДАН КОНСТАНТИНОВ

секретар:

Членове:

/п/ П. Ж. п/ ЛОЗАН ПАНОВ