Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на осми март две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Т. Н. Членове: ЕМИЛИЯ И. Р. при секретар Ж. М. и с участието на прокурора Г. Х. изслуша докладваното от съдията Е. И. по административно дело № 7086 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от „Мега нефт” Е[Фирма 2], срещу решение № 4075 от 17.06.2022 г. по адм. дело № 1521/2022 г. по описа на Административен съд - София-град. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството против заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗПАМ) № 11150 от 29.11.2021г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ гр. В. Т. ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която на основание чл.186, ал.1, т.1, б „г“ ЗДДС е наложена на дружеството ПАМ „запечатване на търговски обект - бензиностанция и забрана на достъпа до него за срок от 14 дни“ и „Мега нефт” Е[Фирма 2] е осъдено да заплати на Националната агенция за приходите сума в размер на 80 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Касаторът поддържа, че обжалваният съдебен акт е неправилен поради необоснованост и противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Изложени са твърдения, че всички продажби преминават през нивомерната система и всеки един продаден и доставен литър гориво е отчетен в НАП. Дружеството редовно декларира и внася дължимите данъци и по никакъв начин не е ощетило държавата. Счита, че в случая не е налице доказано нарушение или злоупотреба. Макар формално да са налице обстоятелствата по чл.186, ал.1, т.1, б. „г“ ЗДДС, заповедта е издадена в противоречие с целта на закона и в нарушение на принципа за съразмерност. Твърди, че извършеното нарушение е първо за търговеца. Заповедта е незаконосъобразна и с оглед предвидените в чл. 22 ЗАНН законови цели. Счита, че оспорената заповед е немотивирана по отношение на срока на мярката. Иска отмяна на обжалваното решение и на оспорената заповед. Претендира разноски по делото, съобразно представен списък (л.51).

Ответникът – началник отдел „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ гр. В. Т. при ЦУ на НАП, оспорва касационната жалба, намира че е неоснователна. Моли, решението да бъде оставено в сила, като правилно и обосновано. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Представя списък на разноските (л.44).

Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор дава заключение, че подадената касационна жалба е процесуално допустима, а по съществото й изразява становище за нейната неоснователност.

Върховен административен съд, състав на осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението във връзка с наведените доводи за наличие на касационни основания и след служебна проверка по чл.218, ал.2 АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, във срока по чл.211, ал.1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол пред първоинстанционния съд е законосъобразността на ЗПАМ № 11150 от 29.11.2021г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ гр. В. Т. ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която на основание чл.186, ал.1, т.1, б. „г“ ЗДДС на дружеството е наложена ПАМ „запечатване на търговски обект - бензиностанция и забрана на достъпа до него за срок от 14 дни“.

Оспорената заповед е издадена след извършена проверка на 10.11.2021 г. в 14.30 часа в търговски обект - бензиностанция, находяща се в гр. Видин, жк. „Г. М. № 10, стопанисван от „Мега нефт” Е[Фирма 2]. За извършената проверка е съставен протокол сер. АА № 0005356/10.11.2021 г. и е установено, че обектът разполага с 2 бр. двойни бензиноколонки с 10 бр. пистолети за зареждане на гориво - 4 бр. за дизелово гориво, 4 бр. за бензин и 2 бр. пломбирани, които не се използват. Горивото се съхранява в 2 бр. резервоари съгласно представена калибровъчна таблица - резервоар за дизел с обем 9741,8 л. и резервоар за бензин с вместимост 9968 л. Установени са още 2 бр. резервоари за съхранение на дизел с вместимост около 4500 л. всеки, които не са отразени в представената блок-схема, нямат калибровъчни таблици и няма възможност да се установи наличното гориво в тях. Посочено е, че се използват за съхраняване на дизел, който остава след запълване на основния резервоар, като впоследствие се преливат в него и количеството се декларира поетапно със стойност 1 литър.

При проверка на представените документи за доставка на гориво за периода 14.05.2021г. - 10.11.2021 г. и след справка в информационната система на НАП е установено, че от наличната в обекта електронна система с фискална памет /ЕСФП/ с нивомерна измервателна система тип FAFNIR VISY- Х-ДР 4914, регистрирана в НАП под № 4489276, не са подавани коректни данни за доставки на гориво и има несъответствие между доставеното гориво по документи и реално отчетеното от нивомерната система на ЕСФП към НАП. Конкретните несъответствия между получените количества по АДД и отчетените по нивомерната система са описани в протокол № АА № 0005358/23.11.2021 г. Общо за периода от 01.10.2021 г. до 10.11.2021 г. нивомерната система в обект е отчела доставени 43 089,13 л. дизелово гориво, а декларираното по документ количество е 106 058 л. Установено е, че търговецът не подава данни от ЕСФП по чл.118 ЗДДС в НАП.

Въз основа на констатациите в протокола е издадена оспорената заповед, с която е наложена принудителна административна мярка: запечатване на стопанисвания от дружеството търговски обект – бензиностанция и забрана за достъп до него за срок от 14 дни за нарушение на чл.118, ал. 4 и ал.6 ЗДДС и на основание чл.186, ал.1, т.1, б. „г“ ЗДДС. За да отхвърли жалбата на дружеството срещу заповедта за налагане на принудителна мярка, първоинстанционният съд е приел, че е издадена от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. В случая нарушението, изразяващо се в неподаване на данни към НАП за извършените доставка от 01.10.2021 г. до 10.11.2021 г. е установено.

Съдът е приел, че оплакванията в жалбата за несъразмерност на наложената ПАМ, конкретно що се отнася до определения в заповедта срок за прилагане на мярката, са неоснователни. Посочено е в решението, че мотивите на заповедта напълно съответстват на събраните в хода на административното производство доказателства, от които се установява, че нарушението е извършено от дружеството. Административният орган правилно се е позовал на наличието на няколко констатирани при проверката нарушения, както и на големите количества доставки в обекта. Съдът е посочил, че аргумент за срока на наложената ПАМ е и значителния размер на констатираните несъответствия между доставеното гориво по документи и реално отчетеното по нивомерната система. В заключение първостепенният съд е приел, че оспорената заповед е законосъобразна, с оглед на което е отхвърлил предявената срещу нея жалба.

Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

Първоинстанционният съд подробно е обсъдил събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти, той е формирал обоснован извод за законосъобразност на оспорената заповед. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „г“ ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда за подаване на данни по чл. 118 ЗДДС в Националната агенция по приходите. Относимата разпоредба на чл. 118 ЗДДС в случая е тази на ал.6, според която всяко лице по ал. 1, извършващо доставки/продажби на течни горива от търговски обект, с изключение на лицата, извършващи доставки/продажби на течни горива от данъчен склад по смисъла на Закона за акцизите и данъчните складове, е длъжно да предава по дистанционна връзка на Националната агенция за приходите и данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия с течни горива. В случая мярката по чл. 186, ал. 1 ЗДДС е наложена за констатирано нарушение по чл. 186, ал. 1, б. „г“ – неспазване на реда и начина за подаване на данни по дистанционна връзка с НАП. Неподаването на данни е изрично констатирано при извършената проверка в обекта на 10.11.2021 г. При така установените факти, първостепенният съд правилно е приел, че не е спазено изискването, регламентирано в чл. 118, ал.6 ЗДДС, а извършеното нарушение е основание за налагането на ПАМ по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „г“ ЗДДС.

От касатора не се твърди и не са представени доказателства, че след узнаване за нарушението, същото е отстранено.

Обосновано административният съд е приел, че процесната ПАМ е мотивирана по отношение на определения в нея срок. Приходните органи са преценили вида на търговския обект, местонахождението му и предмета на продажбите - акцизни стоки и са мотивирали административния орган да определи именно 14 дневен срок на запечатване на обекта.

Изцяло в правомощието на органа, по целесъобразност, е да определи срока на наложената ПАМ, като в случая са изложени конкретни мотиви за този срок.

Правилно съдът е преценил като съразмерна наложената мярка от гледна точка на тежестта на нарушението. Неоснователно е касационното оплакване за нарушаване на принципа на съразмерност по чл.6, ал.2 АПК. В случая правата и интересите на дружеството не са засегнати прекомерно.

Неоснователно е оплакването на касатора, че заповедта е незаконосъобразна и с оглед предвидените в чл. 22 ЗАНН законови цели. Производствата по ЗАНН и АПК, са различни по своя характер и се развиват независимо едно от друго. Принудителната административна мярка има превантивен характер - да осуети възможността на дееца да извърши други противоправни деяния, не съставлява административно наказание и няма санкционен характер за разлика от наказанията, налагани в хода на административно наказателното производство.

Като е достигнал до извод, че предявената жалба е неоснователна и е отхвърлил същата, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

Ответникът претендира разноски за двете инстанции. В първоинстанционното решение на ответника е присъдено юрисконсултско възнаграждение, поради което такова не следва да се присъжда от настоящата инстанция за производството пред административния съд.

С оглед на изложеното на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 100 лв. на основание чл. 143, ал. 3 АПК, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, съобразно вида и количеството на извършената дейност.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховен административен съд, състав на осмо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4075 от 17.06.2022 г. по адм. дело № 1521/2022 г. по описа на Административен съд - София-град.

ОСЪЖДА „Мега нефт” Е[Фирма 2], [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. София, представлявано от В. М. да заплати на Национална агенция за приходите сумата от 100 (сто) лева, представляваща разноски за касационна инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ТЕОДОРА НИКОЛОВА

секретар:

Членове:

/п/ Е. И. п/ ДАРИНА РАЧЕВА