3определение по ч. гр. д.№ 4590 от 2022 г. на ВКС на РБ, ГК, Трето отделение
№ 4346
София, 08.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б. първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на осми декември две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. Т.
ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
Г. Н.
като изслуша докладваното от съдия Д. Д. ч. гр. д.№ 4590 по описа за 2022 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Д. Г. А. срещу определение № 369 от 17.10.2022 г. по в. ч.гр. д.№478 по описа за 2022 г. на Пловдивския апелативен съд, 2-ри граждански състав, с което е оставена без разглеждане частната му жалба против определение № 2050 от 1.09.2022 г. по в. гр. д. № 2273 по описа за 2022 г. на Пловдивския окръжен съд за отмяна на постановление за налагане на глоба по чл.528, ал.5 от ГПК във връзка с чл.527, ал.3 от ГПК от 27.07.2022 г. по изпълнително дело № 6034/2022 г. по описа на Държавен съдебен изпълнител при Райнен съд-Пловдив, IV район, на длъжника М. Е. М. в размер на 200 лв., като производството е било прекратено.
Частният жалбоподател твърди, че родово компетентен да се произнесе по жалбата срещу постановлението за налагане на глоба от съдебния изпълнител е бил Пловдивският районен съд съгласно чл.93, ал.2 от ГПК, а не Пловдивският окръжен съд, който е отменил глобата. Ето защо моли обжалваното определение да бъде отменено, да бъде прекратено производството пред Пловдивския окръжен съд и делото да бъде изпратено на Пловдивския районен съд по компетентност.
Ответницата по частната жалба М. Е. М. не е подала отговор.
Върховният касационен съд, състав на Трето отделение на Гражданска колегия, като взе предвид становището на частния жалбоподател и данните по делото, приема следното:
Частната жалба е подадена в срок от легитимирана страна срещу преграждащо определение на апелативен съд, поради което е допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С постановление от 27.07.2022 г. по изпълнително дело № 6034/2022 г. по описа на Съдебноизпълнителната служба при Пловдивския районен съд, IV район, държавният съдебен изпълнител е наложил на основание чл.528, ал.5 във връзка с чл.527, ал.3 от ГПК глоба в размер на 200 лв. на М. Е. М. заради това, че не е изпълнила задължението да предаде детето М. Д. А. на взискателя Д. Г. А. на 25.06.2022 г. Пловдивският окръжен съд е приел, че производството по жалбата на длъжника срещу това постановление е по реда на чл.435 и сл. от ГПК за обжалване действията на съдебния изпълнител, по което е компетентен да се произнесе и затова с определение № 2050 от 1.09.2022 г. по гр. д. № 2273/22 г. е отменил наложената глоба. С обжалваното пред настоящата инстанция определение Пловдивският апелативен съд е счел, че определението на Пловдивския окръжен съд е необжалваемо, поради което е оставил без разглеждане жалбата на взискателя и е прекратил производството.
Частният жалбоподател застъпва становището, че съдебният изпълнител не е наложил глобата във връзка с неизпълнение на длъжника на изпълнителния способ, а заради неизпълнение на други разпореждания на съдебния изпълнител. В първата хипотеза постановлението се обжалва по реда на обжалване действията на съдебния изпълнител по чл.437 и сл. от ГПК пред окръжен съд, а във втората-пред районния съдия по реда на чл.93, ал.3 от ГПК. Ето защо според частния жалбоподател Пловдивският окръжен съд не е бил компетентен в случая, поради което Пловдивският апелативен съд е следвало да отмени определението и да изпрати делото за произнасяне на Пловдивския районен съд. Това становище не съответства на установената фактическа обстановка. От постановлението на съдебния изпълнител е видно, че глобата е наложена именно заради неизпълнение на способа, чрез който се извършва принудителното изпълнение за предаване на дете, който е уреден в чл.528, ал.5 от ГПК съгласно т.3 на ТР № 3 от 10.07.2017 г. по тълк. д. № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС. З. жалбата срещу това постановление правилно е била разгледана по реда на жалбите срещу действията на съдебния изпълнител според чл.435, ал.2, т.1 от ГПК от Пловдивския окръжен съд. За неизпълнение на задълженията на родителя по чл.528, ал.2 от ГПК/ съобщения относно готовността да изпълни по т.1, т.2 и т.3/ съдебният изпълнител може да наложи глобата по чл.527, ал.3 от ГПК, като в този случай тя ще представлява санкция за неизпълнението на други задължения. Тогава постановлението на съдебния изпълнител може да се обжалва пред районния съдия по реда на чл.93, ал.2 от ГПК, какъвто обаче не е настоящият случай.
Дори да се възприеме тезата на частния жалбоподател, че по жалбата е следвало да се произнесе районният съдия, това обстоятелство не влияе върху крайния извод, че определението на Пловдивския окръжен съд не подлежи на обжалване. В такъв случай окръжният съд би иззел делото от компетентността на районния съдия, който порок по аргумент от чл.270, ал.4 от ГПК не води до недопустимост на неговото решение, а още по-малко дава възможност да бъде обжалвано. Това решение пак би било необжалваемо съгласно чл.93, ал.2 от ГПК и Пловдивският апелативен съд няма правомощието да го подложи на инстанционен контрол.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 369 от 17.10.2022 г. по в. ч.гр. д.№478 по описа за 2022 г. на Пловдивския апелативен съд, 2-ри граждански състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.