О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50685

гр. София, 08.12.2022 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА

ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

като изслуша докладваното от съдия Е. В. т. дело № 210 по описа за 2022 г.

Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищеца „Булетера“ ЕООД, [населено място], [община] чрез процесуален представител адв. Б. Я. А. срещу решение № 616 от 11.10.2021г. по в. т. дело № 512/2021г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 11 състав, с което е потвърдено решение № 260184 от 29.01.2021г. по т. дело № 172/2020г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-14 състав. С потвърдения първоинстанционен съдебен акт е отхвърлен като неоснователен предявеният от „Булетера“ ЕООД срещу „Общинска банка“ АД иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 2 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 13 293,50 евро, представляваща част от сумите, които ответникът е получил с оглед на неосъществено основание, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане, и „Булетера“ ЕООД е осъдено да заплати на „Общинска банка“ АД на основание чл. 78, ал. 8 ГПК сума в размер 400 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон – чл. 281, т. 3 ГПК. Поддържа становище, че въззивният съд неправилно е приел, че анекс № 11/04.12.2013г. на договор за кредит № 1319/28.07.2008г. е породил своето правно действие и „Булетера“ ЕООД е встъпил надлежно в дълг, и неправилно е приел, че договорът за заместване в дълг от 16.12.2016г. е влязъл в сила, тъй като „Булетера“ ЕООД /ипотекарен длъжник/ бил вече страна по договора за кредит и поради тази причина съгласието по чл. 102, ал. 1 ЗЗД било неприложимо. Моли въззивното решение да бъде отменено, искът да бъде уважен и претендира присъждане на направените разноски за всички съдебни производства.

В приложено към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК изложение касаторът релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК поради това, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:

Следва ли вписването по реда на чл. 171 ЗЗД на встъпване в дълг, обезпечен с ипотека, да се счита като част от фактическия състав на сделката по встъпването?

Касаторът се позовава и на очевидна неправилност на решението на Софийски апелативен съд – основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.

Ответникът „Общинска банка“ АД, [населено място] чрез процесуален представител адв. М. И. Й. оспорва касационната жалба и поддържа становище, че въззивното решение е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Прави възражение за липса на твърдените от касатора основания за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт, тъй като касаторът не е изложил доводи за наличие на приложното поле на разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и не е налице очевидна неправилност на решението на Софийски апелативен съд.

Върховният касационен съд, Търговско отделение, състав на Второ отделение, след като обсъди изложените доводи и прецени данните по делото, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и съдържанието отговаря на разпоредбата на чл. 284 ГПК.

Въззивният съд е приел за установено, че на 28.07.2008г. между „Общинска банка“ АД в качеството на кредитодател, от една страна, а от друга страна „Етерично-маслодайни растения“ ЕООД /по-късно променено последователно на „Булетера“ ЕООД и „Екобулетера“ ЕООД/ с ЕИК[ЕИК] в качеството на кредитополучател и „К.“ ЕООД /по-късно променено на „Етерично-маслодайни градини“ ЕООД/ с ЕИК[ЕИК] в качеството на солидарен съдлъжник е сключен договор за банков кредит № 1319/28.07.2008г. За обезпечаване на договора за кредит са учредени следните обезпечения:

1/ договорна ипотека върху поземлен имот, учредена от третите лица М. К. К. и съпругата му Г. Д. К. с нотариален акт № 107/28.07.2008г., том II, peг. № 2821, дело № 307/2008г. на нотариус И. Г. с peг. № 440 от [населено място], подновена от „Общинска банка“ АД на 11.05.2018г;

2/ договорна ипотека върху правото на строеж на „Дестилерия за етерично-маслени култури“ върху посочен парцел, учредена от кредитополучателя „Екобулетера“ ЕООД /предишно наименование „Етерично-маслодайни растения“ ЕООД/ с горепосочения нотариален акт, подновена от банката на 11.05.2018г.;

3/ особен залог на бъдещи вещи - котел ПКМ-4, комбинирана горелка на нафта и метан, 2 бр. нагнетителни помпи - многостепенни за 16 АТМ, омекотителна помпа, цистерна за нафта - 10 куб. м., ползвани от кредитополучателя „Екобулетера“ ЕООД /предишно наименование „Етерично-маслодайни растения“ ЕООД/ по договор за финансов лизинг с „Х. А. – Адрия 2 лизинг“ ООД, като залогът е вписан в ЦРОЗ с № 2008072800557 и е подновяван два пъти от банката на 19.06.2013г. и 07.06.2018г.;

4/ особен залог на вещи - специализирано оборудване на дестилерията, собственост на кредитополучателя „Екобулетера“ ЕООД /предишно наименование „Етерично-маслодайни растения“ ЕООД/, вписан в ЦРОЗ с № 2008081201927 и подновяван от банката два пъти - на 19.06.2013г. и 07.06.2018г.

5/ договорна ипотека /втора по ред/ върху описана земеделска земя, учредена от третите лица М. К. К. и съпругата му Г. Д. К. с нотариален акт № 69/16.10.2008г., том III, peг. № 4187, дело № 469/2008г. на нотариус И. Г. с peг. № 440 от [населено място], подновена от банката на 11.05.2018г.;

6/ договорна ипотека върху изградената вече дестилерия, учредена от кредитополучателя „Екобулетера“ ЕООД /предишно наименование „Етерично-маслодайни растения“ ЕООД/ с нотариалния акт по предходната точка, подновена от банката на 11.05.2018г.

Въззивната инстанция е констатирала, че с нотариален акт № 40/23.11.2012г., том IV, рег. № 5591, дело № 630/2012г. на нотариус Р. Б. с рег. № 097 кредитополучателят „Екобулетера“ ЕООД /предишно наименование „Етерично-маслодайни растения“ ЕООД/ е прехвърлил правото на собственост върху дестилерията на Т. М. К., който от своя страна е прехвърлил същата на ищеца „Булетера“ ООД с нотариален акт № 135/12.04.2013г., том I, рег. № 1464, дело № 135/2014г. на нотариус Р. Б. с рег. № 097.

Съдебният състав е установил, че с анекс № 11/04.12.2013г. към договора за банков кредит № 1319/28.07.2008г. ищецът „Булетера“ ЕООД е приело да встъпи безусловно в дълга на кредитополучателя „Екобулетера“ ЕООД /предишно наименование „Етерично-маслодайни растения“ ЕООД/ по процесния кредит и съпътстващите го анекси и се е задължил като трето лице солидарен длъжник да отговаря към „Общинска банка“ АД с първоначалния длъжник за задълженията. Посочил е, че с договор от 16.12.2013г. ищецът „Булетера“ ЕООД е заместил в дълг кредитополучателя „Екобулетера“ ЕООД /предишно наименование „Етерично-маслодайни растения“ ЕООД/, като в чл. 6 страните са уговорили, че същият влиза в сила при представяне на нотариално заверена декларация от ипотекарните длъжници учредените ипотеки да продължат да обезпечават вземането на „Общинска банка“ АД. Приел е, че второто условие за погасяване на просрочените лихви върху главница в размер 24 494, 72 евро, начислени за периода 20.12.2014г. – 19.12.2015г., е изпълнено към датата на подписване на договора.

Твърдението на ищеца, че анекс № 11/04.12.2013г. към процесния договор за кредит не е породил своето правно действие, доколкото подписите не са заверени нотариално и не е извършено вписване в Имотния регистър, е прието за неоснователно по следните съображения:

1/ Към датата на подписване на анекс № 11/04.12.2013г., с който страните са постигнали взаимно съгласие „Булетера“ ЕООД /ищец и настоящ касатор/ да встъпи в дълга и да отговаря солидарно с главния длъжник за изпълнение на задълженията по кредита /чл. 101, изр. трето ЗЗД/, ищецът „Булетера“ ЕООД има качеството собственик на ипотекирания имот - дестилерия, тъй като го е придобил съгласно нотариален акт № 135 от 12.04.2013г., том I, рег.№ 1464, дело № 135/2014г. на нотариус Р. Б. с рег. № 097, поради което е направен извод, че ищецът /въззивник и настоящ касатор/ има качеството ипотекарен длъжник, тъй като е придобил правото на собственост върху дестилерията заедно с учредената вещна тежест.

2/ Установената в чл. 171 от ЗЗД особена форма за действителност на споразумението за встъпване в дълг по чл. 101 от ЗЗД – писмена с нотариална заверка на подписите и вписване в имотния регистър, е предвидена единствено с оглед запазване действието на ипотеката като реално обезпечение на вземането по отношение на приобретателя на обезпеченото вземане и на встъпилия солидарен длъжник, поради което неспазването на предписаната форма не обуславя недействителността на споразумението за встъпване в дълг от 04.12.2013г.

3/ Вписването по чл. 171 ЗЗД няма конститутивно действие и не е част от фактическия състав, по силата на който се извършва правна промяна с оглед на обезпеченото вземане.

Доводите на ищеца, че договорът от 16.12.2016г. за заместване в дълг с нотариална заверка на подписите не е влязъл в законна сила поради несбъдване на предвиденото в чл. 6, т. 1 условие, свързано с представяне на нотариално заверени декларации, удостоверяващи съгласието на ипотекарните длъжници учредените ипотеки да продължат да действат и по отношение на новия главен длъжник - „Булетера“ ЕООД, също са приети за неоснователни, като са изложени следните аргументи: С договора за заместване ищецът „Бултера“ ЕООД е поел безусловно дълга на кредитополучателя „Екобулетера“ ЕООД /предишно наименование „Етерично-маслодайни растения“ ЕООД/ по договора за банков кредит № 1319/29.07.2008г. и анексите към него, като страните са уговорили, че старият длъжник „Екобулетера“ ЕООД и солидарният длъжник „Етерично-маслодайни градини“ ЕООД се освобождават от отговорност към „Общинска банка“АД. По силата на нотариален акт № 23/03.02.2016г., том I, рег. № 358, дело № 23/2016г. на нотариус Р. Б. с рег. № 097, [населено място] „Булетера“ ЕООД /погрешно посочено „Екобулетера“ ЕООД/ е прибодило собствеността върху поземления имот ведно с учредената върху него ипотека и е придобило качеството ипотекарен длъжник и по второ обезпечение в полза на „Общинска банка“ АД. Предвид изложеното „Булетера“ ЕООД /погрешно посочено „Екобулетера“ ЕООД/ не се явява трето за кредитната сделка лице по смисъла на чл. 102 ЗЗД, тъй като е станало ипотекарен длъжник, закупувайки имотите с учредените върху тях ипотека, а впоследствие е заместило и главния длъжник – кредитополучателя „Екобулетера“ ЕООД /предишно наименование „Етерично-маслодайни растения“ ЕООД/, като е поел задължението му с процесния договор за заместване в дълг.

Въззивният съд е споделил мотивите на първоинстанциония съд и на основание чл. 272 ГПК е препратил към тях.

Допускането на касационно обжалване на въззивния съдебен акт съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т.1, 2 и 3 ГПК. Съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.

Посоченият от касатора материалноправен въпрос е важен, но както и да бъде решен, не би променил изходът на спора, тъй като въззивният съд е аргументирал извода за неоснователност на иска по чл. 55, ал. 1, предл. 2 ЗЗД не само с последиците на сключения анекс № 11/04.12.2013г. към договор за банков кредит № 1319/28.07.2008г., с който ищецът е встъпил безусловно в дълга на кредитополучателя „Екобулетера“ ЕООД /предишно наименование „Етерично-маслодайни растения“ ЕООД/ по процесния кредит, но и със сключения на 16.12.2016г. договор за заместване в дълг с нотариална заверка на подписите. По отношение на аргументите за неоснователност на доводите на ищеца, че договорът от 16.12.2016г. за заместване в дълг не е влязъл в законна сила поради несбъдване на предвиденото в чл. 6, т. 1 условие, свързано с представяне на нотариално заверени декларации, удостоверяващи съгласието на ипотекарните длъжници учредените ипотеки да продължат да действат и по отношение на новия главен длъжник - „Булетера“ ЕООД, касаторът не е формулирал релевантни правни въпроси.

По отношение на поддържаното основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение, следва да се приеме, че постановеното от въззивния съд решение не е очевидно неправилно, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Такъв порок би бил налице, когато въззивният съд е приложил отменен закон, когато е приложил закон в противоречие с неговия смисъл, когато е нарушил основни съдопроизводствени правила или е формирал изводите си в явно противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на материален и процесуален закон, или от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само при вече допуснат касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК. В случая обжалваното въззивно решение не попада в нито една от горепосочените хипотези, поради което същото не може да бъде допуснато до касационно обжалване на това основание.

Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответника не се присъждат, тъй като не е направено искане и не са представени доказателства, че такива са направени в касационното производство.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, състав на Второ отделение

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 616 от 11.10.2021г. по в. т. дело № 512/2021г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 11 състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.