О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50905

гр.София, 08.12.2022 г.

Върховният касационен съд на Р. Б.

четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на

пети декември две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Василка Илиева

ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев

Ерик Василев

като разгледа докладваното от Б. И. гр. д.№ 2352/ 2022 г.

за да постанови определението, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Пиргос трейд 2003“ ЕООД, с.Г. Б. О. С. с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Бургаски окръжен съд № 252 от 25.03.2022 г. по гр. д.№ 1442/ 2021 г., с което е потвърдено /в обжалваната пред въззивния съд част/ решение на Бургаски районен съд по гр. д.№ 8577/ 2020 г. и по този начин жалбоподателят е осъден да заплати на Д. К. А. на основание чл.200 ал.1 КТ сумата от 45 000 лв, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на нейния баща К. Г. Я. вследствие на трудова злополука от 02.01.2018 г, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане и разноски и такси за производството.

Като основание за допускане на касационното обжалване жалбоподателят повдига правните въпроси „Следва ли работодателят да носи отговорност за вреди, настъпили в резултат на виновно поведение на свой служител, представляващо груба небрежност при изпълнение на трудовите си задължения, което представлява престъпление по смисъла на чл.343 от НК?“; и „И след като работника е нарушил законови норми касателно спецификата на дейността си – управление на МПС, и от това е настъпило ПТП, причинило значителни щети и за работодателя, изключва ли се в тази хипотеза неговата отговорност по чл. 200 от КТ?“. Счита, че в обжалваното решение тези въпроси са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд /ВКС/.

Ответната страна Д. А. оспорва жалбата като поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по формулираните от касатора два въпроса не в противоречие, а в съответствие с практиката на ВКС. Счита, че няма основание за допускане на касационното обжалване.

Жалбата е допустима, но искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно.

Въззивният съд е приел за установено по реда на чл.272 ГПК, че на 02.01.2018 г. настъпила трудова злополука с участието на бащата на ищцата, в резултат на която същият е починал. Злополуката станала докато пострадалият изпълнявал задълженията си по съществуващото между него и ответника трудово правоотношение. При управление на товарен автомобил с натоварени кнюпели, по неустановена причина, превозното средство преминало в насрещната лента за движение, напуснало пътното платно и се блъснало в канавка и дървета. Силата на удара била такава, че независимо как бил укрепен товара, придвижването на кнюпелите по посоката на движение и преминаването им през преградната стена на ремаркето било неизбежно. Вследствие на получените множество травми от навлизането на кнюпелите в купето, и преминаването им напред извън автомобила, водачът починал. Приживе починалият поддържал добри отношения с ищцата, а внезапната смърт на родителя й причинили на ищцата шок и стрес. Съдът посочил, че по делото не било установено пострадалият да е причинил инцидента умишлено, нито пък да е проявил груба небрежност при настъпване на трудовата злополука. Нямало данни той да е пренебрегнал основни правила за безопасност на движението и труда. В протокола за разследване на трудовата злополука нямало констатирани нарушения на нормативни правила, а от експертното заключение било видно, че при настъпване на произшествието водачът не управлявал товарния автомобил с несъобразена скорост. От същото заключение било видно, че вредоносният резултат би настъпил независимо от начина на укрепване на товара, тъй като при удара придвижването на кнюпелите било непредотвратимо както и да са били укрепени. При тези фактически констатации от правна страна съдът извел, че ищцата, като дъщеря на починалото в резултат на трудовата злополука лице, е от кръга лица по смисъла на Тълкувателно решение № 1/ 21.06.2018 г. по тълк. д.№ 1/ 2016 г., ОСНГТК, ВКС, които имат право да претендират обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на близък. Настъпилата внезапна загуба на изключително близък човек, с когото ищцата поддържала много добри отношения и силна връзка, се отразили много негативно. Мъката й от загубата била голяма, продължавала и към момента в силна степен. Справедливият размер на обезщетението за тези вреди съобразно критериите по чл.52 ЗЗД възлизал на 45 000 лв. По направеното от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от починалото лице при груба небрежност съдът посочил, че нямало данни пострадалият да е извършвал работата при липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност. Вината на пострадалия не можело да се предполага, доказателствената тежест за наличието на предпоставките по чл.201 ал.2 КТ била за работодателя и изводът за наличие на груба небрежност не можел да се основава на предположение. Произшествието настъпило при управление на товарния автомобил със съобразена скорост и то би довело до същите вреди, без оглед как е бил укрепен товарът. Загубата на управление от страна на водача не можело да се вмени в негова вина, тъй като причината за тази загуба останала неизяснена. Поради това съдът отхвърлил възраженията за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия поради допусната от него груба небрежност.

С оглед тези мотиви на въззивния съд, нито един от поставените в изложението на касатора по чл.284 ал.3 т.1 ГПК въпроси не обуславя обжалваното решение. Това е така, защото от фактическа страна съдът не е установил пострадалият при трудовата злополука работник да е имал виновно поведение, представляващо груба небрежност, а още по–малко – престъпление. Въз основа на анализ на доказателствата по делото съдът е достигнал до извод, че няма данни поведението на работника да стои в причинна връзка с настъпилите вреди и че изводът за наличие на груба небрежност не може да почива на предположения, а следва да бъде доказан от работодателя. По отношение на извършения доказателствен анализ и на дадените в тази връзка правни разрешения на въззивния съд, касаторът не е формулирал правен въпрос. Но при приетите от инстанцията по същество факти питането отговоря ли работодателят за вреди, настъпили в резултат на виновно поведение на свой служител, представляващо груба небрежност, нарушаващо законови норми касателно спецификата на дейността си, е неотносимо. Поведение на пострадалия, което да е виновно или дори престъпно, въззивният съд не е установил по делото.

По изложените съображения ВКС намира, че не са налице основанията по чл.280 ал.1 ГПК и

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Бургаски окръжен съд № 252 от 25.03.2022 г. по гр. д.№ 1442/ 2021 г.

ОСЪЖДА „Пиргос трейд 2003“ ЕООД, с.Г. Б. О. С. ЕИК 10285899 да заплати на Д. К. А., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], № 3, 1 500 лв (хиляда и петстотин лева) разноски по касационното производство.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: