О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50526

София, 07.12.2022 г.Върховният касационен съд на Р. Б. Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети ноември две хиляди двадесет и втора година в състав:

Председател: ДИЯНА ЦЕНЕВА

Членове: БОНКА ДЕЧЕВА

ВАНЯ АТАНАСОВА

изслуша докладваното от съдията В. А. гр. д. № 2447/2022 година.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Подадена е касационна жалба от М. Ж. Г.-Н., чрез адв. Т. Г., САК, против решение № 260224 от 11. 01. 2022 г. по гр. д. № 9491/2020 г. на Софийски градски съд, ГО, II-Г въззивен състав, потвърждаващо решение № 80429 от 02. 05. 2020 г. по гр. д. № 4622/2019 г. на СРС, 45 с-в, с което е осъдена М. Ж. Г.-Н., на основание чл. 45 ЗЗД, да заплати на Б. Т. Б. сумата 10000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, причинени му от следните клеветнически изявления на ответницата, направени при участието й на 12. 12. 2018 г., в сутрешния блок „Здравей, България“ на Нова телевизия: „Това е случаят в „Елма“. Значи, там по същия начин „Елма“ в общи линии аз, до колкото ми е известно, със самото приватизиране на „Елма“, между Н. Б. и друг виден приватизатор г-н Б. Б. е имало негласна договорка „Елма“ – Троян да бъде фалирана, за да може г-н Б., който има абсолютно същия бизнес, да прогресира, а „Елма“ – Троян да бъде нарязана на скрап. А това нещо се случва, даже в техните среди се говори за едни 10 милиона, които Б. Б. е трябвало да даде на Н. Б., включително аз съм чувала, че са му дадени и част от тези пари или всичките, не мога да кажа, нали, са дошли от небезизвестния г-н М., който е свързан с „Алфа банк““, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 23. 01. 2019 г. (предявяване на иска) до окончателното й изплащане. Излагат се съображения за неправилност на решението, поради постановяването му в нарушение на чл. 45 ЗЗД, с твърдения, че ответницата не е осъществила противоправно деяние, доколкото в изявленията си възпроизвежда информация от десетки статии и публикации в различни средства за масово осведомяване, че не е налице виновно поведение от нейна страна, тъй като не е съзнавала противоправния характер на деянието, че вредите са причинени от лицето, което за пръв път е разпространило посочените по-горе факти, поради което липсва причинна връзка между поведението на ответницата и вредите, че изявленията са израз на лично мнение. Твърди се и противоречие на изводите на въззивния съд с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и създадената във връзка с тълкуването и прилагането й задължителна и незадължителна практика на ВКС. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържат основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане до касационно обжалване на решението..

Подаден е отговор на касационната жалба от ищеца Б. Б., чрез адв. Н. Х., с който са развити съображения за липса на основания по чл. 280 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, правилност на същото и неоснователност на касационната жалба.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, при извършването на преценка за наличие на основания по чл. 280 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, прие следното:

За да достигне до извод за основателност на предявения от Б. Б. против М. Г.-Н. иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за пълния предявен размер от 10000 лв., въззивният съд е приел, че са налице предпоставките на чл. 45 ЗЗД за ангажиране отговорността на ответницата. Изявлението на ответницата в телевизионното предаване е определено като противоправно деяние, тъй като съдържа клеветнически твърдения, касаещи ищеца, и нарушава разпоредбите на чл. 39, ал. 2 и чл. 41, ал. 2 от Конституцията на Република България, както и разпоредбата на чл. 10, т. 2 ЕКПЧ, недопускащи правото на мнение и разпространяването му, както и правото на информация да се използват за накърняване правата, честта, достойнството и доброто име на другиго. Съдържащата се в изявлението информация е определена като клеветническа, тъй като е позорна и неприемлива според обществените морални норми - приписва на ищеца извършването на противоправни деяния и не е доказано от ответницата, носеща тежестта да установи осъществяването на изложените от нея факти, че изнесената информация отговаря на обективната действителност. Доказано е причиняване на неимуществени вреди на ищеца и причинна връзка между вредите и противоправното деяние на ответницата. За неоснователно е прието възражението за липса на причинно-следствена връзка, тъй като ищецът е предявил иск и срещу друго лице за разпространение на същата информация. Деянието на ответницата е ново и различно от това на другото лице и то самостоятелно е годно да причини нови и различни от другото деяние вредни последици. Не е оборена и презумпцията за вина, установена в чл. 45, ал. 2 ЗЗД. Правото да се търси, получава и разпространява информация не е абсолютно, а е ограничено от забраната да не се накърняват чужди права. При определяне размера на обезщетението по правилото на чл. 52 ЗЗД съдът е приел, че след изявлението на ответницата ответникът се почувствал емоционално натоварен, потиснат, получил е проблеми със съня, почувствал се дискредитиран в обществото, с накърнено добро име, като сумата 10000 лв. би го обезщетила за причинените му от ответницата неимуществени вреди.

В изложението към касационната жалба се поставят следните въпроси в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 и т. 1 ГПК:

1. Всички граждани или само журналистите, при упражняване на професията си, имат задължението за проверка верността на разпространявана сред обществото информация чрез поне два независими източника. Позоваването от страна на граждани, които не са журналисти, на разпространена чрез средствата за масово осведомяване информация, освобождава ли ги от отговорност по чл. 45 ЗЗД.

Твърди се, че обсъждането на въпроса ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

2. Носи ли физическо лице отговорност по чл. 45 ЗЗД за чужди твърдения, на които се е позовал.

Твърди се разрешаването му в противоречие с решение № 557 от 28. 01. 2011 г. по гр. д. № 1599/2009 г. на ВКС, 3 г. о.

3. Следва ли, при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост, съгласно чл. 52 ЗЗД, съдът да прецени установените по делото конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, касаещи причинените неимуществени вреди.

Не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане до касационно обжалване на решението по първия въпрос. По същия има формирана трайна непротиворечива практика на ВКС, поради което обсъждането му не би допринесло за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Приема се, че действащото законодателство не съдържа норма, забраняваща на лицата да цитират или възпроизвеждат смислово части от статии, публикувани в печатни или електронни издания, позовавайки се на статия, автор, издател. За да се приеме обаче, че дадено изявление съдържа цитат или смислово възпроизвеждане на част от статия следва в това изявление да има конкретна препратка към статията, автора, изданието в което е публикувана ( в този смисъл решение № 557 от 28. 01. 2011 г. по гр. д. № 1599/2009 г., 3 г. о., решение № 253 от 29. 01. 2014 г. по гр. д. № 1251/2012 г. на ВКС, ІІІ г. о., постановени по реда на чл. 290 ГПК). Общото позоваване на информация, публикувана в интернет сайт и медийното пространство не представлява нито цитат от статия, нито смислово възпроизвеждане на част от конкретна статия, поради което авторът на изявлението, съдържащо клеветническо твърдение, не се освобождава от гражданската отговорност за вреди от непозволено увреждане. Доколкото изводите на въззивния съд не противоречат, а съответстват на така формираната практика, не е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение по първия въпрос.

Не е налице соченото от жалбоподателката основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение и по втория въпрос. Същият не кореспондира на обективираните по делото процесуални действия, извършени от страните, нито е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. В случая ответницата по иска не се е позовала на чужди твърдения – не е посочила статия, автор, медийно изявление на конкретно лице. В този смисъл и съгласно разясненията по приложението на чл. 280 ГПК, дадени с ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, точка 1, въпросът не отговаря на изискванията на общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК като предпоставка за допускане до касационен контрол на обжалвания акт.

Налице е основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение по третия въпрос, свързан с приложението на чл. 52 ЗЗД, тъй като същият е решен при несъобразяване със задължителната и незадължителна практика на ВКС и на ВС на РБ, обективирана в ППВС № 4/1968 г., решение № 710/2010 от 10. 01. 2011 г. по гр. д. № 1824/2009 г. на ВКС, 4 г. о., решение № 164 от 30. 06. 2016 г. по гр. д. № 5255/2015 г. на ВКС, 4 г. о. и др., според която при определяне размера на обезщетението съдът следва да обсъди и вземе предвид всички доказани по делото факти от значение за тази преценка.

По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 260224 от 11. 01. 2022 г. по гр. д. № 9491/2020 г. на Софийски градски съд, ГО, II-Г въззивен състав.

ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на жалбоподателката М. Ж. Г.-Н. в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена държавна такса в размер на 200 лв. по сметка на Върховния касационен съд, като указва, че при неизпълнение в срок на горното задължение, касационната жалба ще бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея производство прекратено.

След изтичане на срока за внасяне на дължимата държавна такса, делото да се докладва на председателя на отделението - за насрочването му за разглеждане в открито съдебно заседание или на докладчика - за прекратяване.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: