О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50903

гр. София, 05.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

като разгледа докладваното от съдията М. Г. гражданско дело № 1621 по описа на Върховния касационен съд за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на [община], представлявана от адв. Н. Н., срещу въззивно решение № 31/22.02.2022 г., постановено по възз. гр. д. № 520/2021 г. на Окръжен съд – Враца, с което след отмяна на решение № 25/08.10.2021 г. по гр. д. № 358/2021 г. на Районен съд – Оряхово, са уважени предявените от В. Т. В. против касатора искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ – за признаване на уволнението за незаконно и отмяната му; за възстановяването на заеманата преди уволнението длъжност „главен специалист „Лесовъдство“, дирекция „Общински технически дейности, инвестиции и общинска собственост“ при [община]; и за заплащане на обезщетение за оставането без работа вследствие на незаконното уволнение за периода 15.06.2021 г. – 15.12.2021 г. в размер на сумата 5 608,92 лева.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.

В изложението си касаторът сочи, че на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК касационният контрол следва да се допусне по въпросите: 1) за изискванията по чл. 195, ал. 1 КТ относно съдържанието на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание на основание чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ; 2) мотивирана ли е „системност“ на нарушенията на трудовата дисциплина, когато в уволнителната заповед са описани две несанкционирани нарушения по чл. 187, ал. 1, т. 1 КТ и са посочени две други заповеди на работодателя за налагане на дисциплинарни наказания за извършени нарушения на трудовата дисциплина, наказанията за които не са заличени по реда на чл. 197 и чл. 198 КТ; 3) налице ли е нарушение на принципа на диспозитивното начало по чл. 6, ал. 2 ГПК, когато съдът по спора за законност на дисциплинарното уволнение приеме, че мотивите на уволнителната заповед се отнасят за две, а не за четири различни нарушения на трудовата дисциплина, две от които несанкционирани и други две, за които дисциплинарните наказания не са заличени, като се произнесе за наличието на системност само с оглед на първите две нарушения. Сочи се практика на ВКС, на която според касатора въззивното решение противоречи. Поддържа се и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3-то ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение.

Ответникът по жалбата – В. Т. В., представляван от адв. Ц. К., в писмен отговор поддържа становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, по предпоставките за допускане на касационно обжалване намира следното:

С обжалваното решение е прието, че страните са били в трудово правоотношение, като от 01.07.2015 г. ищецът е заемал длъжността „главен специалист лесовъдство“ в дирекция „Общински технически дейности, инвестиции и общинска собственост“ при [община]. Със заповед № РД-11-218/15.06.2021 г. на кмета на общината, на основание чл. 330, ал. 1, т. 6, вр. чл. 195, ал. 1, вр. чл. 188, т. 3, вр. чл. 190, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 1 КТ на В. В. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и трудовото му правоотношение е прекратено. В мотивите на заповедта са описани нарушения на трудовата дисциплина, изразяващи се в преждевременно напускане на работа в 13.40 ч. на 14.05.2021 г. и в 16.00 ч. на 19.05.2021 г., установени с констативни протоколи от посочените дати. Нарушенията са квалифицирани от работодателя по чл. 187, т. 1, пр. 2 КТ, а в съвкупност и като системни нарушения на трудовата дисциплина по чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ, като в мотивите на заповедта се съдържа позоваване на предходни влезли в сила заповеди № РД-11-451/10.12.2020 г. и №РД-11-207/07.06.2021 г., с които на служителя са наложени дисциплинарни наказания „предупреждение за уволнение“ за други две нарушения на трудовата дисциплина. За нарушенията от 14.05.2021 г. и 19.05.2021 г. с писма изх. №№ 22-00-67/17.05.2021 г. и 22-00-77/03.06.2021 г. работодателят е изискал обяснения от ищеца, като в предоставения срок такива са дадени само по първото искане, но без да са изложени обстоятелства във връзка с нарушението.

Въззивният съд е приел от една страна, че в случая работодателят е спазил изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ, доколкото в заповедта за уволнение са индивидуализирани нарушенията на трудовата дисциплина от 14.05.2021 г. и 19.05.2021 г., изразяващи се в преждевременно напускане на работа от ищеца. Счел е обаче, че тези две нарушения самостоятелно не съставляват основание за уволнение по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 1 КТ, тъй като не е налице една от трите кумулативни предпоставки, обуславящи налагане на наказанието дисциплинарно уволнение, а именно - преждевременните напускания да са най-малко три в един календарен месец. Нарушенията са само две и най-тежкото дисциплинарно наказание за тях не може да бъде наложено. Прието е също, че двете нарушения не осъществяват и състава на основанието по чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ, тъй като „системни нарушения“ са налице, когато са извършени три или повече дисциплинарни нарушения, поне за едно от които не е наложено преди това дисциплинарно наказание, а по отношение на вече санкционираните – наказанията трябва да не са заличени. Нарушенията, за които с предходни заповеди на работодателя №№ РД-11-451/10.12.2020 г. и РД-11-207/07.06.2021 г., са наложени дисциплинарни наказания „предупреждение за уволнение“, според въззивния съд не са включени в оспорената заповед като фактически основания за налагане на дисциплинарното уволнение, доколкото тези нарушения не са описани в нея. Посочването в мотивите на настоящата заповед за уволнение на предишните заповеди, с които са санкционирани други две дисциплинарни нарушения, не е във връзка с основанието по чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ, а касае преценката на работодателя за тежестта на следващото се наказание. В заключение съдът е приел, че трудовото правоотношение с ищеца е прекратено незаконосъобразно, а предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 – т. 3 КТ са основателни и следва да се уважат.

При тези решаващи изводи на въззивната инстанция, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че обуславящи селектирането на жалбата са първите два въпроса в изложението на касатора. Обобщени, въпросите се отнасят до изискванията по чл. 195, ал. 1 КТ относно съдържанието на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание на основание чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ и предпоставките, при наличието на които може да се приеме, че са налице системни нарушения на трудовата дисциплина, респ. когато в заповедта са описани две несанкционирани нарушения, посочени са заповеди за наложени дисциплинарни наказания за други две нарушения и наказанията не са заличени по реда на чл. 197 и чл. 198 КТ. Касационното обжалване се допуска на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, за проверка за противоречие на въззивното решение с посочената от касатора практика на ВКС – решение № 379/24.06.2010 г. по гр. д. № 410/2009 г., IV г. о.; решение № 642/12.10.2010 г. по гр. д. № 1208/2009 г., IV г. о.; решение № 270/ 03.10.2013 г. по гр. д. № 1328/2012 г., IV г. о.; решение № 55/01.03.2011 г. по гр. д. № 1972/2009 г., IV г. о.; решение № 44/22.02.2018 г. по гр. д. № 2306/2017 г., IV г. о. и др.

Третият въпрос в изложението касае фактите и обстоятелствата по делото, анализа на доказателствата и обосноваността на изводите на въззивния съд, поради което отговор на въпроса следва да бъде даден с решението по съществото на спора, а не в производството по чл. 288 ГПК.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 31 от 22.02.2022 г., постановено по възз. гр. д. № 520/2021 г. по описа на Окръжен съд – Враца.

УКАЗВА на касатора - [община], представлявана от кмета Р. Д., че в едноседмичен срок от получаване на съобщението следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на сумата 162,18 лв. и да представи платежния документ по делото. В противен случай, производството по делото ще бъде прекратено.

В зависимост от изпълнението на указанията, делото да се докладва на Председателя на Трето гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание, или на съдията-докладчик за прекратяване.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.