№ 726

Гр.София, 03.12.2025г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Илияна Папазова

ЧЛЕНОВЕ: Майя Русева

Джулиана Петкова

при участието на секретаря К. Г. като разгледа докладваното от съдията Русева г. д.N.161 по описа за 2025г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на В. Х. К. - починал в хода на касационното производство, с конституирани по реда на чл.227 ГПК приемници в процеса Х. В. К. /син/ и И. В. П. /дъщеря/, чрез адв.К. К. срещу решение №.1804/27.03.24 по г. д.№.12222/22 на СГС, ІІ Гс., с което е потвърдено реш.№.8920/4.08.22 по г. д.№.164301/21 на СРС, 34с., за осъждане на касатора да плати на основание чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД 6650лв. платена в периода 16.03.17-19.05.17 сума при начална липса на основание, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба 11.11.21 до окончателното изплащане, със съответно произнасяне по разноските. Излагат се съображения за незаконосъобразност; моли се за отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд.

Ответната страна Д. К. З. оспорват жалбата.

С определение №.2436/15.05.25 е допуснато касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпрос относно задължението на съда за събиране на доказателства, поискани от страните, в чиято доказателствена тежест е разпределено установяването на съответните спорни факти.

С обжалваното решение е прието, че при фактическия състав на чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД е налице предаване, съответно получаване на нещо, при начална липса на основание-т. е. когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго; в тежест на ищеца е да докаже факта на плащането, а в тежест на ответника-да установи, че е налице основание за получаването, респективно за задържането му. В случая ищецът е доказал плащането на претендираните суми. Ответникът, обаче, не е установил от една страна възникването на твърдяното от него с отговора на исковата молба служебно правоотношение между третото лице П.М. и ищеца, а от друга страна уговорки между тях, които да са породили през процесния период задължение за последния да извършва плащания към ответника /т. е. не е установено възлагане, по силата на което ищецът да е правно задължен да превежда сумите към ответника/. Договор в писмена форма - с оглед установяване, че ищецът е извършвал работа в притежавана от П. М. адвокатска кантора през процесния период /предвид чл.3 ал.1 ЗЗД, чл.76 ЗЗД и чл.77 ЗЗД/ не е представен по делото; доколкото и въз основа на служебните справки на съда е установено, че П.М. не притежава качеството адвокат, следва безспорно, че същият не може да е притежавал и адвокатска кантора, в която да е работил съвместно и с други адвокати; при недоказване на правоотношение, по силата на което ищецът да е обвързан от нареждания или възлагания на третото лице П.М., основание за извършените плащания не е налице. От друга страна, доколкото в свидетелските си показания последният говори и за „фирма“, не са представени доказателства и в посока установяване на друго трудово или служебно правоотношение, което да е обвързвало страните и по силата на което П. М. да е разполагал с правомощия да възлага изпълнение на задължения на ищеца. Доколкото това не е сторено, а напротив-служебно съдът е направил необходимите справки, за да провери дали П.М. може да притежава качеството работодател съгласно пар.1 т.1 ДР КТ, от същите е видно, че лицето не е регистрирано като юридическо лице. При това положение възраженията на ответника, като недоказани пред първоинстанционния и въззивния съд, са намерени за неоснователни, а искът-за основателен.

В отговор на поставения въпрос, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, Върховният касационен съд намира следното:

По въпроса е налице практика на ВКС, в това число цитирана от касатора /реш.№.784/20.01.11 по г. д.№.246/10, ІІІ ГО/, според която съгласно чл.153 ГПК на доказване подлежат спорните факти, които са от значение за решаване на делото, и връзките между тях; с оглед на това събирането на доказателства за всяко спорно по делото обстоятелство, което има значение за решаване на делото, е допустимо; събирането на тези доказателства представлява задължение на съда в случаите на служебно начало и/или когато са поискани от страните, в чиято доказателствена тежест е било установяване на съответния факт - което, ако не бъде изпълнено, представлява процесуално нарушение.

По основателността на касационната жалба:

Касаторите излагат оплаквания, че поради допуснати от първоинстанционния съд - а впоследствие и от въззивния, процесуални нарушения не са могли да упражнят пълноценна, адекватна и своевременна защита на правата си, а въззивният съд незаконосъобразно не е допуснал събирането на доказателствата, които не са били събрани поради тези нарушения. Същевременно извършеният от него анализ е повърхностен, превратен, в отклонение от правилото, че договорът за поръчка за извършване на правни и фактически действия е неформален и може да бъде доказван с всякакви доказателствени средства, без да се съобразят всички надлежно събрани по делото доказателства /в това число заключението на ССЕ/ и съответно при даване вяра на такива, които не са били своевременно приложени по него, а събрани служебно от съда.

Оплакванията са основателни.

На първо място, доколкото ответникът е посочил, че е налице правно основание за получаване на сумите-тъй като са били предавани на ищеца от св.М., за да ги внася от името на свидетеля по сметка на ответника, и това е било правено с оглед уговорка със сина на последния и в изпълнение на задължение на свидетеля, съдът, предвид разпределената доказателствена тежест, е следвало да даде възможност на ответника да ангажира поисканите в тази връзка доказателства с цел установяване на твърденията му. Такава възможност, обаче, не е била надлежно предоставена. Районният съд е отхвърлил едно от исканията за допускане на свидетел в тази връзка; отхвърлил го е и въззивният съд - ведно с искането за преразпит на разпитания единствен свидетел от първата инстанция - макар впоследствие един от мотивите му за приемане на иска за неоснователен да е бил именно, че ответникът не е установил възникването на твърдяното правоотношение между третото лице П.М. и ищеца, респективно наличието на уговорки между тях, породили задължение на последния да извършва плащания към ответника. Същевременно, СГС не е изпълнил задължението си да обсъди съвкупно събраните по делото доказателства - като вместо да прецени показанията на разпитания свидетел ведно с надлежно приетите като доказателства писмени такива и заключението на ССЕ, респективно изявленията на вещото лице при разпита му при приемането му - установяващи, че процесните суми са били внасяни на шест пъти в брой на каса от ищеца по сметка на ответника, е приел, че няма да ги кредитира, тъй като са в противоречие с останалите доказателства - съставляващи на практика обстоятелства, установени служебно от съда - че св.П.М. не притежава качество адвокат, респективно че същият няма качество работодател съгласно пар.1 т.1 ДР на КТ, тъй като не е регистриран като юридическо лице – и следователно не би могъл да ангажира по трудов договор ищеца. От друга страна, не е било извършено и необходимото за изясняване на спора чрез отсяване на спорното от безспорното – като се има предвид, че исковата молба съдържа минимална информация относно отношенията между страните /с твърдения единствено за даване и получаване на нещо без основание/, а в двете проведени открити съдебни заседания на районния съд не е било взето становище от ищеца по отговора на исковата молба и наведените в него твърдения /оспорвания са направени едва с писмените бележки след даване ход на устните състезания и на делото по същество/.

Горепосочените процесуални нарушения, свързани с недопускане на своевременно направени доказателствени искания и необсъждане на доказателствата в съвкупност, са били изложени в жалбата пред въззивната инстанция, като са били направени и съответни искания за допускане на доказателства. Доколкото с оглед отговора на правния въпрос на доказване подлежат спорните факти, които са от значение за решаване на делото, и връзките между тях, събирането на доказателства за всяко спорно по делото обстоятелство, което има значение за решаване на делото, е допустимо, и събирането на тези доказателства представлява задължение на съда в случаите, когато са поискани от страните, в чиято доказателствена тежест е било установяване на съответния факт - което, ако не бъде изпълнено, представлява процесуално нарушение, а с разпоредбата на чл.266 ал.3 ГПК е осигурена процесуална възможност за страните в гражданския процес да поискат от въззивната инстанция да събере нови доказателства, които са от значение за спора, но не са били допуснати от първата инстанция поради процесуални нарушения, в разглежданата хипотеза е налице процедиране в отклонение от така установената практика. В резултат на това е била препятствана възможността на ответника да докаже твърдяното от него наличие на основание за получаване на процесните суми. СГС е допуснал съществено процесуално нарушение, което е основание за отмяна на обжалваното решение съгласно чл.281 т.3 ГПК.

От друга страна липсата на надлежно процедиране и непредоставянето на възможност за попълване на делото с доказателства предвид чл.266 ал.3 ГПК препятства извършването на надлежна проверка по съществото на спора от касационната инстанция. С оглед на това делото трябва да се върне на основание чл.293 ал.3 ГПК на същия съд за ново разглеждане от друг състав. При новото гледане следва да се извършат процесуални действия, изразяващи се в отсяване на спорното от безспорното по конкретните застъпени в тезите на страните факти и обстоятелства; разпит на поискания с отговора на исковата молба свидетел във връзка с установяване отношенията по възлагане на работа на ищеца от П. М. - с оглед твърдяното наличие на неформален договор за поръчка между тях, и преразпит на св.П.М.; обсъждане на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност /в това число свидетелски показания, писмени доказателства и ССЕ/ и на доводите и възраженията на страните - вкл. на ищеца относно липсата, респективно на ответника относно наличието на основание за получаване на процесната сума предвид твърдения неформален договор за поръчка, по силата на който св.М. е предавал на части на ръка процесните суми на ищеца, които той да внася на каса по сметка на ответника от името и за сметка на свидетеля.

Предвид разпоредбата на чл.294 ал.2 ГПК настоящият съдебен състав

не следва да се произнася по искания за присъждане на разноски.

Мотивиран от горното и на основание чл.281 т.3 пр.2 ГПК и чл.293 ал.3 ГПК, ВКС, състав на ІІІ ГО,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение №.1804/27.03.24 по г. д.№.12222/22 на СГС, ІІ Гс.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: