О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 5616

гр. София, 03.12.2025 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти ноември две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мими Фурнаджиева

ЧЛЕНОВЕ: 1. В. П.

2. Десислава Попколева

при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр. д.№ 3436 по описа за 2025 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Топлофикация Р.“ АД против решение № 304/26.06.2025 г., постановено по гр. д.№ 339/2025 г. от състав на Окръжен съд – Русе.

Ответникът по касационната жалба я оспорва, с писмен отговор.

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

С обжалваното решение съдът е счел за основателни предявените обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, като е потвърдил постановеното в този смисъл решение на районен съд.

Съдът е приел, че налагането на дисциплинарно наказание се извършва с мотивирана заповед, като разпоредбата на чл.195, ал.1 КТ предвижда точно определени изисквания към съдържанието на заповедта за дисциплинарно наказание. Касае се до задължителни реквизити и сведения относно нарушителя, конкретното нарушение, описано с обективните и субективни му признаци, времето на извършване на нарушението, вида на наложеното наказание и правното основание, въз основа на което се налага. Липсата на само един от посочените реквизити е достатъчно, за да се приеме, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е незаконосъобразна, тъй като нормата на чл.195, ал.1 КТ е императивна. Изискването за мотивиране на заповедта е продиктувано от принципа за равнопоставеност на страните по трудовото правоотношение, изискването на чл.189, ал.2 КТ за еднократност на наказанието и с цел съобразяване на сроковете по чл.194 КТ и възможността наказания работник да упражни правото си на защита в хода на съдебното производство.

Посочено е, че с процесната заповед №359/23.10.2023г., на ищеца е наложено дисциплинарно наказание уволнение, за системни нарушения на трудовата дисциплина, основание по чл.190, ал.1, т.3 КТ. Според §1, т.22 от ДР на КТ, „Системни нарушения на трудовата дисциплина“ са три или повече нарушения на трудовата дисциплина, извършени за период от една година, като за поне едно от тях не е налагано дисциплинарно наказание и за налагането им не са изтекли установените срокове, а за тези, за които са налагани – когато дисциплинарните наказания не са заличени по съответния ред. Съдът е приел, че от мотивите на процесната заповед не може да се направи извод кои са трите нарушения на трудовата дисциплина, обективирани с техните обективни и субективни признаци, както и време на извършване. Прието е, че дисциплинарните нарушения могат да бъдат индивидуализирани и в друг документ, посочен в заповедта за уволнение, който е станал достояние на наказания работник или служител и с който той е запознат. В този случай се приема, че заповедта е мотивирана, ако в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание работодателят се е позовал на този документ. В случая е прието, че в заповедта за уволнение работодателят се е позовал на извършена ревизия на дюзи от 28.08.2023г. Документ за извършването на тази ревизия не е представен по делото, представено е копие от оперативен дневник на ИОДГ от 28.08.2023г. На първо място е прието, че липсват данни ищецът да е запознат с този документ, а на следващо място – в него липсва каквато и да е индивидуализация на дисциплинарно нарушение, съобразно изискуемите реквизити. Аналогичен извод е направен и по отношение цитираната заповед №155/24.04.2023г. /посочена в уволнителната заповед/, с която е наредено на ищеца да не се начислява премия за срок от три месеца, считано от възнаграждението за м.04.2023г., установяваща според работодателя твърдяното нарушение - преждевременно напускане на работа през м. април 2023г. Прието е, че липсата на мотиви на заповедта не може да се санира в хода на съдебното производство с представянето на документи от страна на работодателя, както и с показания на свидетели, което прави невъзможен съдебния контрол на оспореното наказание.

Въз основа на горното, съдът е приел за основателни обективно съединените искове.

В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че съдът се е произнесъл по правни въпроси при наличието на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1, т.3 и ал.2 ГПК.

Сочи се въпрос, може ли да бъде преодоляна липсата на реквизит „период на нарушението“ след проведено главно и пълно доказване по несъмнен начин на всички конкретни спорни обстоятелства по дисциплинарните нарушения, чрез събрани в хода на производството доказателства и да бъде „заздравена“ заповедта за уволнение.

Сочи се противоречие на възприетото от страна на въззивния съд с решение – 60329/21.12.2021 г. по гр. д.№ 838/2021 г. на ІV гр. отд на ВКС.

С цитираното решение ВКС е приел, че и в случаите когато дисциплинарното наказание „уволнение“ е наложено на основание чл. 190, ал. 1, т. 3 от КТ – за системни нарушения на трудовата дисциплина, поначало важат общите процесуални правила, трайно възприети и прилагани в съдебната практика, – че в исковото производство по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, при оспорване от страна на ищеца той да е извършил дисциплинарните нарушения, ответникът-работодател, за когото е тежестта за доказване, може да установи (да докаже) извършването им чрез всички допустими по ГПК доказателствени средства, като следва да проведе главно пълно доказване – по несъмнен начин – на всички конкретни спорни обстоятелства, чрез които съгласно изложеното в заповедта за дисциплинарно уволнение, е осъществено всяко едно от тези дисциплинарни нарушения, обуславящи системност по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 3 от КТ. Същите правила поначало са приложими и за установяване (доказване) на обстоятелствата по искането и даването на обяснения по чл. 193 от КТ за тези нарушения.

Съдът е приел, че макар да са посочени нарушенията в заповедта за уволнение, липсата на период на извършване на първото нарушение, за което ищецът е дал писмени обяснения, е достатъчно да се приеме, че заповедта не е мотивирана и на това основание, без да разгледа основателността на предявения иск, по отношение на извършване на дисциплинарните нарушения и събраните доказателства в тази насока, да се уважат обективно съединените искове.

Налице е соченото противоречие по поставения правен въпрос и на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК касационното обжалване следва да се допусне, като на касатора се укаже да внесе държавна такса в размер на 133,50 лева по сметката на ВКС.

Водим от горното, състав на ВКС

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 304/26.06.2025 г., постановено по гр. д.№ 339/2025 г. от състав на Окръжен съд – Русе.

УКАЗВА на „Топлофикация Р.“ АД да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 133,50 лева, като в едноседмичен срок представи доказателства за внасянето, в противен случай касационното производство ще бъде прекратено.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: Членове: 1. 2.