О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50466

гр.София,30.11.2022 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, I т. о., в закрито заседание на………………………, през две хиляди и двадесет и втора година, в състав :

Председател: Евгений Стайков

Членове: Ирина Петрова

Елена Арнаучкова

след като изслуша докладваното от съдия Арнаучкова ч. т.д.№ 2049 по описа на ВКС за 2022г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:Производството е по чл. 274, ал.3, т.2 ГПК.

Образувано е по подадената чрез пълномощник адв.С. Н. частна касационна жалба на К. М. К. (ищец) срещу определение № 1710 от 12.07.2022г. по възз. ч.гр. д.№ 1781/2022г. на Окръжен съд - Пловдив.С него е оставена без уважение подадената от адвокат С. Н. в качеството на пълномощник на ищеца К. М. К. частна жалба срещу определение № 5928/01.06.2022г. по гр. д.№ 15614/2021г. на РС - Пловдив, с което е оставена без уважение на молбата му, вх.№ 37036/10.05.2022г., за изменение на решение № 1412/27.04.2022г. по гр. д.№ 15614/2021г. на РС - Пловдив в частта за разноските, и са присъдени разноски в тежест на частния касатор.

В частната касационна жалба са въведени доводи за процесуална незаконосъобразност - основание за касационно обжалване по чл. 281, т.3, предл.2 ГПК.Частният касатор поддържа, че не е достатъчно за освобождаването му от отговорността за разноски направеното от ответника признание на иска, тъй като с извънпроцесуалното си поведение - чрез действията на своите представители, които не е необходимо да са виновни и противоправни, ответникът е довел до необходимостта от предявяването на иска. Счита, че този извод не се променя от обстоятелството, че ищецът е разполагал с други средства за защита, които не е използвал. Частният касатор поддържа, че той не е бил длъжен да се възползва от възможностите да подава жалби срещу действията на ответника, след като е имал на свое разположение сигурната искова защита, както и, че тя е била единствената възможност да защити правото си. Позовава се на определение № 709/28.12.2012г. по ч. гр. д.№ 592/2012г., I г. о., твърдейки, че обжалваното определение е постановено в противоречие с него.По тези съображения частният касатор моли за уважаване на молбата му за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските чрез присъждане в негова полза на направените разноски по уважения иск за прогласяване на нищожността на договорната клауза за неустойка.

В изложението по чл.284, ал.1, т.3 ГПК е въведено основанието за допускане на касационно обжалване по т. 1, предл. посл. на чл. 280, ал. 1 ГПК по следния процесуалноправен въпрос:

Дължат ли се разноски при иск за прогласяване на нищожност на договорна клауза при положение, че ответната страна е/не е дала повод за завеждане на делото? По него частният касатор се позовава, освен на посоченото в частната касационна жалба определение № 709/28.12.2012г. по ч. гр. д.№ 592/2012г., I г. о., така и на посочените в изложението решение № 60087/07.06.2021г. по т. д.№ 941/2020г., II т. о., и определение № 29/20.01.2020г. по ч. т.д.№ 2982/2019г. II т. о.

Не е постъпил в срок писмен отговор от ответника „С. кеш“ ООД.

Съставът на I т. о., въз основа на доводите на страните и данните по делото, приема следното:

За да постанови обжалваното определение, въззивната инстанция е приела, че са налице и двете кумулативни предпоставки по чл.78, ал.2 ГПК за освобождаване на ответника от отговорността за разноски по уважения иск за прогласяване на нищожността на договорната клауза за неустойка.Обосновала се е с това, че ответникът е признал иска с отговора на исковата молба и с поведението си не е станал причина за предявяването му, предвид установеното от заключението на СТЕ по делото, че ищецът не е заплащал суми по договора за неустойка.

Поставеният от частния касатор процесуалноправен въпрос следва да бъде уточнен и преформулиран от касационната инстанция, съобразно правомощията по т.1 на Тълкувателно решение № 1/19.02.2010г. по тълк. д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, така: За приложението на разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК в хипотезата на уважен иск на потребител за прогласяване на нищожността на клауза от потребителски договор, когато ответната страна-търговец е признал иска, и е възразил, че не е дал повод за завеждане на делото.

Обжалването следва да бъде допуснато при въведеното допълнително основание по т.1, предл. посл. на чл.280, ал.1 ГПК, обосновано с посоченото в частната касационна жалба определение № 709/28.12.2012г. по ч. гр. д.№ 592/2012г., I г. о., като посочените в изложението съдебни актове са неотносими.

Отговорът на поставения правен въпрос следва да се изведе от засилената защита на правата на потребителите от националното и от общностното право, както и от дадените разрешения в определение № 709/28.12.2012г. по ч. гр. д.№ 592/2012г., I г. о. на ВКС и решение от 16.07.2020г. по съединени дела С-224/19 и С-259/19 на Съда на ЕС.

В определение № 709/28.12.2012г. по ч. гр. д.№ 592/2012г., I г. о. е дадено тълкуване на разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК в хипотеза на уважен иск за разваляне на договор с предмет вещни права върху недвижим имот по съдебен ред, когато ответникът е признал иска, но е направил възражение, че не е станал причина за предявяването му, основано на твърдения, че е дал становище и съгласие за заличаване ефекта от договора и липсват данни преди процеса да му е отправяно искане и той да се е противопоставил на извършване на подходящи действия за обратно прехвърляне на собствеността.В определението е посочено, че ответникът се освобождава от разноски при уважаване на иска в хипотезата на разпоредбата чл.78 ал.2 ГПК при наличието на предвидените в нея две кумулативни предпоставки, които следва да се преценяват във връзка с предмета на конкретното дело: ищецът да не е дал повод за предявяване на иска и да го е признал. Съставът на касационния съд е посочил, че смисълът на разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК е ответникът да не се натоварва с разноски, когато неговото поведение нито е обусловило предявяването на иска, нито в хода на производството са оспорени правата на ищеца. Приел е, че в случаите, в които сезирането на съда е условие за упражняване на субективни права на ищеца, признанието на иска не е достатъчно за освобождаването на ответника от отговорността за разноски.В определението е посочено, че неизпълнението на договор с предмет вещни права върху недвижим имот винаги поражда право за изправната страна да поиска разваляне на договора, което може да стане само по съдебен ред, съгласно чл.87 ал.3 ЗЗД.Прието е, че това обуславя извод, че именно поведението на длъжника е причина за предявяване на иска, като са без значение уговорките между страните, включително и изразеното съгласие за прехвърляне имота от длъжника обратно на кредитора.

В т.96 на решение от 16.07.2020г. по съединени дела С-224/19 и С-259/19 Съдът на ЕС се е произнесъл по въпроса дали е съвместимо с принципа на ефективност възлагането на потребителя на съдебните разноски в зависимост от присъдените му суми, когато искът му е уважен в частта относно неравноправния характер на спорната клауза.В т. 95 от решението е посочено, че разпределянето на разноските по съдебно производство пред националните юрисдикции попада в обхвата на процесуалната автономия на държавите - членки, при условие че са спазени принципите на равностойност и на ефективност. Съобразявайки принципа на ефективност, в посоченото решение е прието, че обвързването на разпределението на съдебните разноски само с присъдените недължимо платени суми, може да възпре потребителя да упражни посоченото право, предвид разноските, до които води предявяването на иск по съдебен ред (т. 98 от решението). По изложените съображения в решението е прието, че член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13, както и принципът на ефективност трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, която позволява възлагането върху потребителя на част от процесуалните разноски в зависимост от размера на недължимо платени суми, които са присъдени вследствие на установяването на нищожност на договорна клауза, поради неравноправния характер, тъй като подобна правна уредба създава съществена пречка, която може да възпре потребителя да упражни предоставеното от Директива 93/13 право на ефективен съдебен контрол върху евентуално неравноправния характер на договорни клаузи.

Настоящият състав на касационния съд намира, че дадените разрешения в посочените определение и решение на СЕС намират в случая приложение по аналогия.

С оглед на това следва да се даде следният отговор на въпроса: Разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК не намира приложение в хипотезата на уважен иск на потребител за прогласяване на нищожността на договорна клауза на потребителски договор, независимо, че ответникът-търговец е признал иска.В основата на предявения иск за обявяване на нищожността е твърдение за нищожност на клауза от потребителски договор, което поражда правото на потребителя да иска обявяване на нищожността по съдебен ред.

По същество:

Производството е образувано по предявен от ищеца – потребител установителен иск, с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, за прогласяване на нищожността на клаузата за неустойка на сключения между страните договор за потребителски кредит № 555072/03.08.2021г., като противоречаща на добрите нрави, заобикаляща разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, неравноправна и нарушаваща изискванията на чл.11, т.9 и т.10 ЗПК относно задължителното съдържание на потребителските договори за кредит.За съвместно разглеждане в производството пред съда е съединен предявеният от ответника-търговец насрещен осъдителен иск за непогасената част от главницата по договора. С първоинстанционното решение, постановено в тази част на осн. чл.237, ал.2 ГПК – при признание на иска, установителната претенция е уважена, както и е уважен частично предявеният от ответника насрещен осъдителен иск.При разпределяне на отговорността за разноски първоинстанционният съд е осъдил ищеца, на осн. чл.78, ал.1 ГПК, да заплати на ответника разноски по съразмерност, съобразно уважената част на насрещния иск, а, на осн. чл.78, ал.2 ГПК, е освободил ответника изцяло от отговорността за разноски по уважения установителен иск, по съображения, че липсват данни ответникът да е претендирал заплащане от ищеца на начислената сума по нищожната клауза за неустойка, самият ищец не твърди тази сума да му е била търсена или да я е заплатил на ответника, поради което ответникът не е дал повод за завеждане на делото. Въззивният съд е споделил изводите на първоинстанционния съд за приложимост на разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК, както и за наличието в случая на предвидените в нея две кумулативни предпоставки за освобождаване на ответника от отговорността за разноски по уважения установителен иск, по съображения, че ответникът е признал иска и с поведението си не е дал повод за завеждане на делото .

Настоящият състав на касационния съд намира, че е налице поддържаното касационно основание - процесуална незаконосъобразност на обжалваното въззивно определение, поради неправилното приложение на разпоредбата на чл. 78, ал.2 ГПК. Неправилни са изводите на въззивния съд, че ответникът не е дал повод за завеждане на делото, тъй като при извършването им въззивният съд е пропуснал да съобрази, че в основата на предявения установителен иск стои обективният факт на нищожната клауза на сключения с ответника потребителски договор, който факт поражда правото на потребителя да иска обявяване на нищожността по съдебен ред, от което е следвало да направи извод, че именно ответникът е станал причина за предявяване на иска.Отчитайки единствено, че ищецът не е заплащал суми по договора за неустойка, въззивният съд е пропуснал да вземе предвид, че сезирането на съда от ищеца-потребител е условие за упражняване на субективното му право да се освободи от нищожната договорна клауза.

Настоящият състав на касационния съд намира, че в случая оставянето в тежест на ищеца на направените от него разноски във връзка с уважения установителен иск за нищожност на клаузата в сключения между страните потребителски договор, е в противоречие и с даденото тълкуване в решението от 16.07.2020г. по съединени дела С-224/19 и С-259/19 на Съда на ЕС. Тъй като ищецът има качеството на потребител, а спорът между страните е във връзка с нищожна договорна клауза на сключения от тях потребителски договор, освобождаването на ответника от отговорността за разноски при прилагането на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК създава съществена пречка за упражняване от ищеца-потребител на предоставеното от Директива 93/13 право на ефективен съдебен контрол върху евентуално неравноправния характер на договорни клаузи.Осъществявайки правото си да се освободи от неравноправни клаузи в сключения от него потребителски договор, потребителят не може да бъде заставен да установява извършването на извънпроцесуални действия на ответника, за да има право на разноски в производството пред съда. В основата на предявения иск е твърдение за нищожност на клаузата от потребителски договор, което поражда правото на потребителя да иска обявяване на нищожността по съдебен ред.

По изложените съображения обжалваното определение и потвърденото с него първоинстанционно определение се отменят и се постановява друго, с което първоинстанционното решение се изменя в частта за разноските, направени от ищеца във връзка с уважения установителен иск чрез допълнително присъждане на ищеца, на осн. чл.78, ал.1 ГПК, на разноски за ДТ в размер на 50лв., както и в полза на адв.С. Н., на осн. чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата – адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред първоинстанционния съд в размер на 300лв.(триста лева).

Разноски за настоящото производство на страните не се дължат и не следва да се присъждат, тъй като производството по обжалване на определение по чл. 248 ГПК няма самостоятелен характер и определението не е от категорията съдебни актове по чл. 81 ГПК. В посочения смисъл е и константната практика на ВКС, обективирана в определение № 683/21.12.2015г. по ч. гр. д. № 5089/2015г. на ВКС, ГК, III г. о., определение № 29/13.01.2017г. по ч. т. д. № 1797/2016г. на ВКС, II т. о., определение № 288/07.05.2019г. по ч. т. д. № 717/2019г. на ВКС, ТК, II т. о., определение № 536/02.08.2019г. по ч. т. д. № 1463/2019г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., определение № 615/09.10.2019г. по ч. т. д. № 2377/2017г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. определение № 486/14.11.2019г. по ч. гр. д. № 4270/2019г. на ВКС, ГК, IV г. о., определение № 58/04.03.2020г. по т. д. № 112/2020 г. на ВКС, ТК, І т. о. и други съдебни актове.

Мотивиран от това, съставът на I т. о.:

ОПРЕДЕЛИ:

Допуска касационно обжалване на определение № 1710 от 12.07.2022г. по възз. ч.гр. д.№ 1781/2022г. на Окръжен съд - Пловдив.

Отменя определение № 1710 от 12.07.2022г. по възз. ч.гр. д.№ 1781/2022г. на Окръжен съд - Пловдив и потвърденото с него определение № 5928/01.06.2022г. по гр. д.№ 15614/2021г. на РС - Пловдив и вместо това постановява:

Изменя решение № 1412/27.04.2022г. по гр. д.№ 15614/2021г. на РС - Пловдив в частта за разноските, като допълнително постановява:

Осъжда „С. кеш“ ООД да заплати на К. М. К., на осн. чл.78, ал.1 ГПК, разноски за ДТ пред първоинстанционния съд в размер на 50лв.(петдесет лева), както и в полза на адв.С. Н., на осн. чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред първоинстанционния съд в размер на 300лв.(триста лева).

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: Членове: