О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50885

София, 30.11. 2022г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение в закрито заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. П. ЧЛЕНОВЕ : М. Р. ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА

като изслуша докладваното от съдия Папазова гр. д.№ 2358 по описа за 2022г. на ІІІ г. о. и за да се произнесе взе пред вид следното :

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.

Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Й. С. Я. от [населено място], чрез процесуалният представител адвокат Ф. против въззивно решение № 153 от 8.02.2022г. по в. гр. д. № 3786 по описа за 2020г. на Варненски окръжен съд, с което е отменено решение № 165 от 22.06.2020г., изменено в частта за разноските и поправено, по гр. д. № 1289/2019г. на РС Девня в частта, с която е уважен иска и вместо това е постановено друго, с което е отхвърлен предявения иск срещу „Енерго-П. П. АД за приемане за установено, че Й. С. Я. не дължи на дружеството сумата от 5 944.85лв., начислена в резултат на корекция на сметката на потребителя стойност на потребена електроенергия за обект в [населено място], [улица], [община] дол, за периода 6.07.2017г. до 5.07.2018г., с гл.№ [ЕГН] и аб.№ [ЕГН], по фактура № [ЕГН] от 26.07.2019г., на основание чл.124, ал.1 ГПК и са присъдени разноски.

В представеното към жалбата изложение, касаторът се позовава на основанието за допустимост по чл.280, ал.1, т., и т.3 ГПК по следните поставени въпроси: 1. При претеция за заплащане на неотчетена поради грешка, но доставена електроенергия за конкретно заявен период, длъжен ли е съдът, съгласно чл.162 ГПК, да определи размера на иска по своя преценка или да вземе пред вид заключението на вещото лице, когато е установено началото на погрешното отчитане и неговата начална дата е преди повече от година от откриването?, 2. Следва ли в съответствие с началния момент на въздействието върху СТИ, да се изчисли каква е стойността на неотчетената електроенергия за фактурирания от дружеството период? и 3. Длъжен ли е въззивния съд да обсъди всички възражения и доводи на страните от значение за правния спор, както и всички събрани доказателства по делото относно релевантните факти в тяхната взаимна връзка, включително и приетите по делото заключения на вещите лица по допуснатите експертизи? По първите два въпроса твърди противоречие с приетото в решение по гр. д.№ 3575/2020г. на ІІІ г. о.

Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от „Енерго-П. П. АД, чрез процесуалният представител адвокат М., с който се изразява становище за липса на посочените предпоставки за допустимост. Счита, че първият въпрос е несъотносим, защото съдът не е прилагал чл.162 ГПК и по делото не е била установена началната дата на отчитане на енергията. Намира и че не е налице нито едно от посочените специални основания досежно всички поставени въпроси. Позовава се на множество решения на ВКС, които цитира, в които е прието, че приложимостта на общите правила на ЗЗД изключва необходимостта от установяване на точния период на преминаване на потребената електроенергия. Претендира направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 500лв., реалното извършване на които установяват с представен договор за правна защита и съдействие № 22854 от 10.05.2022г., фактура № 23891 от същата дата и платежно наруждане.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следните данни по делото:

Въззивният съд е приел за безспорно установено, че ищецът реално е потребил процесната ел. енергия на стойност 5 944.85лв. /31920кВтч/, която в резултат на външно неправомерно софтуерно въздействие върху тарифните зони на СТИ е отчетена в невизуализирания регистър 1.8.3. Въз основа на заключенията на приетите по делото експертизи, въззивният съд е приел за установени и следните обстоятелства: наличното количество ел. енергия в регистър 1.8.3 е отчетено точно, към момента на проверката /5.07.2018г./ процесното СТИ е било годно и при проверката му за точност на отчитане не са констатирани грешки, същото е произведено през 2013г.,когато и е монтирано с нулеви показатели и от момента на монтажа му до демонтирането му не е било сменяно, т. е. натрупването на процесната енергия е станало след монтажа му. Въззивният съд е обсъдил и заключението на експертизата, съгласно което не е възможно точно да се определи момента на натрупване на процесната енергия, приемайки че моментът няма отношение към валидността на задължението за заплащане на стойността, след като е безспорно, че енергията е потребена. От решаващо значение е изводът на експертите, че при съобразяване на техническите параметри и характеристики на монтираното СТИ, при допустима мощност от 12кВ за исковия период от 365 дни е възможно да преминат не само установените 31920 кВтч ел. енергия в регистър 1.8.3., но и тези по редовния отчет в обекта от 2114 кВтч /или общо 34032 кВтч, при това за пет месеца/. Отделно е посочено, че едногодишният период е определен спрямо изискванията на чл.50 ПИКЕЕ, но в случая не е това правното основание за начисляването на сумата от 5 944.85лв., пред вид отмяната на разпоредбите на чл.1-47 и чл.52-56 ПИКЕЕ с решение на ВАС по адм. д.№ 2385/2016г., считано от 14.02.2017г. и фактът, че процесното устройстов не е тип „смарт“, а е И., тип МЕ 162, което не е включено в системата за дистационен отчет. При обоснованата неприложимост на чл.50 ПИКЕЕ, отпада изискването за срок не по-дълъг от година между отчитането на количеството и реалното преминаване на енергията.

При така изложените мотиви, по поставените въпроси, не следва да се допуска касационно обжалване, защото първите два не отговарят на изискванията за общо основание за допустимост, съгласно разясненията дадени в т.1 от ТР № 1 от 19.02.2010г. по т. д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, а за всичките не са налице посочените специални основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Съображенията за това са следните:

Първият и вторият от поставените от касатора въпроси съдържат условие /че вещото лице е установило в изготвеното заключение началната дата на погрешното отчитане и тя е преди повече от година от откриването/, което не е прието за установено от въззивния съд. Следователно, по начинът по който въпросите са поставени, те не са свързани с решаващите мотиви на въззивния съд и не са от значение за изхода на спора, поради което и не отговарят на изискванията за общо основание за допустимост. Независимо от това, за пълнота следва да се посочи, че в съдебната практика се приема, че – в хипотезите, когато е безспорно, че процесното количество електрическа енергия е реално потребено, защото тя е отчетена на устройство, което от монтажа до демонтажа му не е сменяно /както е в конкретния случай/, е без значение кога точно е осъществено потреблението, защото дължимостта на плащането произтича от общите правила на чл.183 ЗЗД /вж. напр. в този смисъл решения по гр. д.№ 4160/2018г. на ІІІ г. о., по гр. д.№ 961/2016г. на ІІ т. о., 2206/2020г. на ІV г. о./ Цитираното от касатора решение по гр. д.№ 3575/2020г. на ІІІ г. о. не дава основание за друг извод, защото първо - то не е постановено по идентични на настоящите въпроси и второ - в него е застъпена същата теза.

Третият поставен от касатора въпрос също е разрешен в съответствие с установената съдебна практика, съгласно която съдът /включително и въззивният/ е длъжен да обсъди всички възражения и доводи на страните от значение за правния спор, както и всички събрани доказателства по делото относно релевантните факти в тяхната взаимна връзка и въз основа на тях да изведе правните си изводи, които да изложи в мотивите си и в случая това е направено, видно от гореописаното.

Досежно приетите заключения по допуснатите експертизи, съгласно чл.202 ГПК съдът не е длъжен да ги възприема. Той разполага с възможност - след обсъждането по отделно и в съвкупност на всички обстоятелства по делото - да приеме, че установени в заключението факти и причинни връзки не са доказани или че неустановени в заключението факти и причинни връзки са доказани.

Наличието на установена съдебна практика /при това съобразена от въззивният съд/ изключва и наличието на специалното основание за допустимост по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, съгласно дадените разяснения в т.4 от ТР № 1 от 19.02.2010г. по т. д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС.

С оглед изхода от спора, направеното искане и на основание чл.78, ал.3 ГПК в тежест на касатора следва да се възложат установените като реално направени от ответника разноски в размер на 1 500лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховен касационен съд, като счита, че не са налице посочените от касатора основания за допустимост

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 153 от 8.02.2022г. по в. гр. д. № 3786 по описа за 2020г. на Варненски окръжен съд.

ОСЪЖДА Й. С. Я., ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица] да заплати на „Енерго-П. П. АД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], В. ТаурсІГ, [улица] сумата от 1 500лв. /хиляда и петстотин лева/, направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ : 1.

2.