О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50650

гр. София, 30.11.2022 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА

ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

като изслуша докладваното от съдия Е. В. т. дело № 2054 по описа за 2022г.

Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

Образувано е по касационна жалба /озаглавена от касатора частна касационна жалба/, подадена от „Главно управление строителство и възстановяване“ ЕАД /н./ чрез процесуален представител адв. Е. И. К. срещу решение № 157 от 15.03.2022г. по в. т. дело № 1017/2021г. на Софийски апелативен съд, 15 т. състав, с което е потвърдено решение № 260845 от 27.05.2021г. по т. дело № 6789/2013г. на Софийски градски съд, VI-7 състав. С потвърдения първоинстанционен акт „Главно управление строителство и възстановяване“ ЕАД /н./ е обявено в несъстоятелност, постановено е прекратяване на дейността на предприятието му и обща възбрана и запор върху имуществото му, прекратени са правомощията на управителните му органи, лишено е от правото да се разпорежда с имуществото, включено в масата на несъстоятелността, и е постановено започване на осребряване на имуществото, включено в масата на несъстоятелността и разпределение на осребреното имущество.

Касаторът прави оплакване за недопустимост на въззивното решение поради това, че първоинстанционното решение по чл. 710 ТЗ е постановено в закрито съдебно заседание. Въззивният съд, като е потвърдил изцяло решението на Софийски градски съд, е нарушил задължението си служебно да следи за стриктното спазване на съдопроизводствените правила, осуетил е надлежното упражняване на правото на защита на търговеца - настоящ касатор и практически е отнел възможността му да защити тезата си за допуснати от съда по чл. 613 ТЗ нарушения. В касационната жалба се поддържа оплакване и за неправилност на въззивния съдебен акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Релевира доводи, че съдебният състав неправилно е приел, че решението на съда по чл. 630 ТЗ не е релевантно, не е предпоставка и условие за постановяването на решението по чл. 710 ТЗ.

В приложено към касационната жалба писмено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, предл. 2 и 3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото; решението е вероятно недопустимо, евентуално е очевидно неправилно.

Според касатора материалноправните въпроси, обусловили правните изводи на съда и изхода на делото, които са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, се отнасят до приложението на чл. 710 ТЗ и са следните:

1. Производството по обявяването на длъжника в несъстоятелност свързано ли е с откриването на производството по несъстоятелност и с установяване на неплатежоспособност от съда?

2. Има ли основание длъжникът да бъде обявен в несъстоятелност и имуществото му да започне да се разпродава във фазата на осребряване на имуществото без той да е обявен като неплатежоспособен и за него да е открито производство по несъстоятелност?

3. Когато е налице решение, с което е отменено решението за обявяване неплатежоспособността на длъжника и за откриване на производство по несъстоятелност има ли основание да бъде постановено последващото решение за обявяване в несъстоятелност по чл. 710, ал. 1 във връзка с чл. 711, ал. 1 ТЗ?

4. Когато е отменено при висящо производство по първата фаза решението по произнасяне по молбата по чл. 625 ТЗ, решението, с което на основание чл. 710, ал. 1 във връзка с чл. 711, ал. 1 ТЗ е поставено началото на следваща фаза в производството по несъстоятелност, счита ли се за допустимо?

5. Стабилизирането на решението за откриване на производството по несъстоятелност предпоставка ли е за обявяването на дружеството в несъстоятелност по реда на чл. 710 ТЗ, както и за правилността и допустимостта на въззивното решение?

6. Законосъобразността на решението по въззивната жалба срещу решението на съда по несъстоятелността за обявяване на дружество в несъстоятелност обусловена ли е от решението за откриване на производство по несъстоятелност?

7. Нарушават ли се правата на длъжника, когато той не е обявен окончателно за неплатежоспособен, но за него се открива производство по несъстоятелност с решение по чл. 710 ТЗ?

Касаторът поддържа, че посочените въпроси са решени в противоречие с решение № 47/11.02.2005г. по гр. д. № 403/2004г. на ВКС, ТК, I т. о. и решение № 156/07.03.2007г. по т. д. № 643/2006г. на ВКС, ТК, I т. о.

Касаторът сочи следните процесуалноправни въпроси, които според него водят до вероятна недопустимост на въззивното решение:

1. След като в Глава 45 на ТЗ няма особени разпоредби, регламентиращи производство и ред за постановяване на решението по чл. 710 ТЗ, следва ли да се съобрази правилото на чл. 621 за субсидиарното /„съответно“/ прилагане на разпоредбите на ГПК?

2. Допустимо ли е постановяване на решение в закрито съдебно заседание, след като в закона изрично не е посочено, че решението по чл. 711 ТЗ може да се постановява в такова?

3. С постановяване на решението по чл. 710 и сл. ТЗ в закрито заседание накърнява ли се правото на защита на длъжника в откритото производство по несъстоятелност, който следва да се проведе в условията на състезателност на процеса?

4. Когато първоинстанционното решение е недопустимо и, въпреки това, въззивният се произнесе по същество, без да обезсили обжалвания пред него, недопустим първостепенен съдебен акт, въззивното решение явява ли се също недопустимо?

Касаторът поддържа, че посочените процесуалноправни въпроси са решени в противоречие с решение № 5/19.04.2019г. по к. д. № 12/2018г. на КС на РБ, решение № 161/24.02.2021г. по т. д. № 850/2020г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 9308/17.12.2018г. по гр. д. № 603/2018г. на ВКС, ГК, IV г. о.

Касаторът се позовава и на очевидна неправилност на обжалвания въззивен съдебен акт.

Ответникът „ОББ Интерлийз“ ЕАД, [населено място] чрез процесуален представител адв. А. Н. оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Поддържа становище, че не е налице нито една от предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като посочените в изложението въпроси представляват въпроси по съществото на спора, а изложените са относими към касационните основания по чл. 281, т. 3 от ГПК.

Ответниците „Баумаш-70“ ЕООД /н./, НАП, „ИкомСървиз“ АД, „Еликон“ ЕООД, „Г. Г. ЕООД и „З. П. ООД не са изразили становище по касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и доводите за допускане на касационно обжалване, приема следното:

Касационната жалба е редовна - подадена е от легитимирана страна в преклузивния едномесечен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в нея и изложението се съдържат твърдения за касационни основания по чл. 281 ГПК и основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Въззивният съд е констатирал, че с решение № 1229 от 04.07.2019г. по т. дело № 6789/2013г. на Софийски градски съд е обявена неплатежоспособността на „Главно управление строителство и възстановяване“ ЕАД /н./ с начална дата 31.12.2012г., открито е производство по несъстоятелност на дружеството и е назначен временен синдик. Решението е обжалвано пред Софийски апелативен съд, който със свое решение № 10244 от 16.03.2021г. по т. дело № 35/2020г. е обезсилил решението на Софийски градски съд по чл. 630 ТЗ и е прекратил производството по делото. Решаващият съдебен състав е посочил, че въззивното решение е обжалвано с касационна жалба и към м. март 2022г. делото е висящо пред ВКС. Настоящият съдебен състав на ВКС, ТК, Второ отделение констатира, че с решение № 50110 от 06.10.2022г. по т. дело № 2686/2021г. на ВКС, ТК, Първо отделение посоченият въззивен съдебен акт /решение № 10244 от 16.03.2021г. по т. дело № 35/2020г. на Софийски апелативен съд/ е отменен и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Софийски апелативен съд.

В обжалваното решение – предмет на настоящата касационна жалба въззивната инстанция е установила, че с определение № 5095/30.09.2018г. по т. дело № 6789/2013г. на Софийски градски съд, VI-7 състав по чл. 692 ТЗ, обявено в търговския регистър на 30.09.2019г., е одобрен списъка на предявените в срока по чл. 688, ал. 1 ТЗ вземания, а с определение № 4184/19.08.2020г., влязло в сила на 11.05.2021г., не е допуснат до разглеждане от събранието на кредиторите единственият предложен оздравителен план. Предвид липсата на приет оздравителен план /единственият предложен оздравителен план не е допуснат до разглеждане от събранието на кредиторите/ и невъзможността занапред за ново предлагане, допускане, респ. и утвърждаване на друг оздравителен план, въззивният съд е направил извод, че са налице предпоставките за обявяване на „Главно управление строителство и възстановяване“ ЕАД /н./ в несъстоятелност на основание чл. 710 ТЗ със съответните императивно установени в разпоредбата на чл. 711 ТЗ законни последици.

Доводите на „Главно управление строителство и възстановяване“ ЕАД /н./ за недопустимост на обжалваното първоинстанционно решение по чл. 710 ТЗ поради това, че решението по чл. 630 ТЗ не било влязло в сила и нямало сила на пресъдено нещо по отношение на неплатежоспособността на длъжника, са приети от въззивната инстанция за неоснователни. Във въззивното решение са изложени съображения, че наличието на влязло в сила съдебно решение по чл. 630 ТЗ не представлява процесуална предпоставка за постановяване на решението по чл. 710 ТЗ и не е условие за неговата допустимост. Посочено е, че производството по несъстоятелност е особено съдебно производство - универсално принудително изпълнение срещу длъжник в състояние на неплатежоспособност /свръхзадълженост/, като решението по чл. 710 ТЗсе постановява от съда по несъстоятелността служебно /без да е необходимо сезиране/, при наличие на законовите предпоставки, т. е. валидността и допустимостта на това решение не е обусловена нито от наличието на основание за спиране на производството, нито от влизане в сила на решението по чл. 630 ТЗ.

Посочените от касатора в изложението към касационната жалба правни въпроси се отнасят до твърдението на касатора за недопустимост на въззивното решение. Доводът на касатора за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради неговата вероятна недопустимост е неоснователен. Съгласно константната практика на ВКС едно решение е недопустимо, когато не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество, т. е. когато решението е постановено въпреки липсата на право на иск или ненадлежното му упражняване, когато съдът е бил десезиран, когато липсва положителна или е налице отрицателна процесуална предпоставка. Когато съдът се е произнесъл по непредявен иск постановеният съдебен акт е недопустим, тъй като липсва положителна процесуална предпоставка, обуславяща надлежно упражнено право на иск, за която съдът е длъжен да следи служебно.

За разлика от общия исков процес, решението по чл. 710 ТЗсе постановява в производство по несъстоятелност от съда по несъстоятелността служебно при наличие на предвидените в посочената разпоредба законови предпоставки. Съгласно константната практика, обективирана в цитираните от касатора решение № 47/11.02.2005г. по гр. д. № 403/2004г. на ВКС, ТК, I т. о. и решение № 156/07.03.2007г. по т. д. № 643/2006г. на ВКС, ТК, I т. о., решението по чл. 710 ТЗ е недопустимо, когато е постановено при наличие на влязло в сила решение, с което е отменено решението за обявяване на длъжника в несъстоятелност и откриване на производство по несъстоятелност. В този смисъл производството по обявяване на длъжника в несъстоятелност е свързано с откриването на производството по несъстоятелност и с установяване на неплатежоспособността на длъжника.

Формулираните в т. I от изложението втори, трети и четвърти правни въпроси не отговарят на основното изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като не съответстват на установената по делото фактическа обстановка и данните по делото. Решението по чл. 710 ТЗ не е постановено при липса на решение по чл. 630 ТЗ, нито при отменено решение за обявяване неплатежоспособността на касатора и откриването на производство по несъстоятелност. В настоящия случай с решение № 1229 от 04.07.2019г. по т. дело № 6789/2013г. на Софийски градски съд е обявена неплатежоспособността на „Главно управление строителство и възстановяване“ ЕАД /н./ с начална дата 31.12.2012г., открито е производство по несъстоятелност на дружеството и е назначен временен синдик. Посоченият съдебен акт е обезсилен и производството е прекратено с решение № 10244 от 16.03.2021г. по т. дело № 35/2020г. на Софийски апелативен съд, което обаче е отменено и делото е върнато на въззивната инстанция за ново разглеждане по въззивната жалба с решение № 50110 от 06.10.2022г. по т. дело № 2686/2021г. на ВКС, ТК, Първо отделение.

Съгласно разпоредбата на чл. 634 ТЗ решението по чл. 630 ТЗ подлежи на незабавно изпълнение, поради което ако същото не е отменено с влязло в сила решение и са налице предпоставките на чл. 710 ТЗ, то следва да бъде постановено решение за обявяване на съответното дружество в несъстоятелност. Няма спор в съдебната практика, че решенията по чл. 630 и чл. 710 ТЗ имат незабавно действие и пораждат правните си последици от момента на постановяването им независимо дали са обжалвани или не.

Цитираните от касатора решение № 47/11.02.2005г. по гр. д. № 403/2004г. на ВКС, ТК, I т. о. и решение № 156/07.03.2007г. по т. д. № 643/2006г. на ВКС, ТК, I т. о. са постановени при различна фактическа обстановка - влязло в сила решение за отмяна на решението по чл. 630 ТЗ и приложение на чл. 641 ТЗ, какъвто не е настоящият случай. Производството по несъстоятелност е особено съдебно производство – универсално принудително изпълнение срещу длъжник в състояние на неплатежоспособност/свръхзадълженост, и решението по чл. 710 ТЗ се постановява от съда по несъстоятелността служебно, без да е необходимо сезиране, при наличие на предвидените законови предпоставки. Валидността и допустимостта на това решение не е обусловена нито от наличието на основание за спиране на производството, нито от влизане в сила на решението по чл. 630 ТЗ.

Доводът на касатора за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по посочените в раздел II от изложението процесуалноправни въпроси по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и поради недопустимост по чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК е неоснователен. Съгласно константната практика, обективирана в Тълкувателно решение № 1/2017г. от 03.12.2018г. по тълк. дело № 1/2017г. на ОСТК на ВКС, т. 1, процесуалните норми, съдържащи се в Част IV „Несъстоятелност“ на Търговския закон са специални спрямо нормите в Гражданския процесуален кодекс, което следва от препращането в чл. 621 ТЗ. В решение № 161/24.02.2021г. по т. д. № 850/2020г. на ВКС, ТК, I т. о. и решение № 60060/18.08.2021г. по т. д. № 161/2021г. на ВКС, ТК, I т. о. е прието, че поради уредената с чл. 621 ТЗ субсидиарност приоритет имат съдопроизводствените правила на чл. 134, ал. 2 и чл. 268, ал. 1 ГПК. Посочено е, че нарушението на регламентираното от чл. 268, ал. 1 ГПК правило за разглеждане на жалбите в открито заседание с призоваване на страните от въззивния съд представлява нарушение на основно съдопроизводствено правило на въззивното производство, драстично засягане на принципа за публичност и непосредственост. Такова нарушение опорочава постановеното в закрито съдебно заседание въззивно решение до степен на недопустимост. В конкретния случай Софийски апелативен съд съобразно константната практика е постановил решението – предмет на настоящата касационна жалба, след провеждане на открито съдебно заседание с призоваване на страните, като по този начин е осигурил публичността на процесуалните действия, извършвани от съда, като гаранция за тяхната безпристрастност и законосъобразност, като средство за осигуряване на дължимия справедлив процес, като опора за доверие в правосъдието и осигуряване на правото на защита на страните в процеса.

Цитираното от касатора решение № 9308/17.12.2018г. по гр. д. № 603/2018г. на ВКС, ГК, IV г. о. е неотносимо, защото е постановено в хипотезата на частично недопустимо решение поради произнасянето от първоинстанционния съд свръхпетитум – присъдена е законна лихва за незаявен период, какъвто не е настоящият случай.

Не е налице и основание за допускане на касационно решение на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като не е допуснато нарушение на решение № 5/19.04.2019г. по к. д. № 12/2018г. на КС на РБ – въззивното решение е постановено след провеждане на открито съдебно заседание с призоваване на страните и при осигуряване на правото им на участие в процеса.

Неоснователен е и доводът на касатора за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалвания въззивен съдебен акт, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му би допринесло за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена, предвид настъпили в обществените условия и законодателството промени. Точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, което е налице във всички случаи, при които приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите. Касаторът не е обосновал защо счита, че формулираните от него правни въпроси са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, т. е. не е обосновал предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Независимо от това, настоящият съдебен състав приема, че посоченото от касатора основание за допускане на касационно обжалване не е налице, тъй като разпоредбите на чл. 634 и чл. 714 ТЗ са ясни и се прилагат еднозначно от съдилищата. Формираната с решение № 47/11.02.2005г. по гр. д. № 403/2004г. на ВКС, ТК, I т. о. и решение № 156/07.03.2007г. по т. д. № 643/2006г. на ВКС, ТК, I т. о. практика за недопустимост на решението по чл. 710 ТЗ, ако решението за обявяване на длъжника в несъстоятелност и откриване на производство по несъстоятелност по чл. 625 ТЗ е отменено с влязло в сила решение, не налага друг извод. Разпоредбата на чл. 710 ТЗ също е ясна, прилага се безпротиворечиво от съдилищата и по нея е създадена трайноустановена съдебна практика, включително на ВКС, например решение № 15/26.01.2005г. по гр. дело № 1599/2003г. на ВКС, ТК. Развитието на процеса по чл. 711 и следващите ТЗ е в зависимост от изброените в чл. 710 ТЗ предпоставки. Решение за обявяване на длъжника в несъстоятелност по чл. 710 ТЗ с реквизитите по чл. 711 ТЗ може да бъде постановено в няколко алтернативно дадени случая: 1/ ако в срока по чл. 698 ТЗ не е предложен план по чл. 696 ТЗ; 2/ ако предложеният план не е приет на събранието на кредиторите /чл. 703 ТЗ/; 3/ ако приетият от кредиторите план не е утвърден от съда по несъстоятелността /чл. 704 ТЗ/; 4/ в случаите по чл. 630, ал. 2, чл. 632, ал. 1 и чл. 709, ал. 1 ТЗ. Оздравителният план представлява своеобразно споразумение между кредиторите, насочено към оздравяване на предприятието на длъжника и избягване на неблагоприятните последици от несъстоятелността. Когато не се стигне до предлагане или до приемане от кредиторите на предложения оздравителен план не е налице предвидената в ТЗ сделка, поради което производството по несъстоятелност трябва да премине в следващата фаза – обявяване на длъжника в несъстоятелност и удовлетворяване на кредиторите чрез осребряване масата на несъстоятелността. Последицата на неприемане на предложения план за оздравяване от събранието на кредиторите, когато друг не е предложен в срока по чл. 698 ТЗ, е постановяване на решение по чл. 710 ТЗ с реквизитите по чл. 711 ТЗ, включително и когато жалбата на несъстоятелния длъжник против решението на събранието на кредиторите, с което не се приема предложения оздравителен план, е оставена без разглеждане поради нейната недопустимост. В хипотезата, когато решението за обявяване на длъжника в несъстоятелност и откриване на производство по несъстоятелност по чл. 625 ТЗ е отменено с влязло в сила решение, решението по чл. 710 ТЗ се явява недопустимо и следва да бъде обезсилено. Не са налице основания за изменение на трайноустановената съдебна практика по приложението на чл. 710 ТЗ.

По отношение на поддържаното основание по чл. 280, ал. 2 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение, следва да се приеме, че постановеното от въззивния съд решение не е очевидно неправилно, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Такъв порок би бил налице, когато въззивният съд е приложил отменен закон, когато е приложил закон в противоречие с неговия смисъл, когато е нарушил основни съдопроизводствени правила или е формирал изводите си в явно противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на материален и процесуален закон, или от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само при вече допуснат касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК. В случая обжалваното въззивно решение не попада в нито една от горепосочените хипотези, поради което същото не може да бъде допуснато до касационно обжалване на това основание.

Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответниците не се присъждат, тъй като не е направено искане и не са представени доказателства, че такива са направени в касационното производство.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, състав на Второ отделение

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 157 от 15.03.2022г. по в. т. дело № 1017/2021г. на Софийски апелативен съд, 15 т. състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.