Р Е Ш Е Н И Е

№50206

Гр. София, 25 ноември 2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. трето гр. отделение, в публичното заседание на 26.10.2022 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

ТАНЯ ОРЕШАРОВА

При участието на секретаря В. И.

като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. №3578/20 г.,

за да се произнесе, намира следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

ВКС разглежда касационната жалба на О. К. срещу въззивното решение на Окръжен съд В. Т. по гр. д. №304/20 г. С въззивното решение са уважени предявените по реда на чл.422 ГПК от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД срещу касатора искове – признато е за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 5073,39 лв., главница по договор за потребителски кредит №2377013 от 10.08.13 г. и сумата от 3744, 04 лв. – договорна лихва върху главното вземане за периода 21.01.17 – 21.08.17 г., на осн. чл.79 и чл.99, ал.1 ЗЗД, вр. с чл.9,11 и 26 от Закона за потребителския кредит/ЗПК/, ведно със законната лихва върху главницата от 6.03.18 г. и лихва за забава по чл.86 ЗЗД в размер на 293,37 лв. за времето от 21.01.17 г. до 6.03.18 г..

Обжалването е допуснато на осн. чл.280, ал.1,т.1 ГПК, за да се провери съответствието на въззивното решение с ТР №1/27.04.22 г. по т. д. №1/20 г. ОСГТК на ВКС, по въпросите за задължението на въззивния съд да се произнесе по възражението на ответника за нищожност на договора поради несъответствие с предвидената в закона форма – чл.10, вр. с чл.22 ЗПК и да се произнесе и служебно за наличието на неравноправни клаузи в договора за потребителски кредит.

В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила и необоснованост, иска се отмяната му и постановяване на ново решение за отхвърляне на исковете.

Ответникът по жалба „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, гр. София я оспорва като неоснователна по подробно изложени в писмен отговор съображения.

ВКС, като разгледа жалбата, намира следното:

По въпросите, по които е допуснато обжалването:

В ТР №1/27.04.22 г. по т. д. №1/2020 г. ОСГТК във връзка с поставените от касатора въпроси е прието следното:

„С новелата на чл. 7, ал. 3 ГПК /ДВ бр. 100/2019 се предвиди изрично задължение на съда да следи служебно за нищожността по чл. 146 ал. 1 от Закона за защита на потребителите, произтичаща от неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. Изрично задължение да следи за неравноправни клаузи в потребителските договори съдът има и в заповедното производство. При установяването на такава клауза, на основание чл. 411 ал. 2 т. 3 ГПК, съдът отказва издаването на заповед за изпълнение.

По отношение на останалите сделки, задължението на съда да се произнесе за нищожността им се извежда от общите принципи на гражданския процес. Тези основни правни норми не са абсолютни, не действат самостоятелно, а си взаимодействат и се допълват и трябва да се прилагат така, че да се прояви тяхната балансираност. …..

Когато нищожността произтича от формата или съдържанието на договора, съдът е длъжен да я констатира служебно, като в този случай правото на страната да се позове на нея не е обвързано със срок.”

По същество на жалбата:

Въззивният съд е уважил исковете за присъждане на главница, договорна и мораторна лихва, като е приел с позоваване на чл.301 ТЗ, че сключеният между „Уникредит консюмър файненсинг” ЕАД и ответника договор за потребителски кредит е валиден. С договора ищецът е предоставил на ответника сумата от 50 000 лв. срещу задължение за връщането й с уговорената лихва, съобразно приложения погасителен план. В чл.12, ал.6 от договора е позволено прехвърлянето на вземанията в полза на трето лице, както изисква чл.26, ал.1 ЗПК. Вземането по договора за потребителски кредит е прехвърлено от „Уникредит консюмър файненсинг” ЕАД с договор за цесия от 21.08.17 г. и част от него е предмет на иска, заведен от цесионера „Агенция за събиране на вземания” ЕАД срещу длъжника О. К..Извършената цесия на вземанията по договора от м. август 2017 г. легитимира ищеца-цесионер като страна по материалното правоотношение, която има право да получи изпълнение. Въззивният съд е отхвърлил като неоснователно възражението на ответника по иска, че цесионерът не може да уведоми длъжника за цесията и това уведомление да доведе до промяна на активната страна по правоотношението. В случая, видно от представеното пълномощно, ищецът е действал като пълномощник на кредитора – цедент при изпълнение на задължението на последния да уведоми длъжника за цесията. Законът не урежда изявлението по чл.99, ал.4 ЗЗД като лично на кредитора - цедент. В случая то е изпратено от овластения пълномощник – цесионер на длъжника на посочения от последния по кредитната преписка адрес, който съвпада с постоянния и настоящия му адрес. Така цесията е породила действие спрямо него на осн. чл.99, ал.4 ЗЗД.

В решението си въззивният съд е разгледал част от възраженията на ответника по иска и ги е отхвърлил като неоснователни, според изложеното по - горе. Друга част от възраженията на ответника по иска – сега касатор обаче не са разгледани от въззивния съд. Ответникът по иска е направил в писмената защита пред първоинстанционния съд и в отговора на въззивната жалба на ищеца възражение за нищожност на сключения с „Уникредит конкюмър файненсинг” ЕАД, гр. София договор за потребителски кредит №2377013/12.08.16 г., поради неспазване на предвидената от закона форма и по –конкретно – на изискването за размера на шрифта на договора, който следва да е не по –малък от 12, съгл. чл.10, ал.1 ЗПК, в редакцията към сключване на договора за потребителски кредит. На това изискване не отговарят според ответника по иска и всички приложения към договора за потребителски кредит.

Въззивният съд не е обсъдил и не се е произнесъл по своевременно направеното, според приетото в ТР №1/2022 г. ОСГТК, възражение на ответника за нищожност на договора за потребителски кредит, поради неспазване на формата по чл.10, ал.1 ЗПК. Съгласно чл.10, ал.1 ЗПК всички елементи на договора следва да бъдат представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12. Изискването на чл. 10, ал. 1 ЗПК гарантира, че информацията ще бъде представена прозрачно и четливо, за да бъде достъпна за потребителя и да се осуети използването на дребен шрифт, който поражда опасност важна информация относно правата и задълженията на потребителя да бъде пропусната от него. Ако договорът за потребителски кредит е с размер на шрифта по-малък от 12, то той е недействителен на осн. чл. 22 ЗПК.

В случая въззивният съд е следвало и служебно / ТР №1/2013 г. ОСГТК/ да назначи съдебно-техническа експертиза за размера на шрифта на договора за потребителски кредит и приложенията към него, с помощта на която да се произнесе по възражението на ищеца за недействителност на договора поради неспазване на предвидената в закона форма. Служебно, с оглед провеждане на въззивното производство при действието на новелата на чл.7, ал.3 ГПК/ ДВ бр.100/19 г../, съдът е бил длъжен да следи и за наличието на неравноправни клаузи в потребителския договор, като даде възможност на страните да изразят становище по тези въпроси. В този смисъл е цитираното по-горе ТР №1/22 г. ОСГТК и трайната практика на ВКС и съдилищата – напр. р. по гр. д. №871/21 г. на първо т. о. на ВКС, р. по гр. д. №248/22 г. на ОС Добрич, р. по гр. д. №46/19 г. на ОС Хасково и др.

Въззивното решение е неправилно – поради неспазване на съдопроизводствените правила, задължаващи въззивния съд и служебно да събере допустими и необходими за разрешаване на спора доказателства и да следи за неравноправни клаузи в потребителския договор, спорът е останал неизяснен от фактическа и правна страна. Това налага отмяна на обжалваното въззивно решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, с назначаване на техническа експертиза за размера на шрифта на договора за потребителски кредит/ чл.10, ал.1 ЗПК/ и произнасяне по наличие на неравноправни клаузи в него след като се даде възможност на страните да изразят становище по тези въпроси/ чл.7, ал.3 ГПК/.

Поради изложеното и на осн. чл.293 ГПК, ВКС на РБ, трето г. о.

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивното решение на Окръжен съд В. Т. по гр. д. №304/20 г. от 5.08.20 г.

ВРЪЩА делото на този съд за ново разглеждане от друг състав.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: