О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 50632гр. София, 23.11.2022 годинаВ ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА

ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

изслуша докладваното от съдия А. Б. т. д. № 2613 по описа за 2021г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „А.Т.Д. – България“ ООД, представлявано от особения представител адв. Н. К., срещу решение № 260211 от 09.08.2021г. по в. т.д. № 718/2020г. на Пловдивски апелативен съд, Гражданско отделение, III-ти състав, с което е потвърдено решение № 260047 от 01.10.2020г. по т. д. № 288/2016г. на Пловдивски окръжен съд, Търговско отделение, XIII състав. С потвърденото първоинстанционно решение са отменени като незаконосъобразни решенията, взети по т.2 от дневния ред на проведеното на 25.04.2016г. общо събрание на съдружниците в „А.Т.Д. – България“ ООД, обективирани в констативен протокол от същата дата, съставен от И. К. в качеството му на помощник – нотариус на нотариус Т. Д. с рег. № 072 на Нотариалната камара, а именно: изключване на В. И. Ч. като съдружник в дружеството на основание чл.126, ал.3, т.1 и т.3 ТЗ и поемане на дяловете му от К. Д..

Касаторът излага доводи за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че решението е недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл по порок на решението на общото събрание, който не е релевиран в исковата молба, а именно: че процесното общо събрание е свикано от неоправомощено лице. Излага подробни съображения за неправилност на извода на въззивния съд, че общото събрание е следвало да бъде свикано от В. И. Ч., като поддържа, че към 01.01.2015г. ищецът е престанал да управлява и да представлява дружеството с оглед подаденото от него уведомление за освобождаване като управител и заличаване от Търговския регистър. Изразява несъгласие с твърдението за процесуална незаконосъобразност на взетите решения поради обстоятелството, че към датата на провеждане на общото събрание К. Д. не е имал качеството на съдружник. Счита за неправилен извода на съда, че вменените на ищеца нарушения касаят действия в качеството му на управител, а не неизпълнение на задълженията му, поети като съдружник. В тази връзка навежда доводи, че в хипотезата, когато нарушенията на съдружника, който едновременно е и управител на дружеството, осъществяват едновременно фактическия състав на основанията за изключване по чл.126, ал.3, т.1 - т.3 ТЗ и на отговорността по чл.145 ТЗ, не е налице забрана за кумулирането им. Поддържа, че действията/бездействията на В. И. Ч. представляват именно основания за изключването му като съдружник.

В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът обосновава наличие на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2, предл. 2 и предл.3 ГПК. Поддържа оплакването си за недопустимост на въззивното решение, поради произнасянето от съда по нерелевирано в исковата молба основание за отмяна на решението на общото събрание. Оплакването си за очевидна неправилност на атакувания акт обосновава с неправилните изводи на съда, че общото събрание е следвало да бъде свикано от ищеца и че взетите решения са незаконосъобразни предвид обстоятелството, че към датата на провеждане на общото събрание К. Д. не е имал качеството на съдружник, както и с неправилния извод на съда за наличието на основание за ангажиране на отговорността на управителя по реда на чл.145 ТЗ, а не за изключването му като съдружник на основание чл.126, ал.3 ТЗ. Сочи като обуславящи следните материалноправни въпроси:

1. Приложима ли е санкцията по чл.126 ТЗ по отношение на съдружник за действия, визирани в чл.126, ал.3, т.1-3 ТЗ, който съдружник едновременно е и управител на дружеството, или отговорността му може да бъде реализирана само по реда на чл.145 ТЗ?

2. В случаите, в които съдружникът е едновременно и управител на дружеството и извършените от него нарушения могат да се квалифицират като неоказване на съдействие за дейността на дружеството /чл.126, ал.3, т.1 ТЗ/ или като действие против интересите на дружеството /чл.126,. ал.3, т.3 ТЗ/, съдружникът – управител може ли да бъде освободен като управител и изключен като съдружник?

3. При условие, че нарушенията на съдружника на задълженията му като управител осъществяват едновременно фактическия състав на отговорността по чл.145 ТЗ и на основанията за изключване по чл.126, ал.3, т.1 и т.3 ТЗ, съществува ли пречка приложението им да се кумулира, след като законът не съдържа забрана за това?

Касаторът поддържа, че първи и втори въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 5 от 05.02.2016г. по т. д. № 3583/2014г. на ВКС, ТК, II т. о. и решение № 196 от 22.11.2013г. по т. д. № 665/2012г. на ВКС, ТК, II т. о. По отношение на трети въпрос твърди, че същият е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

Ответникът по касация В. И. Ч., представляван от адв.Р. П., оспорва касационната жалба. Поддържа, че не са налице основанията по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като въззивното решение съответства изцяло на съдебната практика на ВКС. Излага подробни съображения за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:

Касационната жалба е редовна - подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.

Въззивният съд е приел, че ищецът В. И. Ч. е изложил твърдения за незаконосъобразност на решението, прието на 25.04.2016 г. на извънредно общо събрание на ответника „А.Т.Д. – България“ ООД, проведено в кантората на нотариус Т. Д., свикано от съдружника К. Д., поради ненадлежно свикване на процесното общо събрание от нелегитимирано лице, както и поради ненадлежното му провеждане.

На първо място, апелативният съд е приел, че ответникът не е доказал законосъобразното свикване на проведеното извънредно общо събрание, тъй като регламентираното в чл.138, ал.1 ТЗ право и задължение не е упражнено от вписания по партидата на дружеството в Търговския регистър управител - В. И. Ч.. Изтъкнал е липсата на доказателства, респ. на наведени твърдения, че свикването на общото събрание е извършено в хипотезата на чл.138, ал.2, изр.2 ТЗ. Приел е за нововъведено, а и преди всичко правно неиздържано, твърдението на ответника, че първоинстанционният съд не е зачел обстоятелството, че на 01.12.2014г. В. И. Ч. е подал уведомление до дружеството на основание чл.141, ал.5 ТЗ за освобождаването му като управител. Изложил е съображения, че доколкото на основание чл.140, ал.4 и чл.141, ал.6 ТЗ изборът и освобождаването на управител има действие по отношение на трети лица, вкл. и по отношение на държавни органи и съда, от момента на вписването в ТРРЮЛНЦ, дори и ищецът да е упражнил правото по чл.141, ал.5 ТЗ, при положение че не е заличен като управител на дружеството, не се придава качеството на К. Д. на лице, правоимащо да свика общото събрание. Заключил е, че опорочената процедура по свикване на процесното събрание от неправоимащо лице е основание за процесуална незаконосъобразност на взетите решения, дори и да се приеме, че към момента на предприемане на тези действия същото е имало качеството на съдружник.

На следващо място, въззивният съд е съобразил приложеното т. д. № 299/2016г. на Пловдивски окръжен съд и е приел за безспорно обстоятелството, че на проведено на 22.04.2016г. извънредно общо събрание К. Д. е изключен като съдружник в дружеството. С оглед на това е споделил приетото от първоинстанционния съд, че към момента на провеждане на общото събрание от 25.04.2016г., К. Д. не е имал качеството на съдружник, което обуславя и материалната незаконосъобразност на взетите решения. Изтъкнал е, че на основание чл.140, ал.4 ТЗ действието на подлежащото на вписване решение на общото събрание на ООД за изключване на съдружник настъпва веднага от момента на приемане на решението. С оглед на това е заключил, че във вътрешните отношения между съдружниците изключването на К. Д. е настъпило непосредствено след гласуване на решението на 22.04.2016г. и той е изгубил качеството си на съдружник към 25.04.2016г. Отбелязал е, че последващата отмяна на решението от 22.04.2016г. за изключване на К. Д. като съдружник не променя този извод, тъй като решението, с което е уважен иск по чл.74 ТЗ, няма обратно действие, респ. действа само занапред.

На последно място, въззивният съд е съобразил изпратената от ответника до ищеца нотариална покана и е приел, че всички вменени му нарушения по повод участието му в дружествените работи касаят действия в качеството му на управител /ограничаване право на информация, конкурентна дейност, подписване в качеството на управител на неизгодни за дружеството споразумение и други/, а не неизпълнение на задълженията му, поети като съдружник, и нарушения на разпоредбите на ТЗ и на дружествения договор в това му качество. Изложил е съображения, че санкцията по чл.126 ТЗ е неприложима по отношение на съдружник за действия по чл.126, ал.3, т.1-3 ТЗ, които са извършени от него в качеството му на управител, дори и при действително причинени вреди на дружеството, като е заключил, че отговорността може да бъде реализирана само като имуществена по реда на чл.145 ТЗ. С оглед на това апелативният съд е споделил извода на първоинстанционния съд, че нарушението на задълженията, възникнали по силата на мандатното правоотношение дружество – управител от В. И. Ч. не е основание за изключването му като съдружник по реда на чл.126, ал.3 ТЗ. Отбелязал е, че изводът не се променя от показанията на свидетелите Мавраянис и Маламицис, доколкото същите не установяват наличие на осъществени системни, увреждащи дружествените работи действия от страна на ищеца в качеството му на съдружник, като същите дори са лишени от конкретика по отношение на такива действия, извършени от В. И. Ч. в качеството на управител.

Настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.

Неоснователно е оплакването на касатора за недопустимост на обжалваното решение поради нарушение на принципа на диспозитивното начало – произнасяне от въззивния съд по нерелевирано в исковата молба основание за отмяна на решението на общото събрание, а именно свикване на процесното общо събрание от неоправомощено лице. Въззивната инстанция не се е произнесла извън пределите на заявената с исковата молба защита и по ненаведени от ищеца факти и обстоятелства. Ищецът ясно е формулирал в обстоятелствената част на исковата молба, в седем точки, твърдения за наличие на основания за отмяна на решенията на общото събрание на съдружниците на „А.Т.Д. – България“ ООД, проведено на 25.04.2016г., като изрично в т.1 е посочил наличието на нарушена процедура за свикване на събранието, респ. на незаконосъобразност на взетите решения, поради свикването му от нелегитимирано лице – от К. Д., без последният да е отправял писмено или устно искане до управителя на дружеството за свикване на общо събрание.

Не е налице и основанието по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение. За разлика от неправилността на съдебния акт като общо касационно основание по чл.281, т.3 ГПК, очевидна неправилност е налице, когато е налице видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен съдебен акт. Очевидно неправилен е съдебен акт, който е постановен „contra legem“ до такава степен, при която законът е приложен в неговия противоположен смисъл или който е постановен „extra legem“, т. е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма. Очевидна неправилност е налице и когато въззивният акт е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Не е налице очевидна неправилност обаче, когато въззивният акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, при противоречие с практиката на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз, когато е налице неправилно решаване на спорни въпроси относно приложимия закон или относно действието на правните норми във времето, както и когато необосноваността на въззивния акт произтича от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, в които случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. В случая не е налице очевидна неправилност на обжалваното решение, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано. Отделно от това, твърденията на касатора, с които обосновава очевидната неправилност на обжалваното решение, преповтарят наведените в касационната жалба аргументи за материална незаконосъобразност и необоснованост на атакувания акт по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, които могат да се обсъждат само след допускане на касационното обжалване. Основанието по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК не е тъждествено на касационните основания по чл.281, т.3 ГПК и неговото приложно поле следва да бъде ясно обосновано.

Формулираните в изложението материалноправни въпроси не отговарят на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК и не могат да обосновават допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Същите са въведени във връзка с оплакването на касатора, че в хипотеза, при която съдружникът е едновременно и управител на дружеството, извършените от него нарушения представляват основания за изключването му като съдружник на основание чл.126, ал.3 ТЗ, а не за ангажиране на имуществената му отговорност като управител по реда на чл.145 ТЗ. Въпросите биха удовлетворили общия селективен критерий по чл.280, ал.1 ГПК, ако произнасянето от съда по доводите, свързани с това твърдение, би могло да доведе до различен от настоящия правен резултат. В случая въззивният съд е разгледал и се е произнесъл по релевираните от ищеца основания за отмяна на решенията на общото събрание по реда на въвеждането им в обстоятелствената част на исковата молба. Поради това на първо място е изложил мотиви относно основателността на твърденията за наличие на нарушена процедура за свикване на общото събрание, респ. за липсата на организирано и ръководено от управителя събрание. На второ място се е произнесъл по основателността на твърдението за участие в процесното общо събрание на лице, което поради изключването му няма качеството на съдружник. И едва на последно място, е изложил аргументи в подкрепа на извода, че вменените на ищеца нарушения представляват действия в качеството му на управител, за които следва да бъде ангажирана имуществената му отговорност по чл.145 ТЗ, а не са неизпълнение на задълженията му като съдружник, за които е приложима санкцията по чл.126, ал.3 ТЗ. Във връзка с изводите на съда по първите две от наведените основания за незаконосъобразност на атакуваното решение касаторът не е поставил правни въпроси, поради което отговорът на поставените въпроси във връзка с последното релевирано основание не би променил решаващия извод на въззивния съд за основателност на иска по чл.74 ТЗ.

По изложените съображения настоящият състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. При този изход на спора на касатора не се дължат разноски, но същият следва да заплати по сметка на ВКС държавна такса по допускане на касационното обжалване в размер на 30 лева. На ответника следва да бъдат присъдени направените в настоящото производство разноски в размер на 800 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 260211 от 09.08.2021г. по в. т.д. № 718/2020г. на Пловдивски апелативен съд, Гражданско отделение, III-ти състав.

ОСЪЖДА „А.Т.Д. – България“ ООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], ет.6, ап.17, да заплати на В. И. Ч., чрез адв.Р. П., със съдебен адрес: [населено място], [улица], Търговски и административен център „Гранд“, ет.3, офис 3-65, сумата от 800 лв. /осемстотин лева/ - адвокатско възнаграждение за касационното производство, на основание чл.78 ГПК.

ОСЪЖДА „А.Т.Д. – България“ ООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], ет.6, ап.17, да заплати по сметка на Върховен касационен съд държавна такса по допускане на касационното обжалване в размер на 30 лв. /тридесет лева/.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: