Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на първи февруари две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Д. Ч. Членове: ЕМАНОИЛ М. Д. при секретар М. Д. и с участието на прокурора Д. К. изслуша докладваното от съдията Е. Д. по административно дело № 7277 / 2022 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на кмета на Р. Л. Столична община, чрез процесуален представител, против решение №3459/23.05.2022г., постановено по адм. дело №1278/2022г. по описа на Административен съд София-град/АССГ/.

Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменително основание по чл.209, т.3 от АПК. Подробни съображения в подкрепа на касационното основание излага в касационната жалба Претендира разноски. Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.

Ответната страна – А. С., чрез процесуален представител в писмен отговор оспорва касационната жалба и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Настоящият състав на Върховния административен съд, Пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима.

Разгледана по същество касационната жалба е основателна.

С обжалваното решение АССГ е обявил нищожността на отказ, обективиран в писмо №РЛЦ21-ГР94-1933/3 от 19.01.2022г. на кмета на район Лозенец, да се изплатят средства от държавния бюджет за компенсиране разходите за отглеждане и обучение на И. Ф..

За да постанови този резултат първоинстанционния съд е приел, че оспореното писмо, съдържащо мотивиран отказ за компенсиране на разходите е издадено от кмета на Р. Л. въз основа на Заповед №СОА 21-РД 09-414 от 16.03.2021г. на кмета на Столична община, с която на осн. чл.44, ал.1, т.8, т.9 и ал.2 ЗМСМА и във връзка с Наредба за условията и реда за предоставяне и изплащане на средства от държавния бюджет за компенсиране на разходите, извършени от родителите за отглеждането и обучението на децата, които не са приети в държавни или общински детски градини или училища поради липса на свободни места /Наредбата/, е възложил на кметовете на райони в СО да издават заповеди за определяне размера на компенсацията за допустимите разходи за съответния период или за мотивиран отказ за изплащането на компенсация за недопустимите разходи или за прекратяване изплащане на компенсациите при наличие на съответните предпоставки в Наредбата.

Съдът е счел, че в нормата на чл.8, ал.4 от Наредбата е заложено изпълнението на упоменатите в нея функции да бъде осъществявано от кмета на общината като Наредбата не регламентира правна възможност кметът на общината да възлага функциите си по нея на друго лице.

АССГ е приел, че в разпоредбата на чл.8, ал.4 от Наредбата не е предвидена възможност за делегиране с изричен текст на определени права, включително на правомощието на кмета на общината да издава мотивиран отказ, като по общото правило отказът може да бъде издаван от лице, различно от кмета на общината, но само при условия на заместване, каквато хипотеза не е налице в случая. Според съда разпоредбите на чл.44, ал.1, т.9 ЗМСМА и на чл.46, ал.1, т.12 ЗМСМА не противоречат на извода, че следва да е налице нормативно определена възможност на прехвърляне на конкретни правомощия, тъй като посочените разпоредби на ЗМСМА установяват общото правило и възможност да се възлагат правомощия на кметовете на райони, но какви точно правомощия могат да се възложат е определено в съответния нормативен акт.

Съдът е достигнал до извод, че кмета на СО няма нормативната възможност да прехвърля правото си да издаде отказ за компенсиране разходите по Наредбата.

Решението на АССГ е неправилно.

Съгласно чл.8, ал.4 от Наредбата (в приложимата редакция), когато не са налице условията по чл.3, кметът на общината издава мотивиран отказ за компенсиране на разходите, който може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Предвид цитираната разпоредба компетентен орган за издаване на мотивиран отказ е кмета на общината, както правилно е приел АССГ.

В конкретния казус обаче противно на възприетото от първостепенния съд кмета на район Лозенец, издал писмо №РЛЦ21-ГР94-1933/3 от 19.01.2022г. е действал при условията на прехвърлена на компетентност в хипотеза на делегиране.

Придобитата на основание Наредбата компетентност на кмета на общината е прехвърлена върху друг орган с допустимо правно средство, а именно с изричен правен акт, който в случая е Заповед №СОА21-РД-09-414/16.03.2021г. на кмета на Столична община, издадена на основание чл.44, ал.1, т.1, т.8, т.9 и ал.2 ЗМСМА.

Делегираното е извършено при спазване принципа по чл.10, ал.1 АПК на основание разпоредбата на чл.44, ал.1 т.9 ЗМСМА, изр. 1, предложение първо, според която кметът на общината възлага изпълнението на свои функции на кметовете на кметствата и районите.

С тази норма при използване от законодателя на достатъчно ясна публично правна терминология относно термина „възлагане“ и при липса на изрично въведено ограничение, на практика е дадена възможност за делегиране на широк кръг от правомощия, т. е. на по-голям обем от материална компетентност, независимо от начина й на придобиване (в случая придобита с разпоредба подзаконов нормативен акт).

В настоящия казус определената с подзаконовия нормативен акт функция по издаване на мотивиран отказ за компенсиране на извършените от родителите разходи при условията и по реда на Наредба за условията и реда за предоставяне и изплащане на средства от държавния бюджет за компенсиране на разходите, извършени от родителите за отглеждането и обучението на децата, които не са приети в държавни или общински детски градини или училища поради липса на свободни места е прехвърлена на друг по-долустоящ административен орган -кмета на съответния район.

Не се касае за липса на нормативна възможност за прехвърляне на компетентност поради неконкретизиране на точните правомощия, които могат да се възложат на кметовете на райони, както неправилно е приел първоинстанционния съд. Същите са конкретно опредени в нормата на чл.8, ал.4 от Наредбата и са прехвърлени в този обем със съответния акт.

Решението на АССГ като постановено в противоречие с материалния закон трябва да се отмени. С оглед липсата на диспозитив в обжалваното съдебно решение относно материалната законосъобразност на оспорения акт и с оглед осигуряване право на защита на страните в процеса пред първата инстанция делото следва се върне на тази инстанция за разглеждане от друг състав, който след установяване релевантните факти по делото и при съвкупна преценка на всички относими събрани по делото доказателства, следва да извърши проверка на оспорения акт съобразно чл.168, ал.1 АПК за основанията за оспорване по чл.146 т.2-5 АПК, и изложи мотиви относно наведените доводи в жалбата.

С оглед изхода на спора не се възлагат разноски за производството пред настоящата инстанция. Възлагането им следва да бъде осъществено съгласно чл.226, ал. 3 АПК при новото разглеждане на делото.

По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2, изр. първо, предложение последно вр. чл.222, ал.2 АПК, състав на Пето отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение №3459/23.05.2022г., постановено по адм. дело №1278/2022г. по описа на Административен съд София-град.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, при спазване указанията, дадени по-горе в мотивите.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ДОНКА ЧАКЪРОВА

секретар:

Членове:

/п/ Е. М. п/ ЕМИЛ ДИМИТРОВ