Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи март две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Й. К. Членове: ПЕТЯ Ж. П. при секретар Б. П. и с участието на прокурора Е. Г. изслуша докладваното от председателя Й. К. по административно дело № 7307 / 2022 г. Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

С решение № 3928 от 13.06.2022г., постановено по адм. д. № 7685/2021г. Административен съд – София-град, трето отделение, 15-ти състав, е отхвърлил жалбата на „ФИНТРОП ФАРМ“ ЕООД, [ЕИК], срещу Ревизионен акт /РА/ № Р – 22221920003790 - 091 - 001/ 23.04.2021г, издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. София, потвърден с решение № 999 от 02.07.2021г. на директора на Д“ОДОП“-София, с който са установени допълнително задължения за жалбоподателя за данъчни периоди м.10 – 12. на 2018г. и м.01 – 02 на 2019г. по ЗДДС в размер на 546 551,47лв. главница и лихви в размер на 127 645,52лв.

С решението съдът е осъдил жалбоподателя да заплати на НАП –София разноски по делото в размер на 9 271,97лв.

Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от „ФИНТРОП ФАРМ“ ЕООД, [ЕИК], с адрес гр.София, [улица], партер, представлявано от управителя Р. Ц., чрез пълномощника му адв.С. Ж.. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд София град е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. М. В. административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд – София град и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени оспорения ревизионен акт. Претендира присъждане на разноски за всички съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба - директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика"- гр. София чрез своя процесуален представител главен юрисконсулт И. К. взема становище за неоснователност на жалбите. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е не основателна.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С решението си Административен съд – София град е отхвърлил жалбата на „ФИНТРОП ФАРМ“ ЕООД, [ЕИК], срещу Ревизионен акт /РА/ № Р – 22221920003790 - 091 - 001/ 23.04.2021г, издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. София, потвърден с решение № 999 от 02.07.2021г. на директора на Д“ОДОП“-София, с който са установени допълнително задължения за жалбоподателя за данъчни периоди м.10 – 12. на 2018г. и м.01 – 02 на 2019г. по ЗДДС в размер на 546 551,47лв. главница и лихви в размер на 127 645,52лв. Първоинстанционният съд е описал фактическата обстановка по провеждане на ревизията, в това число упражненото право на данъчен кредит от задълженото лице по доставки на „Премиум фарм“ ЕООД и „Мегалайф“ ЕООД. Описани са представените в хода на ревизионното производство фактури издадени от доставчиците и приложени към тях приемо-предавателни протоколи, както и заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, след което съдът е пристъпил към изграждане на своите изводи по законосъобразността на оспорения ревизионен акт. Изложени са мотиви, че актът е издаден от компетентен орган, в предвидена от закона форма, при липса на допуснати нарушения на административно-производствените правила. Решаващият съд е приел, че оспореният ревизионен акт е издаден в съответствие с материалния закон. Мотивите му в тази насока са изложени на стр.6 – 7 от решението и систематизирани за целите на настоящето изложение, се свеждат до следното: 1.Дадено е тълкуване на относими правни разпоредби относно правото на данъчен кредит, в това число значението на реалното извършване на доставката за възникване на правото. В тази връзка са цитирани и съответни решения на Съда на Европейския съюз. 2. Изграден е извод, че представените в хода на делото доказателства не установяват реално извършване на доставка . 3. Представените от задълженото лице фактури и приемо-предавателни протоколи не удостоверяват реално извършени доставки, а фиктивни такива, тъй като в хода на делото не е установено доставчиците да са разполагали със стоките, за да могат да ги прехвърлят на дружеството-получател. 4. В продължение е прието, че това обстоятелство прави без значение това, че фактурите са надлежно осчетоводени, че плащането по тях е извършено по банков път, че с въпросните стоки задълженото лице е извършило последващи доставки.

Направен е краен извод за законосъобразност на оспорения ревизионен акт и неоснователност на жалбата.

Първоначалното решение на Административен съд – София град е правилно и законосъобразно.

В касационната жалба на „Ф. Ф. ЕООД се правят оплаквания за неправилност поради наличие на всички отменителни основания по чл.209,т.3 АПК – допуснато нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост. Навеждат се доводи, че в противоречие със събраните по делото доказателства първоинстанционният съд е приел, че не са налице реално извършени доставки, без да бъде съобразено, че за доставките задълженото лице разполага не само с фактури, но и с приемо-предавателни протоколи за прехвърляне на собствеността върху стоката, както и доказателства, че разплащанията са извършени по банков път и с придобитите стоки са извършени последващи доставки.

По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното:

Принципно по делото няма спор за факти. Установено е, че ревизираното дружество „ФИНТРОП ФАРМ“ ЕООД има за основен предмет на дейност търговия с лекарствени средства, като за ревизираните данъчни периоди м.10 – 12. на 2018г. и м.01 – 02 на 2019г. са му определени допълнително задължения по ЗДДС в размер на 546 551,47лв. главница и лихви в размер на 127 645,52лв. в резултат на непризнато право на данъчен кредит по доставки на „Премиум фарм“ ЕООД и „Мегалайф“ ЕООД. По тази причина като основен спорен въпрос между страните е определено това дали процесните фактури удостоверяват реално извършени доставки. По изложените по-горе мотиви първоинстанционният съд е приел, че от доказателствата по делото не се установява реално извършване на доставки, че това обстоятелство не се променя от наличието на съставени приемо-предавателни протоколи и извършена разплащане по банков път, доколкото от доказателствата по делото е установено по несъмнен начин, в това число с влезли в сила ревизионни актове, че двамата доставчици не са разполагали с подобен род стоки /лекарствени продукти/, върху които да прехвърлят собствеността в полза на ревизираното дружеството. При условията на чл.221,ал.2 АПК настоящата съдебна инстанция споделя този извод на първоинстанционния съд, като го намира за обоснован на фактите по делото и при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон.

В допълнение на изложеното от първоинстанционния съд и в отговор на опакванията в касационната жалба следва да бъде посочено следното:

Разпоредбите на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС обуславят възникването на правото на приспадане на данъчен кредит от кумулативното осъществяване на елементите на регламентирания в ЗДДС сложен фактически състав, който наред с притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, включва и установяването на реалното получаване на стоките или извършването на услугите по облагаемата доставка - арг. от чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС. Необходимостта от установяване на обективното извършване на доставките не се отрича от СЕС в Решението от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11, който в своята практика многократно подчертава, че националният съдия следва да осъществи конкретна преценка на всички събрани в производството пред него доказателства и въз основа на тях да формира изводите си за наличието или липсата на реална доставка. Това негово разбиране е отново застъпено в Решение от 31.01.2013 г. по дело С-643/11, съобразно което "Правото на Съюза, както и принципите на данъчен неутралитет, на правна сигурност и на равно третиране допускат на получател на фактура да се откаже право на приспадане на ДДС, платен за получена доставка, по съображение, че липсва действително извършена облагаема сделка".

В случая фактурите действително са придружени от съставени приемо-предавателни протоколи, но същите са приети като фиктивни и не отразяващи реално извършени доставки. Този извод е обоснован с факта, че в хода на ревизията е установено, че и двамата доставчици не са разполагали с подобен род стока, защото няма извършени ВОП по придобиване на същите. Доколкото предмет на доставка са лекарствени продукти, за които по нормативен порядък е установено какви следва да бъдат придружаващите доставката документи, не могат да бъдат споделени оплакванията на касатора, че начина на придобиване на такава стока от доставчиците е без значение за реалността на извършените доставки. В случая става въпрос за регулирана дейност, поради което от съществено значение е получателят да положи грижата на добър търговец и извърши предварителна проверка относно надежността и редовността на своите доставчици. В тази насока следва да бъдат споделени аргументите, изложени в решението на директора на Д“ОДОП“-София относно изискванията, които следва да бъдат съобразявани при избор на доставчици осъществяващи търговия областта на лекарствените продукти, това че двете дружества „Премиум фарм“ ЕООД и „Мегалайф“ ЕООД не са включени в регистъра на търговците на едро с лекарствени продукти, поддържан от Изпълнителната агенция по лекарствата, че закупуваните лекарства от доставчици, с които ревизираното дружество има дългогодишни търговски отношения, са в пъти по-малко от стойността на закупените лекарства от „Премиум фарм“ ЕООД и „Мегалайф“ ЕООД, които обстоятелства обосновават извод, че в случая става въпрос за изкуствено създадена конструкция за закупуване на лекарства с цел неправомерно ползване на данъчно предимство. Този факт се потвърждава косвено и от обстоятелството, че и двете дружества-доставчици не е водена аналитична счетоводна отчетност, дава възможност да се установи количеството и вида на изписаните стоки към датата на продажбите по процесните фактури, както и че в хода на ревизията не са представени договори за доставка на лекарствени средства, заявки, оферти, данни за водене кореспонденция между страните, като вид доказателства, установяващи реалното извършване на доставките.

Без значение за реалността на доставките е и обстоятелството, че от страна на ревизираното дружество са извършени последващи доставки към клиенти, доколкото този факта не установява, че стоката е придобита действително от сочените за доставчици дружества.

След като е стигнал до краен извод за липса на реални доставки и за законосъобразност на оспорения ревизионен акт, Административен съд – София град е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците изложени в касационната жалба и при условията на чл.221,ал.2 АПК следва да бъде оставено в сила.

При този изход на процеса дружеството касатор следва да бъде осъдено да заплати на Национална агенция по приходите София в качеството й на юридическо лице, в състава на което влиза ответната по касация Д“ОДОП“- София разноски по делото за настоящата съдебна инстанция в размер на 29 875,91лв., определени при условията на чл.8,ал.1 във вр. с чл.7,ал.2,т.6 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното и на основание чл.221,ал.2 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА РЕШЕНИЕ № 3928 от 13.06.2022г. на Административен съд – София град, трето отделение, 15-ти състав, постановено по адм. д. № 7685/2021г.

ОСЪЖДА „ФИНТРОП ФАРМ“ ЕООД, [ЕИК], с адрес гр.София, [улица], партер, представлявано от управителя Р. Ц., да заплати на Национална агенция по приходите – София разноски по делото за настоящата съдебна инстанция в размер на 29 875,91 /двадесет и девет хиляди осемстотин седемдесет и пет лева и деветдесет и една стотинки/лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ЙОРДАН КОНСТАНТИНОВ

секретар:

Членове:

/п/ П. Ж. п/ ЛОЗАН ПАНОВ