Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на девети март две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: А. Д. Членове: И. С. Т. К. при секретар М. Д. и с участието на прокурора Е. Д. изслуша докладваното от съдията И. С. по административно дело № 7278 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от Л. и С. ЕООД срещу решение № 110 от 31.01.2022 г., постановено по административно дело № 908/2021 г. от Административен съд София-област (АССо), с което е отменена заповед № 1325/27.08.2021 г. на Кмета на О. И. за определяне на изпълнител на процедура с предмет Продажба на стояща дървесина на корен в район на дейност на ОГП Ихтиман в обекти 21-01, 21-02, 21-03, 21-04, 21-05, 21-06,21-07 и 21- 08 и преписката му е върната за ново произнасяне. По наведени доводи за недопустимост и неправилност на решението се иска обезсилването му, а алтернативно отмяната му и присъждане на направените деловодни разноски.

По делото е постъпила и касационна жалба от Кмета на О. И. против същото решение на АССо с която също се иска обезсилване на решението като недопустимо или отмяната му като незаконосъобразно и присъждане на деловодни разноски. В представен писмен отговор изразява становище за основателност на подадената от Л. и С. ЕООД касационна жалба.

Постъпила е и касационна жалба от Черни рид ЕООД против същото решение, с която по наведени доводи за недопустимост и неправилност се иска обезсилването или отмяната му.

Срещу това решение е постъпила касационна жалба и от Форест ЕООД, с която също са изложени доводи за недопустимост и неправилност на решението и се иска обезсилването или отмяната му като неправилно, с искане да му бъдат присъдени и направените деловодни разноски. В представен писмен отговор дружеството излага становище за основателност на жалбата на Кмета на О. И.

О. Е. 79 ЕООД в представен писмен отговор от процесуален представител и в съдебно заседание излага становище за неоснователност на подадените касационни жалби от Л. и С. ЕООД и от Кмета на О. И. и моли същите бъдат отхвърлени

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на подадените касационни жалби.

Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното:

Производството пред АССо е образувано по жалба на Експрес 79ЕООД, подадена чрез процесуален представител против заповед № 1325/27.08.2021 г. на Кмета на О. И. за определяне на изпълнител на процедура с предмет Продажба на стояща дървесина на корен в район на дейност на ОГП Ихтиман в обекти 21-01, 21-02, 21-03, 21-04, 21-05, 21-06,21-07 и 21- 08 с твърдения, че поради постановяването й при допуснати съществени нарушения на предвидените административнопроизводствени правила задължение по чл. 53, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за възлагане изпълнението на дейности в горските територии държавна и общинска собственост и за ползването на дървесина и недървесни горски продукти (Наредбата) при провеждане на конкурс или електронен конкурс органът, издал заповедта за откриването му да публикува интернет страницата си заповедта най-малко 15 дни преди крайния срок за подаване на офертите, както и да постави на видно място в сградата си, а когато конкурсът се открива от директора на ТП на ДП, заповедта се публикува и на интернет страницата на ДП, което задължение не било изпълнено. При това въпреки, че имал намерение, желание и воля да участва в конкурса дружеството нямало обективна възможност да участва в конкурса.

С разпореждане № 1779 от 05.11.2021 г., постановено по делото съдът приема, че жалбата е допустима, тъй като жалбодателят бил представил доказателства в подкрепа на твърдението си, че е имал желание да участва в конкурса заявление вх.№ 60/28.09.2020 г. (датата на публикуване както на заповедта за откриване на конкурса № 1219/06.08.2021 г. и обжалваната заповед, с която е било обявено класирането на участниците в процедурата. Същите мотиви за допустимост на жалбата са изложени и в обжалваното решение.

С обжалваното решение съдът след като установява, че действително обявата за откриване на конкурса не е била публикувана на интернет страницата на Общината, приема че е без значение факта, дали същата е била публикувана на интернет страницата на ОГП Ихтиман в изпълнение на цитираната по-горе разпоредба.

Решението е недопустимо.

Изводите на съда, че в случая жалбата е допустима поради наличие на правен интерес по изложените в решението мотиви са неправилни.

Абсолютна процесуална предпоставка за атакуване на административен акт пред съда е наличието на интерес от обжалване - чл. 147, ал. 1 от АПК. Интересът трябва да е правен, т. е. обжалването следва да е насочено към премахване на неблагоприятни правни последици, респ. към предотвратяването им или към постигане на положителни правни резултати. Освен това интересът трябва да е личен и пряк, т. е. административният акт да засяга правната сфера на жалбоподателя като непосредствено отнема, изменя или ограничава права или противозаконно създава задължения за оспорващия или създава права на трето лице, с което уврежда жалбоподателя.

В разглежданата хипотеза такъв интерес не е налице, противно на приетото от първоинстанционния съд. Предмет на обжалване е административен акт, който не засяга лично и пряко правната сфера на жалбоподателя, тъй като дружеството не е адресат на административния акт и същият по никакъв начин не рефлектира върху неговата правна сфера. Такъв интерес имат участвалите в конкурса, които не са допуснати или не са класирани на първо място, тъй като оспорения акт засяга пряко и непосредствено техни права и интереси. Твърденията за наличие на намерения, желание и вола за участие в конкурса не обосновават наличие на предпоставките по чл. 147 АПК.

Допълнително следва да бъде посочено, че в решение № 21 от 26 октомври 1995 година, постановено по конституционно дело № 18/1995 година от Конституционния съд на Р. Б. приема, че разпоредбата на чл. 120, ал. 2 от Конституцията урежда правото на съдебна защита на гражданите и юридическите лица срещу административни актове, които ги засягат. Задължително конституционно условие е обжалваният акт да засяга лицето, което го обжалва. Наличието на такова засягане е необходимото условие за възникване на процесуален правен интерес от съдебно обжалване. Административният акт засяга по смисъла на чл. 120, ал. 2 от Конституцията граждани и юридически лица, когато нарушава или застрашава техни права или законни интереси. Това обективно нарушаване или застрашаване на субективно право или законен интерес на гражданин или юридическо лице е материалноправно основание за включване на административния акт в кръга на съдебно обжалваемите актове от това лице. Същевременно наличието на това материалноправно основание легитимира процесуалноправния интерес от съдебното обжалване на административния акт. Недопустимо е обжалването на акта от лице, чиито права или законни интереси не са нарушени или застрашени, какъвто е конкретния случай, при безспорно установения факт, че дружеството не е адресат на акта и същия не засяга пряко е непосредствено негови права и не поражда задължения.

В случая, заповедта на Кмета на О. И. по никакъв начин не засяга правната сфера на оспорващия, той не е нито адресат на акта, нито пък от него произтичат права или задължения по отношение на жалбоподателя, което е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на разглеждане на жалбата по същество.

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е недопустимо, тъй като е постановено по недпустима жалба и следва да бъде обезсилено, а производството по делото прекратено.

При този изход на делото ответникът, с оглед направените искания за присъждане на разноски и представените доказателства за сторените такива, следва да бъде осъден да заплати деловодни разноски на касационните жалбодатели, както следва:

На касационния жалбодател Л. и С. ЕООД, с [ЕИК] сума в размер на 454 лв., представляващи заплатена държавна такса за касационното производство; на О. И. която администрацията при касационния жалбодател Кмета на О. И. сума в размер на 2470 лв., от които 100 лв. възнаграждение за един юрисконсулт в първоинстанционното производство, 2000 лв. хонорар за един адвокат в касационното производство и 370 лв. Заплатена държавна такса и на касационния жалбодател - Форест ЕООД, с [ЕИК] сума в размер на 2336 лв., от които по 500 лв. хонорар за един адвокат за всяка от инстанциите и 1336 лв. заплатена държавна такса.-

Касационния жалбодател Черни рид ЕООД не е претендирал заплащане на деловодни разноски.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение № 110 от 31.01.2022 г., постановено по административно дело № 908/2021 г. от Административен съд София-област И

ПРЕКРАТЯВА производството по делото.

ОСЪЖДА Експрес 79 ЕООД, с [ЕИК] да заплати деловодни разноски, както следва:

на Л. и С. ЕООД, с [ЕИК] сума 454 (четиристотин петдесет и четири)лева;

на О. И. сума в размер на 2470 (две хиляди четиристотин и седемдесет) лева и

на Форест ЕООД, с [ЕИК] сума в размер на 2336 (две хиляди триста тридесет и шест) лева.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ АННА ДИМИТРОВА

секретар:

Членове:

/п/ ИЛИАНА СЛАВОВСКА

/п/ ТИНКА КОСЕВА