Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на петнадесети февруари две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Д. Ч. Членове: ЕМАНОИЛ М. Д. при секретар М. Д. и с участието на прокурора Е. Г. изслуша докладваното от председателя Д. Ч. по административно дело № 7340 / 2022 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на изпълнителен директор на Националната агенция за приходите (НАП) срещу решение № 4549/04.07.2022 г., постановено по адм. д. 4342/2022 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ).

Касаторът обжалва съдебното решение, като твърди, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Подробни съображения в подкрепа на твърденията са изложени в касационната жалба и молба от 14.02.2023 г. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Прави възражение за прекомерност на претендираните от другата страна разноски.

Ответникът "Екс пи ел" ЕООД оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор и писмена молба. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба като подадена от страна по делото, в срок е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С решение № 4549/04.07.2022 г., постановено по адм. д. 4342/2022 г. по описа на АССГ е отменено решение № 000030-3465/04.04.2022 г. на изпълнителния директор на НАП, преписката е изпратена за ново произнасяне на административния орган и са присъдени разноски. Административният съд е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган на основание чл. 17, ал. 1, т. 16 от Закона за хазарта (ЗХ), при спазване на установената форма и съдържание, без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалноправните разпоредби. Решаващият съд е счел, че хазартната дейност, за която дружеството-жалбоподател притежава лиценз, се облага с алтернативен данък по Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), поради което на основание чл. 30, ал. 7 от ЗХ (ал. 5 в предходна редакция на чл. 30 от ДВ, бр. 69/04.08.2020 г.) и предвид заплащането на таксата по чл. 30, ал. 1 от ЗХ, таксата по чл. 30, ал. 6 от ЗХ се явява недължимо платена и подлежи на възстановяване.

Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно.

Обжалваното съдебно решение е действителен съдебен акт като постановено от законен състав след надлежно сезиране от заинтересовано лице на подлежащ на оспорване административен акт.

Обосновано е прието за установено, че с решение № 000030-1191 от 15.04.2021 г. на изпълнителния директор на НАП, на "Екс пи ел" ЕООД, по негово искане от 23.12.2019 г., е издаден лиценз за организиране на хазартни игри с игрални автомати за срок от 5 години за 15 броя игрални автомати с 15 броя игрални места в игрална зала. На 19.04.2021 г. дружеството е заплатило по сметка на НАП сумата от 25 000 лв., представляваща такса по чл. 30, ал. 6 от ЗХ. Със заявление, вх. № 26-Е-145/16.02.2022 г. е поискано от НАП да приеме внесената сума за недължимо платена и да му бъде възстановена. С оспореното пред АССГ решение на изпълнителния директор на НАП е отказано исканото възстановяване.

При напълно изяснена фактическата обстановка, задълбочено мотивирана въз основа на събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд е обосновал законосъобразни правни изводи, които са в съответствие с трайната съдебна практика и се споделят от касационната инстанция.

Правилно съдът от първата инстанция е приел, че по делото не е налице спор относно фактите, които са правилно установени въз основа на събраните писмени доказателства, а спорът се свежда до тълкуване на приложимия материален закон. От нормите на ЗКПО следва, че "Екс пи ел" ЕООД, като организатор на хазартни игри с игрални автомати в игрална зала, е данъчно задължено лице, което дължи алтернативен данък за тази си дейност, т. е. попада в кръга на лицата, които според чл. 30, ал. 7 от ЗХ (ДВ, бр. 69/2020 г., предишна чл. 30, ал. 5 ЗХ - с идентично съдържане след изм. - ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) дължат само таксите, определени в чл. 30, ал. 1 от ЗХ. АССГ законосъобразно е приел, че еднократната такса по чл. 30, ал. 6 от ЗХ за издаване и поддържане на лиценз за игри с игрални автомати със срок на лиценза пет години в размер на 25 000 лв., внесена от "Екс пи ел" ЕООД, е недължимо платена по аргумент от чл. 30, ал. 7 от ЗХ, във връзка с Раздел V от Глава "Тридесет и втора" на ЗКПО.

Несъстоятелна е тезата на касатора за кумулативна дължимост на таксите по ал. 1 и ал. 6 на чл. 30 от ЗХ, дължаща се на разликата в предоставената административна услуга. При изричната уредба на чл. 30, ал. 7 от ЗХ, съдът не дължи мотиви относно приложното поле на чл. 30, ал. 6 от ЗХ и тълкуване на волята на законодателя при определяне кръга на адресатите на същата разпоредба. Съдът прилага нормите на позитивното право, във вида, в който са приети, при тълкуването на действителния им смисъл, като ирелевантни са евентуалните намерения на законодателя, които не са намерили израз в нормативния акт.

При правилно установена липса на задължение на "Екс пи ел" ЕООД за заплащане на новата държавна такса по чл. 30, ал. 6 от ЗХ, ирелевантен е въпросът към кой момент възниква това задължение и дали за него е приложимо правилото на § 86, ал. 1 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за хазарта (ЗИДЗХ, ДВ, бр. 69 от 2020 г., изм. и доп., бр. 11 от 2021 г., в сила от 9.02.2021 г.), следователно и оплакванията на касатора в този смисъл са неоснователни.

Административният съд правилно е приел за неоснователни възраженията на административния орган (повторно изложени в касационната жалба) за мълчалива отмяна на чл. 30, ал. 7 от ЗХ, обоснована с довода, че преномерирането на старата разпоредба е резултат от законодателен автоматизъм и очевиден пропуск да бъде отменена. Следва да бъде отчетено обстоятелството, че промяната на чл. 176а от ЗКПО в ДВ, бр. 69/2020 г. не е променила кръга на данъчно задължените лица за алтернативен данък от хазартна дейност, защото след 01.01.2014 г. (виж ДВ, бр. 1/2014 г.), когато този текст е създаден и са отменени няколко раздела от Глава "Тридесет и втора" на ЗКПО) за посочените в тази разпоредба лица този вид данък е отпаднал като алтернатива, но чл. 30, ал. 5 (със съдържанието на действащата сега ал. 7) ат ЗХ е продължила да действа. Описаната от касатора логика на законодателя означава да се приеме, че в изключително дълъг период от време е оставена да съществува мълчаливо отменена разпоредба в закон, който е изменян, без да й бъде обърнато изрично внимание. Това разбиране противоречи на правната стабилност и независимо, че е теоретично мислимо и възможно, е напълно неприемливо в областта на данъчното право и в пряко противоречие с чл. 60 от Конституцията на Република България.

На следващо място, касационният състав намира за неотносимо към настоящия спор по ЗХ позоваването в касационната жалба на Решение № 11/01.07.2003 г. по конституционно дело № 9 от 2003 г. на Конституционния съд, доколкото с него е отхвърлено искане за установяване на противоконституционност и несъответствие с международни договори на конкретно посочени разпоредби от Закона за Комисията за финансов надзор, с които са изключени от съдебно обжалване административни актове, издавани по реда на този закон и отделните закони, регламентиращи дейностите, върху които се упражнява финансовият надзор. В случая не сме изправени пред хипотеза на ограничаване със закон на правото на съдебно обжалване, което предполага отчитането на баланса на права и интереси при защитата на конституционните ценности.

АССГ не е допуснал съществени процесуални нарушения при постановяването на обжалваното решение, същото е обосновано с относимите към предмета на спора фактически установявания, като съдът е извършил цялостна проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания, визирани в чл. 146 от АПК.

По изложените съображения касационната инстанция намира, че не са налице посочените в касационната жалба основания за отмяна на атакуваното съдебно решение. При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка относно валидността, допустимостта на съдебното решение и спазването на материалния закон, касационната инстанция намира, че решението е валидно, допустимо и при постановяването му е съобразен материалния закон. Предвид изложеното решението като правилно, законосъобразно и обосновано, следва да бъде оставено в сила.

По водене на делото пред настоящата инстанция ответната страна е направила разноски в размер на 1560 лв. (адвокатско възнаграждение), поради което с оглед изхода на спора, неговата фактическа и правна сложност, има право да му бъдат възстановени само в този размер от бюджета на НАП, а не в пълния претендиран размер според списъка по чл. 80 от ГПК, поради липса на основание и доказателства за заплащане на държавна такса в размер на 50 лв. Неоснователно е и направеното своевременно възражение за прекомерност на договореното и заплатено възнаграждение за един адвокат, което е съответстващо на фактическата и правна сложност на спора.

По изложените съображения, Върховният административен съд, пето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4549/04.07.2022 г., постановено по адм. д. 4342/2022 г. по описа на Административен съд София-град.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на "Екс пи ел" ЕООД, [ЕИК] сумата в размер на 1560 (хиляда петстотин и шестдесет) лева, разноски за касационната инстанция.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ДОНКА ЧАКЪРОВА

секретар:

Членове:

/п/ Е. М. п/ ЕМИЛ ДИМИТРОВ