Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на осми декември две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: А. Д. Членове: ИЛИАНА СЛ. К. при секретар С. П. и с участието на прокурора Е. Д. изслуша докладваното от съдията Т. К. по административно дело № 7347 / 2022 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на директора на Агенция „Митници“, чрез процесуален представител срещу решение №760 от 02.06.2022г. по адм. дело №224/2022г. на Административен съд - Варна, с което е отменена негова заповед №37 от 13.01.2022г., с която на С. Д. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ на основание чл. 90, ал. 1, т. 5 от ЗДСл за дисциплинарно нарушение по чл. 89, ал. 2, т. 1 и т. 5 ЗДСл и е прекратено служебното му правоотношение на основание чл. 107, ал. 1, т.3 от ЗДСл.

В жалбата се релевират оплаквания, че решението е неправилно, постановено при нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по смисъла на чл.209, т.3 от АПК. Жалбоподателят намира за неправилен и необоснован извода на първоинстанционния съд, че административният орган не е изпълнил задълженията си по чл. 91 от ЗДСл и че оспорената заповед не съдържа съображения по чл. 91 ЗДСл. Иска се отмяна на решението. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът – С. Д., чрез процесуален представител адв. В. в писмен отговор и в съдебно заседание оспорва жалбата. Моли обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Претендира разноски пред настоящата инстанция, като прилага списък по чл. 80 ГПК.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С оспореното решение първоинстанционният съд е отменил заповед №37 от 13.01.2022г. на Директора на Агенция „Митници“, с която на С. Д. на длъжност – „инспектор в териториална дирекция на Агенция „Митници“, ТД М. В. с ранг V – ти старши е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ на основание чл. 90, ал. 1, т. 5 от ЗДСл за дисциплинарно нарушение по чл. 89, ал. 2, т. 1 и т. 5 ЗДСл и е прекратено служебното му правоотношение на основание чл. 107, ал. 1, т.3 от ЗДСл. За да се произнесе по спора, АС - Варна е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, който има качеството на орган по назначаването по чл. 92 от ЗДСл., в предвидената от закона писмена форма за валидност, съдържа фактическите и правни основания за издаването й, като са зпазени и специалните разпоредби на чл.96 и чл.93 от ЗДСл. преди налагането на дисциплинарното наказание. От фактическите установявания в заповедта е изведен извод, че нарушението е неявяване на работа, без уважителна причина в два последователни работни дни, както следва 28 и 29 ноември 2021 г., което административния орган е възприел като нарушение на чл. 23 ЗДСл, т. 5.2.2.1 от Правилника за вътрешния трудов ред в Агенция „Митници“ и чл. 10 от КПСДА, във вр. чл. 28, ал. 1 ЗДСл и т. V. 28 от длъжностната характеристика на Димитров.

За да отмени обаче заповедта, съдът е приел, че административния орган не е изпълнил задължението си по чл.91 от ЗДСл. - в заповедта липсват съображения за тежестта на нарушението и настъпилите от него последици за държавната служба, формата на вината на служителя и цялостното му служебно поведение, с което дисциплинарнонаказващия орган, не е изпълнил задължението си по чл. 97, ал.1, т.6 от ЗДСл. да обоснове вида и размера на наложеното наказание, в случая "уволнение". Според съда, липсват мотиви на ДНО защо извършеното нарушение според него обуславя налагането на най - тежкото дисциплинарно наказание "уволнение" при спазване на принципа за съразмерност по чл.6 от АПК.

Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно.

С оспорената заповед дисциплинарната отговорност на Димитров е ангажирана за извършени нарушения по чл.89, ал.2, т.1 и т.5 от ЗДСл. Дисциплинарно наказващият орган е приел, че с неявяването си на работа на 28.11.2021г. и 29.11.2021г., без законоустановено основание, служителят е допуснал две дисциплинарни нарушения - неизпълнение на служебните задължения по чл.89, ал. 2, т.1 от ЗДСл. и по т.5 - неспазване на правилата на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация. Цитираните разпоредби намират своето систематично място в раздел II на ЗДСл.- "Дисциплинарна отговорност" и съставляват основание по закона за търсене и реализиране на дисциплинарна отговорност на служителите. Разпоредбата на чл.89, ал.1 от същия раздел на ЗДСл. повелява, че държавен служител, който е нарушил виновно своите служебни задължения, се наказва с предвидените в този закон наказания. Следователно, за да е осъществен състава на цитираните в заповедта дисциплинарни нарушения по чл.89, ал.2, т.1 и т.5 от ЗДСл., следва да бъде установено, че същите са виновно извършени от служителя.

В случая, както в проведеното дисциплинарно производство, така и при налагане на дисциплинарното наказание, този въпрос не е изследван. Липсват и изложени съображения в заповедта от страна на ДНО за виновно неизпълнение на служебните задължения от служителя. Настоящата съдебна инстанция намира, че събраните в хода на дисциплинарното производство доказателства, относно изготвяне на планов график за присъствието на служителите от МП Ферибот през месец ноември, утвърден със заповед от 28.10.2021г. от директора на ТД М. В. както и коригиран планов график от 19.11.2021г. за същия период, липсата на доказателства за надлежно уведомяване на служителя по време на ПГО, че е включен в този график, ценени в съвкупност с показанията на разпитаните по делото свидетели не установяват виновно извършено дисциплинарно нарушение от страна на служителя.

При липсата на изложени мотиви в оспорената заповед се налага извод, че дисциплинарно - наказващия орган не е изследвал въпроса дали допуснатите нарушения са виновно извършени от служителя, за да е налице хипотезата на чл.89, ал.1 от ЗДСл. От друга страна по делото не са налице доказателства, установяващи умишлено неизпълнението на служебните задължения - неявяване на работа в два последователни дни, които да квалифицират поведението на служителя като виновно неизпълнение на служебните задължения. Не е обосновано и доказано, че неизпълнението на тези служебни задължения, представлява дисциплинарно нарушение от такава степен, че несъмнено да води до последица прилагане на най-тежкото предвидено наказание - уволнение.

Правилни са изводите на АС - Варна, че административният орган не е изпълнил задълженията си по чл. 91 от ЗДСл. При определяне на наказанието дисциплинарно наказващият орган е следвало да се съобрази с разпоредбата на чл. 91 от закона, която изисква наличието на четири кумулативни предпоставки: тежестта на нарушението и настъпилите от него последици за държавната служба или за гражданите; формата на вината на държавния служител; обстоятелствата, при които е извършено нарушението и цялостното служебно поведение на държавния служител. Видно от изложеното в заповедта от страна на ДНО не е извършена реална преценка за всеки от критериите по чл. 91, ал.1 от ЗДСл за определяне вида и размера на наложеното наказание. Оспорената заповед не съдържа съображенията по чл. 91 ЗДСл – за тежестта на нарушението и настъпилите от него последици за държавната служба, формата на вината на служителя и цялостното му служебно поведение, предвид което дисциплинарнонаказващия орган не е изпълнил задължението си по чл. 97, ал. 1, т. 6 ЗДСл – да обоснове вида и размера на наложеното наказание „уволнение“. Буквалното възпроизвеждане на разпоредбата на чл.91 от ЗДСл. в оспорената заповед не съставлява мотиви и преценка на органа на визираните в същата четири кумулативно изискуеми предпоставки при определяне на наказанието и не може да обуслови извод за спазване на разпоредбата от страна на ДНО. Ето защо немотивирана остава преценката на органа да наложи най-тежкото от всички пет вида дисциплинарни наказания. Правилно административния съд е установил, че е нарушен принципа на съразмерност на наложеното наказание за извършеното нарушение. Дори да се приеме, че е извършено посоченото в заповедта нарушение, то това наказание се явява прекомерно.

Налага се извод, че обжалваното решение не страда от пороци по чл. 209, т. 3 от АПК, обуславящи отмяната му и следва да се остави в сила, а касационната жалба се остави без уважение като неоснователна.

Решението на първоинстанционния съд е обосновано. Изводите на съдебния състав кореспондират със събраните по делото доказателства и са формирани след тяхната правилна преценка.

При служебно извършената проверка по чл. 218, ал. 2 АПК съдът констатира, че оспорваното решение е валидно и допустимо.

При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение като правилно, следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора, направеното от ответника по касация искане за присъждане на разноски е основателно и такива следва да му се присъдят в доказан по делото размер – 1200лв. договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат.

По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №760 от 02.06.2022г. по адм. дело №224/2022г. на Административен съд - Варна.

ОСЪЖДА Агенция „Митници“ да заплати на С. Д. с [ЕГН] сумата от сумата от 1200 (хиляда и двеста) лева разноски по делото.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ АННА ДИМИТРОВА

секретар:

Членове:

/п/ И. С. п/ ТИНКА КОСЕВА