О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 50608
гр.София, 18.11.2022 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, I т. о., в закрито заседание на двадесет и шести октомври, през две хиляди и двадесет и втора година, в състав :
Председател: Елеонора Чаначева
Членове: Васил Христакиев
Елена Арнаучкова
след като изслуша докладваното от съдия Арнаучкова т. д.№ 1063 по описа на ВКС за 2022г. и., за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Веди“ ЕООД (ответник) срещу решение № 88 от 21.12.2021г. по възз. т.д.№ 225/2021г. на Апелативен съд - Бургас.С нея въззивното решение е обжалвано в частта, с която, след частична отмяна на решение № 194 от 28.05.2021г. по т. д.№ 155/2020г. на Окръжен съд - Бургас в отхвърлителната част за сумата 250 000лв., е постановено друго за осъждане „Веди“ ЕООД да заплати на „Бул ер агро“ ЕООД сумата от 250 000лв., дадена на отпаднало основание – развален предварителен договор за покупко-продажба на недвижими имоти от 27.09.2019г., и са присъдени в тежест на „Веди“ ЕООД разноски в общ размер 31 460лв.
Искането за отмяна на въззивното решение в обжалваната част и за отхвърляне на предявения иск е основано на оплаквания за неправилност по чл.281, т.3 ГПК, с доводи за неправилно приложение на материалния закон, нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.Касаторът счита, че въззивният съд е приложил неправилно материалния закон, разпоредбата на чл.87, ал.1 ЗЗД, приемайки, че неизправната страна има право да развали договора и разпоредбата на чл.87, ал.2 ЗЗД, приемайки, че прехвърлянето на имота от обещателя на трето лице, вместо на купувача, е направило изпълнението невъзможно.На следващо място касаторът поддържа, че, обсъждайки договора и анексите, въззивният съд не ги е тълкувал съобразно критериите на чл.20 ЗЗД. Счита, че въззивният съд е приел неправилно за ирелевантно възражението му за забава на купувача, приемайки, че не се оспорва плащанията да са направени. Оспорва изводите, че е следвало да изпрати писмена покана до купувача за сключване на окончателен договор, каквото изискване касаторът счита, че не е предвидено в нито една императивна разпоредба или в договора.Счита за неправилни изводите за неизправност и на двете страни по договора и за едновременност на двете насрещни престации. Поддържа, че въззивният съд не е направил релевантните правни изводи от установеното в мотивите неизпълнение на задължението на купувача да заплати уговорената цена в срок, а именно за възникване на отговорността му към продавача в уговорените параметри.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК е въведена допълнителната предпоставка по т.1, предл. посл. на чл.280, ал.1 ГПК по следните правни въпроси:
1.За задължението на въззивния съд да обсъди в мотивите на решението си всички релевантни за спора доказателства, както и доводите и възраженията на страните в тяхната съвкупност.По този въпрос касаторът се позовава на решение № 73/05.07.2018г. по гр. д.№ 3228/2017г., III г. о., решение № 281/29.11.2017г. по гр. д.№ 5235/2016г.,IV г. о. и решение № 221/18.01.2013г. по т. д.№ 1270/2011г., II т. о.
2. За правомощията на съда при обсъждане на договорите и сключените към тях анекси да ги тълкува, съобразно критериите на чл.20 ЗЗД. По този въпрос касаторът се позовава на решение № 60077/15.07.2021г. по т. д.№ 1243/2020г., I т. о., решение № 129/12.07.2013г. по т. д.№ 558/2012г. и решение № 4/04.02.2014г. по т. д.№ 23/2013г., II т. о.
3.Длъжен ли е съдът да направи релевантните правни изводи от установеното от него в мотивите му обстоятелство за неизпълнение на задължението на купувача да заплати уговорената цена в срок? По този въпрос касаторът се позовава на решение № 198/17.01.2020г. по гр. д.№ 661/2019г., III г. о.
4.Дали купувач по предварителен договор, който не е изпълнил задължението си по същия за заплащане на продажната цена при уговорка, че същата е дължима преди сключване на окончателния договор, не се е освободил от задължението си, като депозира сумата в полза на продавача, както и е изпаднал в забава повече от месец, има правото да развали предварителния договор при условията на чл.87, ал.1 и ал.2 ЗЗД като изправна страна? По този въпрос касаторът се позовава на решение № 75/01.07.2014г. по т. д.№ 3723/2013г., II т. о., решение № 231/25.03.2010г. по т. д.№ 226/2009г., II т. о. и решение № 203/30.01.2012г. по т. д.№ 116/2011г., II т. о.
В писмен отговор „Бул ер агро“ ЕООД (ищец) оспорва наличието на въведените основания за допускане на обжалването и основателността на касационната жалба.Претендира за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за подаване на писмен отговор на касационната жалба в размер на 5877лв. с вкл. ДДС.
Подадена е и касационна жалба от „Бул ер агро“ ЕООД (ищец) срещу решение № 88 от 21.12.2021г. по възз. т.д.№ 225/2021г. на Апелативен съд - Бургас.С нея въззивното решение е обжалвано в частта, с която е потвърдено решение № 194/28.05.2021г. по т. д.№ 155/2020г. на ОС - Бургас за отхвърляне на иска за договорна неустойка в размер на 100 000лв.
Основано на оплаквания за неправилност - касационни основания по чл.281, т.3 ГПК, искането е за отмяна на въззивното решение в обжалваната част и за присъждане на разноски.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК е въведена допълнителната предпоставка по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК по следните правни въпроси:
1.Неизправна страна ли е купувачът по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, ако до края на срока по договора не изплати остатъка от цената, уговорена за плащане по сметка, която продавачът се е ангажирал да посочи, при наличие на публични задължения на продавача-собственик на продаваемата вещ, когато прехвърлителят до края на срока за сключване на окончателен договор не е подписал декларация, че има такива и не ги е заплатил, нито е декларирал, че е съгласен същите да бъдат погасени от сумата срещу прехвърлянето на вещното право, не е уведомил купувача относно дължимата към бюджета сума и не му е посочил съответната сметка на публичния кредитор за заплащането й?
2.Явява ли се пречка за изпълнение на задължението на купувача за плащане на цената в срока на договора бездействието на продавача по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот при наличие на негови публични задължения, за които е свел до знанието на купувача, когато до края на срока за сключване на окончателен договор не е подписал декларация, че има такива и не ги е заплатил, нито е декларирал, че е съгласен същите да бъдат погасени от сумата срещу прехвърлянето на вещното право и не е уведомил купувача относно дължимата към бюджета сума и не му е посочил съответната сметка на публичния кредитор за заплащането й?
3.Как следва да изпълни задължението си за плащане купувачът в срока за сключване на окончателен договор при наличие на неплатени публични задължения на продавача, за които последният е направил необходимото да стигне до знанието на купувача, ако прехвърлителят бездейства до края на срока на договора, като не посочва размера на задълженията, нито банкова сметка на публичния кредитор, нито подписва декларация-съгласие за превеждане на продажната цена за изплащането им?
4.Може ли купувачът да се счита за неизправна страна, евентуално при какви предпоставки, ако продавачът по предварителния договор за покупко-продажба на недвижим имот бездейства и въпреки, че е информирал купувача, че разполага с писмо от кредитора, не извършва действия за заличаване на договорната ипотека върху продаваемия имот до края на срока на сключване на окончателния договор и впоследствие продава същия на трето лице?
В подадения чрез пълномощник адв.Г. Н. писмен отговор от „Веди“ ООД се оспорва въведеното основание за допускане на касационно обжалване и основателността на касационната жалба.
Съставът на I т. о., в изпълнение на правомощията по чл.288 ГПК, приема следното:
Въззивната инстанция е приела за установено, че между страните по делото е сключен предварителен договор на 27.09.2019г., по силата на който ответното дружество „Веди“ЕООД се е задължило да прехвърли на ищеца „Бул ер агро“ ЕООД три недвижими имота срещу насрещно задължение за заплащане на общо уговорена цена от 550 000лв., платима разсрочено по банковата сметка на обещателя така: до 15.10.2019. – сумата 50 000лв., до 15.11.2019г.- 200 000лв. и до 23.12.2019г. – 300 000лв., а сключването на окончателния договор е уговорено да извърши след заплащането на втората вноска и преди плащането на третата - на 30.11.2019г.Установила е, че обещателят е поел договорно задължение да заличи договорна ипотека върху имотите до прехвърлянето им с нотариален акт, както и да освободи имотите и да предаде владението в деня на подписване на договора, както и, че купувачът има право да влезе във владение след заплащане на първата вноска.Решаващият състав е приел за установено, че страните са уговорили, че купувачът дължи неустойка в размер на 100 000лв. при неизпълнение на договорните си задължения; неустойка в размер на 2000 лв. при неплащане на първата вноска; а при неплащане на втората вноска - губи заплатената до този момент сума от 50 000лв.Установил е, че с анекс № 1/15.11.2019г. към договора страните са продължили срока за заплащане на втората вноска от 200 000лв. до 30.11.2019г., срока за сключване на окончателен договор - при заплащане на втората вноска от 200 000лв., най-късно до 23.12.2019г., както и са се съгласили, че купувачът губи заплатената до момента сума при неплащане на втората вноска от 200 000лв.Приел е за установено, че с анекс № 2/05.12.2019г. срокът за заплащане на втората вноска от 200 000лв. е продължен до 13.12.2019г., а на третата – до 17.01.2020г. и страните са се задължили да сключат окончателен договор при плащане на вноските от 200 000лв. и 300 000 лв., най-късно до 17.01.2020г., както и, че при неплащане на уговорените вноски в срок продавачът не дължи връщане на заплатените до момента суми.Въззивният съд е приел за установено и безспорно, че в изпълнение на задълженията си по предварителния договор купувачът е направил четири превода на посочената от ответното дружество банкова сметка на едноличния собственик на капитала му Н. Д. Г., както следва: на 15.10.2019г. - сумата от 50 000лв.; на 15.11.2019г.– 20 000лв.; на 05.12.2019г. – 120 000лв. и на 13.12.2019г. – 60 000лв. и, така, съобразно постигнатите с последния анекс договорености, първата и втората вноска по предварителния договор са били направени в срок, а третата вноска е останала незаплатена.Установил е, че на 14.01.2020г. обещателят се е снабдил с необходимите за прехвърлянето на имотите удостоверения и скици, заплатил е дължимите данъци и документите са били изпратени на двете страни по предварителния договор, а на 16.01.2020г. обещателят ги е препратил на купувача.Приел е за установено, че на 17.01.2020г. е дадено нотариално заверено съгласие от Е. Д. Н. – управител на „Предел ойл“ ЕООД за заличаване на договорната ипотека върху имотите, предмет на предварителния договор, което също е било изпратено от електронната поща на купувача на 17.01.2020г.Формирани са мотиви, че на 17.01.2020г. нито е сключен окончателен договор, нито е заплатена последната вноска от 300 000лв., а на 02.03.2020г. обещателят е продал имотите на „Петроком 007“ЕООД с договор за покупко-продажба, обективиран в нот. акт № 78, том І, рег.№ 676 дело № 60/2020г. на нотариус № 690, и върху тях е учредена законна ипотека за обезпечаване на вземанията на продавача.Въззивният съд е посочил, че договорът може да бъде развален, поради неизпълнение, от изправната страна, като в случаите по чл.87, ал.2 ЗЗД, когато изпълнението е станало невъзможно, не е необходимо да се дава подходящ срок за изпълнение.Констатирал е, че към датата на подаване на ИМ ответникът не е изпълнил задълженията си да прехвърли имотите с нотариален акт, като дори вече ги е бил прехвърлил на трето лице и ги е ипотекирал.Посочил е, че, ищецът, за да реализира правото си по чл.87, ал.2 ЗЗД, следва да е изправна страна по договора към момента на изявлението за разваляне.Формирани са мотиви, че с подписването на анекс № 2 страните са уговорили едновременност на насрещните престации за заплащане на третата вноска в размер на 300 000лв. и за сключване на окончателен договор – най - късно до 17.01.2020г.Въззивният съд е посочил, че липсват доказателства продавачът да е поканил купувача за прехвърляне на собствеността по нотариален ред, както и купувачът не е заплатил последната вноска.Приел е, че самото снабдяване на ответника с документи, необходими за изповядване на сделката и за заличаване на ипотеката, не означава, че е бил в готовност за прехвърли имотите.Посочил е, че посочените от страните различни причини за неизпълнение на договорните им задължения са ирелевантни.Формирани са мотиви, че след като изпълнението е станало невъзможно по причина на ответника, изразяващо се в прехвърляне другиму имотите, без преди това да развали или прекрати предварителния договор, към момента на подаване на ИМ, с която е упражнено правото на разваляне на предв. договор, в полза на ищеца е съществувало правото да развали договора и да иска връщане на даденото.Въззивният съд е приел, че, тъй като към момента на подаване на ИМ и двете страни са били неизправни, никоя от тях не може да претендира неустойки по договора и анекс № 2 към него.
По касационната жалба на „Веди“ ООД:
Както е посочено в мотивите към т.1 на Тълкувателно решение № 1/2009г. от 19 февруари 2010г. по тълк. д.№ 1/2009г. на ОСГТК, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства; Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни; Основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение/чл.281, т.3 ГПК/; Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се извършва едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба/чл.290, ал.1 ГПК/; Тази проверка не би могла да се извършва в закрито заседание в отсъствие на страните, защото би противоречала на едни от основните принципи в гражданския процес за непосредственост и устност.
Неоснователността на искането за допускане на касационно обжалване по въпрос № 4 произтича от това, че въпросът не е обуславящ правните изводи, а отговорът му изисква преценка на правилността на изводите на въззивния съд.Ето защо, този въпрос не отговаря на характеристиките, очертани в чл.280, ал.1 ГПК.По него липсва и въведената допълнителна предпоставка по т.1, предл. посл. на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като постановените по чл.290 ГПК решение № 75/01.07.2014г. по т. д.№ 3723/2013г., II т. о., решение № 231/25.03.2010г. по т. д.№ 226/2009г., II т. о. и решение № 203/30.01.2012г. по т. д.№ 116/2011г., II т. о., на които касаторът се позовава, не са относими.
Искането за допускане на касационно обжалване по въпрос № 3 също е неоснователно, тъй като той не кореспондира на мотивите на въззивния съ, поради което по него липсва общата предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК.
Липсва основание за допускане на касационно обжалване и въпроси № 1 и № 2, касаещи правомощията на въззивната инстанция, които са обусловили решаващите изводи на въззивния съд, но за тях не е налице допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Съдебната практика по см. на чл.280, ал.1 т.1 ГПК приема, че непосредствена цел на въззивното производство при действащата процесуална уредба е повторното разрешаване на материално-правния спор, при което дейността на въззивната инстанция, аналогично на тази на първата инстанция, е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съобразно разпоредбите на чл.235, ал.2 и чл.236, ал.2 ГПК, като изложи фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора по чл.263, ал.1 ГПК. В случай, че във въззивната жалба са релевирани оплаквания за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна или за необоснованост на фактическите изводи /например неправилно установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка, необсъдени доказателства, несъобразени или неправилно интерпретирани факти, обстоятелства и доказателства/, въззивният съд е длъжен да обсъди въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания всички събрани относими и релевирани своевременно доказателства, възражения и доводи на страните съгласно чл.235, ал.2 и ал.3 ГПК и да установи фактическата обстановка, към която да приложи относимите материално-правни норми /в този смисъл посочените от касатора и служебно известните на настоящия съдебен състав решение № 55/03.04.2014г. по т. д. № 1245/2013г. на ВКС, I т. о., решение № 63/17.07.2015г. по т. д. № 674/2014г. на ВКС, II т. о., решение № 263/24.06.2015г. по т. д. № 3734/2013г. на ВКС, I т. о., решение № 111/03.11.2015г. по т. д. № 1544/2014г. на ВКС, II т. о. и други/.Обжалваното въззивното решение е съобразено с посочената съдебна практика, тъй като въззивният съд е обсъдил правно-релевантните твърдения, възражения и доводи на страните и относимите и допустими доказателства, в т. ч. договора и анексите към него, а правилността на изводите му не може да се изследва в настоящото производство.
По касационната жалба на „Бул ер агро“ ЕООД:
Неоснователността на искането за допускане на касационно обжалване и по четирите поставени от този касатор въпроси произтича от липсата на общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК.Въпросите са формулирани хипотетично, не кореспондират на изложените мотиви за отхвърляне на иска с правно основание чл. 92 ЗЗД и изискват проверка за правилността на изводите на въззивния съд по иска с правно основание чл. 92 ЗЗД, каквато би могло да се извършва едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба.
Поради изложеното, не следва да се допуска касационно обжалване на обжалваното въззивно решение.
Касаторът „Веди“ ООД следва да бъда осъден да заплати направените от ответника „Бул ер агро“ ЕООД разноски за адвокатско възнаграждение за подаване на писмен отговор на касационната жалба в размер на 5877лв. с вкл. ДДС.
Тъй като „Веди“ ООД не е представило доказателства за разноски за адвокатско възнаграждение за подаване на писмен отговор на касационната жалба на „Бул ер агро“ ЕООД, такива не се присъждат.
Мотивиран от горното, съставът на I т. о.:
ОПРЕДЕЛИ :
Не допуска касационно обжалване на решение № 88 от 21.12.2021г. по възз. т.д.№ 225/2021г. на Апелативен съд - Бургас.
Осъжда „Веди“ ООД да заплати на „Бул ер агро“ ЕООД разноски за адвокатско възнаграждение за подаване на писмен отговор на касационната жалба в размер на 5877лв. с вкл. ДДС (пет хиляди осемстотин седемдесет и седем лева) .
Определението е окончателно.
Председател: Членове: