O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 50410
гр. София, 18.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание нa двадесет и шести септември две хиляди двадесетет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. Т.
ЧЛЕНОВЕ: Д. Д.
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
изслуша докладваното от съдията Е. Т. ч. гр. дело № 3500/2022 г. и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производствoто е по чл. 274, ал.3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Д. Б. М., чрез адв. К. Б. срещу определение № 1192 от 04.05.2022 г. на Софийския апелативен съд по ч. гр. д. № 727/2022г. за потвърждаване на определение № 276520 от 10.12.2021г г. на Софийски градски съд ,28 състав по гр. д. № 5347/2019г. Производството е образувано по искова молба от 17.04.2019г на настоящия касатор Д. Б. М. против Народното събрание на РБ и при условията на евентуалност –против Р. Б. представлявана от министъра на финансите, в която тврденията на ищеца, обобщени от въззивната инстанция, са за причинено увреждане в следствие невъзможността да участва в производство по несъстоятелност на търговско дружество като защити инвестицията си, поради действащо в Р. Б. законодателство, което не осигурява достатъчно гаранции за всички кредитори и е пречка да се предпиемат мерки срещу недобросъвестни действия . Постановено e прекратяване на производството по делото в частта срещу ответника Народно събрание на Р.България, по иск за осъждането му да заплати обезщетение от допуснато нарушение на правото на Европейския съюз
В исковата молба като основание на иска е изтъкнат принципа на отговорност на държавата за вреди от нарушение на правото на ЕС и чл. 4, параграф 3 ДЕС, като в разглеждания случай ищецът сочи нарушение на чл.63 ДФЕС и чл.47 от Хартата на основните права на ЕС,като нарушението е обусловено от националния закон, приет от посочения първи ответник . Въз основа на уточнителна молба на ищеца от 22.05.2019г е прието, че исковете предявени при условията на евентуалност срeщу Държавата чрез министъра на финансите почиват на същите обстоятелства, на които се основава иска срещу Народно събрание на РБ. Искът е главно насочен срещу този орган поради поддържаното от ищеца, че поради принципите на равностойност и ефективност за разглеждането му е приложим реда на ЗОДОВ , а евентуално е насочен срещу Държавата чрез министъра на финансите поради липса на изрична национална норма по кой ред да се разглеждат делата, респ кой е надлежния ответник.С определение от 06.06.2019г на СГС предявеният в условията на евентуалност иск срещу държавата чрез министъра на финансите е намерен за недопустим и производството по него е прекратено Преграждащото определение е отменено с определение №3781 от14.11.2019г по ч гр. д № 4479/2019г на САС.Без да коментира въпросите, касаещи надлежната процесуална легитимация на главния ответник Народно събрание, въззивният съд е отменил определението, като е намерил евентуалния иск за допустим при условието, под което е предявен. Последвало е определение на първоинстанационния СГС от 11.05.2020г, с което исковата молба е върната поради невнасяне на указаната процентна пропорционална държавна такса върху цената на иска, потвърдено от въззивния САС с определение от 13.07.2020г по ч гр. д №4478/2019г. По образуваната касационна частна жалба на ищеца, състав на Трето г. о на Върховен касационен съд е постановил спиране на производстото съгласно чл. 292 ГПК до постановяване на тълкувателно решение по т. д.№.2/15 на ОСГК на ВКС и Първо и Второ отделение на ВАС по въпроса за приложимия процесуален ред за разглеждане на искова претенция с правно основание чл.4 пар.3 ДЕС. Тълкувателно дело №.2/15 е приключило с приемане на определение №.1 от 25.03.2021, с което искането за постановяване на тълкувателно постановление е отклонено. При въобновяване на производството, с определение №183 от 10.05.2021г по ч. гр. д№2669/2020г по описа на ВКС Трето г. о на ВКС е даден отговор на правния въпрос. Отговорността на държавата за вреди от нарушения на общностното право, произтичаща от чл.4 пар.3 ДЕС, следва да бъде реализирана по процесуалния ред на ЗОДОВ – в това число по отношение на дела, които са били висящи към момента на приемане на изменението на ЗОДОВ обн.ДВ бр.94/29.11.2019г, като с определението е възприета практиката на ВКС, опредметена в опр.№.269/8.05.2015 по ч. г.д.№.1867/15, III ГО, опр.№.496/29.12.2020 по ч. г.д.№.4049/20, III ГО и опр.№.129/8.04.2021 по ч. г.д.№.4171/19, IV ГО. Обжалваното определение е отметнено и делото е въпрато на първоинстанционния Софийски градски съд за разглеждане на исковете по реда на ЗОДОВ, тъй като е била внесена предвидената в чл.9а ЗОДОВ държавна такса.
При последвалата размяна на книжа в първа инстанция процесуалните представители и двамата посочени в исковата молба ответници са оспорили пасивната си процесуална легитимация. Последвало е определение № 276520 от 10.12.2021г г. по гр. д. № 5347/2019г на Софийски градски съд за прекратяване на производството по делото в частта срещу ответника Народно събрание. Първоинстанционният съд се е позовал на изтъкната в определението съдебна практика на ВКС, според която държавата и нейните органи не са различни правни субекти в отношения на разделност, като действията на държавния орган са действия на самата държава, в случая надлежен ответник, представлялвана от министъра на финансите.Според първоинстанционния съд, от формираната след предявяването на исковата молба съдебна практика в решение № 249/2021г по гр. д № 4069/2019г, решение № 71/2020г по гр. д № 3804/2019г и решение № 72/2020г по гр. д № 2377/2019г, всички на Четвърто г. о на ВКС следва направения извод за недопустимост на иска срещу главно посочения ответник. Въззивният съд е потвърдил прекратяването на произвостството спрямо Народно събрание на РБ като на свой ред е изтъкнал, че е недопустимо предявяването на иск за обезщетение против Държавата и против неин орган, който е причинил вредите, в едно и също производство, тъй като предявеният иск не може да бъде разгледан едновременно по отношение на носителя на задължението и по отношение на неговия процесуален субституент, който извършва действия в процеса от свое име.Държавата участва в производства по ЗОДОВ чрез процесуален субституент.Това практическо разрешение е възприето от законодателя в чл.2в, ал.1 т.2 ЗОДОВ(нов ДВ бр.94/2019г)Не възниква обаче самостоятелна отговорност за причинените вреди, която да съществува едновременно с отговорността на държавата за същите вреди. Законовото представителство на Държавата (ответник) изключва процесуалната суброгация. Приети са за неоснователни оплакванията на жалбоподателя, че прекратяването на делото срещу Народното събрание препятства възможността за ищеца да получи пълна защита на правата си .
Касаторът обжалва определението като неправилно, несъобразено със спецификата на търсената с иска отговорност на държава-членка на ЕС и единното становище в установената съдебна практика, че съобразно принципите на равностйност и ефективност, претенциите за обезшетение от нарушение правото на ЕС трябва да бъдат разглеждани съобразно процедурните правила на ЗОДОВ, както вече е постановено и по настощето дело с определение №183 от 10.05.2021г по ч. гр. д№2669/2020г по описа на ВКС Трето г. о на ВКС . Отговорността на ответника Народно събрание е пряко обусловена от тези изисквания, включително предвид т.6 от ТР №3 от 22.04.2004г по тълк. д №3/2004 ОСГК., а начининът ищецът да потърси защита чрез привличане на главен и евентуален ответник, макар търсената по обем защита да е една и съща, жалбоподателят обосновава с липсата на национална правна норма по кой ред следва да се разглеждат делата и кой е легитимираният ответник, както и с възможността да настъпи неблагоприятен изход за ищеца , включително в резултат на отмяна на решението ако се окаже, че поради неучастие на страна не е могло да се осъществи съдебна защита срещу исковите претенции. Съображенията се подкрепят с приетото от ЕСПЧ в решение от 05.септември , 2019г по жалба на „А. Ф. ООД срещу България .
В изложение се формулират два въпроса: (1) за допустимост на отклонение от задължителните разяснения в т.6 от ТР №3 от 22.04.2004г по т. д №3/2004 на ОСГК по отношение на пасивно легитимирания ответник, като вместо юридическото лице от което пряко произтича вредата по искове за обезщетение на вреди по ЗОДОВ да отговаря министъра на финансите ;(2) допустимо ли предявяване в отношение на главен спрямо евентуален иск на искове с правно основание принципа на отговроност на държавите –членки за вреди от нарушаване правото на Европейския съюз, срещу Народното събрание като процесуален субституент на държавата, с искове срущу министъра на финансите, също като процесуален субституент на държавата, при наличието на съдебна практика на отмяна на влезли в сила съдебни решения, постановени в производсва по ЗОДОВ,поради липса на конституиране на министъра на финансите, както и при допустимостта на на съединяване на искове по ЗОДОВсрещу различни процесуални субституенти на държавата, които ангажират отговорността й в еднаква степен .
В депозиран отговор чрез гл. ю. к М.Ц., министъра на финансите намира жалбата за основателна, като поддържа и становището си за недопустимост на исковете спрямо държавата, доколкото те са допустими срещу съответния държавен орган, което е въпрос на процесуална легитимация. Счита за приложим специалния ред на ЗОДОВ. Съдилищата неправилно приемат, че законовото представителство изключва процесуалната суброгация и поради това производство по отношение на ответник Народно събрание е недопустимо .
Народно събрание на Р.България, члез гл. ю.к Л. Т. при дирекция „Правни дейности” оспорва жалбата .Националното законодателство не предвижда възможност да бъде ангажирана отговорност на Народното събрание за законодателната му дейност, поради това и ЗОДОВ лимитирано изброява случаите в приложното му поле, като законодателната дейност на НС е извън него. В този смисъл законодателният орган не е субституент по реда на ЗОДОВ, не е легитимиран да отговаря за последиците от законодателия процес и при липса на изрична уредба, при иск за нарушение правото на ЕС, приложение намира чл.31 ГПК. Държавата е субект на отговорност, основаваща се на правото на ЕС. В този смисъл правилно съображения са изведени от практиката на ВКС, изтъкната в определението на пъроинстанционния съд
Върховен касационен съд, състав на Трето г. о намира, че обжалваното определение следва да бъде допуснато до касационно обжалване .
Поставените въпроси са зададени непрецизно, в рамките на хипотези за по-нататъшния ход на делото, но уточнени от касационната инстанция в съответствие с правомощията й съгл. т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, се свеждат до приложимия процесуален ред, по който се разглеждат искове срещу държавата за вреди от нарушение на правото на ЕС по чл.4, § 3 ДЕС и за надлежния ответник по тези искове, предвид действието в националния правен ред на закон като ЗОДОВ, според чиито норми и тълкуването им от ОСГК (ТР №3 от 22.04.2004 по т. д №2/2003 ОСГК ), исковете за ангажиране отговорността на държавата за вреди се предявяват срещу държавния орган – юридическо лице, с който съответното длъжностно лице, причинител на вредата се намира в трудови или служебни отношения . В тази насока, въпросът има обуславящо значение и е решаващо произнесен касателно легитимацията на ответика Народно събрание на РБ, по отношение на който ответник производството по конкретното дело е прекратено по иск, основан на твърдения за претърпени вреди от извършено от Народното събрание на Р.България, в качеството му на законодателен орган на държавата, за нарушение на правото на Европейския съюз - чл.4, § 3 ДЕС .В случая пряко се засяга положението на този ответник, както и правото на защита на ищеца по насочения срещу него иск. Изводите на въззивния съд, обусловили обжалваното определение са, че в случая не е допустимо отговорността на държавата да бъде реализирана с иск против съответните държавни органи като процесуални субституенти, след като искът е насочен срещу Държавата. Законовото представителство на държавата, която е и носител на задължението, според състава на Софийски апелативен съд изключва процесуалната суброгация, изключва искът да е допустим едновременно и по отношение на процесуалните субституенти - съответният държавен орган или органи, които извършват съдопроизводствените действия от свое име. Поради това въпросът, при направеното уточнение, отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касационно обжалване, като е налице и специалното основание при селекция на касациионните жалби съгласно крителия на чл. 280 , ал.1 т.1 ГПК , тъй като претото от въззивния съд е в противоречие с установената по въпроса практика на ВКС .
По поставения въпрос следва да се изтъкне, че посочването по кой процесуален ред и пред кой съд следва да се разгледа искът за вреди, причинени от нарушаване правото на Европейския съюз обема и въпроса за посочването на надлежен ответник, в процесуалноправен аспект .
С приемането на ЗИДЗОДОВ,обн. ДВ, бр. 94 от 2019г изчерпателно се указва по кой ред и пред кой съд да се разгледат предявените по чл.2в ЗОДОВ/нов/ искови молби за ангажиране отговорността на държавата за вреди от нарушение на правото на Европейския съюз. Съгласно т.2 на нормата, когато приложимият ред е Гражданският процесуален закон, ответникът по делата се определя по реда на чл.7 от ЗОДОВ, а според изричната норма на §6, ал.2 ЗИДЗОДОВ (преходно правило)неприключилите до влизането в сила на този закон производства - каквото е и производството по настоящата искова молба, се довършват от съдилищата пред които са висящи, включително при последвало въззивно и касационно обжалване .Отклоняването на искането за тълкувате по образуваното Тълкувателно дело № 2/2015 г. на ОС на Гражданска и Търговска колегии на ВКС и I – ва и II-ра колегии на ВАС с определение №1/25.03.2021г, е в резултат на междувременно влезлите в сила законодателни изменения, пряко даващи отговор на въпроса чрез законодателна уредба. След като с иска, предявен преди влизане в сила на ЗИДЗОДОВ,обн. ДВ, бр. 94 от 2019г, се търси обезщетение за вреди от държавата за нарушаване правото на ЕС/съгласно принципа на лоялно сътрудничество в чл.4,§3 ДЕС/ и делото попада в обхвата на §6,ал.2 ЗИДЗОДОВ, процесуално правило в общ закон не може да бъде противопоставено на по-благоприятна уредба в ЗОДОВ, който закон вече е посоченият от законодателя ред за исковите молби в обхвата на §6,ал.1 ЗИДЗОДОВ.Друг подход би накърнил в подлежаща на отчитане степен принципи, разяснени в практиката на Съда на ЕС(Решение от 04.октомври.2018г, Кантарев, С–571/2016 и цитираната в него практика на Съда),които принципи следва да намерят приложение при крайното разрешение, свързано процесуалните условия за редовност на исковата молба и допустимостта на иска.След като отговорността на държавата-членка за неизпълнено задължение по чл. 4, параграф 3 ДЕС се основава директно на правото на ЕС и материалните предпоставки на отговорността са изяснени по тълкувателен ред от Съда на ЕС (решение от 5 март 1996 г., C-46/93 и C-48/93; решение от 25 ноември 2010 г, C-429/09; решение от 30 септември, C-224/01; решение от 28 юли 2016г. , С-168/15, ; решение от 4 октомври, С-571/16.) , то и при въвеждането им посредством нормата на чл.2в ЗОДОВ във вътрешния правен ред законодателят не създава и не преурежда тези материалноправни условия, а има за цел да регулира със закон процесуалните отношения при упражняване на средството за защита.Правото на ЕС не предвижда процесуалните правила по които да се разгледа искът за обезщетение, редът е предоставен на националните законодателства на държавите –членки съгласно принципа на процесуална автономия (чл.19,параграф 2 ДЕС).Приложимостта на този принцип е ограничена от принципа на равностойност и от принципа на ефективност, съобразяването им пряко и задължително подлежи на преценка от съда за всеки отделен случай, при който изтъкнати процесуални предпоставки са преградили пътя на защита (решение от 18 януари 1996 г,C-446/93г; решение от 15 април 2008 гC-268/06, решение от 4 октомври 2018г.,С-571/16/Кантарев срещу БНБ).Преценката обхваща всички аспекти на процедурните правила (определение № 156/2021г по ч. гр. дело № 1901/2017 г на ВКС) На следващо място, законодателните промени в ЗИДЗОДОВ(ДВ, бр. 94 от 2019г )съдържат процесуални норми и установената практика на ВКС е съобразена с незабавното им действие по висящи дела.
Относимата практика на ВКС по въпроса е формирана в опр.№.269/ 8.05.15 по ч. г.д.№.1867/15, III ГО, опр.№.496/29.12.20 по ч. г.д.№.4049/20, III ГО, опр.№.129/8.04.21 по ч. г.д.№.4171/19, IV ГО , тя е изтъкната в постановеното по настоящето дело определение №183 от 10.05.2021г по ч. гр. д№2669/2020г по описа на ВКС Трето г. о с указанието, че редът на ЗОДОВ е приложим при разглеждане на предявените искове . Същото разрешение се възприема в определение № 185/08.04.2021 г. по ч. т. д. № 3147/2015 г. на ВКС, ІІ т. о и определение №199/20121 по ч т. д №50 /2020 на Второ т. о наВКС . В последното, съставът на ТК на ВКС е анализирана установената относима практика на ВКС и в отговор на правния въпрос е изтъкнато, че приложимият процесуален ред за разглеждане на предявения от дружеството - частен жалбоподател иск за реализиране отговорността на държавата за вреди от нарушение на правото на Европейския съюз - чл.4, § 3 ДЕС, е процесуалният ред на ЗОДОВ, респ. че Народното събрание на Р. Б. е надлежен ответник по иска, участващ в производството в качеството на процесуален субституент на държавата, предвид твърденията в исковата молба, че действащ национален закон е в нарушение на съюзното право, от което са произтекли вредите .
В определение № 541/17.12.2019 г. по ч. гр. д. № 2980/2019 г. на ВКС, IV г. о, и решение № 72/21.04.2020 г. по гр. д. № 2377/2019 г. на ВКС, IV г. о., е възприето, че не е допустимо предявяването на иск за обезщетение едновременно срещу държавата и срещу нейния орган, който е причинил вредите, в едно и също производство, но участието на държавата в гражданското съдопроизводство чрез съответния държавен орган, от чиито актове и действия произтичат вредите, предмет на търсеното обезщетение, е възможно и допустимо при отговорността на държавата за вреди от нарушение на правото на Европейския съюз, в който случай органът има качеството на процесуален субституент. Когато вредите са причинени от действията или бездействията на няколко държавни органи, искът за обезщетение може да бъде предявен против всички или някои от тях при условията на солидарност, тъй като се касае до една отговорност на един и същи правен субект – Държавата. В тази хипотеза държавата не става страна по делото, но е обвързана от постановеното с участие на субституента й решение като да е била страна Същото виждане е възприето в решение.№16 от 02.03.2021г гр. д. № 1914 по описа за 2020 година на Четвърто г. о. на ВКС. В решение №14/2021г по гр. д №5165/2016г Четвърто г. о на ВКС , в отговор на правен въпрос гореизложените съображения са доразвити в насока, че отговорност на Народното събрание съгласно чл. 5, ал. 4 на Конституцията е съответствието на приетите закони с правото на Европейския съюз и другите международни договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Р. Б. които са част от вътрешното право на страната. Тази отговорност го легитимира като процесуален субституент на държавата по исковете за вреди от нарушаване на правото на Европейския съюз, произтичащо от приемането и поддържането на национален закон, който се претендира да противоречи на правото на Европейския съюз.
На въпроса за надлежния пасивно легитимирания ответник, респ. ответници по иска, е даден отговор и в определение №60354 от 4.11.2021г по ч. гр. дело № 1126 / 2020 г. на Четвърто г. о на ВКС. Държавата участва в съдебни производства по граждански спорове за обезщетение за вреди по ЗОДОВ чрез процесуален субституент – органът, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите (чл. 7 ЗОДОВ) Разяснени са причините и условията за налагане на това разрешение.
При формирането на установената практика на ВКС е съобразено, че принципите на равностойност, ефективност и най-вече на правната сигурност при търсена отговорност на държавата за вреди от нарушение на правото на Европейския съюз, разглеждани от гражданските съдилища, предпоставят и по тях пасивно легитимиран по иска да бъде държавният орган, който е причинил вредите или държавният орган/юрисдикция, който отговаря за поведението на длъжностното лице, пряк причинител на вредите. Това разрешение е в съответствие с приетото от самата държава нейно представителство чрез процесуален субституент – чл. 1, ал. 1 и чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ и чл. 203, ал. 1 във вр. с чл. 205 АПК.По този начин е изведена приложимост на процесуалните правила на ЗОДОВ и при исковете за вреди от нарушение на правото на Съюза, разглеждани от гражданските съдилища спрямо субектите и дейностите, които при предявяване на иска не са били визирани в ЗОДОВ.
Касационната жалба е основателна .Основателни са оплакванията на касатора , изложени в т.1-5 от нея .Въззивният съд не се е съобразил с с установената практика на ВКС в отоговор на въпроса, предпоставил допускане на касационно обжалване.Непрвилно е потвърдил прекратяване на исковото производство срещу Народно събрание на РБ - легитимиран и посочен от ищеца ответник при иск, основан на отговорността на държавата по чл.4, § 3 ДЕС. Нито съображенията, че ищецът е насочил иск срещу държавата, нито уточненията и доводите на жалбоподателя, че заради правна сигурност и зачитайки условието на евентуалност, съдът следва да осигури в процеса и представителство на държавата по правилата на чл.31,ал.1 ГПК - т. е чрез министъра на финансите, обосновават като резултат недопустимост на иска срещу ответника Народно събрание на РБ, по отношение на който производството е прекратено, макар изтъкнатото от въззивния съд, че в едно и също съдебно производство държавата не може да бъде представлявана по двата начина, да е принципно правилно. Доводите на касатора в самостоятелно оспорване и на тези съображения не се отнасят до преграждащото определение по отношение на ответника Народно събрание на РБъргария, а до въпроси , които първоинстанционният съд предстои да разрешава след отмяната на обжалваното определение и продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на иска. Предявеният в условията на евентуалност осъдителен иск срещу държавата (с представителство министъра на финансите ), по който производството е останало висящо, не е предмет на производството по чл.274, ал.3 ГПК, поради това не следва да се обсъждат доводи касателно още непредприети от съда процесуални действия .Обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото върнато на първоинстанционния Софийски градски съд за разглеждане на иска срещу надлежно легитимирания ответник, посочен в отговора на правния въпрос и по реда, вече посочен на този съд с определение №183 от 10.05.2021г по ч. гр. д№2669/2020г по описа на ВКС Трето г. о на ВКС .
Воден от горното , Върховен касационен съд , Трето г. о
ОПРЕДЕЛИ:
Допуска до касационно обжалване определение № 1192 от 04.05.2022 г. на Софийския апелативен съд по ч. гр. д. № 727/2022г.
Отменя определение № 1192 от 04.05.2022 г. по ч. гр. д. № 727/2022г. на Софийски апелативен съд
Връща делото на Софийски градски съд за по - нататъшни процесуални действия .
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: