2Р Е Ш Е Н И Е

№ 50125

София, 17.11.2022 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. първо гражданско отделение, в открито съдебно заседание на деветнадесети октомври две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова

ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева

Милена Даскалова

при участието на секретаря А. И. като изслуша докладваното от съдия М. Д. гр. д.№ 1512 по описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба от Т. Д. П. против решение № 260974 от 17.03.2022 г. на Софийски градски съд, постановено по възз. гр. д. № 5012/2021 г., с което е обезсилено решение № 20070130 от 17.03.2021 г., постановено по гр. д. № 4062 по описа за 2020 г. на Софийски районен съд и делото е върнато на районния съд за ново разглеждане.

В касационната жалба се твърди, че решението на въззивния съд е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК.

В съдебно заседание касаторът поддържа подадената касационна жалба.

В писмен отговор и в открито съдебно заседание ответницата Надежда Х. С., чрез адв. З. Н., оспорва касационната жалба.

Върховният касационен съд на Р. Б. състав на първо отделение на Гражданска колегия, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по иск, предявен от Т. Д. П. против Н. С. за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000 лв. Твърденията в исковата молба са, че ответницата като разследващ полицай е работела по досъдебно производство, образувано против ищеца, че е постановила принудителното му довеждане, въпреки че той я е бил уведомил, че е в чужбина и ще се яви на разпит след завръщането му в страната, предвид на което и той е бил задържан на 26.02.2018г. при влизането му в Р. Б. Сочи, че в резултат на действията на ответницата на него са му причинени неимуществени вреди.

За да постанови решението си въззивният съд е приел, че са налице основания за обезсилване решението на районния съд като постановено срещу ответник, който не е пасивно легитимиран да отговаря по предявения иск. Изложени са мотиви, че съгласно чл. 216, ал. 2 от Закона за МВР, държавните служители в МВР не носят имуществена отговорност пред увредените граждани, щом са причинили вредите по непредпазливост при или по повод изпълнение на служебните си задължения, като в тези случаи надлежен ответник, посочен от закона е държавата. Съдът е посочил, че в чл. 216, ал. 3 от ЗМВР са уредени три хипотези, при които искът за обезщетение може да бъде предявен направо срещу служителите по общия ред на ЗЗД : ако вредите са причинени умишлено; ако са причинени в резултат на престъпление или ако са причинени не при или по повод изпълнение на служебните задължения. В случая ищецът търси обезщетение за неимуществени вреди от конкретни виновни действия и бездействия на ответника, извършени при или по повод изпълнение на служебните му задължения. Ищецът не е конкретизирал формата на вината, не твърди деянията да са извършени умишлено и от посочените в обстоятелствената част на исковата молба факти не може да се изведе такова твърдение. Твърдените увреждащи деяния на ответника представляват виновно неизпълнение на служебни задължения, което не може да бъде квалифицирано като престъпно или умишлено и не са налице предпоставките за приложение разпоредбата на чл. 216, ал. 3 от ЗМВР.

Въззивният съд е направил извод, че искът е предявен против ненадлежен ответник, поради което и в съответствие с разясненията, дадени в т. 5 от Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС първоинстанционният съд е следвало да даде изрични указания по чл. 129, ал. 2 от ГПК за наличие на противоречие между обстоятелствена част и посочен ответник, поради което и обжалваното решение следва да се обезсили, а делото да се върне на първоинстанционния съд за даване на указания за отстраняване нередовността на исковата молба, с оглед конституирането на надлежен ответник по предявения иск.

Касационната жалба е приета за допустима и е допусната за разглеждане по същество с определението по чл. 288 ГПК №271 от 17.06.2022 г. поради очевидна неправилност на решението, отнасяща се до приложението разпоредбата на чл. 270, ал.3 ГПК, уреждаща хипотезите, при които първоинстанционното решение подлежи на обезсилване и приетото от въззивния съд, че констатираната от него нередовност на исковата молба е основание за обезсилване решението на районния съд.

Разпоредбата на чл. 270, ал.3 ГПК изчерпателно урежда хипотезите, при които първоинстанционното решение подлежи на обезсилване, като една от тях е при разгледан непредявен иск, което включва и произнасяне по иск против ответник, срещу когото исковата претенция не е била насочена. Съгласно посочената норма постановяването на решение по нередовна искова молба не е основание за обезсилване на решението. В такъв случай според разясненията, дадени в т.5 от ТР № 1/9.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС, въззивният съд като инстанция по същество, чиято дейност има за предмет разрешаване на самия материалноправен спор, предвид чл. 129 ГПК, дължи даване на указания за поправяне на нередовностите на исковата молба, за да обезпечи постановяване на допустим съдебен акт по съществото на спора. Следователно недопустимо е въззивният съд да обезсили решението и да върне делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав с указания за отстраняване на констатираното от него противоречие между обстоятелствената част и посочения в петитума на исковата молба ответник. В този случай в правомощията на въззивния съд е да даде указания за отстраняване нередовностите на исковата молба, след което ако действително се установи, че е постановено решение спрямо лице, против което искът не е бил насочен, то тогава ще е налице предпоставката на чл. 270, ал.3, предл. 3 ГПК за обезсилване на първоинстанционното решение като постановено по непредявен иск. Ако обаче след даване указания на ищеца се установи, че районният съд се е произнесъл по предявения иск, то тогава решението няма да подлежи на обезсилване и въззивният съд ще следва да се произнесе по съществото на въззивната жалба, с която е сезиран.

Във връзка с изложеното, настоящият състав на Върховния касационен съд, намира, че обжалваното решение на Софийски градски съд е постановено при допуснатото нарушение на процесуалните правила, което е основание по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК за отмяна на въззивното решение.

На основание чл. 293, ал.3 ГПК, делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, защото допуснатото процесуалното нарушение не може да бъде отстранено в касационното производство. При новото разглеждане, ако новият състав на въззивния съд прецени, че има противоречие между обстоятелствената част и посочения от ищеца ответник, то следва да приложи разпоредбата на чл. 129 ГПК и да даде срок за отстраняване на тази нередовност, след което дължи преценка по допустимостта на постановеното решение. Ако въззивният съд счете, че исковата молба е редовна, то следва да се произнесе по съществото на въззивната жалба.

При новото разглеждане на спора на основание чл.294, ал.2 ГПК следва да бъде разрешен и въпросът за отговорността за разноските, направени в настоящото производство.

Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение № 260974 от 17.03.2022 г. на Софийски градски съд, постановено по възз. гр. д. № 5012/2021 г.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски градски съд.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.