О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 50606 гр.София, 17.11.2022 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. Б. ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА
като изслуша докладваното от съдия Генковска т. д. № 2537 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. С. А. срещу решение № 587/02.06.2021 г. по в. гр. д. № 3895/2020 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 4667/31.07.2020 г. по гр. д. № 9053/2018 г. на СГС за отхвърляне на предявения от касаторката иск на основание § 22 от ПЗР на КЗ вр. чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) срещу „Б. В. иншурънс груп“ АД за заплащане на разликата над 34 000 лева до 54 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сестра й С. С. А. при ПТП на 10.07.2013г., ведно със законната лихва от 10.07.2013 г. до окончателното изплащане.
Подадена е и частна касационна жалба на адв. С. срещу решение № 587/02.06.2021 г. по в. гр. д. № 3895/2020 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е оставена без уважение негова частна жалба срещу определение от 30.09.2020 г. по гр. дело № 9053/2018г. на СГС.
Касаторката поддържа, че въззивното решение е неправилно, както и че са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба и по частната касационна жалба ЗАД „Б. В. И. груп“ е подал писмени отговори, в които оспорва същите. Претендира се присъждане на разноски за касационната инстанция.
Третото лице - помагач на страната на ответника М. Н. К. не е подал писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Кaсационната жалба е редовна – подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че с влязло в сила решение № 4957/06.07.2017 г. по гр. д. № 7207/2015 г. на СГС е уважен осъдителен иск на касаторката срещу застрахователното дружество за 26 000 лева, частично от 600 000 лева за застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на нейната сестра, настъпила на 11.07.2013 г. при ПТП на 10.07.2013 г. в [населено място]. Счел е, че със сила на пресъдено нещо с това съдебно решение е било установено, че ищцата е материалноправо легитимирана да търси обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сестра си – налице е особено близка връзка между двете. Установени са били и предпоставките за правото на застрахователно обезщетение: виновно и противоправно деяние, в причинно-следствена връзка с което са настъпилите вреди и валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ангажиращо отговорността на ответника. За спорен е намерен въпросът относно размера на дължимото обезщетение.
Подробно въззивният съд е обсъдила свидетелските показания и е установил, че към датата на ПТП двете сестри са живели заедно, излизали навсякъде заедно, а приятелите им асоциирали едното момиче с другото. Внезапната смърт на С. се отразила пагубно на касаторката, която изпаднала в състояние на паника, страх и асоциалност, което не само продължавало, но и се задълбочавало. Наложило е посещения на психолози и психиатри, но лечението не оказало очаквания ефект. Стигнало се е до състояние на тотална дезориентация. В навечерието на Коледа през 2019 г. касаторката не познала приятеля си, се уплашила от него и е скочила през прозореца, което е наложило посещение на медицинско заведение. Нуждаела се е от непрекъсната терапия, включително посещения при психиатър. Напуснала дома на родителите си, който й напомнял непрекъснато за загиналата й сестра и заживяла с приятеля си. Понастоящем работела в магазин за дрехи, но понякога не успявала да стигне до работното си място. Нямала социален живот, а контактите с хора били крайно ограничени. Продължавала да приема медикаменти, а терапията продължавала с участие и на психолог, и на психиатър. Последните месеци имало подобрение в нейното състояние, но лекарствата продължавали, макар и в по-малки количества. САС е разгледал заключението на СМЕ, установяващо, че новината за смъртта на сестра й предизвикала у касаторката остра реакция на стрес – известно чувство на „зашеметеност“. Това състояние преминало в дистимия – хронична потиснатост на настроението в продължение на няколко години. За разлика от тежката депресия, дистимията се отличавала с по-леки психо-моторни смущения или невровегетативни симптоми – смущения в съня, апетита и либидото. При касаторката се наблюдавал негативен поглед към живота, депресивно настроение и безпокойство, нарушения на съня, апетита и социалните контакти, анхедония (загуба на приятните усещания). Провеждала е медикаментозно и терапевтично лечение, което следвало да продължи поради персистиране на симптомите. Според експерта няма психично заболяване и личностово разстройство. Вещото лице не се ангажира с прогноза за бъдещото развитие на психичното състояние на пострадалата. Преодоляването на посттравматичното стресово разстройство зависило и от фактори, като адекватна подкрепа от близките, приятелите и социалното обкръжение, като не е изключено възвръщане на болестните симптоми.
САС е намерил, че справедливият размер на обезщетението за претърпените от касаторката неимуществени вреди е в размер на 60 000 лв. Предвид присъдените вече 26 000 лв. е осъдил застрахователят да заплати още 34 000 лв. Счел е за неоснователно оплакването за занижен размер на обезщетението. Изложил е аргументи, че в случая се преценяват отношенията между две сестри, а не между родител и дете, събитието е настъпило през 2013 г., съобразил е и перспективата на състоянието – налице е подкрепата на родителите и приятеля и ищцата има потенциал да преодолее емоционалната травма, а наред с това работата с психиатър е дала резултати, макар и постепенни.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът формулират следните правни въпроси: 1/ Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл.52 ЗЗД при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя?; 2/ Степента на родство съставлява ли основен критерий, от който може да се изведе извод за интензитета на търпените неимуществени вреди, респ. съдът следва ли да се ръководи от този критерий при определяне на справедливото обезщетение по чл.52 ЗЗД в случаите на предявен пряк иск по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за обезщетяване на имуществени вреди?; 3/ Следва ли да бъде отчитан от съдилищата като релевантен за размера на обезщетението по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ фактът, че претендиращото обезщетение за неимуществени вреди лице има други останали близки, за които може да се предположи, че облекчават болката му, и по какъв начин влияе този факт върху размера на дължимото от застрахователя обезщетение за неимуществени вреди?; 4/ Следва ли съдът при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди да съобразява и лимитите на застрахователно покритие, както и социално-икономическата обстановка в страната?; 5/ Длъжен ли е съдът в решението си при определяне на справедливия размер на обезщетението за търпение неимуществени вреди да обсъди в съвкупност и да вземе предвид при постановяване на решението си всички събрани доказателства по делото?; 6/Може ли решението да се основава на факти, които не са установени по делото? Касаторката въвежда допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, поради противоречие на въззивното решение със задължителна практика на ВКС и практика на ВКС, обективирана в решение по чл.290 ГПК, както следва: по първи въпрос – в ППВС №4/1968г., решение № 108/30.06.2017г. по т. д. № 60323/2016г. на ВКС, I г. о., решение № 112/21.06.2017г. по т. д. № 60334/2016г. на ВКС, I г. о., решение № 114/03.11.2014г. по т. д. № 1053/2012г. на ВКС, II т. о., решение № 88/09.07.2012г. по т. д. № 1015/2011г. на ВКС, II т. о., решение № 745/05.12.2008г. по т. д. № 387/2008г. на ВКС, II т. о. и др.; по втори въпрос - ППВС №4/1968г., решение № 178/12.11.2013г. по т. д. № 458/2012г. на ВКС, I т. о., решение № 215/03.02.2017г. по т. д. № 2908/2015г. на ВКС, I т. о., решение № 205/26.11.2010г. по т. д. № 218/2010г. на ВКС, II т. о. и решение № 172/03.11.2017г. по т. д. № 608/2017г. на ВКС, II т. о.; по трети - решение № 124/14.07.2016 г. по т. д. № 20567/2015г. на ВКС, I т. о. и решение № 172/03.11.2017г. по т. д. № 608/2017г. на ВКС, II т. о.; по четвърти - решение № 28/09.04.2014г. по т. д. № 1948/2013г. на ВКС, II т. о., решение № 83/06.07.2009г. по т. д. № 795/2008г. на ВКС, II т. о.; по пети - решение № решение № 88/09.07.2012г. по т. д. № 1015/2011г. на ВКС, II т. о., решение № 749/05.12.2008г. по т. д. № 387/2008г. на ВКС, II т. о. и др. и по шести - решение № 108/30.06.2017г. по т. д. № 60323/2016г. на ВКС, I г. о., решение № 112/21.06.2017г. по т. д. № 60334/2016г. на ВКС, I г. о.
Първи и пети въпрос, макар и да са от значение за произнасянето на САС, не изпълняват изискванията към допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. По отношение на критериите за определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди е налице задължителна съдебна практика, обективирана в ППВС №4/68г., ППВС № 2 от 1984г., ППВС № 4/1961г. и ППВС № 5/1969г. В тях е прието, че понятието „справедливост” не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства. Посочено е, че, за да се определи размерът на обезщетението, съставляващ справедливо овъзмездяване на претърпените неимуществени вреди в резултат от деликта, който е причинил смърт, е необходимо да се отчете: възрастта на пострадалия, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. От значения са и редица други обстоятелства, включително социално-икономическите условия в страната към момента на деликта, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди. Същите тези критерии следва да се прилагат при присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от причинена при деликт смърт в полза на други лица, извън очертания с ППВС № 4/61 г. и ППВС № 5/69 г. кръг на лицата с право на обезщетение.
В разглеждания случай САС в съответствие с така посочената задължителна практика е направил своята преценка за проявлението на различните релевантни обстоятелства, като отчитането им не е формално, а поотделно е разгледал всяко едно от тях и е съобразил комплексното им отражение върху физическото и психическото здраве, емоционален и социален живот на ищцата като сестра на починалото лице, които са били в изключително близки и интензивни отношения с конкретни проявления. Именно с оглед на същите съдът е разгледал ПТП и причинената от него смърт на сестрата на касаторката като внезапно, пагубно събитие, което е дало своя дълбок отпечатък върху психическото и физическо състояние на касаторката. При определяне на справедливото обезщетение са изследвани всички драстични промени в живота й – страх, отчуждение от хората, използването на специализирана помощ и бавният с променлив успех напредък от предприетите терапии.
Втори, трети и шести въпрос не отговарят на произнасянето на въззивния съд, поради което и не представляват общо основание по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касация. САС не е извел като основно съображение степента на родство между починалото лице и ищцата, за да определи обезщетението за неимуществени вреди. Същото е било обсъдено в контекста на конкретно сложилите се от това родствено отношение връзки между лицата в каквато насока са и разрешенията, дадени в цитираните от касаторката решения на ВКС. По отношение на трети въпрос следва да се отбележи, че как наличието на близки хора помага на търпящия неимуществени вреди да преодолее състоянието, в което е изпаднал, е изцяло фактологически въпрос, преценява се според конкретните обстоятелства по всеки казус. В този смисъл дали това би подобрило в бъдеще състоянието на касаторката зависи от събраните по делото доказателства. Освен това САС не е разгледал наличието на други близки хора, като фактор, намаляващ интензитета на страданието на касаторката по загубата на сестра й, в който контекст се цитира практиката на ВКС. Констатациите на решаващия състав са само оглед перспективите в бъдеще за подобрение на психологическото състояние на касаторката, тъй като терапията й изисква както участието на терапевт, така и оказване на помощ и подкрепа от близки. Доводите по шести въпрос насочват към оплакване за необоснованост на въззивното решение, което е касационно оплакване по см. на чл.281, т.3 ГПК, а не основание за достъп до касация. Дали един факт е установен от доказателствата по делото е предмет на преценка по същество на касационната жалба по оплакване за необоснованост на въззивното решение и не подлежи на обсъждане във фазата по чл.288 ГПК.
По отношение на четвърти въпрос не е изпъленно соченото в изложението допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Изрично апелативният съд е отнесъл проявлението на констатираните релевантни обстоятелства към датата на деликта през 2013г., като е отчел икономическите условия за живот в страната към този конкретен момент, следователно е съобразил основата за формиране на съществуващите към същия момент нива на застрахователно покритие. Необходимо е да се посочи, че в съдебната практика - Решение № 28/09.04.2015г. по т. д. № 1948/2013г. на ВКС, II т. о., Решение № 83/06.07. 2009 г. по т. д. № 795/2008г., II т. о. и др., е застъпено разбиране, че установените лимити на отговорност на застрахователя нямат самостоятелно значение, а следва да бъдат съобразени като израз на икономическите условия към релевантния момент – моментът на настъпване на увреждането, т. е. те са ориентир при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, претендирано по пряк иск на увредения спрямо застрахователя.
Предвид изложеното настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение по касационната жалба на Кристияна А..
Ответникът по касационната жалба ЗАД „Б. В. И. груп“ е направил искане за присъждане на разноски, но не е представил доказателства за извършването на такива пред касационната инстанция.
По частната жалба по чл.274, ал.3 ГПК на адв. С.:
Пред САС е била подадена частната жалба от адв. С. срещу определението по чл. 248 от ГПК от 30.09.2020 г. на СГС, с което не е било уважена молбата на същия за изменение на първоинстанционното решение в частта на разноските. Тъй като искът е бил уважен частично, то СГС е приложил правилото по чл.78, ал.1 ГПК и е определил възнаграждението на пълномощника по чл.38 ЗАдв пропорционално на уважена част към обща претенция, а не според позицията на жалбоподатела за приложение на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения само върху уважената част от иска. Въззивният съд е счел, че посоченият от ГПК начин за изчисляване на разноски е съобразно изхода на спора – уважена, съответна отхвърлена част от иска. Той се отнася и за възнаграждението, присъждано на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв и няма законово основание да се приеме, че при оказана безплатна правна помощ, адвокатското възнаграждение не следва да е съобразно предявената претенция и уважената част от нея.
Съставът на ВКС намира, че не следва да се допуска касационно обжалване по поставения в изложението към частната касационна жалба правен въпрос: При осъществена от адвокат безплатна правна помощ на каква база следва да се определи възнаграждението му от съда – въз основа на резултата от делото, при съобразяване на размерите, установени от Наредба № 1/2004г. за минималния размер на адвокатските възнаграждения, или пропорционално – при съобразяване размера на дължимия минимален размер на адвокатското възнаграждение за цялата претенция и прилагане към него на съотношението уважена част към цяло?
Не е изпълнено допълнителното условие за селекция на частната касационна жалба по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. В цитираното определение № 599/20.10.2017г. по ч. т.д.№ 2487/2017г. на ВКС, II т. о. е разгледан друг въпрос, а именно как се определя възнаграждението при безплатно процесуално представителство от един адвокат на повече от едно лице при сходни интереси. В определение № 528/20.06.2012г. по ч. т.д. № 195/2012г. на ВКС, II т. о. произнасянето е свързано с доказателства за осъществявано безплатно процесуално представителство. В посоченото определение № 235/25.06.2020г. по ч. т.д.№ 1987/2019г. на ВКС, II т. о. изрично е прието, че съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗАдв в случаите на оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие по чл. 38, ал. 1 ЗАдв, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, определено от съда в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗАдв. Разпределянето на отговорността за разноски се осъществява по правилата на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, приложими за всяка инстанция. Когато и двете страни по спора са обжалвали първоинстанционното решение и същото е потвърдено изцяло от въззивната инстанция, направените от тях разноски за собствените им въззивни жалби не се възлагат върху другата страна, а остават за тяхна сметка. Ако някоя от страните е направила разноски, относими към защитата срещу подадената от другата страна въззивна жалба, то тези разноски следва да бъдат присъдени по правилата на чл. 78 ГПК. Следователно в последното определение изрично е прието приложение на правилата по чл.78, ал.1 ГПК при определяне на размера на възнаграждението по чл.38 ЗАдв.
Следва да се съобрази и служебно известното на ВКС определение № 484/04.12.2020г. по ч. т.д. № 2231/2020г. на ВКС, II т. о., според което, когато въззивното решение е постановено в полза на всяка от страните за тази част от спорното право, която е предмет на неуважената жалба на насрещната страна, като пропорционално на тази част се определя и размерът на дължимите й разноски /съобразно съотношението на тази част към размера на материалноправния спор, предмет на въззивното производство/, вкл. и в хипотеза на определяне на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗАдв. П.о на САС е в съответствие с така посоченото разрешение.
Предвид изложеното не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение и в частта, с която се оставя без уважение частна жалба на адв.С. срещу определение от 30.09.2020г. по гр. д. № 9053/2018г. на СГС.
Водим от горното, Върховният касационен съд
ОПРЕДЕЛИ :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 587/02.06.2021 г. по в. гр. д. № 3895/2020 г. на Софийски апелативен съд срещу решение № 587/02.06.2021 г. по в. гр. д. № 3895/2020 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 4667/31.07.2020 г. по гр. д. № 9053/2018 г. на СГС за отхвърляне на предявения от К. С. А. иск на основание § 22 от ПЗР на КЗ вр. чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) срещу „Б. В. иншурънс груп“ АД за заплащане на разликата над 34 000 лева до 54 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сестра й С. С. А. при ПТП на 10.07.2013г., ведно със законната лихва от 10.07.2013 г. до окончателното изплащане и в частта, с която е оставена без уважение частна жалба на адв. П.С. срещу определение от 30.09.2020 г. по гр. дело № 9053/2018г. на СГС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: